Решение по дело №1449/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

02.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1449

по описа за

2020

година.

  

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001878 от 28.10.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на С.С.С. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателката С.С.С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните норми и при съществени нарушения на административнонаказателните производствени правила. От описаното в АУАН поведение не ставало ясно нормите на кой закон били нарушени. Освен това, жалбоподателката не била извършила нарушение на чл.103 от ЗДвП. Твърди, че на процесната дата и място действително автомобил на КАТ й направил знак да спре, но не могла да открие място и да спре. Карала докато намери паркинг, където завила и спряла, а след нея дошъл патрулният автомобил и й съставили АУАН. В акта и наказателното постановление изобщо не били изложени фактическите обстоятелства относно твърдяното нарушение. Преди процесния случай, на жалбоподателката никога не бил издаван акт за нарушение на правилата за движение по пътищата/наказателно постановление. Поради това тя притежавала контролен талон „Водач на МПС без наказания“. Наказващият орган можело да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и поради малозначителност на твърдените нарушения да не налага административно наказание. Жалбоподателката възразява и срещу размера на санкцията за нарушението по чл.103 от ЗДвП, тъй като не ставало ясно защо била наложена „глоба“ в размер по-висок от минималния. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.     

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата и настоява за отмяна на атакуваното постановление. Излага съображения, че в обстоятелствената част на акта и постановлението не били описани елементи от фактическия състав на нарушението. Установената в двата акта фактическа обстановка не се потвърждавала изцяло от ангажираните доказателства. Относно нарушението за навлизане в лентата за насрещно движение, не можело да се установи по недвусмислен начин точното място на извършване на маневрата. Не била налице и субективната страна на нарушението, тъй като жалбоподателката не го извършила съзнателно. Тя не съзнавала, че навлиза в лента за насрещно движение и нарушава правилата за движение по пътищата, не действала и със съзнанието да не изпълнява полицейски разпореждания. Защитникът претендира и за присъждане на направените по делото разноски.    

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 16.10.2020 г. свидетелите А.А. и Р.Д. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали към ОД на МВР-Кърджали. След обяд те пътували с патрулен полицейски автомобил по ул.„Булаир“ в гр.Кърджали, близо до сградата на НОИ. По същото време възприели водача на автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СВ 7148 НС, който се движел по бул.„Беломорски“, в посока от автогара „21 век“ към стадион „Арена Арда“. До сградата на Районен съд този водач предприел маневра ляв завой, при което навлязъл в лентата за насрещно движение по ул.„Булаир“. Тъй като полицейските служители се движели точно срещу него, те подали сигнал за спиране на нарушителя. На водача на превозното средство „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СВ 7148 НС бил подаден сигнал за спиране от движещия се полицейски автомобил, както звуков, така и сигнал с ръка от контролния орган. Същият обаче не изпълнил нарежданията, а продължил движението си по ул.„Булаир“, след това по ул.„Сан Стефано“, и накрая завил към ул.„Стефан Караджа“ в гр.Кърджали, където спрял. През цялото това време свидетелите А. и Д. следвали нарушителя и подавали няколкократно звуков сигнал за спиране, но безуспешно. След като и те стигнали на ул.„Стефан Караджа“, установили самоличността на водача на автомобила „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СВ 7148 НС, а именно жалбоподателката С.С.С.. Тя обяснила на полицейските служители, че не била от града и затова се объркала, видяла, че й подават сигнал, но не намерила къде да спре. По този повод срещу жалбоподателката на място бил съставен АУАН за нарушения по чл.16, ал.1, т.3 и чл.103 от ЗДвП, който тя подписала и получила без възражение. Въз основа на същия акт, на 28.10.2020 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на С.С.С. били наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.А., Р.Д. и Н.С.; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 16.10.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР, установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателката е реализирана за нарушение на чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение. От доказателствата по делото се установява, че на 16.10.2020 г. в гр.Кърджали на ул.„Булаир“, където платното за движение е четири ленти, жалбоподателката управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СВ 7148 НС е навлязла в лентата за насрещно движение. Затова правилно административнонаказващият орган е санкционирал същата на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, който предвижда „глоба“ от 20 лв. за водач, нарушаващ правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди като законосъобразно наказателното постановление в тази му част.

По т.2 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според настоящата инстанция жалбоподателката следва да носи отговорност за вмененото й административно нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място тя е управлявала лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СВ 7148 НС, като при подаден от контролния орган ясен сигнал за спиране, не се подчинила и не спряла. На жалбоподателката бил подаден знак по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно звуков сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил и сигнал с ръка от контролния орган. Цитираната норма гласи, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че водачът С.С. е възприела подадения й сигнал, но въпреки това не се подчинила, което наложило да бъде следвана от патрулния автомобил. Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ извършеното деяние да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН – за разлика от лишаването от правоуправление, глобата е определена над минималния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание на жалбоподателката е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая се касае за водач, който няма данни по-рано да е нарушавал правилата за движение по пътищата. Впрочем и самият наказващ орган е приел, че конкретно извършеното деяние се отличава с ниска степен на обществена опасност, като е определил на жалбоподателката наказанието „лишаване от право да управлява МПС” в минималния срок от 1 месец. Ето защо, съдът намира, че следва да измени в тази част наказателното постановление досежно размера на наложеното наказание „глоба“, което също следва да бъде намалено до минимума. Такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателката, кога и къде са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушенията се явяват напълно доказани от показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и от тези на разпитаната по искане на жалбоподателката свидетелка – Н.С., а също и от  съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Неоснователен е доводът, че от описанието в акта не ставало ясно нормите на кой закон били нарушени. Напротив, там е ясно изписана правната квалификация на деянията – чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Не почиват на събраните по делото доказателства твърденията, че жалбоподателката не спряла на подадения знак, защото нямало място, където да спре. Тази версия се разколебава напълно от показанията на свидетелите очевидци А. и Д., които са категорични, че С. е имала възможност да отбие и да спре безопасно още на място, както и по целия маршрут, по който е пътувала впоследствие. Неоснователно е и възражението, че липсвала субективната страна на нарушенията, тъй като жалбоподателката не ги била извършила съзнателно. Нормата на чл.6 от ЗАНН гласи, че административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказауемо с административно наказание, налагано по административен ред. От своя страна чл.7, ал.1 от ЗАНН предвижда, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. Съгласно  чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за процесните нарушения/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. В случая жалбоподателката в качеството си на правоспособен водач е била запозната с правилата при управление на МПС, включително и с разпоредбите на чл.16, ал.1, т.3 и чл.103 от ЗДвП. Тя е била длъжна да предприеме необходимите действия и да спази цитираните правила за движение, но не го е сторила. Това означава, че е налице най-малко непредпазливата форма на вина, при която жалбоподателката е могла и е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършените нарушения не представляват маловажен случай. Осъществените деяния не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административни нарушения по чл.16, ал.1, т.3 и чл.103 от ЗДвП. Освен това, деянията са формални, на просто извършване, за съставомерността вредни последици не са необходими. Изтъкнатите от жалбоподателката доводи за маловажност биха могли да обосноват единствено налагане на санкция в минимален размер, но не и да доведат до освобождаването й от отговорност за извършените нарушения. 

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Предвид изхода на делото, жалбоподателката няма право на разноски и не следва да й се присъждат поисканите такива от упълномощения защитник. 

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-001878 от 28.10.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта му, с която на С.С.С. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001878 от 28.10.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта му, с която на С.С.С. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.2.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 100 лв. на 50 лв.

ОСЪЖДА С.С.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                         Районен съдия: