Решение по дело №2108/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ...........

 

гр. В. Търново, 02.03.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 03.02.2020 год. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Бобев

 

при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдията Бобев НАХД № 2108 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Х.М.Д. с ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 001455 от 22.10.2019 год, издадено от Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр. София, с което за допуснато от Д. нарушение по 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба”  в размер на 300.00 (триста) лева. В жалбата си Х.Д. излага доводи, според които не е извършил описаното нарушение, тъй като е заплатил дължимата се такса, както и моли съда ако не възприеме неговата теза, да приложи чл. 28 от ЗАНН. Със жалбата са направени и доказателствени искания.  

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с адв. Р.Д. от ВТАК - редовно упълномощен. В предишно съдебно заседание адв. Д. прави доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на едно лице при условията на довеждане, като съдът уважи това искане и разпита като свидетел С.Г.Д.. По същество адв. Д. моли съда да отмени процесното НП изцяло, като излага доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава на описаното нарушение, както и излага доводи относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят желае да даде лични обяснения по случая, като съдът му предостави такава възможност. По същество жалбоподателя поддържа изложените доводи от процесуалния му представител и моли процесното НП да бъде отменено. Жалбоподателят и неговия процесуален представител претендират заплащане на направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулти Д.М. и Елка Попова - редовно упълномощени. Същите считат, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представят писмена защита.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 05.05.2019 год., около 14:05 часа, жалбоподателят Х.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството си на водач, е управлявал пътно превозно средство с регистрационен № ******, вид лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Бора", категория Ml, на републикански път І-4, с посока на движение към гр. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа При това в района на км 110 на посочения път Д. е бил спрян за проверка от контролни органи на АПИ в състав Г.Е.Р. - инспектор и С.С.В. - инспектор. При извършената проверка контролните органи са установили, че в системата на АПИ няма данни за заплатена винетна такса за автомобил с рег. № ****** съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 год. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка па републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Д. направил възражение, че е заплатил такава винетна такса за автомобила си, като предоставил на проверяващите извадка от системата, където е закупил такава, в която обаче било видно, че регистрационният номер на автомобила е записан на латиница (******). От проверяващите била извършена справка на място, при което се установило, че действително е заплатена годишна винетна такса за автомобил с рег. № ******. Въпреки това обаче, контролните органи счели, че Д. е допуснал нарушение, тъй като според законовите изисквания е необходимо регистрационният номер на автомобила при заплащане на винетната такса да е вписан в съответствие със записа на регистрационния талон.

При така установеното инсп. Г.Р. в присъствието на св. С.В. и в присъствието на Х.Д., съставила срещу последния АУАН № 001455 от 05.05.2019 год., затова, че 05.05.2019 год., около 14:05 часа, н Републикански път І-4, км. 110, посока Варна, Х.Д. управлява лек автомобил "Ф." с рег. № ******, негова собственост, като не е заплатил винетна такса К3, съгласно чл. 10, ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата. В АУАН е посочено, че с деянието си Д. не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е бил връчен по съответния ред на Д. срещу разписка, който го е подписал доброволно. В графата за възражения Д. саморъчно е изписал: "Имам възражения".

В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от Х.Д..

Въз основа на така съставения АУАН, на 22.10.2019 год. от Началника на отдел Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр. София, е било издадено процесното НП № 001455, с което за извършено от Д. нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева. НП е било връчено лично на по пощата на 13.11.2019 год. (съгласно приложено копие от известие за доставяне - л. 30 от делото), който го е обжалвал в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.

         Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 год. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

         Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо с изх. № 11-00-79 от 27.11.2019 год., въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Такива доказателства не са представени и в съдебно заседание.

         В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителката Г.Р. и свидетеля при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН - С.В.. В показанията си пред съда св. В. потвърждава обстоятелствата, че при извършената проверка проверяващите са установили, че за автомобил с рег. № ****** в системата на АПИ нямало данни за заплатена винетна такса. Потвърждава и обстоятелството, че при проверката Д. ги е уверил, че е заплатил винетна такса като им предоставил извадка от системата, където е закупил такава, но те установили, че регистрационният номер на автомобила е записан на латиница, което според тях не отговаря на изискванията, тъй като е необходимо регистрационният номер на автомобила при заплащане на винетната такса, да бъде записан в съответствие със записа в регистрационния талон. Св. Р. твърди пред съда, че не си спомня конкретния случай с подробности, като потвърждава констатациите в акта.

         По искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетел лицето С.Г.Д.. В показанията си пред съда Д. заявява, че живее на семейни начала със жалбоподателя, като двамата ползват два автомобила, единият от които е процесния "Ф." с рег. № ******. Твърди, че на нея й е известно, че Д. е заплатил винетните такси и за двата автомобила едновременно, като ги е заплатил в бензиностанция „Лукойл” в гр. Лясковец. И за двете коли е платил годишни винетни такси, тъй като и двете коли са непрекъснато в движение. Твърди, че служителите извършили проверка дали има заплатена такса за автомобил със същия регистрационен номер, но с въведени букви на латиница и се е установило, че действително има заплатена винетна такса.

         В личните си обяснения пред съда жалбоподателя твърди, че притежава два леки автомобила – „Р” с номер ******** и „Ф.” с рег. № ****** и тъй като непрекъснато пътува с тях по републиканската пътна мрежа, винаги си плаща винетна такса в самото начало на годината. Така направил и миналата година, като в първия момент, в който е бил изтекла винетката от предната година, на 1 февруари 2019 г.,  отишъл в бензиностанция „Лукойл” гр. Лясковец да заплати винетна такса и за двата автомобила. На място в бензиностанцията имало инсталиран автомат на БГ-Тол за самотаксуване и закупуване на винетна такса. Това било нововъведение и затова помолил служителя на бензиностанцията да му съдейства за заплащане на винетката. Автоматът за самотаксуване, преди да се стигне до самото плащане, изисквал първо въвеждане на национална регистрация на автомобила. След като въвел, че автомобилът е с българска регистрация, излязла опция, в която следва да се впише тонажа на автомобила, при което Д. въвел данни, че автомобила е под три тона. Падащо меню му предложило опция да заплати и вида на таксата – дневна, седмична, месечна или годишна, като той въвел годишна. Когато стигнал до въвеждане на номера на устройството се появила клавиатура на латиница. Д. потърсил по монитора превключване на клавиатурата на български език, но такава опция не се предлагала, като твърди, че и към настоящия момент такава опция не се предлага. Тъй като нямало опция на кирилица и служителят на бензиностанцията му казал да въвежда на латиница, той спокойно въвел буквите на регистрационния номер на автомобила на латиница, а именно с латинската буква "V". Разликата от действителния регистрационния номер така, както е изписан в талона и това, което въвел, е единствено в двете букви "V" изписани на латиница, като всички останали данни били идентични. Д. е счел, че ако номерът е невалиден, то системата няма да го приеме, но системата не дала такава индикация. Тогава Д. счел, че всичко е както трябва и номера на автомобила му е въведен както трябва. Платил и за двата автомобила, като и на втория автомобил също въвел номерата с латински букви. След това направил проверка за валидност на винетката и при проверката излязло същото меню, като клавиатурата е на латиница. Устройството посочило, че е валидно заплатена винетката за целия срок, при което Д. счел и се уверил, че е заплатил редовна винетна такса за автомобила си. В обясненията си жалбоподателят сочи, че работата му е да пътува ежедневно до гр. Павликени, като многократно е срещал автомобили на АПИ, но никога преди това не е бил спиран до 5 май 2019 година. Сочи, че при проверката на 05.05.2019 год. тогава контролните органи са проверили в системата си и установили, че действително за двата автомобила има заплатена винетна такса с означения на латински букви, но са му съставили ми акт. Твърди, че при проверката е заявил на служителката къде е платил винетните такси, тя тогава заявила, че има позната, която работи в тази бензиностанция и че там един от служителите е давал неправилни инструкции и имало множество подобни на неговия случай. Жалбоподателя сочи, че нито един момент не се е съмнявал, че автомобилът му не е редовен и не би го управлявал, ако е знаел, че винетната му такса е нередовна. Сочи също така, че докато е въвеждал данните в устройството, не му е излизал надпис или предупреждение, че ако данните не са въведени коректно, няма да бъде зачетено заплащането на винетна такса.

         Соченото от жалбоподателя се потвърждава и от изисканата и изпратена от АПИ справка с изх. № 11-00-7 от 08.01.2020 год. (л. 50 от делото), в която е посочено, че по сметката на АПИ са постъпили 97 лв. на 04.02.2019 год., по извършена трансакция за закупуване на е-винетка с карта Visa Electron през терминал за самообслужване 88060143, находящ се в град Лясковец, ул. "Васил Левски" № 227В, като име на картодържател по тази трансакция е Х.Д.. В справката се сочи, че самата трансакцията е извършена на 01.02.2019 год. и е платена годишна винетка за ППС VT0870VT, националност на превозното средство България, категория Превозно средство <=3.5 тона, с период на валидност от 01.02.2019 до 31.01.2020 г. Винетката е с Ид. № ********.

         В посоченото писмо изрично е посочено, че при въвеждането на данните, относно регистрационния номер на пътното превозно средство, софтуерът, инсталиран на апаратите за самотаксуване не позволява въвеждането на данни на кирилица при заплащането на съответните такси, како се сочи, че вписването на символите от регистрационния номер на пътните превозни средства при закупуване на електронна винетка следва да съответства на символите в самия регистрационен номер. Водачът или ползвателят следва да въведе онези латински символи, при които, комбинацията от букви и цифри да отговаря на графичното изображение на регистрационния номер.

         При така установеното, настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя не е осъществил соченото нарушение от субективна страна. Установените обстоятелства водят до извода, че жалбоподателя съвсем съвестно и навременно е изпълнил задължението си да заплати винетна такса за притежавания от него лек автомобил с рег. № ******. Тъй като обаче закупуването на електронни винетки бе нововъведение в началото на 2019 год., то гражданите не са били запознати с подробности относно реда и начина на въвеждане на информация и данни при работа с терминал за самообслужване, какъвто е и конкретния случай. Именно поради тези причини и поради обстоятелството, че самото устройство не предлага опция за въвеждане на данни на кирилица, е довела до въвеждането на регистрационния номер на автомобила от жалбоподателя с латински букви. Същия  е счел, че ако номерът е невалиден, то системата няма да го приеме, но системата не дала такава индикация, при което Д. е счел, че всичко е както трябва и номера на автомобила му е въведен както трябва и е заплатил редовна винетна такса.  този смисъл съдът намира за неоснователни изложените в писмената защита на въззиваемата страна доводи, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС е съответно за собственика или на ползвателя и се счита, че за ППС не е заплатена дължима винетна такса.

         От страна на жалбоподателя не е извършено твърдяното в АУАН и в НП нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Действащата редакция на посочената норма към датата на констатиране на нарушението, предвижда движението на определена в Закона за пътищата категория превозни средства по републиканските пътища, да се извършва след заплащане на съответна такса за тях, определена по реда на Закона за пътищата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (действащата редакция към момента на извършената проверка), заплащането на винетна такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. В конкретния случай по делото са налични писмени доказателства за заплатена на 01.02.2019 г. винетна такса, като са приложени копия от разписка за електронна винетка и история на транзакциите, като е посочена и индивидуализация на МПС, а именно: превозно средство под 3.5 тона, с рег. № *******. Видно е от доказателствата по делото, че към датата на извършената проверка - 05.05.2019 год., за процесния автомобил не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като на 01.02.2019 г. е била заплатена винетната такса, определена в Закона за пътищата, поради което не може да се ангажира отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение. Установено е, че в Република България няма друг автомобил с посочената регистрация ********, който хипотетично би могъл да се ползва от заплатената от Х.Д. винетна такса, поради което не може да се счита, че жалбоподателя по някакъв начин би могъл да ощети държавата и в частност АПИ.

         Дори и да се счете, че от формална страна е осъществено описаното в процесното НП нарушение, настоящия съдебен състав намира, че са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай. Съдът напълно споделя изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи в тази насока. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния случай - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчита същността и целите на административно-наказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателят Х.Д. е имал заплатена винетка за ППС, но вместо В българско е било изписано като В латинско, а именно – V. Това е единствената разлика между регистрационния номер и това, което е попълнено при закупуване на винетната такса. Това, че има заплатена винетна такса е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и е променило една единствена буква и то при обстоятелствата описани по-горе, които изключват какъвто й да е умисъл от страна на жалбоподателя. Освен това както бе посочено от действията на жалбоподателя не би могло да настъпят каквито й да е вредоносни последици или щета за държавата, тъй като реално има заплатена винетна такса и от нея би могъл да се ползва само процесния автомобил "Ф.", а не някой друг автомобил. В този смисъл в НП административно наказващият орган е следвало да направи преценка дали е налице маловажен случай, но не го е сторил. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващия орган може да не наложи наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. по т.н.д. № 1/2007 год. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.

         По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

         По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че при този изход на делото същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в размер на 300 (триста) лева.

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001455 от 22.10.2019 год, издадено от Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което за допуснато от Х.М.Д. с ЕГН **********,***, нарушение по 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба”  в размер на 300.00 (триста) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Агенция "Пътна инфраструктура" с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Македония" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.Д. с ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                

                                   / Емил Бобев /