Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

град София, 11.12.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 1298 по описа за 2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск от Б.Р.Д., ЕГН ********** против П.НА Р.Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв., както и сумата от 3200 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е била оправдана изцяло с влязла в сила присъда на съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от 15.06.2016 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

            В исковата молба се твърди, че наказателното преследване срещу ищцата  Б.Р.Д. е започнало след извършена полицейска проверка от служители на сектор „Обща стокова контрабанда“ ГДБОП на 02.10.2003г. като е било образувано досъдебно производство - дознание ЗМ № 5251/ 2004 г. по описа на ОИП – СДП, пр. пр. № 49287/2004 г. по описа на СРП срещу Б.Р.Д. за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК и Б.М.Х.за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. С постановление от 22.11.2007 г. на СРП е прекратено частично наказателното производство по отношение на Б.М.Х.и е спряно производството срещу Б.Р.Д.. С постановление на СРП по пр. пр. № 49287/2004 г. същото било прекратено на 31.01.2011 г. като мотивите за прекратяването му не били изпратени на ищцата.

Впоследствие било образувано досъдебно производство № 156/2006 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 6281/2003 г., което с Постановление от 20.03.2012 г. на СГП било и материалите били изпратени по компетенстост на ОП - гр. София. С постановление от 25.10.2012г. на Софийска окръжна прокуратура,  пр. пр. № 1544/2012 г. било отказано образуването на досъдебно производство поради това, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и е налице основание по чл. 2 , ал. 1, т. 1 от НПК.

С постановление от 27.07.2010 г. на СГП - Отдел „Следствен“ след запознаване с материалите по ДП № 156/ 2006 г. пр. пр. № 6281 / 2003 г. по описа на СГП следователят предложил материалите по това производство да бъдат присъединени към сл. дело № 202/ 2004 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 3344/2004 г. по описа на СГП, независимо че ДП № 202/ 2004 г. на НСлС, пр. пр. № 3344/2004 г. на СГП било образувано срещу А.П.Г., а не срещу ищцата, по повод на което на 04.03.2015г. същото било прекратено. Наред с това било предложено да бъде изпратено по подсъдност копие от ДРА - № 642 от 15.05.2005 г. на ТДД Велико Търново. По този повод било образувано ДП № 7/2010 г. по пр. пр. № 1622/ 2010 г. на ОП - Велико Търново, което в последствие било преобразувано в ДП № ЗМ - 148 / 2013 г. под същия прокурорски номер.

На 27.02.2015г. ОП- В.Търново е внесла обвинителен акт срещу Б.Д. в ОС - гр. Велико Търново за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 255 , ал. 1, пр. 1 НК, но впоследствие делото било изпратено по подсъдност в СГС. С присъда № 76 от 15.03.2016 г. по нохд № 1430 /2015 г. на СГС, НО, 3 с-в ищцата била призна за невинна и на основание чл. 304 от НПК е оправдана изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл. 257 , ал. 1, пр.1 вр. чл. 255, ал. 1, пр.1, във вр. чл. 2, ал. 2 НК. Постановената присъда била протестирана от СГП, като СГС е върнал протеста на СГП, но тъй като указанията не били изпълни от СГП с разпореждане от 09.05.2016 г. по нохд № 1430/ 2015 г. СГС, НО, 3 с-в и на основние чл. 323, ал.1, т.1 във вр. чл. 320, ал. 1 НПК съдът е върнал протеста на СГП срещу постановената по делото присъда. С Решение № 254 от 15.06.2016 г. по внчд № 512/2016 г. по описа на САС, НО, VIII с-в е било потвърдено разпореждането по нохд № 1430 /2015 г. на СГС, поради което оправдателната присъда влязла в законна сила на 15.06.2016 г.

В тази връзка в исковата молба се излага, че за периода от 2003 до 2016 г., в продължение на 13 г. срещу ищцата са се водили постоянно досъдебни производства, докато накрая била оправдана от СГС, НО, 3 с-в с влязла в сила присъда на 15.06.2016. В тази връзка се сочи, че към момента на образуване на наказателно преследване срещу нея ищцата е била на 23 г. като до навършване на 36 г. е имала качеството на обвиняема и подсъдима за извършено от нея престъпление, за което впоследствие е била оправдана. Излага се, че в резултат на водените срещу нея досъдебни производства и дела, както и на тяхната продължителност е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с тях и които вреди се изразяват в дълбоки и негативни емоционални преживявания, притеснения, тревожност и несигурност да не бъде несправедливо осъдена. Твърди се, че е изпаднала в отчаяние и депресия, притеснявала се е да сподели за това на приятелия си, с когото е живеела на семейни начала и с когато са имали съвместно деца, а също така и в службата си, тъй акто се е страхувала да не бъде уволнена. Наред с това се твърди, че е разпродала и цялото си недвижимо имущество, за да не бъде конфискувано.

Ответникът - П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер. На самостоятелно основание се позовава на изтекла погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД. На следващо място оспорва и претенцията, в частта, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди като некозазана и неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с проведена на 02.10.2003 г. полицейска операция по линия „Данъчни пресътпления“ на обект счетоводна къща „Е.“ ООД с управител А.П.К.е образувано досъдебно производство – дознание ЗМ № 5251/04 г. по описа на ОИП – СДП, пр. пр. № 49287/04 г. на СРП срещу Б.Р.Д. за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК и Б.М.Х.за престъпление по чл. 309, ал. 1, от НК.

С Постановление от 22.11.2007 г. на СРП е било спряно наказателното производство срещу ищцата по ДП – дознание ЗМ № 5251/04 г. по описа на ОИП – СДП, пр. пр. № 49287/04 г. на СРП, а впоследствие и прекратено с Постановление от 25.01.2011 г. на СРП. Видно от представеното по делото Писмо от СРП копие от постановлението на СРП от 22.01.2011 г. е изпратено на Б.Р.Д. с изх. дата 31.01.2011 г., но няма данни кога е връчено.

На следващо място се установи, че с Постановление от 28.02.2006 г. на СГП, Следствен отдел е било образувано ДП № 156/2006 г., пр. пр. № 6281/2003 г. по описа на СГП срещу ищцата Б.Р.Д. за престъпление по чл. 257, вр. чл. 255, ал. 1 НК за това, че за периода м. юни - м. декември 2003 г. като управител на фирма ЕТ „Б.-М-Б.Д.” не подала данъчна декларация, която се изисква по закон, като по този начин е укрила данъчни задължения на фирма ЕТ „Б.-М-Б.Д.” в особено големи размери /120 000 лв./.

С Постановление от 27.07.2010 г. на СГП, Следствен отдел е постановено материалите по ДП № 156/2006 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №6281/2003г. по описа на СГП да бъдат изпратени в СГП, с мнение за присъединяване на досъдебното производство към следствено дело №202/2004г. по описа на НСлС, пр. пр. №3344/2004г. по описа на СГП. С Постановлението е предложено съобразно правилата за подсъдност, копие от ДРА № 642/16.05.2005г. на ТДД Велико Търново да бъде изпратено на Окръжна прокуратура – Велико Търново. Видно от съдържанието на  постановлението сл.д. № 202/2004 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 3344/2004 г. по описа на СГП е било образувано срещу А.П.П./К./ за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК /поради налачие на данни, че същата е основен организатор на мрежа от 23 свързани юридически лица, в която верига попада ЕТ „Б. – М – Б.Д.“/.

С Постановление от 20.03.2012 г. на СГП е прекратено наказателното производство по ДП № 156/2006г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 6281/2003г. по описа на СГП, образувано и водено срешу Б.Р.Д. за престъпление по чл. 257 /отм./, вр. чл. 255, ал.1 НК. С постановлението са отделени материалите по ДП № 156/2006г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 6281/2003г. по описа на СГП томове: 1,2,3,4, 5, 7, 8 и 9, папки с № 2,3, 8,9,10 и 12 и 1 брой класьор и са изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура – гр. София, като е постановено препис да се изпрати на ОП - гр.София и на Б.Р.Д. на известния по делото адрес.

С Постановление от 25.10.2012 г. на Софийска окръжна прокуратура е отказано образуването на досъдебно производство по пр. пр. № 1544/2012 г. по описа на ОП – София срещу Б.Р.Д. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер и е налице основание, изключващо започването на наказателно производство по см. на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Впоследствие Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново е образувала ДП № 7/2010 г. по пр. пр. № 1622/2010 г., което е преобразувала в ДП № ЗМ – 148/2013 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново, пр. пр. № 1622/2010 г. по описа на ОП – гр. Велико Търново.

От приложените доказателства по делото се установява, че на 27.02.2015 г. Окръжна прокуратура – Велико Търново е внесла обвинителен акт срещу Б.Р.Д. в ОС - гр. Велико Търново, с който същата е била обвинена за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК за това, че през периода от 01.01.2004 г. до 15.04.2004 г. вкл. в гр. Велико Търново е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в размер на 122 867, 48 лв., като не е подала в ТД на НАП - В. Търново годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ за облагаеми си доход за данъчен период от 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., касаещи ЕТ „Б.-М-Б.Д.“. Впоследствие образуваното дело било изпратено по подсъдност в СГС, по повод на което е образувано нохд № 1430/2015 г. на СГС, НО, 3 с-в.

С Присъда № 76 от 15.03.2016 г. по нохд № 1430/2015 г. по описа на СГС, НО, 3 с-в съдът е признал подсъдимата за невинна и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр.1 , във вр. чл. 2, ал. 2 НК.

Впоследствие СГП е подала протест срещу постановената присъда като с Разпореждане от 15.04.2016 г. съдът е върнал протеста на СГП - за допълване съгласно изискванията на чл. 320, ал. 1, от НПК като му е определил 7 - дневен срок за изпълнение с указание, че в противен случай, протестът ще бъде върнат.

С Разпореждане от 09.05.2016 г. по нохд № 1430/ 2015 г. СГС, НО, 3 с-в поради неизпълнение на дадените указания, на основние чл. 323, ал. 1 , т. 1 във вр. чл. 320, ал. 1 НПК съдът е върнал протеста на СГП срещу постановената по делото присъда от 15.03.2016 г.

В последствие е подаден частен протест от прокурор при СГП пред САС срещу връщането на въззивния протест, по повод на което е образувано внчд № 512/2016 г. по описа на САС.

С Решение № 254 от 15.06.2016 г. на САС, НО, VIII с-в е потвърдено разпореждането от 09.05.2016 г. по нохд № 1430/2015 г. по описа на СГС, НО, 3 с-в и оправдателната присъда по нохд № 1430/2015 г. по описа на СГС, НО, 3 с-в е влязла в законна сила на 15.06.2016 г.

В производството по делото е разпитан свидетелят С.К.С., живеещ на семейни начала с ищцата Б.Д.. От показанията му се установява, че от 2003 г. до настоящия момент живее заедно с ищцата по делото и заедно отглеждат децата си. Знае за водените наказателни дела срещу нея като сочи, че голямата „сага“ е започнала от 2003 г. - 2004 г. и е продължила до 2016 г. Посочва, че през този 13 годишен период Б. се е изнервила много, викали са я постоянно в районни управления и в НСБОП, дори и когато е била в напреднала бременност. Това се е случило, както по време на първата й бременност, така и по време на бремеността й с второто им дете. Свидетелят посочва, че ищцата е била много притеснена някой в работата й да не разбере за тези дела и да не загуби работата си, тъй като е работела в престижна фирма, а понастоящем също продължава да работи там от 12 г. Излага, че дори не са посмяли да се оженят, тъй като са се притеснявали, че със сключването на граждански брак има вероятност да им вземат и това, което са имали, ако се е случело нещо в съда. Сочи, че когато е починал дядо й, тя е наследила апартамент, който, обаче е продала много бързо, за да не й бъде евентуално взет, поради което е загубила пари също от това.  Получил се е страхотен дискомфорт и са претърпяли много неща за тези 12-13 г., които свидетелят посочва, че няма как да опише в рамките на 5 минути.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 000857 от 25.04.2014 г. /л. 8 от делото/ между ищцата Б.Д. и адв. Л.И.е договорено адвокатско възнаграждение за защита по образуваното ДП № 148/2013 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново в размер на 1200 лв., като в същия е отбелязано, че сумата е платена в брой.

От представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2015 г., сключен между ищцата Б.Д. и адв. М.И. се установява, че страните са договорили адвокатско възнаграждение за защита по н.о.х.д. № 1430/2015 г. на СГС, НО, 3 с-в в размер на 2000 лв, като в договора е отбелязано, че сумата е платена в брой.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против П.НА Р.Б..

