Определение по дело №418/2025 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към определение № 283 от 03.04.2025 г., постановено по ВЧНД
№ 418/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. С А, подадена в
качеството й на защитник на обвиняемия по ДП № 244-ЗМ-69/2025 г. по описа
на ОДМВР Благоевград – И. Н. М., ЕГН **********, който е обвинен за
престъпления по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1
НК и чл. 309, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С нея се обжалва
Определение № 807 от 28.03.2025 г. по ч.н.д. № 435/2025 г. по описа на РС
Благоевград, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е необосновано и
незаконосъобразно. Защитникът навежда, че обвиняемият е привлечен за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Счита,
че от доказателствения материал се извлича обосновано предположение за
съпричастността на обвиняемия към инкриминираните деяния. Намира, че
правилно районният съд е приел, че не са налице доказателства за наличието
на реална опасност от укриване. Навежда, че обвиняемият е с установена
самоличност и с регистриран адрес, на който може да бъде намерен и
установен. Оспорва изводите на районния съд, че е налице реална опасност от
извършване на престъпление и навежда доводи за нейната липса. Счита, че
ако такава опасност е налице, тя може да бъде преодоляна с по-лека мярка за
неотклонение. Навежда, че мярката за неотклонение „домашен арест“ би
могла да постигне целите по чл. 57 НПК, като същевременно позволи на
обвиняемия да се грижи за своите деца. Моли да се отмени обжалваното
определение, да се остави без уважение искането на РП Благоевград за
вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и да се
вземе по-лека мярка.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и навежда
доводи за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, поради
наличието на всички предпоставки за определяне на взетата мярка за
неотклонение.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по
делото и като съобрази закона, намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража
се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият е привлечен за престъпления по чл. 209, ал. 1,
предл. 1 и предл. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 309, ал. 1 от НК във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, които са наказуеми с лишаване от свобода.
1

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите К. А. М.,
Е.Ц. Д., В. К. Д, С. Г. И, Н. А О. Обвиняемият е дал показания в хода на
производството пред първоинстанционния съд. В своята съвкупност с
останалите доказателства – протоколи за обиск и изземване, за личен обиск и
изземване, за претърсване и изземване, заложен билет, договор за кредит
„бяла карта“, договори за мобилни услуги, договори за лизинг на базови
аксесоари, застрахователна полица, договор за мобилни услуги, заявления за
активиране/деактивиране на услуги, договор за услуга – събрания
доказателствен материал по делото дава основата за извода, че е обосновано
предположението за извършване към престъпления по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и
предл. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 309, ал. 1 от НК във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК. Следователно правилно първоинстанционният съд е преценил,
че са налице достатъчно доказателства, за да се направи обосновано
предположение за съпричастност на И Н М към престъпленията, в които е
обвинен.
Не се констатира наличието на реална опасност от укриване.
Обвиняемият е на млада възраст и в добро здравословно състояние, но има
местоживеене на конкретен адрес и за него са налице трайни задържащи
фактори като семейство и полагането на грижа за деца. Налице са и данни, че
обвиняемият предоставя работна сила и получава трудово възнаграждение.
Според справката за съдимост обвиняемият не е осъждан. Съдебното
минало обаче не е единствен индикатор при преценка реалната опасност от
извършване на престъпление или укриване (Протокол № 3281 от 01.03.2023 г.
по ч. н. д. № 2703/2023 г. на СРС). В настоящия случай характера на
инкриминираните деяния, техния брой и период на извършване, както и
настъпилите вреди характеризират наличието на висока степен на обществена
опасност на деянията и дееца. Това обуславя наличието на реална опасност за
обвиняемия да извърши друго престъпление. С оглед на гореизложеното
предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК са налице.
При преценка на това дали наложената мярка е подходяща и адекватна се
вземат предвид критериите, посочени в чл. 56, ал. 3 от НПК (определение №
133 от 04.05.2015 г. по ч. н. д. № 359/2015 г. на Апелативен съд - София).
Съгласно чл. 56, ал. 3 от НПК при определяне на мерките за неотклонение се
вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението,
доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното
положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Обществената опасност на деянията е висока. Данните за
противообществените прояви на дееца, осъществени преди да навърши
пълнолетие, не позволяват да се направи извод, че е налице ниска степен на
обществена опасност на дееца. Обвиняемият е в добро здравословно
състояние, което не обуславя пречки за вземането на някоя от мерките за
неотклонение. Имущественото състояние на обвиняемия не позволява да бъде
определена гаранция.
2

С вземането на мярката за неотклонение трябва да се постигне посочената
в чл. 57 НПК цел – да се попречи на обвиняемия да извършва престъпления.
Тази цел не би могла да бъде постигната чрез вземането на по-лека мярка. С
вземането на „гаранция“ или „подписка“ не биха могли да се постигнат целите
на чл. 57 НПК, тъй като тези мерки за неотклонение не биха премахнали
конкретната реална опасност от извършване на престъпление, която се
установява по делото относно обвиняемия.
По изключение изключителната тежест и начин на извършване на
престъплението може да обоснове кратковременно начално задържане (виж
Решение на ЕСПЧ от 27.08.1992 г. по делото Tomasi с/у Франция, жалба №
12850/87). В § 51 от решение на ЕСПЧ от 26.06.1991 г. по делото Letellier
срещу Франция, жалба № 12369/86, Съдът е приел, че поради особената
тежест и обществената реакция към тях, някои престъпления могат да доведат
до социално безпокойство, което може да оправдае предварителното
задържане, поне за известно време. В случая степента на обществената
опасност на инкриминираните деяния и дееца не позволява вземането по-лека
мярка за неотклонение като „домашен арест“. От свидетелските показания се
установява, че обвиняемият има две деца, както и че съжителства заедно с
други свои роднини, които спомагат за тяхното отглеждане. Затова доводите
за необходимост от полагане на грижи за болен роднина, в конкретния случай
не могат да надделеят над наличната опасност от извършване на
престъпление.
С оглед на гореизложеното всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК са
налице, като при така установеното, въззивният съд намира, че не са налице
основания за определяне на по-лека мярка за неотклонение от „задържане под
стража“, поради което обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК, съдът
постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	283
Дата:	3 април 2025 г. (в сила от 3 април 2025 г.)
Съдия:	Вили Дацов

Дело:	20251200600418
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 април 2025 г.

Определение по дело №418/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите