№……………12.12.2018 г.
Варненският административен съд - ХХХІІІ състав, в закрито заседание
на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело N 1133 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид:
С молба от
11.12.2018 г. жалбоподателят Г.Ф. отправя искане към съда за отмяна на
наложената му глоба с протоколно определение от 21.11.2018 г. Заявеното
основание на това искане е фактът, че 20 години води дела за процесния имот с В.Ж., която не е
изпълнила своето задължение да подаде
информация до ответника за решението по
в. гр. дело № 2619/2008 г. на ОС-Варна. Твърди се, че още през 2016 г. при обжалване на първия АУЗ срещу Ф. той е
представил решението на общинската администрация. Като допълнителен довод се заявява
, че молителят и неговата съпруга са пенсионери и за тях 100 лв. „ не са малка
сума“ .
Съдът счита
подадената молба с правно основание 92
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за процесуално допустима ,тъй като изхожда от
страната по делото, на която съдът с протоколно определение от 21.11.2018 г.
наложи глоба от 100 лв. на основание чл. 92а от ГПК. Съобщение за санкцията е
връчено на Ф. на 05.12.2018 г., а молбата за отмяна е подадена на 11.12.2018 г.
, т.е. при спазен срок по чл. 92 от ГПК.
При разглеждане по
същество на молбата съдът прецени същата за неоснователна. Мотивът на съдебния орган за налагане на глобата е факта, че в проведеното
шесто по ред открито съдебно заседание по делото жалбоподателят чрез своя
пълномощникът заявява различно твърдение за притежава идеална част на Ф. върху сградата с партиден номер 4503241012001
на основание решение на ВОС по в. гр. дело № 2619/2008 г., след като това
съдебно решение е влязло в сила още на 16.02.2011 г. Твърдението и последвалото
искане за назначаване на допълнителна
съдебно-икономическа експертиза са причина за поредното отлагане на делото .
Доводът, че
жалбоподателя води 20 години дела със съсобственик на сградата не е аргумент за
отмяна на глобата след като цитираното решение е придобило стабилитет още
през 2011 г. и Ф. като страна по това дело е
могъл още през 2011г. да се снабди с препис от същото и да го представи
по настоящото дело още с жалбата или най-късно в първото открито съд. заседание
на 18.10.2017 г.
Твърдяното
бездействие на другия съсобственик да представи решението пред общинската
администрация няма отношение към късното
депозиране на същото решение от Ф. по настоящото съд. производство. Освен това
самият молител твърди, че е приложил съдебното решение към жалба срещу
издадения му първи АУЗД, което отново потвърждава извода на съда за отсъствие на основателна
причина за късното депозиране на
съдебния акт на Окръжен съд гр. Варна , щом като Ф. е притежавал препис от
същия и го е представял в
административни производства.
Молителят не иска
намаляване на глобата, а единствено нейната отмяна, но съдът по изложените
по-горе съображения не следва да удовлетвори това искане, след като има
процесуалното задължение по чл. 13 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК да разгледа и решава делата в разумен срок. Процесуалното
поведение на Ф. осъществява фактическия състав на отговорността по чл. 92а от ГПК и подлежи на санкциониране.
Определеният размер
на глобата съдът не счита за сериозно
финансово бреме за молителя, защото той не представа данни към молбата
за членовете на неговото домакинство, за
размера на получаваните пенсии от него и съпругата му , а освен това видно
от частично обжалвания АУЗД за целите на данъчното облагане Г.Ф. е деклариран притежавани пет недвижими имота
те. неговото материално състояние позволява заплащане на глоба от 100 лв.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд гр. Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.Н.Ф. за отмяна на наложена му глоба от 100 лв. по чл. 92а от ГПК с протоколно определение от 21.11.2018 г.
Препис от определението да се
изпрати на молителя .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС с частна жалба в срок от 7 дни от уведомяването.
Административен
съдия :