Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 12. 03. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав,
в публичното заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х. ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6624 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 51 ал. 4 от СК.
Постъпила
е искова молба от В.Н. *** против В.П.Д. ***. В молбата се твърди, че страните са
сключили брак на 07. 06. 2008 год.,
като от брака си имат родена една дъщеря- В.В.Д.. Твърди
се, че с решение № ***год. Плевенският
районен съд е
прекратил брака между страните по взаимно съгласие, като е предоставил
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете В. на ищцата,
като в същото време е бил установен режим на лични контакти, при който на
практика детето е следвало да живее половината месец при ищцата и половината
месец при ответника. Твърди се, че по
аналогичен начин са били уредени и контактите по време на празниците през
годината. Твърди се, че ищцата доброволно е подписала споразумението, тъй като
не е искала да лишава детето си от контакт с баща му въпреки изключително
влошените отношения между ищцата и ответника. Твърди
се, че веднага след развода между страните ответникът е заживял на семейни
начала с друга жена, от която също има дете. Твърди се, че в този период са
започнали и редовните нарушения от страна на ответника при изпълнение на
решението на Плевенския районен съд. Твърди се,
че ответникът не е спазвал постановения с решението режим на лични контакти с
детето В., като същият не е връщал детето в определените от съда дни и часове.
Твърди се, че ответникът е връщал детето при ищцата в късните часове на деня, а
понякога и в полунощ. Твърди се, че вследствие на безотговорното поведение на
ответника и на атмосферата в новото му семейство се е променило поведението на
детето В. и то най- вече в
училище. Твърди се, че детето В. при посещенията в жилището на ответника е
ставала свидетел на постоянни скандали и разправии между ответника и настоящата
му жена, в резултат на което се е прибирила при ищцата силно разстроена и й е
било необходимо време, за да се възстанови. Твърди се, че заради атмосферата на
напрежение в семейната среда на ответника детето В. е започнало да отказва да
посещава дома на своя баща в определените с решението седмици от месеца. Твърди
се, че в разговори с ищцата детето В. е споделяло, че при посещенията си в дома
на ответника е било принуждавано от новата партньорка на баща си да се грижи за
малкото си природено братче, което е само на двегодишна възраст. Твърди се, че
такива ангажименти се отразяват негативно както върху психическото, така и
върху физическото състояние на В. и на необходимостта й от почивка и
пълноценната й подготовка за училище. Твърди се, че преди депозиране на
исковата молба ищцата е дала съгласието си детето В. да замине на почивка в ***с
баща си и новото му семейство като уговорката е била детето да бъде върнато при
ищцата най- късно в 19. 00
часа на 15. 09. 2019
год., тъй като е трябвало детето да бъде
подготвено за първия учебен ден на 16. 09. 2019 год.
Твърди се, че ищцата е била уведомена по телефона от ответника, че същият е
решил да се завърнат в България на следващя ден-
16. 09. 2019
год. по негови лични причини. Твърди се,
че по този начин ответникът е провалил празненството на дъщеря си за първия
учебен ден, за което тържество ищцата и детето В. са се били подготвили с цветя
и подаръци. Твърди се, че въпреки опитите на ищцата да убеди ответника да върне
детето по- рано и въпреки забележката й към
същия, че той пренебрегва разпорежданията на съда,
ответникът й заявил, че я взема по- рядко
от постановеното и заради това имал право да не се съобразява с времето за
връщане. Твърди се, че ищцата е била принудена да уведоми директора на ***относно
обстоятелството, че малолетната В. ще отсъства от учебни занятия през първия
учебен ден. Твърди се, че ответникът е върнал детето В. в дома на ищцата на 16. 09. 2019
год. около полунощ,
като при преминаване на границата ответникът и семейството му, заедно с В., са
посетили ***, откъдето е настоящата му жена. Твърди се, че с това посещение
ответникът е осъществил и свои бизнес планове. Твърди
се, че при последните посещения в дома на ответника В. се разстройва
изключително много и въпреки увещанията на ищцата детето се травмира все
повече. Твърди се, че последният
случай на психическо насилие спрямо детето В. е от 06. 10. 2019
год., когато грижи за нея е полагала
нейната баба по майчина линия предвид провеждането на очни занятия, които
налагат отсъствието на ищцата от дома. Твърди се, че при разговор между бабата
на В. и ответника същата му е заявила, че детето не желае да посещава дома му,
при което той е започнал да крещи по телефона и да отправя заплахи, че ще
посети жилището на ищцата с полиция и че ще разбие вратата на апартамента.
Твърди се, че при разговор по телефона с В. ответникът е отправял обиди и
заплахи и към нея, наричайки я „глупак“. Твърди се, че при посещенията си в
дома на ответника В. е държана гладна и настоящата партньорка на ответника се е
държала грубо с нея. Твърди се, че при продължително прилагане на настоящия
режим на лични контакти между ответника и детето В. същото ще бъде непоправимо
увредено. В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което измени
решението по гр. дело № ***/ 2016 год. по описа на Плевенския районен съд в частта досежно установения
режим на лични контакти между ответника В.П.Д. и
детето В.В.Д. както следва:
-
Бащата има право да взема
детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 18. 00 часа в петък до 18. 00
часа в неделя, с преспиване по местоживеенето на бащата.
-
През лятото бащата има право
да взема детето през периода от 01. 06. до 31. 08., в продължение на тридесет поредни
дни, по местоживеене на бащата, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
-
През пролетната и зимната
ваканции /когато детето няма да участва в организирани училищни мероприятия-
бели или зелени училища, лагери и пр./ бащата има право да взема детето през
половината от дните, определени за ваканционни, като се задължава да върне
детето най- късно в 18. 00 часа на последния ден на ваканцията.
-
През четните години бащата
има право да взема при себе си детето на следните официални празници: Трети
март, Гергьовден, Деня на Съединението, Коледа /Бъдни вечер и Рождество
Христово/, като ще взема детето в 18. 00 часа в деня, в който приключат
учебните занятия, и ще го връща в 18. 00 часа в деня предшестващ започване на
учебните занятия, с изключение на Коледа, когато ще го връща при майката на 28-
ми декември до 18. 00 часа.
-
През нечетните години бащата
има право да взема детето на Първи май, Двадесет и четвърти май, Великден-
неделя и понеделник, определени в съответната година за празнуване, и Деня на
независимостта, като ще взема детето в 18. 00 часа в деня, в който приключат
учебните занятия, и ще го връща в 18. 00 часа в деня предшестващ започване на
учебните занятия, както и на Нова година, когато ще го взема при себе си на 28-
ми декември в 16. 00 часа и ще го връща при майката на 02- ри януари до 17. 00
часа на адреса на майката.
-
На рождения ден на детето-
29. 07.- бащата има право да взема детето в 14. 00 часа и се задължава да го
върне при майката до 18. 00 часа.
-
На рождения ден на бащата-
19. 02.- бащата има право да взема детето от 14. 00 часа до 20. 00 часа, като
след това го връща на майката на нейния адрес.
Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и
видно от приложеното удостоверение за раждане от *** ***, че детето В.В.Д., ЕГН
**********, е родено от майка В.Н.Т., ЕГН **********, и баща В.П.Д., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с
влязло в сила решение № ***год., постановено по гр. дело № ***/ 2016 год. по
описа на Плевенския районен съд, е бил прекратен с развод сключеният между В.Н.Т.
и В.П.Д. граждански брак. Със същото решение е било утвърдено постигнатото
между страните споразумение по чл. 51 от СК, като упражняването на родителските
права върху малолетното дете В. е било представено на майката, а на бащата е
бил определен режим на лични отношения с детето и същият е поел задължението да
плаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.
За да
бъде уважен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 51 ал. 4 от СК
следва да бъде установено изменение на обстоятелствата, което обуславя промяна
в режима на лични отношения между родителя, който не упражнява родителските
права, и детето. Обстоятелствата,
които следва да се имат предвид от съда при искане за изменение на мерките
относно родителските права след развода, са посочени в
Постановление № 1 от 12. 11. 1974 год. по гр. дело № 3/ 1974 год. на Пленума на ВС, което обобщава съдебната практика по предоставяне
упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата
и родителите при развод и относно обстоятелствата, които следва да се имат
предвид от съда както при първоначалното определяне на мерки относно
упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. При предоставяне упражняването на родителските
права спрямо децата на единия родител следва да се имат предвид преди
всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и
умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания,
трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и
битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и
между децата, помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК са както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. В конкретния случай в хода
на съдебното дирене са събрани многобройни писмени и гласни доказателства,
анализът на които обуславя извода, че след постановяването на решението по гр.
дело № ***/ 2016 год. е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
което налага промяна в определения режим на лични отношения на ответника с
неговата дъщеря. На първо място, в обясненията си при изслушването й в съдебно
заседание по реда на чл. 15 ал. 1 от Закона за закрила на детето малолетната В.В.Д.
споделя за проблеми при посещенията си при своя баща, твърди, че последният
постоянно я обижда и дразни, че са налице ежедневни скандали между баща й, неговата майка и жената, с
която бащата съжителства на семейни начала, които в отделни случаи са
прераствали и във физическа саморазправа. Детето твърди, че това поведение на
баща й и създадената в дома му обстановка я натоварва /“и се чувствам много
отвратително като съм при него“- л. 113/ и пречи за подготовката й за училище,
поради което желае режимът на контакти с баща й да бъде променен, като се
ограничи в дните от петък до неделя. Отношенията между ответника и неговото
дете са подробно и изчерпателно анализирани и в заключението на назначената
комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза. Вещите лица са посочили,
че са налице данни за изказвания и действия на ответника В.Д., които целят
снижаване на самооценката и самоуважението на детето В., и са отразили, че
детето е обект на психологическо насилие от страна на бащата, което има
системен характер и нарастващ интензитет, като това отношение на бащата
провокира възникването на обида и емоции с отрицателна валентност, които може
да се определят като раздразнение и тъга. Отделно от това според вещите лица
макар и в случая да не е налице категорично изразен PAS синдром, то се наблюдава отчуждение, дистанциране и отхвърляне на фигурата
на бащата от страна на детето В.. Тук е мястото да се отбележи, че изводите на
вещите лица относно упражнявано от страна на ответника психологическо насилие
спрямо детето се потвърждават и от постановеното след приключването на
съдебните прения в настоящото производство и служебно известно на съда решение
от 05. 03. 2020 год. по в. гр. дело № ***год. по описа на Плевенския окръжен
съд, с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд по гр. дело
№ ***/ 2019 год. В това решение въззивната инстанция е възприела доводите на
първоинстанционния съд, че ответникът В.Д. е извършил акт на психическо насилие
спрямо своята дъщеря В., което представлява заплаха за психическото здраве и
равновесие на детето.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че житейски и правно неприемливо е да се запази досегашния режим
на лични контакти между ответника и малолетното дете. Налице е промяна в редица
обстоятелства след постановяването на решението по гр. дело № ***/ 2016 год.:
ответникът е създал фактическо съпружеско съжителство с друга жена, от която
има дете; новата семейна среда и особено поведението на ответника не оказват
необходимото положително влияние за правилното отглеждане и възпитание на
детето В. и не на последно място настоящият режим на лични отношения на
ответника с дъщеря му се оказва нерационален и неблагоприятен за детето. При
това положение основателно се явява поисканото с исковата молба ограничаване на
периода от месеца, в който ответникът може да взема и вижда детето, като в
същото време предложеният режим на лични отношения е достатъчно разширен, което
дава възможност не само ответникът да изрази своята обич и привързаност към
детето, но и детето да развие същите чувства и израстването му да се извършва
при непосредствените ласки, грижи и подкрепа не само на майката, но и на бащата.
В заключение може да се
обобщи, че са налице предпоставките на чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 51 ал. 4 от СК, поради което предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни
разноски в размер на 970 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ определения с решение № ***год. по гр. дело № ***/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд режим на лични отношения между бащата В.П.Д.,
ЕГН **********, и детето В.В.Д., ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА:
-
Бащата има право да взема
детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 18. 00 часа в петък до 18. 00
часа в неделя, с преспиване по местоживеенето на бащата.
-
През лятото бащата има право
да взема детето през периода от 01. 06. до 31. 08., в продължение на тридесет поредни
дни, по местоживеене на бащата, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
-
През пролетната и зимната
ваканции /когато детето няма да участва в организирани училищни мероприятия-
бели или зелени училища, лагери и пр./ бащата има право да взема детето през
половината от дните, определени за ваканционни, като се задължава да върне
детето най- късно в 18. 00 часа на последния ден на ваканцията.
-
През четните години бащата
има право да взема при себе си детето на следните официални празници: Трети
март, Гергьовден, Деня на Съединението, Коледа /Бъдни вечер и Рождество
Христово/, като ще взема детето в 18. 00 часа в деня, в който приключат
учебните занятия, и ще го връща в 18. 00 часа в деня предшестващ започване на учебните
занятия, с изключение на Коледа, когато ще го връща при майката на 28- ми
декември до 18. 00 часа.
-
През нечетните години бащата
има право да взема детето на Първи май, Двадесет и четвърти май, Великден-
неделя и понеделник, определени в съответната година за празнуване, и Деня на
независимостта, като ще взема детето в 18. 00 часа в деня, в който приключат
учебните занятия, и ще го връща в 18. 00 часа в деня предшестващ започване на
учебните занятия, както и на Нова година, когато ще го взема при себе си на 28-
ми декември в 16. 00 часа и ще го връща при майката на 02- ри януари до 17. 00
часа на адреса на майката.
-
На рождения ден на детето-
29. 07.- бащата има право да взема детето в 14. 00 часа и се задължава да го
върне при майката до 18. 00 часа.
-
На рождения ден на бащата-
19. 02.- бащата има право да взема детето от 14. 00 часа до 20. 00 часа, като
след това го връща на майката на нейния адрес.
ОСЪЖДА В.П.Д.
***, ЕГН **********, да заплати на В.Н. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 970 лв.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: