Решение по дело №1679/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260235
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20204520101679
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                 260235

                                              гр.Русе, 13.10.2020 г.

 

                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател : Виржиния  Караджова

 

при секретаря  Василена Жекова

в присъствието на прокурора ............................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

1679 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59 ал.9 и чл.127а от СК.

Ищецът И.К.И. твърди, че с ответницата са  родители при фактическо съжителство на детето И., родено на   *** г.С влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 1835/2016 г. по описа на РС-гр.М., бил прекратен с развод бракът им, сключен на 21.10.2011 г.Родителските права по отношение на детето били предоставени на бащата и при него било постановено то да живее.На ответницата бил определен режим на лични отношения с низходящия всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч., с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с  платен годишен отпуск на бащата, втората половина от дните, определени за зимна и пролетна ваканции, в дните, определени като неработни по време на Коледните празници през всяка нечетна година и по време на Новогодишните празници през всяка четна година, както и по време на Великденските празници през всяка четна година.

Твърди, че е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е било постановено предходното решение.През 2019 г. той  се установил трайно във Великобритания.Там работи по трудов договор, който от 10.02.2020 г. е с постоянен характер, на длъжност ”Шофьор”, при възнаграждение от 550 британски лири седмично.Устроен е и жилищно.Има сключен договор за наем от 01.02.2020 г. за самостоятелна къща с обзавеждане, както и земята, на която се намира имотът в Нюмаркет, Кеймбриджшър, СВ8 7JР.Сочи, че синът му от предходен брак е редовно записан студент в Университет Англия Раскин-Кеймбридж, като учебното заведение се намира в близост до града, където е наетото жилище.

Предвид получаваните от ищеца доходи, стабилна работа и жилищна обезпеченост, счита, че е в състояние да осигури много по-добри условия за отглеждането, образованието и развитието на общото им с ответницата дете.Желае да го вземе при себе си във Великобритания, където И. да продължи средното си образование.Разчита на подкрепата и на другия си син, като сочи, че братята са силно  привързани помежду си.Твърди, че между него и детето също има изградена силна емоционално-психологическа връзка.Двамата контактуват ежедневно.Синът му винаги е разчитал на него във всяко отношение.Двамата обичат да прекарват времето си заедно.Ищецът провел многократни разговори с ответницата като се надявал, че ще постигнат съгласие по въпросите относно местоживеенето на детето, режима на лични отношения с майката, както и по въпросите, свързани с пътуване на И. в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.Тя категорично отказала да даде съгласието си.Твърди, че ответницата е неглижирала родителските си задължения и не упражнява пълноценно режима на лични отношения със сина им.Била настанявана за лечение в Отделение по зависимости. 

Счита, че ще е в интерес на детето да живее при него във Великобритания, както и да му бъде издаден паспорт и то да може да пътува чужбина.

Иска да бъде изменено определеното с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 1835/2016 г. по описа на РС-гр. М., местоживеене на детето И.И. ***, като бъде постановено то да бъде по адреса на бащата в Обединено Кралство Великобритания, както и режимът на лични отношения с другия родител, както следва: 30 дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,   5 дни в периода на Коледно-Новогодишните празници-всяка четна година и 5 дни в периода на пролетна/Великденска ваканция/-всяка нечетна година.

Иска да бъде заместено съгласието на ответницата детето да пътува извън територията на Република България-до Обединено кралство Великобритания и до страните-членки на ЕС, Република Северна Македония и Република Сърбия, придружено от своя баща или от изрично упълномощено от него лице, за период от 5 години, считано от снабдяване с паспорт на детето, както и да му бъдат издадени необходимите документи за това, в т.ч. и паспорт.Търсят се разноски за производството.

Ответницата А.Т.К. оспорва исковете. Счита, че ищецът е непостоянен в желанията си и често мени местоживеенето и работните си места.Сочи, че семейството вече е живяло във Великобритания.Синът им научил езика и успял да си създаде среда.Впоследствие се преместили в друга част на страната.Това стресирало И. и той изпаднал в депресия.Тогава ищецът решил да се приберат в България.От този момент двамата с ответницата са разделени.Счита, че  професията, която упражнява бащата, няма да му позволява да се грижи пълноценно за сина им.Естеството на работата му прави невъзможно той да си е у дома в 15,30 часа, когато свършват учебните занятия в Обединеното Кралство.Твърди, че според законите на страната, детето няма право да остава само на тази възраст.Твърди, че ищецът злоупотребява с алкохол и е пристрастен към хазарта.Сочи, че Нюмаркет е известен с провежданите там конни надбягвания, при които се правят облози.Градът заема челно място при самоубийствата в страната, населяван е с депресирани хора, наркомани и алкохолици.Претендира отхвърляне на исковете.

В случай, че съдът уважи исковете, няма възражение по предложения от насрещната страна режим на лични отношения между нея и детето.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

  Видно от У-ние за раждане-дубликат от 25.03.2008 г., издаден от Столична община, район Студентски, въз основа на акт за раждане № 11 от 26.01.2006 г.,  страните са родители на И.И.И., роден на *** г., ученик в седми клас към момента на завеждане на делото  /л.11/. Понастоящем момчето учи в Професионална гимназия по туризъм в гр.Русе.

Бракът на страните, сключен на 21.10.2011 г., е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение от 14.10.2016 г., постановено по гр.дело № 1835/2016 г. по описа на РС-гр.М..Родителските права по  отношение на детето И. били предоставени на бащата с местоживеене-***3.На майката бил определен режим на лични отношения с момчето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч., с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с  платен годишен отпуск на бащата, втората половина от дните, определени за зимна и пролетна ваканции, в дните определени като неработни по време на Коледните празници през всяка нечетна година и по време на Новогодишните празници през всяка четна година, както и по време на Великденските празници през всяка четна година.

По делото няма спор и са представени доказателства в надлежен превод, че на 10.02.2020 г. ищецът е сключил постоянен трудов договор с ”Търнерс /Сохъм/”, със седалище Нюмаркет, Кеймбриджшър, на длъжност ”Шофьор” при възнаграждение от 550 британски лири седмично /л.16-л.24/. Лицето е устроено жилищно в същия град.Представен е Договор за наем от 01.02.2020 г. за самостоятелна къща с обзавеждане, както и земята, на която се намира имотът /л.25-л.32/.По делото няма спор и са ангажирани  доказателства, че синът на ищеца от предходен брак-св.Н.К./л.13/, е редовно записан студент в Университет Англия Раскин- Кеймбридж /л.14/, като учебното заведение се намира в близост до града, където е наетото жилище.

По делото няма спор, че семейството вече е живяло в Обединено кралство Великобритания, където И. е посещавал училище.Момчето споделя, че е било добре адаптирано в нея среда и не е имало проблем с езика. 

Разпитаните по делото свидетели Ст.И., брат на ищеца, З.И., бивша съпруга, и Н.К. установяват, че отношенията между баща и син, както и между двамата братя, са изключително близки.След развода на родителите, след кратък престой в гр.М., откъдето е майката, И. се отглежда на адреса, определен по споразумението.При отсъствията на ищеца от страната, по-чести след 2018 г., с момчето се ангажират роднините по бащина линия.Контактите с родителя през това време не се прекъсват, а се осъществяват по телефони и чрез Скайп.При важни за момчето събития, ищецът съумява да се завърне в страната и да бъде до сина си.

От обясненията на страните и при изслушването на детето, става ясно, че то се вижда рядко с майка си, не одобрява и се притеснява от поведението й и е огорчено от отношението й към него.Това И. е споделил и пред социалния работник, ангажиран да изготви доклад по спора.

Ответницата признава, че се е лекувала от алкохолна зависимост и е злоупотребявала с наркотици.Счита, че синът й е обиден, защото тя не е съгласна с исканията на бащата.

При изслушването й от съда, ответницата, за разлика от бившата съпруга на ищеца, не беше в известност в какво училище И. продължава образованието си.

Свидетелите установяват, че в ангажираната от бащата квартира в момента живеят той и синът му от предходен брак.Последният сочи, че условията в дома са добри и наемът се плаща редовно.Не му е известно баща му да има някакви зависимости или проблеми от друго естество, свързани с престоя му в  Обединеното кралство Великобритания.Св.Н.К. сочи, че Нюмаркет е спокоен град с добра инфраструктура.Към настоящия момент, с оглед епидемичната обстановка в световен мащаб, той се обучава дистанционно.Заявява, че при провеждане на редовни занятия те продължават до 13,30-14,00 часа.След това той може да бъде заедно с брат си, докато баща им се прибере от работа-между 17,30 ч. и 18,00 ч.       

В съдебно заседание ищецът е пояснил искането за възможност на детето да пътува до двете ни съседни държави, поради това, че той предпочита да се предвижват със сухопътен транспорт.Това налага понякога преминаване през териториите на тези страни, за да напуснат или да се завърнат в България.

При тази фактическа обстановка, съдът счита, че следва да уважи исковете така, както са предявени.Според чл.59 ал.9 от СК, при възникване на нови обстоятелствата, при които са бил определени местоживеене на непълнолетно дете и режим на личните отношения, по молба на заинтересованият родител, съдът може да допусне тяхната промяна.Във всеки отделен случай решаващият състав е длъжен да прецени дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, ръководен от интереса на непълнолетното лице-ПП №1/1974 г. на ВС.По тези искове законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на служебното начало, по преценка на съда, воден изключително от интереса на детето.Това се явява главен критерий и при решаване на спор между родителите относно пътуването на детето зад граница /Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о., Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г. о. и др./.

В процесния случай се иска изменение на местоживеенето на детето И. и определяне на такова във Великобритания на адреса на бащата в тази държава, като претенцията е пряко свързана с желанията да се разреши на момчето да пътува извън страната, придружено от ищеца или от изрично упълномощено от него лице за срок до изтичане валидността на паспорта на детето, за снабдяването с какъвто липсва съдействие от  майката.

Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и снабдяване с необходимите документи за това, при разногласие на родителите, е от категорията на т.нар. „спорна съдебна администрация”, и са уредени в чл.127а от СКВ това производство съдът е длъжен да постанови съдебен акт, който в най-голяма степен охранява интересите на непълнолетния.Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене извън страната,  при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето в определена друга държава, без да се прекъсва връзката с родителя, който не упражнява родителските права /в този смисъл напр. Решение № 150 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК/.

В мотивите по т.1 от ТР №1/2016г на ВКС, е прието, че законът не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина.Пътуването може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя местоживеенето си извън Република България.Пътуването може да е с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина.ВКС е приел, че определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес, да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването.В случаите на определяне местоживеенето на детето, е необходимо да се съобразят потребностите на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин.Необходимо е цялостна и задълбочена проверка на всички обстоятелства и факти по делото за установяване на  интереса на детето. Последните трябва да обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето. Като неразделна част от интереса на последното следва да се приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, право на личен и на семеен живот.Европейският съд по правата на човека многократно е отбелязвал, че възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията. В мотивите на т.1 към ТР1/2016 на ВКС, е прието също, че решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди.Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на низходящия или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.

Според чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от РБ през 1991 г., висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.В чл.10 се приема, че в съответствие със задължението на държавите-страни по Конвенцията, съгласно чл.9 т.1, всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или да напуснат една държава-страна по Конвенцията, с цел събиране на семейство се разглежда по положителен, хуманен и експедитивен начин.

В случаите, при които се иска изменение на местоживеенето на детето и определянето на такова извън пределите на Република България,  заедно с даване на разрешение за пътуване в чужбина и издаване на паспорт по реда на чл.127а от СК, е възможно да възникне конфликт между интереса на детето и този на родителя, който не упражнява родителските права, но който има определен режим на лични отношения с низходящия.Съдът намира, че при тази конкуренция на интереси, превес следва да бъде даден на висшия интерес на детето, като правата и интересите на родителя, който не упражнява родителските права, следва да бъдат защитени, чрез определяне на подходящ режим на лични отношения с детето.Съдебната практика приема също, че нарушаване на режима на лични отношения с майката, доколкото съставляват бъдещо несигурно събитие, не може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина.Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна-при проявена активност да намери способи за защита на интереса си / Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК /.

В настоящия случай безспорно се установява, че е в интерес на детето И. да живее със своя баща, на когото е било предоставено упражняването на родителските права, като бъде определено неговото местоживеене на адреса на ищеца във Великобритания.Данните по делото сочат, че последният се е установил трайно в тази държава.Там полага труд по постоянен трудов договор и е с обезпечени жилищни нужди.В отглеждането на И. бащата може да разчита на помощта на другия си син, пълнолетен, с когото живеят съвместно в къща под наем.Установява се, че битовите условия в дома са добри, а ищецът работи редовна смяна.Събрани са безспорни доказателства, че лицето има нужния родителски капацитет и може да се справи адекватно с отглеждането на детето.При допускане на исканата промяна по отношение местоживеенето на И., ще могат да бъдат реализирани визираните в чл.125 и чл.126 от СК права и задължения на родителя и защитени интересите на низходящия.Не се доказва твърдението на ответницата, че бившият й съпруг има проблеми с алкохола, както и че избраният от него град за живеене се явява неподходящ за отглеждането на сина им.Съдът отчита данните по делото, че И. вече е живял във Великобритания, владее езика и има ясна визия как иска да продължи образованието си в тази страна.    

В чл.45 ал.1 от ЗБЛД е предвидено, че заявлението за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни лица се подава лично и от техните родители или настойници, които подписват заявлението, а в чл.23 ал.3 т.1  от ПИБЛД е предвидено при отсъствието на родител, паспорт да се издава след представяне на съдебно решение за издаване на паспорт на лице ненавършило 18 години лице.В чл.76 т.9 от ЗБЛД епосочено, че може да не се разреши напускането на страната на дете, което няма нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.С оглед гореизложените факти, съдът намира, че следва да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката на И. да бъде издаден паспорт, както и той да има  възможност да пътува до Обединено кралство Великобритания, Република Македония и Република Сърбия за срока на действие на съответния личен документ.Не се установява наличие на основателна причина ответницата да отказва да даде разрешение за това синът й да пътува извън страната, придружаван от своя баща, при когото е определено и местоживеенето му.И. ще живее с ищеца в чужбина и трябва да има възможност да пътува съвместно с него, за да контактува с роднини и приятели в България, включително и със своята майка, както и да има възможност да се върне безпрепятствено във Великобритания,  където семейството възнамерява трайно да се установи чл.35 от Конституцията на РБ е гарантирано правото на свободно придвижване на всеки български гражданин.Това право следва да се признае и на И..Съдът намира, че определянето на местоживеене на момчето във Великобритания и даването на заместващо разрешение за издаване на паспорт и за пътуване в чужбина, е част от защитата на правото на семеен живот на бащата и детето, установено в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека- арг.-ТР№1/2016г на ВСК, т.1.

На майката следва да се определи режим на лични отношения с детето.Съдът намира за подходящ този, предложен от ищеца, за което ответницата е заявила съгласие, а именно: 30 дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, 5 дни в периода на Коледно-Новогодишните празници-всяка четна година и 5 дни в периода на пролетна/Великденска ваканция/-всяка нечетна година.

          Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответницата са разноските за производството.

          По изложените съображения, съдът

                   

                              Р     Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.59 ал.9 от СК определените с решение от 14.10.2016 г. по гр.дело № 1835/ 2016 г. по описа на РС-гр.М. местоживеене на детето И.И.И., роден на *** г., и режима на лични отношения с майката А.Т.К., както следва:

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И.И.И., ЕГН **********, да е при бащата И.К.И., ЕГН **********, по адресната регистрация на родителя в Обединено кралство Великобритания.

ОПРЕДЕЛЯ на майката А.Т.К., ЕГН **********, режим на лични отношения с детето И.И.И., ЕГН **********, както следва:  30 дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,   5 дни в периода на Коледно-Новогодишните празници-всяка четна година и 5 дни в периода на пролетна/Великденска ваканция/-всяка нечетна година.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, което да замести съгласието на майката А.Т.К., ЕГН **********,***, на детето И.И.И., ЕГН **********, да бъде издаден паспорт.

                    ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, което да замести съгласието на майката А.Т.К., ЕГН **********,***, детето И.И.И., ЕГН **********, да пътува до Обединено кралство Великобритания и до страни-членки на ЕС, до Република Македония и Република Сърбия, придружавано от своя баща И.К.И., ЕГН **********, или от изрично упълномощено от него лице, за период от 5 години, считано от датата на издаване на паспорт на детето.

ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********,***, да заплати на И.К.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.В. ***, сумата от 600 лв.–разноски по делото .

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните .

                   

 

 

                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ : /п/