В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ законодателят е регламентирал квалифициран състав на деликт, причинен от органи на Прокуратурата, а именно държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не е престъпление, или че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно основтелността на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ спрямо ищцата да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу нея да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/ да е претърпяла вреди в резултат от това и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици да е налице пряка причинно-следствена връзка. Доказването на елементите от фактическия състав е в доказателствена тежест на ищцата съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредсвена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице, т.е. отговорността на държавата е обективна.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, за да бъде основателен предявеният иск ищцата следва да докаже на първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника - П.НА Р.Б., който е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.

Ищцата следва да докаже и фактът на деянието, което в случая се заключава в обвинения в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

В тази връзка съдът намира, че от представените по делото доказателства безспорно се установи, че срещу ищцата Б.Д. са се водили няколко досъдебни производства, а впоследствие е било повдигнато и поддържано обвинение от страна на представители на Прокуратурата за извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие същата е била оправдана.

По делото се установи, че след проведена проведена полицейска операция  на 02.10.2003 г. по линия „Данъчни престъпления“ на обект счетоводна къща „Е.“ ООД с управител А.П.К.срещу ищцата Б.Р.Д. е било образувано досъдебно производство – дознание ЗМ № 5251/04 г. по описа на ОИП – СДП, пр. пр. № 49287/04 г. на СРП за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК и Б.М.Х.за престъпление по чл. 309, ал. 1, от НК. Воденото срещу ищцата досъдебно производство по това обвинение първоначално е било спряно с Постановление от 22.11.2007 г. на СРП, а впоследствие с Постановление от 25.01.2011 г. на СРП е прекратено досъдебното производство – дознание ЗМ № 5251/04 г. по описа на ОИП – СДВР, пр. пр. № 49278/04 г. по описа на СРП срещу ищцата Б.Р.Д. за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК. По делото не се установи датата, на която същата е уведомена за прекратяването му.

На следващо място безспорно се установи, че с Постановление от 28.02.2006 г. на СГП, Следствен отдел срещу ищцата отново е било образувано ДП № 156/2006 г., пр. пр. № 6281/2003 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 257, вр. чл. 255, ал. 1 НК за това, че за периода м. юни - м. декември 2003 г. като управител на фирма ЕТ „Б.-М-Б.Д.” не е подала данъчна декларация, която се изисква по закон, като по този начин е укрила данъчни задължения на фирма ЕТ „Б.-М-Б.Д.” в особено големи размери /120 000 лв./.

С Постановление от 27.07.2010 г. на СГП, Следствен отдел е постановено материалите по ДП № 156/2006 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №6281/2003г. по описа на СГП да бъдат изпратени в СГП, с мнение за присъединяване на досъдебното производство към сл. д. №202/2004г. по описа на НСлС, пр. пр. № 3344/2004 г. по описа на СГП, образувано срещу А.П.П./К./ за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК и е предложено копие от ДРА № 642/16.05.2005 г. на ТДД Велико Търново да бъде изпратено на Окръжна прокуратура – Велико Търново.

Установи се по делото, че материалите по ДП № 156/2006 г., пр. пр. № 6281/2003 г. по описа на СГП били разделени на две части като:

С Постановление от 20.03.2012 г. на СГП е прекратено наказателното производство по ДП № 156/2006г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 6281/2003г. по описа на СГП, като с постановлението са отделени материали от ДП № 156/2006г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 6281/2003г. по описа на СГП и са изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура – гр. София, която с Постановление от 25.10.2012 г. е отказала образуването на досъдебно производство, поради това, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер и е налице основание, изключващо започването на наказателно производство по см. на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Няма спор по делото, че впоследствие Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново е образувала ДП № 7/2010 г. по пр. пр. № 1622/2010 г., което е преобразувала в ДП № ЗМ – 148/2013 г. по описа на ОД на МВР – В. Търново, пр. пр. № 1622/2010 г. по описа на ОП – гр. Велико Търново, по което на на 27.02.2015 г. е внесла обвинителен акт срещу ищцата Б.Р.Д. в ОС - гр. Велико Търново. С посочения обвинителен акт ищцата е била обвинена за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК и е образувано дело пред ОС- Велико Търново, което е изпратено по подсъдност в СГС, по повод на което е образувано нохд № 1430/2015 г. на СГС, НО, 3 с-в.

Не е спорен и фактът, че по внесения обвинителен акт с присъда № 76 от 15.03.2016 г. по н.о.х.д. № 1430/2015 г. на СГС, НО, 3 с-в съдът е признал ищцата за невинна и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр.1 , във вр. чл. 2, ал. 2 НК, както присъдата е влязла в законна сила на на 15.06.2016 г.

Следователно съдът намира за доказано по делото, че срещу ищцата Б.Д. е било повдигнато и поддържано обвинение от страна на представители на Прокуратурата за извършване на престъпления от общ характер – по чл. 308, ал. 1 НК /като досъдебното производство по него е било прекратено с Постановление от 25.01.2011 г. на СРП/ и по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК, за което обвинение е била оправдана изцяло от съда с влязла в сила на 15.06.2016 г. присъда № 76 от 15.03.2016 г. СГС, НО, 3 с-в.

Видно е от събраните доказателства по делото, че периодът, през който е продължило наказателното преследване срещу ищцата е около 13 години, като почти през цялото време същото се е намирало в досъдебна фаза, като са били образувани постоянно досъдебни производства срещу нея, които са изпращани по компетентност между различните териториални звена на прокуратурата до постановяването на крайния съдебен акт – присъдата на СГС, НО, 3 с-в на 15.03.2016 г., с която същата е била оправдана изцяло по повдигнатите й обвинения. Установено е също така, че за периода от започване на наказателното преследване срещу ищцата до датата на постановяване на крайния съдебен акт /период от около 13 години/ същата е имала качеството на обвиняема, а впоследствие и подсъдима за умишлени пресъпления от общ характер, заедно със свързаната с това възможност за налагане на наказание лишаване от свобода.

На следващо място посредством ангажираните гласни доказателства по делото се установи, че в резултат от тези действия на Прокуратурата на ищцата са били причинени неимуществени вреди, както и че посоченият факт е достатъчен да ангажира отговорността на посочения ответник за заплащане на обезщетение на същата, срещу която наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда. Поради изложените правни изводи, съдът намира, че предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ е основателен.

По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

При липсата на изрична уредба за погасителна давност по ЗОДОВ, следва да се приеме, че правото да се търсят по съдебен ред вземания по този закон, представляващи обезщетение за вреди се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, считано съгласно разпоредбата на чл.114, ал. 1 от ЗЗД от настъпване изискуемостта на вземането. В разглеждания случай следва да се приеме, че вземането на  ищцата срещу ответника за обезщетение за вреди е станало изискуемо от момента на преустановяването на незаконните действия на правозащитния орган, което е станало окончателно към момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, което в случая е на 15.06.2016 г. От тази дата започва да тече срокът на забавата и от този момент е започнала да тече и 5-годишната погасителна давност за реализиране отговорността на Държавата, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда - 01.02.2017 г. /в този смисъл - т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. ОСГК/, поради което съдът намира, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Наред с това съдът намира за недоказано и неосователно и направеното възражение на ответника за изтекла 5 – годишна погасителна давност по отношение на наказателното производство по ДП № 5251/2004 г. на ОИП София, пр. пр. № 49287/04 г. на СРП, образувано за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване от 25.01.2011 г. на досъдебното производство към датата на исковата молба. В този смисъл на първо място от ответната страна по делото не бе установена датата на влизане на посоченото постановление за прекратяване в сила, а от събраните доказателства по делото не се установи и датата, на която ищцата е била уведомена за прекратителното постановление чрез получаване на препис от него.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Това означава, че същото следва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат пред вид конкретните обстоятелства по делото.

Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размерът на обезщетението. С оглед на това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищцата неимуществени вреди – характерът, тежестта респ. степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последицице от него, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитетът и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства, възрастта на лицето, общественото и социалното положение, което лицето заема в обществото.

При съобразяване на всички тези обстоятелства, съдът отчита, че към момента на започване на наказателното преследване ищцата е била едва на 23 годишна възраст, както и че същото е продължило в един относително дълъг период от време - около 13 години, през които срещу нея са били образувани няколко досъдебни производства, всяко едно от които е било за престъпление от общ характер и е траело с различна продължителност и интензитет. Установи се, че по едно от посочените досъдебни производства, на ищцата е било повдигнато обвинение с обвинителен акт и впоследствие същата е била подсъдима, което безспорно е довело на същата стрес и страхови изживявания от възможността да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Наред с това се установи, че по повод на повдигнатото й обвинение по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК от Окръжна прокуратура – Велико Търново на същата е била наложена и мярка за неотклонение „подписка“, като следва да се отчете обстоятелството, че по отношение на същата не са били налагани други процесуални ограничения, които да са довели до нарушаване правата на ищцата да води обичайния си начин на живот и да се предвижва свободно в пространството.

Съдът съобразява също така и броя, вида и тежестта на повдигнатите обвинения, включително и фактът, че по повдигнатото на ищцата обвинение по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК е било за тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, което обстоятелство безспорно е повлияло върху психиката на ищцата, формирайки в нея страхови изживявания от възможно налагане на тези наказания и несигурност за развоя на процеса.

На следващо място посредством свидетелските показания на разпитания по делото свидетел С.С., които съдът кредитира като дадени в резултат на преки впечатления се установи, че наказателното преследване срещу нея се е отразило тежко на психиката на ищцата, тя се е изнервила много и е получила голям дискомфорт, който е продължил дълъг период от време 12-13 години. Наред с това, от показанията на свидетеля се установи, че през този 13 годишен период ищцата е била викана постоянно в районни управления и в НСБОП, дори и в напреднала бременност. През този период ищцата е родила две деца, като целият този стрес тя е преживявала, както по време на първата си, така и по време на втората си бременност, което неминуемо се е отразило негативно на състоянието, в което се е намирала. Наред с това от показанията на свидетеля се установи, че ищцата е преживяла и силни притеснения по повод на работата си, тъй като се е страхувала непрекъснато някой да не разбере за водените срещу нея наказателни производства и да загуби своята работа.

Като взе всички тези факти пред вид, както и установения в нормата чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът намира, че предявеният иск за неимуществените вреди е основателен за сумата от 20 000 лв. и следва да бъде уважен в този размер. За разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 30 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По претенцията на ищцата за присъждане на сумата от 3200 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на наказателното производство, водено срещу нея, съдът намира следното:

От представените по делото договори за правна защита и съдействие № 000857 от 25.04.2014 г., както и договор от 24.04.2015 г. се установи, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение по ДП № 148/2013 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново на адв. Л.И.в размер на 1200 лв., както и сумата от 2000 лв. на адв. М.И. за защита в рамките на образуваното наказателно производство по н.о.х.д. № 1430/2015 г. на СГС, НО, 3 с-в, по което е постановена оправдателната присъда срещу нея.

Безспорно е, че направените разходи в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда се явяват имуществена вреда за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която Държавата чрез съответния правозащитен орган дължи обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес. Необходимо условие да се породи това вземане е претендираните разноски в наказателното производство да са извършени реално и да са в пряка причинна връзка със същото. От визираните договори за правна защита и съдействие се установи, че ищцата е престирала посочените суми в общ размер на 3200 лв. за осъществяването на процесуалното й представителство по воденото срещу нея наказателно производство във връзка с процесното обвинение, като това е довело до намаляването на патримониума й със стойността на посочената сума, представляваща имуществена вреда за нея. Съдът намира за доказано по делото, че посочената имуществена вреда е пряко следствие от повдигнатото обвинение срещу ищцата, по което впоследствие същата е била изцяло оправдана. Поради изложените съображения, съдът намира, че претенцията за заплащане на сумата от 3200 лв. - обезщетение за имуществени вреди е основателна и доказана и следва да се уважи изцяло.

С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху присъдените главници, която е дължима от 15.06.2016 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 1430/205 г. на СГС, НО, 3 с-в до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 1 070 лв. –  за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 67/ и договор за правна защита и съдействие /л.7 от делото/.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. ”********да заплати на Б.Р.Д., ЕГН **********, представлявана от адв. М.Д.,***, кантора № 1 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ – представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата от 3200 лв. /три хиляди и двеста лева/ - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за направени разходи за адвокатско възнаграждение в рамките на наказателното производство, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 15.06.2016 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 1430/205 г. на СГС, НО, 3 с-в/ до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на Б.Р.Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 070 /хиляда и седемдесет/ лева –  разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

           

 

 

 

 

                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: