Решение по дело №266/2019 на Районен съд - Белоградчик

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                            12.09.2019  г.                         гр.Белоградчик

                                    В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                               втори състав

На двадесет и девети август              две хиляди  и деветнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 266 по описа за 2019 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното :

             Предявени  са три обективно съединени  иска с пр.  осн. чл. 344 ал. 1 т.1, 2 и т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ в размер на 4 208.76 лв.

             Ищеца   Ц.К.Н.  излага в предявената искова  молба: Работел по трудово правоотношение/ТПО/ на длъжността “лицензии и контрол на търговия“ в Община Ружинци, обл. Видин.

На 29.03.2019г. на ищеца е връчено предизвестие № 1020/28.03.2019г. за прекратяване на ТПО по чл. 328 ал.1 т.2, предл. второ КТ.

ТПО на ищеца е прекратено със заповед № 8/28.03.2019г., считано от 29.03.2019г. на осн. чл. 328 ал.1 т.2, предл. второ КТ – съкращаване на щата.

Твърди, че Заповедта за прекратяване на ТПО поради съкращаване на щата е незаконосъобразна, защото : - не е мотивирана/нарушение на чл. 195 ал.1 КТ/;  - ТПО е прекратено без предварително разрешение на инспекцията по труда, което е необходимо, тъй като ищеца е с 54 % трайно намалена работоспособност/ЕР № 1253/070/02.05.2018г. на ТЕЛК/, което е било известно на работодателя, който е прилагал данъчни облекчения спрямо ищеца по чл. 18 ЗДДФЛ/нарушение по чл. 333 ал.1 т.2, предл. второ КТ/; - не е налице реално съкращаване на щата – липсва промяна в общата численост на ОА и тр. функция на ищеца се изпълнява от друг служител

Моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, да бъде възстановен на предишната му работа и бъде осъдено ответното учреждение да му заплати обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 КТ през периода 29.03.2019г.-29.09.2019г. в размер на 4 208.76 лв. , ведно със законната лихва до изплащане на задължението.

Представя писм. доказателства, претендира  разноски.

             Назначеното вещо лице по допуснатата ССЕ е  представило  заключение за размера на брутното тр. възнаграждение на ищеца във вр. с претендираното обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ. Заключението не оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

             Ответното  учреждение е  оспорило  предявените искове.

Брани се с правни доводи – Заповедта е законосъобразна, защото : - е мотивирана – посочени са причини за прекратяване на ТПО, което представлява мотивиране на същата; - не е нарушен чл. 333 ал.1 т.2, предл. второ КТ, тъй като прекратяването на ТПО с ищеца не е “уволнение” по см. на закона; - налице е реално съкращаване на щата – общата численост не е намалена, но е разкрит нов щат – “гл. архитект”, поради което длъжността на ищеца е трансформирана и е прекратено ТПО с ищеца.

Представя писм. доказателства, претендира  разноски.

            Съдът преценявайки изложеното в иск. молба и събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното :

            От фактическа страна :

            Страните не спорят, че ищеца е работел на длъжността “лицензии и контрол на търговия“ в Община Ружинци, обл. Видин.

Видно от заповед № 8/28.03.2019г. на кмета на Община Ружинци ТПО с ищеца е прекратено на осн. осн. чл. 328 ал.1 т.2, предл. второ КТ – съкращаване на щата.

            От представеното поименно щатно разписание към  27.03.2019г. на ОА Ружинци се установява, преди прекратяване на трудовия договор на ищеца съществува заеманата от него длъжност “лицензии  и контрол на търговия“.

Ищеца е освободен от работа, считано от 29.03.2019 г.

От представеното щатно разписание към 01.04.2019г., се установява, че след на прекратяване ТПО на ищеца, длъжност “лицензии и контрол на търговия“ в Община Ружинци не съществува.

Установи се, че длъжността “лицензии и контрол на търговия“ е трансформирана в длъжност “гл. архитект”. Последната длъжност съществува в щатното разписание от 01.04.2019г., т.е. след прекратяване ТПО на ищеца.

            От правна страна :

            По исковете с пр. осн. чл. 344 ал.1 т. 1 и 2 КТ

            Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателя – ответник следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Такава е константната практика на ВКС на РБ /р. № 432/20.04.1999 г. по гр. д. № 1358/1999г , р. № 292/28-03.1995 г по гр. д. № 1968/1995 г. и много др./

Работника е достатъчно само да твърди незаконосъобразността на уволнението, като посочва пороците на същото в иск. молба.       

            Съдът приема за неоснователен довода на ищеца, че Заповедта за прекратяване на ТПО не е мотивирана, като с това е нарушен чл. 195 ал.1 КТ.

Разпоредбата на чл. 195 ал.1 КТ по императивен начин урежда мотивирането на заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Видовете дисц. наказания са посочени в чл. 188 КТ като само най-тежкото от тях – уволнение, представлява и основание за прекратяване на ТПО по см. на чл. 330 ал.2 т.6 КТ.

В случая ТПО с ищеца е прекратено на съвсем различно основание, посочено и в предизвестието и в Заповедта – и като цифрово изражение и текстово : чл. 328 ал.1 т.2, предл. второ КТ – съкращаване на щата.

Установяване на законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на ТПО.

Законосъобразността на извършеното на осн. чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ КТ прекратяване на ТПО е в зависимост от отразяване на промяната в щатното разписание в съответствие с предходното щатно разписание и в утвърждаването му от работодателя. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той се преценява от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства.

В случая при разпределена на работодателя доказателствена тежест за установяване законосъобразността на основанието за уволнение, той е доказал този факт с представените щатните разписания преди и след прекратяване ТПО с ищеца./ в т. см. решение № 128/14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 996/2012 г., III г.о.; решение № 314/13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2011 г., IV г.о. / Видно е от съпоставката на щатните разписания към 27.03.2019г. и към 01.04.2019г. на ОА Ружиници, че след уволнението на ищеца на 29.03.2019г. неговата длъжност -  “лицензии и контрол на търговия“ в Община Ружинци не съществува в щатното разписание към 01.04.2019г.

            За неоснователен, съдът приема и довода за незаконосъобразност на Заповедта, защото липсва промяна в общата численост на ОА и тр. функция на ищеца се изпълнява от друг служител.

Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя "съкращаване на щата" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. "трансформиране" на длъжности.

Реално съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа./така решение № 19/18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г.о. ; решение  № 75/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г.о. ; решение № 498/13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г.о./

 

                    Независимо от изложеното обаче, съдът приема, че Заповед № 8/28.03.2019г. на кмета на Община Ружинци за прекратяване ТПО на ищеца е незаконосъобразана.

            От представените по делото от ищеца писм. доказателства / ЕР № 1253/070/02.05.2018г. на ТЕЛК и фишове за работна заплата на ищеца за м.02 и м.03.2019г./ се установява, че ищеца е с 54 %  трайно намалена работоспособност, което обстоятелство е било известно на работодателя, който е прилагал данъчни облекчения спрямо ищеца по ЗДДФЛ.              

                   Трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че закрилата по чл. 333, ал.1, т.2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, се прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал.1, т.2 КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено/. Този извод произтича от същностните характеристики на трудоустрояването по смисъла на чл. 314 КТ, изразяващо се в съобразяване на изпълняваната работа със здравните противопоказания за заболяването, респективно в преместването на подходяща с оглед тези противопоказания работа. /така решение № 60/13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2016 г., III г.о. ; решение № 443/24.03.2016г. на ВКС по гр.д. № 2569/2015г., ІV г.о ; решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г. на IV г.о. ; решение № 246/11.11.2015г. по гр. д. № 1305/2015 г. на III г.о. /

             С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ответника да докаже, че  преди прекратяване на тр. договор с ищеца поради съкращаване на щата е искал и получил разрешение от Инспекция по труда и взел мнението на ТЕЛК

На ответника изрично е указано, че за тези обстоятелства не сочи доказателства.

В процеса ответника не ангажира доказателства, от които да  се установява по категоричен и несъмнен начин изпълнение на задълженията по чл. 333 ал.1 т.3 и чл. 333 ал.2 КТ от негова страна.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната  може да не разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното,  т. е. състои се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е недоказан.

Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са се осъществили - т.е., че ответника не е изпълнил задълженията си по чл. 333 ал.1 т.3 и ал. 2 КТ – че не е получил разрешение от инспекция по труда и мнение на ТЕЛК към момента на връчване на заповедта за уволнение,  което има за последица признаване незаконността и отмяна на уволнението. Същественото е че работника има право на предварителна закрила и че за прекратяване на ТПО не е дадено предварително разрешение от инспекцията по труда. В този случай уволнението е незаконно само на това основание и подлежи на отмяна дори и без да се разглежда спора по същество – чл. 344 ал.3 КТ.

              Неоснователен е довода на ответника, че не е налице нарушение по чл. 333 ал.1 т.2 КТ, тъй като прекратяването на ТПО с ищеца не е “уволнение” по см. на закона.

В разпоредбата на чл. 333 КТ термина “уволнение” е употребен в смисъл на прекратяване на ТПО.

Не са уволнение по см. на чл. 188 т.3 КТ, а прекратяване на ТПО и всички други случаи на закрила, изброени в разпоредбите на чл. 333 ал.1,2,3 и ал.5 и 6 КТ с изключение на този по чл. 330 ал.2 т.6 КТ.  В последния случай дисц. наказание по чл. 188 т.3 КТ – уволнение също е и основание за прекратяване на ТПО - чл. 330 ал.2 т.6 КТ.

Посоченият по-горе смисъл на термина “уволнение” - прекратяване на ТПО е залегнал и в практиката на ВКС – “ Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, към момента на връчване на предизвестието се преценява дали работникът се е ползвал от предварителна зарила при уволнение и доколко работодателят е спазил законовите предпоставки, при които тази закрила се счита преодоляна. / така решение № 402/21.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 721/2011 г., IV г.о./

Защитата с/у незаконно уволнение по чл. 344 КТ е допустима при всяко прекратяване на ТПО. Друга изрична разпоредба в КТ или в друг нормативен акт - за защита при незаконно прекратяване на ТПО не съществува. При това положение, ако се приложи довода на ответника, то работника би имал право на защита с/у незаконно уволнение само и единствено в случай на дисциплинарно уволнение и всеки друг иск при незаконно прекратяване на ТПО би бил недопустим.

             Поради изложеното съдът приема, че уволнението на ищеца от длъжността – “лицензии и контрол на търговия“, извършено със заповед № 8/28.03.2019г. на кмета на Община Ружинци на осн. чл. 328 ал.1 т.2, предл. второ КТ е незаконно и отменя същото уволнение.

                      С оглед основателността на главния иск за отмяна уволнението на ищеца, основателен се явява и акцесорния иск по чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановявянето му на заеманата до уволнението длъжност –  “лицензии и контрол на търговия“ в Община Ружинци, обл. Видин, поради което съдът го уважава.

 

                       По иска с пр. осн. чл. 344 ал.1 т.3 КТ

              За уважаване на иска по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ не е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно. Иска следва да бъде доказан по основание и размер. За основателността му е необходимо ищеца да не е реализирал доходи от ТПО, в който случай ще има право на обезщетение  в размер, определен съгл. чл. 228 КТ.

От представената за констатация по делото трудова книжка на ищеца се установява, че от 01.04.2019г. ищеца не е работил по ТПО, с което иска е доказан по основание. Видно от заключението на в. лице месечния размер  на обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ е в размер на 681.46лв.

              Поради изложеното съдът приема, че иска с пр. осн. чл. 344 ал.  1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ е основателен и доказан в размер на 3 689.93 лв. / за 5м. и 9 работни дни за периода 29.03.2019г.-12.09.2019г. /, поради което го уважава в този размер, като в разликата до 4 088.76лв. отхвърля иска като неоснователен.

              С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да плати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 247.60 лв.  – държ. такса, 5.00 лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса, а на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 170.74 лв. - адв. възнаграждение.

                                   Водим от горното съдът

 

                                                  Р Е Ш И   

 

              Признава за незаконно и отменя уволнението на Ц.К.Н. с ЕГН ********** от длъжността  “лицензии и контрол на търговия“ в Община Ружинци, обл. Видин, извършено със заповед № 8/28.03.2019г. на кмета на Община Ружинци.

              Възстановява Ц.К.Н.  с ЕГН **********  на предишната му работа “лицензии и контрол на търговия“ в Община Ружинци, обл. Видин.

              Осъжда Община Ружинци, обл. Видин да заплати на Ц.К.Н. с ЕГН **********  сумата 3 689.93 лв. – обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ за периода 29.03.2019г.-12.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2019г. до изплащане на задължението, като в разликата до 4 088.76лв. отхвърля иска като неоснователен.

 

                       Осъжда Община Ружинци, обл. Видин да заплати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 247.60 лв.  – държавна такса, 5.00 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.

                       Осъжда  Община Ружинци, обл. Видин да заплати на   Ц.К.Н.  с ЕГН **********  направените по делото разноски в размер на 1 170.74 лв. -  адвокатско възнаграждение. Оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото за разликата до пълния предявен размер от 1 200.00лв.

              Решението в частта му относно присъденото обезщетение подлежи на предварително изпълнение.

              Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от 12.09.2019г.          

                                                      Районен съдия :