Решение по дело №1728/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 11471/03.08.2023 г. от ЕТ „Найд 62-Н. М.“, [ЕИК], представлявано от управителя Н. А. М., със седалище и адрес на управление гр. Провадия, обл. Варна, [улица], чрез адв. И. Г., срещу Решение № 62/30.05.2023 г., постановено по АНД № 160/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, ІІІ-ти състав, с което е потвърдено НП № 23-0000783 от 31.08.2022 г., издадено от Г. инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Варна, с което на ЕТ „Найд 62-Н. М.“, [ЕИК], е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата се излагат аргументи, че с постановеното решение Районен съд Провадия неправилно е отразил действителната фактическа обстановка, с което е допуснато нарушение на материалния закон. Поради изменението на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г. на МТ, касаторът смята, че са налице предпоставки за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че НП е издадено в противоречие на международен договор, доколкото изискването в цитираната наредба е в пряко противоречие с Директива 2006/126/ЕО. В тази насока Европейската комисия е изпратила официално писмо до Република България, защото е приела по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи, което ги поставя в по-неблагоприятно и дискриминационно положение спрямо водачите от други страни-членки. Позовава се на изменение от 28.06.2022 г. на ЗИД на ЗДвП, като в §29 е предвидено, че нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр думите касаещи изискването за психологическа годност се заличават.

Въз основа на изложеното, се пледира за отмяна на решението на Районен съд Провадия и отмяна на НП, както и присъждане на адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за липса на предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение предвид ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на общо събрание на ГК и ТК на ВКС.

Ответната страна – Г. инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Варна, чрез упълномощения младши експерт К. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, като се позовава на Решение С-227/22 на СЕС.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че служители на РД "АА" – Варна, извършили комплексна проверка по документи на ЕТ „Н. М.“, в хода на която установили, че на 11.03.2022 г. в гр. Провадия, [улица], превозвачът притежаващ лиценз за обществен превоз на товари № 10060, е допуснал до управление на товарен автомобил с МПС "МАН" с рег. № [рег. номер], категория N3, с който е извършен превоз на товари за собствена сметка, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, видно от направена справка в Регистър на психологическите изследвания. Прието е, че на водача Н. никога не му е било издавано валидно удостоверение за психологическа годност. За това административно нарушение, квалифицирано по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтПр, в присъствието на упълномощено на търговеца лице, И. съставил АУАН от 07.07.2022 г. против дружеството, надлежно връчен без възражения; такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн. чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите реквизити по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Възражението за неяснота на коя дата е извършено нарушението е опровергано с мотива, че АНО ясно е посочил датата на нарушението – 11.03.2022 г., като на другите две дати са посочени, защото са били извършени превози от лицето. Предвид, че дружеството е допуснало извършване на обществен превоз на товар от водач не притежаващ валидно удостоверение за психологическа годност, въззивният съд е приел, че правилно АНО е установил, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвПр. Въззивният съд е приел, че след изменението в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания от 21.10.2022 г. /ДВ бр. 84 от 2022 г, в сила от 21.10.2022 г./ съгласно чл.8, ал.2 удостоверението за психологическа годност е безсрочно, и предвид § 6 от ПР е приел, че се касае само за валидни удостоверения за психологическа годност, каквото Н. не е притежавал. Изложено е, че не са налице предпоставки за определяне на случая като маловажен.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон .

Според НП служители на РД "АА" – Варна, извършили комплексна проверка на ЕТ „Н. М.“, в хода на която установили, че на 11.03.2022 г в гр. Провадия, [улица], дружеството, притежаващо Лиценз № 10060 на Общността за превоз на товари, е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари с МПС товарен автомобил „МАН“ с рег. № [рег. номер], категория N3 – видно от Заповед за превоз на товари за собствена сметка, с водач Н. Н., на който никога не му е било издавано валидно удостоверение за психологическа годност, видно от справка в Регистър на психологическите изследвания от информационната система на ИА „АА“. Прието е, че Неделчев не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.152, ал.1,т.2 от ЗДвП - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, С1, D1, трамвайна мотриса и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки; на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии; водачите, които са лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква "а", както и на водачите, които са лишени от правото да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс. В случая в оспореното наказателно постановление АНО не е посочил за категория N 3 какво свидетелство за управление на МПС е необходимо, съответно от коя категория следва да е – С1, С или др. Липсата на яснота коя категория свидетелство за управление на МПС притежава водача е съществено процесуално нарушение. Наличието на допуснато процесуално нарушение при издаване на оспореното НП, не обосновава касационната инстанция да прави предположения за предполагаемата категория за управление на МПС от Неделчев. В чл.149, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е посочено, че за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви категория N3 - превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t. Хипотетично може да се предположи, че посочената категория МПС отговаря на свидетелство за управление на МПС от Категория С.

Според разпоредбата на чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № І-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС от категории С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса). От текста на разпоредбата безспорно се установява, че за първоначално издаване на СУМПС, лицето задължително следва да представи копие на удостоверение за психологическа годност. След като на Н. е било издадено свидетелство за психологическа годност при издаване на свидетелството му за управление на МПС, то неправилно АНО е приел, че „никога не му е издавано“ такова.

В производството между страните по делото липсва спор, че към 11.03.2022 г професионалният водач Н. е притежавал валидно СУПМС, той е изпълнявал редовни курсове в продължение на няколко месеца – 03.2022 г. и 05.2022 г, а в преписката липсват констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на обществен превоз на товари от неправоспособен водач.

Не се установи твърдяното в АУАН и НП нарушение, поради което като го е потвърдил Районен съд Провадия е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП.

При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 11.03.2022 г водачът, извършил превоза за ЕТ „Н. М.“, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т. е. бил е психологически годен за срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтПр е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно.

Претенцията на касатора за разноски следва да бъде уважена като съдът определя 300лв.-адвокатско възнаграждение, на осн. чл.18, ал.1 от НМРАВ и решение на СЕС по дело С-438/22, като се отчете , че процесуалния представител на дружеството не се е явявал в с.з, а единствено е изготвил касационната жалба. От процесуалният представител на касатора няма изрично отправено искане за присъждане на съдебни разноски за две инстанции, поради което не следва да се присъждат такива за производството пред въззивния съд. В касационната жалба е отправено искане за присъждане на разноски – „представляващи заплатени адвокатски възнаграждения“ по чл.2, ал.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 62/30.05.2023г., постановено по АНД № 160/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, ІІІ състав

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 23-0000783/31.08.2022 г., издадено от Г. инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна да заплати на ЕТ „Н. М.“, [ЕИК] направените по делото разноски в размер на 300 /триста/лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.