МОТИВИ по НЧХД № 346/2019 год. по описа на РС-Харманли
23.09.2020г.,
гр.Харманли
Производството по делото е
образувано по тъжба на М.Н.У., ЕГН:********** *** срещу Т.И.У., ЕГН:**********, роден на ***г. в гр.Харманли, живущ ***, шофьор,
неженен, неосъждан (реабилитиран) за това, че на 19.07.2019 година в с.Троян,
общ.Симеоновград причинил на М.Н.У. лека телесна повреда,
причиняваща разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, изразяваща се в огнестрелна
точковидна рана в областта на лявата скула - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В законоустановения срок за отговор
подсъдимият Т.И.У.
не депозира отговор по обвинението.
РС-Харманли с определение, поставено
в открито съдебно заседание на 02.10.2020г., на основание чл.84 от НПК, е
конституирал тъжителя М.Н.У. в качеството му
на граждански ищец, като е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство и предявения от него граждански иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени вследствие
на деянието по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди.
В съдебно заседание тъжителят и
повереника му адв.П. поддържат обвинението и предявения граждански иск.
Подсъдимият Т.И.У. и защитникът му адв.С. оспорват
обвинението и гражданския иск.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2019 година, около 23.30 часа тъжителят М.У.
бил заедно със съпругата си св.З. У. в дома им в с.Троян, общ.Симеоновград,
когато чули силен шум и викове навън, като разпознали, че това е съседът им
подс.Т.У.. Тъжителят М.У. излезнал да провери какво се случва, последван от
съпругата си. Тогава на двора видял подс.Т.У., който псувал и викал, че ще ги
изтрепе. Тъжителят решил да се разберат, при което подс.Т.У. извадил газов
пистолет, насочил го към лицето на тъжителя и произвел изстрел, при което
тъжителят М.У. паднал на земята, подс.Т.У. продължил да псува, крещи и да
стреля във въздуха.
Тези факти се потвърдиха по категоричен начин
от показанията на свидетеля З. Узунова, които съдът кредитира с доверие като
вътрешно убедителни, логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи
на писмените доказателства по делото – лист за преглед на пациент в спешно
отделение от 20.07.2019г., писмо от Дирекция „Национална система 112” от
09.10.2019г., заверени преписи от материали от ДП №390/2019г. по описа на
РУ-Харманли, писмо с вх.№4643/08.06.2020г. на РУ-Харманли, постановление за привличане
на обвиняем от 11.05.2020г. видно от което подс.Т.У. е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено на 19.07.2019г.
Съдът не кредитира показанията на
св.Я. У., тъй като същите са в противоречие както с показанията на св.З.У.,
така и със събраните непротиворечиви писмени доказателства, - лист за преглед на пациент в спешно
отделение от 20.07.2019г., писмо от Дирекция „Национална система 112” от
09.10.2019г., съдебно-медицинско удостоверение №305/2019г. на др.Х.Е., заверени
преписи от материали от ДП №390/2019г. по описа на РУ-Харманли.
След инцидента тъжителят посетил
съдебен лекар – др.Х.Е., който видно от представеното съдебно-медицинско
удостоверение №305/2019г., е дал заключение, че при прегледа на тъжителя е
установил точковидна рана на лявата скула, за която е посочено, че същата може
да бъде получена от състава на изстреляна субстанция от газов пистолет по
начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Отразено е също, че е причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съгласно приетото по делото
заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Х.Е.,
което съдът възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и
съобразно поставената задача, тъжителят М.У. е получил следните увреждания:
точковидна рана в областта на лявата ябълчена кост, изпълнена с коричка кръв.
Вещото лице е посочило, че описаните увреждания могат да се получат от състава на изстреляна
субстанция от газов пистолет по начина, времето и при обстоятелствата, описани
в предварителните сведения. С това според вещото лице е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като срокът
за пълното възстановяване е посочен до 20 дни.
Вследствие на нанесените му удари,
тъжителят М.У. се чувствал зле, бил стресиран и психически все още не бил
възстановен вследствие на преживяното съгл. неопроверганите показания на
св.З.Узунова.
От приетата като доказателство
справка за съдимост от 03.10.2019г. на РС-Харманли се установява, че
подсъдимият Т.У. е неосъждан (реабилитиран).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че подсъдимият Т.У. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден
на съд и за което му е повдигнато обвинение с тъжбата на М.У., а именно
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, осъществено на 19.07.2019 година в с.Троян, общ.Симеоновград, при
което причинил на тъжителя М.У. разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в огнестрелна точковидна рана
в областта на лявата скула.
Съдът намира, че със събраните по
делото доказателства, анализирани по-горе в мотивите на съда, се доказва по
несъмнен начин така повдигнатото обвинение. От неопроверганите и убедителни
показания на свидетеля З. У., кредитирани от съда с доверие и подкрепени от
всички налични писмени доказателства, се установи, че на тази дата 19.07.2019 година в с.Троян, общ.Симеоновград подс.Т.У. насочил към
лицето на тъжителя М.У. газов пистолет, след което произвел изстрел и така му
причинил огнестрелна
точковидна рана в областта на лявата скула. Това се потвърди и от
съдебно медицинско
удостоверение №305/2019г. на др.Х.Е. и от неоспореното заключение
по съдебно-медицинската експертиза.
Така причинените увреждания представляват
и престъпния резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, като същите са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК съгласно приетото заключение по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, възприето от съда като обективно изготвено и от
компетентно вещо лице.
При тези данни по делото и с
оглед на така установените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия,
насочени срещу здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия, следва да
се приеме за несъмнено доказано, че подсъдимият Т.У. от обективна страна е
осъществил престъплението, за което е предаден на съд, по чл.130, ал.1 от НК,
като не се събраха надлежни доказателства в обратна насока, разколебаващи тези
изводи на съда.
Безспорно е доказана и
субективната страна на деянието. Действията на подсъдимия показват, че в
съзнанието му е била оформена ясна представа, че чрез насочване на газов
пистолет към лицето на пострадалия и произвеждането на изстрел иска да му
причини телесна повреда. Той е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал и целял тяхното настъпване. Ето защо, следва да се приеме, че
престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл като форма на вината. Този
извод се налага както от показанията на св.З.Узунова, така и се извлича от
непосредствените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия Т.У. при
осъществяване на деянието, описани подробно от посочения свидетел-очевидец –З.У..
Обстоятелството, че подс.Т.У. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, осъществено на
19.07.2019г. и изразяващо се в закана с убийство спрямо тъжителя М.У. и
съпругата му З.Уз. чрез думи и действия, а именно насочвайки газов пистолет към
М.У. и отправяйки към двамата думите „майка би ще еба циганска, ще ви изтрепя
всичките, както и майка ви ще еба и ще ви утрепя”, според настоящият съдебен
състав не е пречка за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия за
причинената на тъжителя лека телесна повреда, представляваща престъпление по
чл.130 ал.1 от НК. Заканата по чл.144 от НК е
престъпление, което не предполага активно поведение, насочено към засягане на
телесната неприкосновеност на пострадалия. Тъкмо обратното е при леката телесна
повреда, която не може да се причини словесно, а се състои в извършването на
активни действия към физическо посегателство и нарушаване на телесната
неприкосновеност. В случай, че се докаже, че подсъдимият е извършил и
престъпление по чл.144 ал.3 от НК, то тогава ще е налице реална съвкупност от
престъпленията по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.130 ал.1 от НК. Т.е.
налице са предпоставките за реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия Т.У. за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
По вида и размера на
наказанието:
Подсъдимият Т.У. е неосъждан
(реабилитиран) съгласно приложената справка за съдимост от 03.10.2019г. на РС-Харманли.
Следователно подсъдимият Т.У. не е осъждан за престъпление от общ характер към
момента на извършване на престъплението по чл.130, ал.1 НК, като не е и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Липсват и данни за причинени имуществени вреди
от престъплението. Същото е умишлено и е наказуемо с наказание „лишаване от
свобода” за срок до две години или „пробация”. Поради това съдът счита, че са
налице кумулативните условия и предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, като не са налице и пречките, визирани в
ал.7 на същата разпоредба. Поради това съдът с присъдата си освободи подс.Т.У.
от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба” в
минимален размер от 1000 лв.
При определяне на размера на
наказанието съдът взе предвид подбудите за извършването на деянието, степента
на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на значителни вредни последици
в резултат на деянието, както и чистото му съдебно минало. Не се констатираха
отегчаващи вината обстоятелства. Поради това административното наказание следва
да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
минималния размер от 1000 лв., предвиден в санкцията на чл. 78а от НК.
По гражданския иск:
При
така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването на подсъдимия за виновен в причиняването на разстройство на здравето на пострадалия – лека телесна повреда, то предявеният от последния граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се явява доказан по основание. Настъпването на неимуществените
вреди се доказа от показанията на свидетеля З.У., която обясни в разпита си, че
действително всичко това причинило на тъжителя М.У. значителен стрес, страх,
като и до момента според св.З.узунова тъжителят не бил психически възстановен.
Следва да се отчете и не малкия по продължителност възстановителен период,
който според заключението по съдебно-медицинската експертиза е до 20 дни.
Що се касае до размера, в който гражданският
иск следва
да бъде уважен, то на първо място следва да се отчете и характера на претенцията - репариране на причинените на М.У. болки и страдания. С оглед
характера на причинените
наранявания (огнестрелна точковидна рана
в областта на лявата скула) и отчитайки факта на необходимия период на пълно възстановяване
от около 20 дни, то
се налага изводът,
че същият е преживял не
малки по
характер,
интензитет и продължителност
страдания вследствие на увреждането, нанесено му от подсъдимия, изразяващи се в чувство
на дискомфорт и болка.
Предвид всичко изложено и отчитайки стреса и страха от
преживяното, настоящият
състав намира, че в конкретния случай справедливият размер съгласно чл.52 от ЗЗД за репариране на преживените от тъжителя неимуществени вреди се явява сумата от 1500 лв. Поради това и подс.Т.У. следва, на основание чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден да заплати на М.У.в тази сума като обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от деянието, за което е признат за виновен. В останалата му част предявеният
граждански иск за разликата над горепосочената сума до пълния претендиран размер от 2000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказаха
някакви изключителни и нетърпими болки и страдания или прекалено дълъг период
на възстановяване, които биха обосновали уважаване на иска в пълния му размер.
В съответствие с така постановената
присъда и на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха и направените от тъжителя разноски по делото в размер на общо 962 лв.
за вещо лице, държавна такса и адвокатски хонорар.
С оглед уважената част на гражданския
иск, на основание чл.1 от ТДТССГПК, съдът осъди подс.Т.У. да заплати и
следващата се държавна такса от 60,00 лв. по сметка на РС-Харманли.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: