Решение по дело №559/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Д. М. Д. [ЕГН], чрез адв. И.Г. от АК – Шумен, със съдебен адрес: гр. Варна, [жк], [адрес] против Решение № 108/ 01.02.2025 г., постановено по АНД № 3914/ 2024 г. по описа на РС - Варна, с което потвърдено НП № 23-0002974/ 03.06.2024 г. на началника на ОО“АА“гр. Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/ 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с Приложение № 5, Част I, т.2.1.1 от същата наредба и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба“ в размер [рег. номер].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за потвърждаване на процесното НП. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното НП и присъди адв. възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, като се прави възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение.

В съдебно заседание по делото, касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – началникът на ОО“АА“гр. Варна, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител – мл. Експерт В К. е получено писмено становище по съществото на спора за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законово установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че касаторът е бил председател на комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически прегледи, стопанисван от К. „Аутомотор.“. На 09.04.2024г. за времето от 09,06ч. до 09,43ч. в пункта е бил извършен технически преглед на лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], по време на който техническият специалист, извършил прегледа, не проверил състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на волана от едното крайно положение до другото. Последствие видеозаписът на извършения преглед бил възпроизведен от К. Н. К. - инспектор при РД „АА“гр.Варна., при което изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 16.04.2024г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на касатора за това, че не е следил за пълнообемно извършване на периодичен преглед на МПС, а е допуснал извършването му в нарушение на нормативните изисквания, а именно не е извършена проверка на състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на кормилото от едното крайно положение до другото, при поставено над канал превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи подпори. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, бил е предявен и подписан без възражения. Писмени такива не са били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 03.06.2024г. е било издадено и оспореното НП, с което на Д. Д. е била наложена „глоба“ в размер на 1500,00 лв., за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.“б“, вр. с Приложение №5, част I, т.2.1.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

От веществено доказателство компактдиск е виден видеозапис от извършения технически преглед, който позволява изложената фактическа обстановка, аналогична на описаната в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин. От съдържанието на видеозаписа става ясно, че в никой момент на техническия преглед не е извършена проверка на кормилния механизъм чрез завъртане на кормилното положение от едното крайно положение до другото такова, поради което твърденията, изложени в жалбата в обратна насока, следва да бъдат счетени за голословни и несъответни на доказателствата по делото.

От правна страна въззивният съд е намерил, че в настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него НП, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно-наказващия орган санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът е установил, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законово установените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган, видно от приложените копия на Заповед № РД-08107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед №138/28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Първоинстанционният съд е счел че не могат да бъдат споделени доводите, че наказващият орган незаконосъобразно е преквалифицирал нарушението. В НП правната квалификация на деянието не е променена, а само е добавена връзка с Приложение №5, част I, т.2.1.1 от Наредба №Н32/16.12.2011 г. на МТИТС. Следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая дори не се касае за нередовност на акта, а за допълване на сочените за нарушени разпоредби, което е напълно в рамките на допустимото от чл.53, ал.2 от ЗАНН прецизиране и по никакъв начин не е довело до подмяна на волята на актосъставителя, каквито възражения са изложени в жалбата. Не могат да бъдат споделени и възраженията за липса на съставомерни за нарушението факти, тъй като в НП не е посочено на коя хипотеза от предвидените в Приложение №5, част I не е отговаряло превозното средство. Процесното нарушение не се изразява в несъответствие на проверявания автомобил с нормативните изисквания, а в неизпълнение на задължението за проверка на състоянието на кормилния механизъм чрез метода, посочен в Приложение №5, част I, т.2.1.1 от Наредба №Н32/16.12.2011 г. на МТИТС. Поради това и конкретните неизправности, които биха могли да бъдат установени, са неотносими към разглеждания случай. Не е необходимо и контролните органи да притежават специален образователен ценз, за да установят незавъртането на кормилното колело от едното крайно положение до друго крайно положение.

Съдът не е намерил основания да се съгласи и с твърденията, че в НП са описани две отделни нарушения (нарушение на Методиката и на технологичната карта), а е наложено едно наказание. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата задължава техническия специалист да извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4 . Нарушение на изискванията на посочената норма може да бъде осъществено чрез неспазване на изискванията на методиката, на технологичната карта или и на двете едновременно, но независимо от формата на изпълнителното деяние ще е налице едно нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията за извършване на проверка, за което и следва да се наложи едно наказание. Впрочем разглежданият елемент от техническия преглед е предвиден както в Методиката, така и в технологичната карта, съобразно които е следвало да бъде извършен прегледа.

Не се установява в НП да са описани множество изпълнителни деяния, съставляващи нарушения на различни правни норми, за които е наложено само едно наказание. В действителност е описано само едно нарушение, а именно- такова по чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, като по силата на тази разпоредба председателят на комисията е задължен да следи за качественото и пълно обемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата (част от която е и Методиката по Приложение №5). Както беше посочено по-горе, съдът намира, че в НП са описани достатъчно ясно и недвусмислено както противоправното поведение, което се твърди, че е осъществено, така и правните норми, които се приемат за нарушени, като не са налице основания да се сподели изложеното в жалбата становище за непълнота и неяснота на фактическата и правна квалификация на деянието. Предвид всичко изложено съдът е намерил, че при провеждането на административно-наказателното производство и при постановяването на обжалваното НП процесуалните изисквания са спазени в достатъчна степен и не е допуснато нарушение на правото на защита накасатора.

По приложението на материалния закон съдът е установил следното: Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Цитираната разпоредба задължава председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. Въпросните изисквания са въведени с Приложение №5 към Наредбата- „Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“, която определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Според Част I, т.2.1.1, изр.1 от Таблицата за оценки в Приложение №5 към Наредбата проверката на състоянието на кормилния механизъм се извършва при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, като кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. Извършва се визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм. Безспорно е установено по делото, че в разглеждания случай не е било извършено завъртане на волана на проверявания автомобил от едното крайно положение до другото. От приложения видеозапис е видно, че такова действие не е извършено в никой момент от прегледа, а според технологичната карта е следвало да бъде осъществено на Пост №2, при използване на осветен канал и подвижна лампа. Следователно проверката, извършена от техническия специалист, в тази й част не е съответствала на нормативните изисквания и проверката на кормилния механизъм по изискуемия метод е била пропусната.

От приложения Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №35048155 е видно, че касаторът е бил председател на комисията, извършила процесния технически преглед. При положение, че участвалият в комисията технически специалист, не е извършил прегледа на кормилната уредба съобразно Таблицата за оценки в методиката по приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, а касаторът, в качеството си на председател на тази комисия е подписал протокола, той безспорно не е изпълнил задължението си да следи за пълнообемното извършване на прегледа на процесното ППС и по този начин е допуснал провеждането му в нарушение на нормативните изисквания. С това той е нарушил разпоредбата на чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното НП.

От своя страна разпоредбата на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП предвижда специална санкция за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. Посочената административно-наказателна разпоредба регламентира отговорност за допустителство, за което именно е санкциониран и касаторът. За съставомерността на констатираното нарушение е от значение единствено неспазването на задължението чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, каквото безспорно е установено в случая. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на случая. За изчерпателност следва все пак да се отбележи, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая не са налице. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на технически преглед стриктно по утвърдената методика е установено с оглед гарантиране сигурността на участниците в движението по пътищата, което определя значимостта на защитените от закона обществени отношения. Поради това и при липсата на обстоятелства, стоящи извън волята на нарушителя, които да водят до извод за по-малката тежест на разглежданото нарушение, няма основания същото да бъде счетено за маловажно. Основателно в НП се изтъква, че неизправностите на кормилния механизъм, подлежащи на установяване посредством процесния елемент от техническия преглед, се явяват значителни или опасни по смисъла на Наредбата и следователно извършеното нарушение се отличава с немалка тежест. При така установеното искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

При постановяване на решението въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства. В АУАН и НП е налице пълно и ясно описание на нарушението, което позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.

По приложението на материалния закон, съдът прецени следното: нормата на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, задължава председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. В Приложение №5 към Наредбата е посочено, че проверката на състоянието на кормилния механизъм се извършва при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, като кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. Извършва се визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм. Нормата на чл. 178а ал.7 т.1 от ЗДвП предвижда санкция за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка техническата изправност на ППС в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. По делото е установено, че касаторът не е спазил задълженията посочени в чл. 43 т.2 б. "б" от Наредбата, поради което е осъществил вмененото му във вина нарушение. По доводите, че е използван алтернативен метод за проверка, съдът прецени следното: законодателят е разработил Методика за провеждане на технически преглед, с цел гарантиране сигурността на участниците в движението, използването на други алтернативни начини и методи за проверка не могат да обосноват извод, че ППС е техническо изправно.

Видно от гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и направеното от пълномощника на ответната страна искане, на основание чл. 63 д, ал.4 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОО „Автомобилна администрация“- Варна следва да се присъди юрк. възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ , съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрк. възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, като делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 01.02.2025 г. на РС - Варна, постановено по НАХД № 3914/ 2024 г. с което е потвърдено НП №23-0002974 от 03.06.2024 г. на началника на ОО"Автомобилна администрация", Варна, с което на Д. Д. [ЕГН] на осн. чл. 178а ал.7 т.1 от ЗДвП е наложено административно глоба в размер на 1 500.00 лв.

ОСЪЖДА Д. М. Д. [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата в размер на 80 лв., представляваща направени разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.