Р Е Ш Е Н И Е
№………../ …..05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание проведено
на 10.05.2019 г.,
в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 565/2019 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното,
Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Подадена е жалба от Н.К.К.
в качеството му на заявител по заявление обр. А4 за вписване в търговския
регистър воден от Агенция по вписванията на „Инноватек България“ ЕООД, гр.
Варна, срещу отказ № 20190402161701/04.04.2019 г., постановен от длъжностното
лице по регистрацията.
Жалбата е подадена в законоустановения срок. С молба от 22.04.2019
г е представено доказателство за внесена държавна такса.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по образец А4 с № 20190402161701/02.04.2019 г. е
поискано вписване в търговския регистър на еднолично ООД с фирмено наименование
„Инноватек България“. Заявлението е подадено от управителя на новоучреденото
дружество Н.К.К., който в качеството си на органен представител е легитимиран
да заяви регистрацията на дружеството съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Длъжностното лице при Агенция по вписванията
е отказало вписване на заявените промени в обстоятелствата, тъй като са заявени
за вписване обстоятелства в търговския регистър по поле № 6 "Предмет на
дейност", включващи думи на чужд език, а именно: web дизайн, като думата
"web" не е изписана на български език, а на чужд такъв (в сл.
английски). Същото обстоятелство се установява и от представеният към заявлението
учредителен акт. Тъй като нормативната уредба не допуска представяне на
документи, изготвени на чужд език и изисква те да се представят в превод на
български език и доколкото официалният език в Р. България е българският (чл. 3
от Конституцията на Р. България) и търговският регистър се води на български
език, длъжностното лице по регистрацията е приело като недопустимо вписване в
търговския регистър на думи или буквени съчетания на чужд език, изписани на
латиница.
Отказът
е законосъобразен.
Думата „web“ (в превод на български „мрежа“) е изписана в предмета на
дейност на дружеството на английски език. В случая тя е употребена в съчетание
с думата дизайн, която също е чужда, но е изписана на кирилица. В българският
език са навлезли и намират широка употреба словосъчетания като „уеб дизайн“ и „уеб
сайт“. Очевидно е, че думите в тези словосъчетания, както и думи като домейн,
хостинг, нет, имейл, компютър, хардуер, софтуер, сървър, и мн. др. представляват
изписани на кирилица думи от чужд език, в случая английски, свързани с
развитието и навлизането на компютърните технологии и интернет (глобална
система от свързани компютърни мрежи) във всички области на живота.
Тези чужди думи са заемки, които обогатяват езика, тъй като нямат домашен
еквивалент. Те се използват в българския език директно с конкретно значение,
което по правило не съвпада изцяло, а е по-тясно и специфично в сравнение със
значението, което имат на английски език.
Когато такава чужда дума е внедрена в българския
език, тя се изписва на кирилица и с нейната употреба не се нарушава законовото
изискване за използване на български език като официален. Изписването на тези
думи на латиница, обаче, би нарушило това изискване. Съответно, би се нарушило
и изискването на чл. 18, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ заявлението и приложенията към него
да се подават на български език.
Макар и на пръв поглед случаят с трибуквената
думичка „web“ да изглежда маловажен и незначителен, въпросът е принципен. Както
се посочи по-горе, думите свързани с развитието на интернет, които директно
навлизат от английски език, са толкова многобройни, че ако се изпишат в
оригиналната им транскрипция на латиница, биха заели една значителна част от
текстовете в посочената област. За текст, включващ изписани на латиница думи,
не би могло да се приеме, че е изписан на официалния български език, макар и
същите думи със специфичното им значение, изписани на кирилица, да са възприети
в българския език като заемки. Обстоятелството, че са налични подобни
прецеденти в търговския регистър, както и фигурирането на код 63.12
„Web-портали“ в Класификация на икономическите дейности (КИД 2008) на
Националния статистически институт, не означава, че тези прецеденти са
законосъобразни.
От гореизложеното следва, че заявеното
за вписване обстоятелство е в нарушение на конституционното и законовото
изискване за водене на търговския регистър на български език, поради което
отказът на длъжностното лице е законосъобразен.
Воден от изложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20190402161701/04.04.2019 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. №
20190402161701/02.04.2019 г., с което е поискано вписване в търговския регистър
на „Инноватек България“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис на
жалбоподателя.
След влизане в сила на решението
препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: