Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 181 16.02.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на първи
февруари две
хиляди и двадесет и втора година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря
Галина Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 2681 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Свети Влас, ул. Св Св Кирил и Методий № 22, представлявано
от управителя Р.С.С.против Решение № 1040-02-212 от 04.11.2021 г. на директора
на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 5104-02-79 от
07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас.
В жалбата се
сочи, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с
целта на закона. Счита, че решението и потвърденото с него разпореждане е
издадено при съществени процесуални нарушения – сочи чл.35 от АПК. Посочва, че
не са налице предпоставките, за да се приеме, че злополуката е трудова, като не
е изследвано кой е преценил на посочения ден да се пътува по този маршрут, а не
по алтернативния. Счита, че неправилно е посочена разпоредбата на чл.55, ал.2
от КСО, тъй като приложимата правна норма е чл.1, б.А от Регламент № 349/2011
г. на Комисията, която не приема за трудови злополуките, настъпили от ПТП по
време на пътуването и служителите от дома до работното място и обратно. Иска се
съдът да отмени оспореното решение, с което е оставено в сила Разпореждане №
5104-02-79/07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-Бургас.
В съдебно
заседание, за жалбоподателя се явява адвокат Владикова. Поддържа жалбата и
изразява становище, че спорът е правен. Иска решението да бъде отменено.
Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата, директор на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуален представител ю.к. К.В..
Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Пострадалият
Р.Ф.Р.е осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1 от КСО. Същият започнал работа
като работник строителство (НКПД – 93120003) на 26.02.2020 г. по силата на
трудов договор № 266/25.02.2020 г. с работодател „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД,
гр. Свети Влас (л.56), на пълно работно време – осем часа, с място на работа –
обекти. На същия била връчена и длъжностна характеристика (л.63-65), в която
работата е описана като: изпълнение на рутинни задачи в строителството и
поддържането на пътища и други строителни съоръжения, свързани с употребата на
ръчни инструменти и значителни физически усилия. Посочени са и трудовите задачи
и задължения на работника: извършва разнородни общи работи при направата,
ремонта и поддържането на основите, настилките, съоръженията, сигнализацията,
укрепителните и озеленителните пътни мероприятия; работи на ръка с лопата –
копае, повдига, носи, почиства, товари и разтоварва почва, разстила пясък и
чакъл при строителството; носи и подрежда тухли и други строителни елементи в
строителството на пътища или сгради; управлява крачни или ръчни превозни
средства за транспортиране на товари и др.; спазва нормативната уредба за
безопасност и здраве при работа и за противопожарна защита и Правилника за
вътрешния трудов ред.
С договор за
възлагане на СМР от 15.09.2020 г. (л.101-119) „Лог – Сиберия“ ЕООД, като
възложител и „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, като изпълнител, във връзка с
договор с предмет строителство по Проекти 3AF31020 „Осигуряване на склад за
гориво-смазочни материали (ГСМ)“ и 3AF31025 „Възстановяване на вътрешен път“ в
Авиобаза „Безмер“, изпълнителят се е задължил да извърши СМР по част „Пътна” и
„Отводняване“, в изпълнение на проект „Възстановяване на вътрешен път“ в
Авиобаза Безмер. С оглед функционалния характер на Авиобаза „Безмер“ – военно
фомирование, работниците били допускани с предварително издадени пропуски.
На
27.05.2021 г. работниците от „Брилянт – Слънчев бряг” ООД трябвало да извършват
асфалтови дейности в обект ГСМ - Авиобаза „Безмер“, както и връзване на армировка
за бетон в резервоарен парк (между обваловки). През същия ден служебният
автомобил „Хюндай M1“ с peг. № A 8894 НР бил управляван от Д.Н.С., който имал
задача да вземе работници на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД от уговорените места
и да ги откара до работния обект – Авиобаза „Безмер“. След приключване на
работния ден Съсков имал задължение да върне екипа обратно, откъдето е взел
всеки един от работниците. Сутринта, първо качил от гр. Свети Влас Х.Я.С.и А.А.А.,
а после от гр. Каблешково Д.Р.Р.. От кв. Рудник, гр. Бургас се качили Р.Ф.Р.и С.И.С..
От Антимовския разклон взел В.Г.К.. Пристигнали на работния обект и започнали
да си изпълняват трудовите задължения. Групата участвала в асфалтополагането по
договора заедно с други работници на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, които
пристигнали на обекта с други превозни средства.
Около 17 ч.
на 27.05.2021 г., на обекта имало още асфалт за полагане, но асфалтоподаващата
машина се развалила (шейната й се откачила от чоповете). Изминал около час,
докато работниците успели да изчистят асфалта, наместили шейната и продължили
асфалтополагането до около 19 ч.
В служебния
автомобил „Хюндай M1“ с peг. № A 8894 НР се качила същата група работници: Х.Я.С.,
А.А.А., Д.Р.Р., Р.Ф.Р., С.И.С. и В.Г.К.. Автомобилът отново бил управляван от Д.Н.С.. На предната дясна седалка седял Р..
Зад шофьора – Д., до него В., а до него С.. Отзад седнали А. и Х.. Тъй като
работниците били уморени, не се отбили до с. Безмер за кафе. На Антимовския
разклон слязъл В.Г.К..
Около 19,25
ч. (според подадената декларация за трудова злополука, л.34), а около 20,16 ч.
според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. №
769р-8788/28.05.2021 г. (л.69-73) служебеният автомобил се движел по
Автомагистрала „Тракия“. На км. 356+250 автомобилът се ударил вляво в
еластичната преграда (мантинела), отскочил вдясно и се преобърнал извън пътното
платно (схема на л.73). При възникналото ПТП Д.Н.С., Р.Ф.Р.и А.А.А. починали на
място. Х.Я.С., Д.Р.Р. и С.И.С. били откарани от специализирани медицински
автомобили до УМБАЛ Бургас АД, гр. Бургас, където били незабавно приети за
лечение по спешност. Х.Я.С.и Д.Р.Р. починали на 03.06.2021 г., С.И.С. получил
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Осигурителят
„Брилянт – Слънчев бряг“ ООД декларирал трудовата злополука пред ТП на НОИ –
Бургас на 03.06.2021 г. (л.34), като представил и протокол № 2 от 02.06.2021 г.
за вътрешно разследване на трудова злополука (л.36).
Със заповед
№ 1015-02-88/28.05.2021 г. (л.38), на основание чл.29, т.1 и т.5 от Правилника
за организация и дейността на НОИ, във вр. чл.58 от КСО и чл.7 – чл.10 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, директорът на ТП на НОИ – Бургас, възложил разследване на декларираната
злополука, настъпила на 27.05.2021 г. с Д.Н.С., Р.Ф.Р., А.А.А., Х.Я.С., Д.Р.Р.,
и С.И.С.. Заповедта била връчена на управителя на дружеството Р.С.С.на
01.06.2021 г.
С писмо изх.
№ 1018-02-2/02.06.2021 г. (л.40) длъжностно лице, старши инспектор по
осигуряването, ТП на НОИ изискал от ОД МВР – Бургас информация за настъпилото
ПТП за целите на разследване на трудова злополука настъпила на 27.05.2021 г. на
автомагистрала „Тракия“.
С писмо изх.
№ 1029-02-11600/10.06.2021 г. (л.42) длъжностно лице, старши инспектор по
осигуряването, ТП на НОИ, сезирал Окръжна прокуратура – Бургас с искане за
получаване на материали по ДП № 247/2021 г. по описа на II РУ на МВР – Бургас.
С писмо изх.
№ 5101-02-46#1/15.06.2021 г. (л.41), за целите на разследването на трудова
злополука, длъжностно лице, старши инспектор по осигуряването, ТП на НОИ
изискал от УМБАЛ Бургас предоставяне на информация – медицински документи и
съобщения за смърт, вкл. за пострадалия Р.Ф.Р..
Със заповед
№ 5106-02-7/23.06.2021 г. (л.32) на длъжностно лице, старши инспектор по
осигуряването, ТП на НОИ, производството по квалифициране на декларираната
злополука, настъпила с Р.Ф.Р.било спряно до получаване на материалите по ДП №
247/2021 г.
Със заповед
5106-02-7#2/28.07.2021 г. (л.31) на длъжностно лице, старши инспектор по
осигуряването, ТП на НОИ, на основание чл.55 от АПК, производството било
възобновено. За целите на разследването на злополуката били предоставени
(л.46): книга за ежедневен инструктаж с начало 28.05.21 г.; пътни листи от м.
март и м. април 2021 г.; без представен пътен лист от 27.05.21 г.;
удостоверение за техническа изправност на л.а „Хюндай“ с peг. № А 8894 НР;
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобила и анекс към нея;
протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта на Д.Н.С.; протокол за разпит на св. Д.Р.Р.; протокол за разпит на св. Р.С.С.–
управител на „Брилянт Слънчев бряг“ ООД; писмо до МО-София относно издадени
валидни пропуски на лицата за обект „Безмер“ с отговор; констативен протокол за
ПТП с пострадали лица. Посочено е, че не са издавани заповеди за командировка
за лицата от работодателя „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД.
За хода на
разследването на злополуката и констатациите на комисията бил изготвен протокол
№ 5103-02-17/01.09.2021 г. (л.23-28), който бил връчен на осигурителя и на
наследниците на пострадалия Р.Ф.. Няма данни, срещу протокола да са депозирани
възражения.
След като
описали хронологията на злополуката, в част „VI. Отклонение от нормалните
действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения.“,
проверяващите посочили: „Възникнало ПТП със служебен автомобил, управляван от
един от работниците по обичайния път от работното място до постоянното
местоживеене на всички превозвани работници.“.
С
разпореждане № 5104-02-79 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ –
Бургас (л.21), на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя
„Брилянт – Слънчев бряг“ ООД злополука с вх. № 5101-02-44/03.06.2021 г. станала
на 27.05.2021 г. с Р.Ф.Р., ЕГН: ********** г. била приета за трудова злополука
по чл.55, ал.2 от КСО. Длъжностното лице описал, че се касае за внезапно
травматично увреждане на здравето, станало през време на връщане по обичайния
път от работното място до постоянното местоживеене, изложена е хронология
съответстваща на констативния протокол. Според съобщение за смърт №
853/28.05.2021 г., причина за смъртта на Р.Ф.Р.е политравматизъм.
„Брилянт – Слънчев бряг“ ООД обжалвал
разпореждането по административен ред. Изложил, че незаконосъобразно
злополуката е приета за трудова. Изтъкнал, че признаването на злополука,
станала при възникнало ПТП при връщане от работното място до местоживеенето на
работника, за трудова на основание разпоредбата на чл.55, ал.2 от КСО е в
противоречие с правна норма от правото на ЕС, което има приоритет пред
вътрешното законодателство на България, като страна членка.
С оспореното
решение, директорът на ТП на НОИ Бургас оставил в сила разпореждането. В
мотивите на решението е посочено, че в случая липсват данни за проявен умисъл –
пряк или евентуален за умишлено увреждане на здравето. Решаващият орган
преценил, че е налице и функционална връзка между увреждането и изпълняваната
работа или условия на труд. Подробно е обсъдено и преценено като неоснователно
възражението относно твърдяното противоречие с чл.1а от Регламент (ЕС) №
349/2011 на Комисията от 11 април 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) №
1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на
Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни
условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки
(Регламент (ЕС) № 349/2011 на Комисията). Според директора на ТП на НОИ -
Бургас Регламент (ЕС) №349/2011 на Комисията има за предмет водене на
статистика и за тази цел е дефинирано и понятието „трудова злополука“,
българският закон - КСО, има за предмет уредба на социалното осигуряване и за
тази цел е дадено и легалното определение за „трудова злополука“ в чл.55 от КСО.
Решението
било връчено на дружеството осигурител на 09.11.2021 г. (л.15), на
заинтересованата страна З.И.М. на 08.11.2021 г. (л.16) и на заинтересованата
страна С.Т. на 16.11.2021 г. (л.17).
Административен
съд – Бургас, в настоящия си състав, въз основа на приетите за установени
факти, счита следното относно допустимостта и основателността на предявената
жалба:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.118, ал.1 от КСО и е насочена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, овластен с разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО. Издадено е
в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т. ч. фактически и правни
основания.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административнопроизводствени правила. Изпълнени са изискванията на чл.7 –
чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Производството е открито със заповед №
1015-02-88/28.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас. В хода на
разследването са извършени необходимите процесуални действия за разкриване на
обективната истина – събрани са относимите и необходими за изясняване на случая
писмени доказателства. За резултатите от разследването е съставен протокол,
съобразно изискването на чл.58, ал.6 от КСО. В него се съдържа анализ на
доказателствените материали, а изводите относно характера на злополуката са
изложени по начина, указан в нормата на чл.10 от НУРРОТЗ. Протоколът е подписан
от всички членове на комисията, като е отбелязано (л.28), че наследниците на
пострадалия Р.Ф.Р.не се явяват на подписването на 20.09.21 г. Не е заявено по
реда на чл.11 от НУРРОТЗ несъгласие с отразените в протокола изводи относно
характера на настъпилата злополука, нито с приетия механизъм на увреждането.
Относно
приложението на материалния закон:
Според
дефиницията, дадена с нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Не е налице трудова злополука, ако пострадалият умишлено
е увредил здравето си (чл. 55, ал. 3 КСО).
Разпоредбата
на чл.55, ал.2, т.1 от КСО приравнява на трудова и злополуката, станала с
осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а от КСО по време на обичайния път при отиване или
връщане от работното място основното място на живеене или до друго допълнително
място на живеене с постоянен характер. Следователно, за да е налице трудова
злополука е необходимо да бъде установено следното: 1.Наличие на внезапно
увреждане на здравето; 2.Това внезапно увреждане на здравето да е причинило
неработоспособност или смърт; 3.Увреждането да е станало по време на обичайния
път при отиване или връщане от работното място до основното място за живеене
или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.
При този вид
подтип трудова злополука, няма изискване неблагоприятният резултат за здравето
на пострадалия да е в следствие на злополука, настъпила по време и във връзка с
извършвана от него работа в интерес на работодателя, както и изискване за
функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условията на
труд, както неправилно счита жалбоподателя.
Безспорно
към деня на злополуката Р.Ф.Р.е имал качеството на осигурено лице. Безспорно е,
че на датата 27.05.2021г. същият е
полагал труд по полагането на асфалт по сключен договор за строителство от
работодателя му „Брилянт-Слънчев бряг”ООД, като обекта в който са извършвани
СМР се намира в Авиобаза „Безмер“. Местоживеенето на работника вписано в
трудовия му договор е в с. Рудник, ул.“Перущица“ 16, което съответства на :
гр.Бургас, кв.Рудник, ул. „Перущица“ 16 и безспорно на същата дата след
приключване на работа Р. и останалите описани по-горе лица са тръгнали към
домовете си със служебния автомобил „Хюндай Ml“, peг.№ A8894НР от Авиобаза
„Безмер“. При движение на автомобила е настъпило пътно транспортното
произшествие, около 20.16 часа, по Автомагистрала “Тракия” на км 356+250, при
което Р.Ф.Р.е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило смърт, което
не е причинено умишлено от него.
Спорът между
страните е дали увреждането е станало по време на обичайния път при връщане от
работното място до основното място на живеене. В разпоредбите на чл. 55 КСО не
се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от
работа". Съдебната практика е възприела становището, че понятието се
изразява в повтарящи се действия по придвижване преди или след работа в рамките
на минимално необходимото време за това. Тези иманентни характеристики го
определят като част от трудовия процес и осигурен социален риск. Разпоредбата
на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО визира не всяко придвижване по обичайния маршрут до
работното място, а само това, което обслужва навременното явяване на работното
място за започване на работния процес. От анализа на доказателствата по
делото, протокола за ПТП, протокола за извършеното разследване и дадените
писмени обяснения на свидетели-очевидци може да се направи категоричния
извод, че увреждането е причинено по време на обичайния път. Неясно
защо в жалбата са направени твърдения за съществуването на друг маршрут от
гр.Свети Влас –гр.Каблешково-кв.Рудник-с.Миролюбово-гр.Карнобат-Автомагистрала
Тракия-Авиобаза Безмер, който се различава от маршрута, по който е пътувал на
27.05.2021г. със спирки, съответстващи на местоживеенето на лицата, пътуващи в
служебния автомобил, а именно гр.Свети Влас
–гр.Каблешково-кв.Рудник-„Антимовския разклон“ /отбивката на магистралата за
гр.Карнобат/ Автомагистрала Тракия-Авиобаза Безмер, а още повече необходимостта
от използването на алтернативен маршрут, който да заобикаля движението по
главния път – автомагистрала. Тази „необходимост“, освен че е недоказана, не
съответства на спирките, съответстващи домовете на превозваните работници, като
единият от тях трябва да слезе/качи на разклона за гр.Карнобат. Движението на
служебния автомобил в деня на злополуката по обичайния маршрут е признато и от
самия осигурител в изготвените от него протокол за трудова злополука № 2 от
02.06.2021г. и декларация за трудова злополука № 4 от 03.06.2021г., в които за
специфично физическо действие, свързано със злополуката е посочено пътуване в
превозно средство по обичайния път от работното място до дома. Липсват и данни,
служебният автомобил да се е отклонил при движението си от този маршрут, когато
се е случило пътно-транспортното произшествие.
Съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.6 от КСО, констатациите, изложени в протокола
за разследване на злополуката имат презумтивна доказателствена сила, която
остана необорена от жалбоподателя, поради което следва да се вземат предвид,
така както са установени при постановяване на решението.
Съдът счита
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че нормата на чл.55, ал.2 от КСО е в противоречие с чл.1, б.“а“ от Регламент(ЕС) № 349/2011г. Регламентът като
част от вторичното законодателство на Европейския съюз е задължителен и пряко
приложим в държавите-членки, а съгласно чл.15, ал.2 от ЗНА, когато нормативният
акт противоречи на регламент на ЕС, се прилага регламентът. Този правен принцип
обаче, важи когато приложимите норми от общностното право и от националното
законодателства уреждат едни и същи обществени отношения, което в случая не е
налице. Действително определението за трудова злополука, дадено в чл.1, б.“а“
от Регламент(ЕС) № 349/2011г. изключва дефинирането като „трудова злополука“ на
пътнотранспортните произшествия, настъпили при пътуването от дома до работното
място или обратно. Тази дефиниция е дадена само за целите на статистиката, за
която се отнасят Регламент(ЕС) № 349/2011г. и Регламент (ЕО) № 1338/2008 в
чието приложение е издаден. Българският Кодекс за социално осигуряване има за
предмет уредба на други обществени отношения – тези, свързани с държавното
обществено осигуряване, което предоставя обезщетения, помощи и пенсии при
настъпили осигурителни рискове за работниците, в това число и смърт (арг. от
чл.1, т.1 и чл.2, ал.1, т.7 от КСО). Следователно целта на КСО е за даде защита
на осигурените лица, а не да регулира отношения свързани с осъществяването на
статистика. При това положение не би могло да се говори за противоречие между
европейска и национална норма. /Решение №16491 от 04.12.2019г. по
адм.д.№3485/2019г. на ВАС,Решение № 283 от 27.10.2017 г. по гр. д. № 1005 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение Решение № 9271 от
27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13404/2015г., VI отделение./
Събраните в
хода на административното производство доказателства са били достатъчни
директорът на ТП на НОИ да се произнесе по съществото на спора, като приеме, че
е налице трудова злополука. Съдът счита, че оспореното решение е валидно,
постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, липса
на съществени нарушения на процесуалните правила, съответствие с материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата против него следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на спора, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 143, ал.3 от АПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Бургас,
двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Брилянт – Слънчев бряг“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул. Св.
Св. Кирил и Методий № 22, представлявано от управителя Р.С.С., против Решение №
1040-02-212 от 04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е
оставено в сила разпореждане № 5104-02-79 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице
при ТП на НОИ – Бургас.
ОСЪЖДА „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 22, представлявано от управителя Р.С.С.ДА ЗАПЛАТИ на ТП на
НОИ-Бургас сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: