№ 1105
гр. Варна, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Частен съдебен изпълнител В.Г., рег. № 725
и с район на действие, този на ОС – Велико Търново срещу Решение № 47 от 07.01.2022г. по
гр.д. № 11691/2021г. по описа на ВРС, 47-ми състав, с което на основание чл. 441 от ГПК
вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ въззивникът е осъден да заплати на Й. ЕВГ. Й. с ЕГН **********
сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 06.07.2020г., настъпили в резултат на неправомерното изпълнение на своята
дейност, изразяващо се в образуване на изп.д. № 981/2019г. в нарушение правилата за
местната подсъдност, съгласно чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на настъпване на вредата – 06.07.2020г. до окончателното й
плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страна на
ответника в лицето на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи, че хипотезата на
обезщетяване по реда на чл. 441 от ГПК е приложима при осъществено твърдяно от ищеца
противоправно поведение, изразяващо се в провеждане на процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, извършено виновно, от което са произтекли вреди за ищеца, като
пряк и непосредствен резултат от осъщественото от ответника виновно незаконно
изпълнение. Неправилен е формираният от първоинстанционния съд извод за процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в противоправно образуване
на изп.д. № 984/2019г. При редовна молба, СИ няма право да откаже да образува изп.д.
1
съгласно чл. 19 от ЗЧСИ, нито е длъжен служебно да извършва справка за постоянния и
настоящ адрес на длъжника преди образуване на изп.д. Местната подсъдност е относителна
процесуална предпоставка. Посочването на адрес в района на действие на СИ е достатъчно
основание за образуване на изп.д. След образуване на изпълнителното производство СИ е
длъжен служебно да следи за местната подсъдност, каквото е сторено в случая. Съгласно
общите правила на ГПК, СИ е длъжен първо да връчи съобщението до страната, на
посочения по делото адрес и едва при невъзможност за връчване, служебно да провери
адресната регистрация на лицето /чл. 47, ал. 3 от ГПК/. В случая първоначалното връчване
на посочен адрес не е приключило. Връчването е осъществено на процесуален представител
на ищеца, явил се в кантората на ЧСИ с представено пълномощно, от което е установено, че
постоянния адрес на длъжника е в район, различен от този на действие на въззивника.
Веднага след това е последвало произнасяне в разумен срок /преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение/, делото е прекратено поради нарушена местна подсъдност.
Следователно по изп.д. няма извършени процесуално незаконосъобразни действия.
Хронологията по изпълнителното дело изключва наличието на вина у въззивника, поради
което презумпцията за вина е оборена от фактите по делото. Вредите от друга страна са
недоказани – нито плащането, нито представянето на доказателства за това в
изпълнителното дело. Не е налице и пряка и непосредствена връзка между конкретно
противоправно поведение и произтеклите вреди. Дори и да са сторени разноски, то те не са в
пряка и непосредствена връзка с твърдяното незаконосъобразно развитие на
производството. Отправил в тази връзка искане, обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което искът като неоснователен да се отхвърли.
В отговор на жалбата Й.Й. оспорва доводите в нея. Излага, че в случая
изпълнителното дело е образувано от СИ – въззивник по молба за образуване на
изпълнително дело в която липсвал посочен адрес на длъжника. По повод постъпила от него
молба по изп.д. на 30.06.2020г., на 01.07.2020г. СИ извършил справка в НБД за адресната му
регистрация. СИ не е спазил разпоредбата на чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 от ГПК, а именно да
остави молбата без движение с указание до взискателя да посочи адрес за призоваване на
длъжника и като констатира отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка, обвързваща
местната му компетентност, да прекрати производството пред себе си. Неспазването на
императивните правила за местната подсъдност е противоправно поведение, от което за
въззиваемия са произтекли вреди. Отправил искане в тази връзка решението като правилно
и законосъобразно да се потвърди.
Отговор на жалбата е депозиран и от ЗК „Лев Инс“ АД – трето лице помагач на
ответника/въззивник. В същия поддържа доводи за основателност на жалбата с доводи, че
посочването на адрес в районана действие на СИ е достатъчно основание за образуване на
изп.д., като действието на СИ по образуване на делото и по изпращане на ПДИ, както на
адреса в молбата на взискателя, така и на установения друг съдебен адрес не представлява
2
нарушение на разпоредбата на чл. 427 от ГПК, доколкото СИ не е предприел действия по
събиране на вземането по отношение на имущество, находящо се в район, различен от
неговия на действие. По делото не са установени поради това елементите от
правопораждащия фактически състав на отговорността на ЧСИ по реда на чл. 74, ал. 1 от
ЗЧСИ. Отправил искане в тази връзка за уважаване на жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.04.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3