Решение по дело №1474/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1213
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20227050701474
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2022                                                   град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд                                   девети тричленен състав

на петнадесети септември                            две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

 ЧЛЕНОВЕ:     Мария Даскалова

Васил Пеловски

 

 

секретар Пенка Михайлова

прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №1474 по описа на съда за 2022 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на „Мели Транс” ЕООД, ЕИК *****чрез адв. Г., срещу Решение № 660/16.05.2022 година, постановено по НАХД № 4956/2021, година по описа на Районен съд-Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 23-0000625/14.06.2021 г. издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Варна, с което на „Мели Транс” ЕООД на осн. чл. 96г., ал. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно  отразена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че освен управление на превозното средство, то е следвало да се установи, че с него се извършва обществен или превоз за собствена сметка на пътници или товари, който факт в случая липсва. Навежда доводи, че нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр предвижда задължение за действие, докато в обстоятелствената част на акта е посочено бездействие, при което е налице противоречие между описанието на нарушението и хипотезата на нарушената норма. Излага съображения, че неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението. Молбата към съда е за отмяна на решението на въззивната инстанция, както и отмяна на процесното НП. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява. Чрез процесуален представител мл. експерт Станчева е депозиран писмен отговор на касационната жалба, с който оспорва същата. Посочва, че според чл.10 от ЗАНН допустителството се наказва само в случаите предвидени в съответния закон или указ, като уточнява, че ЗАвПр попада в обхвата на чл.10 от ЗАНН. Излага съображения, че след извършена справка в Търговски регистър, се установява, че седалището и адреса на управление на дружеството е бил променен на 22.04.2021 г., поради което правилно административнонаказващият орган е посочил мястото на извършване на нарушението.  Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената

жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

За да се произнесе по спора ВРС е намерил от фактическа страна, че в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна от св.Б  Г. – гл. инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на превозвача „Мели Транс” ЕООД. В хода на проверката било установено, че на 18.09.2020 г. бил извършен международен превоз на товари с влекач „Ивеко АС440” с рег.№*****, чийто водач бил Д А Б . Дружеството притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товар №12427/01.10.2014 г. След извършена справка в регистъра се установило, че водача към момента на извършване на превоза не притежавал валидна карта за квалификация на водача за периода от 25.11.2019 г. до 27.10.2020 г.

Във връзка с тези констатации на 18.02.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало управление на товарен автомобил от категория N 3, с който е извършен международен превоз на товари, с водач Д А Б , без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството; бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 18.02.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.96г., ал.1, предл.2 от ЗАвПр.

Тази фактическа обстановка ВРС, ХХХVІ състав  е приел за установена въз основа на събраните по делото доказателствени средства – писмените, приложени към преписката, и гласни – показанията на  допуснатите свидетели. Като е приел нарушението за безспорно установено, въззивният съд  е потвърдил НП.

            Постановеното решение е правилно.

Настоящият състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати, нито процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон.

Не се споделят възраженията за липса на нарушение, наведени в касационната жалба.

Правилни са изводите на въззивния съд, че липсата на конкретизация дали превозът е бил обществен или за собствена сметка, не води до неяснота или непълнота на описанието на нарушението от фактическа страна. Безспорно тези данни могат да бъдат извлечени от CMR от 18.09.2020 г. От страна на касатора в производството пред административния орган, както и пред съда, не са представени доказателства, с които да се установи, че превоза не е бил обществен или за собствена сметка, поради което възраженията са неоснователни.  

В чл.2, ал.1 от Наредба №41/2008 г. на МТ/действаща към момента на извършване на нарушението/ изрично е посочено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Същевременно в чл.96г, ал.1 от ЗАвП е предвидено наказание за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че дружеството не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност – действие или бездействие. При възлагането на всеки обществен превоз превозвачът е длъжен да следи за спазването на изискванията за законосъобразното му извършване, включително тези касаещи водача. Като е наредил извършването на процесния превоз въпреки липсата на валидна карта за квалификация на водача Божилов той е допуснал нарушение на въведеното с чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП изискване за осъществяване на превоза от водачи, които притежават карта за квалификация на водача за съответната категория. В случая е ирелевантно каква е формата на изпълнителното деяние действие или бездействие, дружеството да „допусне“ водача Божилов да извърши превоза. Релевантно е че водача не е притежавал валидна карта за квалификация на водача при извършване на международния превоз на товари.  

След извършена справка в Търговския регистър, настоящият съдебен състав установи, че промяната в седалището и адреса на управление на дружеството е извършена на 22.04.2021 г. в 15:16:51 часа. Към датата на извършване на нарушението – 18.09.2020 г. – „Мели транс“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.203, вх.2, ет.4, ап.52. Актът за установяване на административно нарушение е издаден на 18.02.2021 г., т.е. нарушението е извършено и установено преди промяната в адреса на дружеството.

 

Предвид горните  съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци. Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да осъди дружеството да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 660/16.05.2022 година, постановено по НАХД № 4956/2021, година по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Мели Транс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.