Определение по дело №638/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Образувано е по искане
на ОП – С., в което се твърди, че на 26.10.2024 г. в ОП – С. е започнало досъдебно
производство № 183"ИП“/24 г. по описа на ОД на МВР - С., вх. № 1791/24 г., пор. №
187/24 г. на Окръжна прокуратура – С. за престъпление по чл.244 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от
НК.
В хода на разследването, с постановление на разследващия орган от 27.10.2024 г.
в качеството на обвиняема е привлечена М. М. С., за извършено от нея престъпление
по чл.244 ал.1 от НК, за това, че на 26.10.2024 г. в 11.23 часа в гр.С., на бул."Цар
Освободител" № 6, в бюро за обмен на валута на финансова къща „ЕВРО-СИТИ"
ООД, с управител Д.Д.Д. от с.гр., прокарала в обръщение подправени парични знаци -
10 броя банкноти щатски долари с номинал от по 100 долара, като знаела, че са
подправени.
За това престъпление се предвиждало наказание лишаване от свобода от 2 до 8
години, т.е. тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. От събраните до
момента писмени, гласни и веществени доказателства можело да се направи
обосновано предположение, че обв. М. М. С. е прокарала в обращение парични знаци -
щатски долари, всички с номинал от по 100 долара, в обменно бюро в гр.С., като след
предявяване на обвинението й за това деяние били събрани доказателства за друго
такова деяние, извършено преди това в гр.Нова Загора, изразяващо се в неуспешен
опит за прокарване в обръщение на подправени парични знаци - щатски долари с
номинал от по 100 долара в обменно бюро в същия град. От доказателствата по делото
можело да се направи извод, че обв.С. е знаела, че прокарваните в обращение от нея
парични знаци са подправени, доколкото при извършените процесуално-следствени
действия било установено, че опитът й за прокарване в обръщение на такива парични
знаци в обменно бюро в гр.Нова Загора е останал неуспешен, поради това, че
служителя в обменното бюро е отказвал да ги приеме с мотив, че паричните знаци са
неистински, за което обстоятелство обв.С. е била уведомена. Налице било и
обосновано предположение, че част от деянията си обв. С. е извършила в съучастие с
обв. А.А.С., което обстоятелство следвало да бъде изяснявано в хода на по-
нататъшното разследване по досъдебното производство. Тези обстоятелства
обосновавали извод, че обв. С. се характеризира като личност със завишена степен на
обществена опасност, извършваща системни престъпления, свързани с прокарване в
обръщение на подправени парични знаци. Деянието, за което била привлечен към
наказателна отговорност по настоящото дело се отличавало с висока степен на
обществена опасност предвид механизма на извършването му и вредните последици,
засягащи сериозно финансовите устои на страната. Тези обстоятелства, ведно с
тежестта на предвидената в разпоредбата на чл.244 ал.1 от НК санкция, обосновавали
реалната опасност обвиняемата да се укрие или да извърши друго престъпление,
поради което целта на мерките за неотклонение по чл.57 от НПК можело да бъде
постигната на този етап на разследването единствено с вземането на мярка за
неотклонение задържане под стража.
Искането е предвид наличието на основанията по чл.63 ал.1 от НПК съдът да
вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на М. М. С. – обвиняема по
досъдебно производство № 183"ИП“/24 г. по описа на ОД на МВР - С., вх. № 1791/24
г., пор. № 187/24 г. на Окръжна прокуратура - С..
В с.з. представителят на ОП – С. поддържа искането по съображенията,
изложени в него и моли съда да го уважи.
Назначеният служебен защитник на обв. М. М. С. счита предложението за
неоснователно. Събраните доказателства не били достатъчни, за да установят
обоснованото предположение, че обвиняемата е извършила престъпление по чл. 244
ал.1 от НК, за което й е предявено обвинението. Към настоящия момент не било
изяснено тя да е била наясно, че доларите, дадени й от обв. А.А.С. са били фалшиви.
Счита, че не били налице и кумулативно посочените по чл. 63 ал. 1 НПК основания за
налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Същата
имала постоянен адрес, живеела в дома на родителите си. Не е била осъждана и
нямала никакви криминални регистрации към настоящия момент. Работела като
1

дентален лекар в продължение на близо 20 г. и има много добра пациентска практика.
Едно необосновано задържане в ареста, щяло да наруши започналото лечение на някои
от пациентите й и съответно ще окаже неблагоприятно въздействие на името й като
дентален лекар. Счита, че реалната опасност да се укрие обв. С. се презюмирала
единствено от това, че живеела и работела в София, но тя би могла да бъде на
разположение на разследващите органи във всеки един момент. Целите на мерките за
неотклонение в конкретния случай можело да се постигнат и с налагане на някоя от
по-леките мерки за неотклонение, а именно „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв.
По този начин при необходимост обв. С. щяла да бъде на разположение на органите на
досъдебното производство по всяко време, не би имала възможност да се укрие или да
извърши ново престъпление и същевременно би могла да бъде полезна и на своите
пациенти.
Обвиняемата не иска да бъда задържана под стража. Твърди че имала работа,
имала професия. Пациентите й имали нужда от нея, за да им довърши лечението.
Винаги изкарвала парите си с честен труд. Никога не се занимавала с нещо нелегално.
Искала да се върне на работа.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено СЛЕДНОТО:
С постановление на разследващия орган от 27.10.2024г. по досъдебно
производство № 183"ИП“/24 г. по описа на ОД на МВР - С., вх. № 1791/24 г., пор. №
187/24 г. на Окръжна прокуратура - С., предявено на същата дата, М. М. С. е привлечен
в качеството на обвиняема за престъпление по чл.244 ал.1 от НК, за това, че на за
това, че на 26.10.2024 г. в 11.23 часа в гр.С., на бул."Цар Освободител" № 6, в бюро за
обмен на валута на финансова къща „ЕВРО-СИТИ" ООД, с управител Д.Д.Д. от с.гр.,
прокарала в обръщение подправени парични знаци - 10 броя банкноти щатски долари
с номинал от по 100 долара, като знаела, че са подправени.
По същото досъдебно производство в качеството на обвиняем е привлечен и
сирийският гражданин А.А.С..
За престъплението, за което на обв. М. М. С. е повдигнато обвинение се
предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, т.е. престъплението е
„тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. М. М. С. е на 48 години, българска гражданка, с висше образование,
неомъжена, неосъждана.
Формално обвиняемата има постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бл. 96А, ет. 2, ап. 72 (регистриран и от другия обвиняем - А.А.С.), на
който работи като дентален лекар, но не живее там, а на адрес: гр. София, кв.
„Витоша“ № 2, ет. 9, ап. 44 заедно с родителите и сестра си.
Обв. М. М. С. и другият обвиняем А.А. са дали обяснения, в които отричат да
са извършили престъплението, като твърдят, че не са знаели, че процесните долари са
фалшиви. Разпитани са свидетели – Денка Банова Колева, Николай Петров Данев,
Д.Д.Д., Марио Станчев Станчев иМирослав Стефанов Мирчев, чиито показания са
относими към разследваното престъпление. Разпитани са майката и сестрата на обв. С.
- Божана Любомирова Класанова и Линда Х. С.. По установения в НПК ред са
извършени обиск и изземване на обв. А.А.С., претърсване и изземване в жилището,
което обитава в гр. София, ж.к. „Студентски град 1“ ул. „Висарион Белински“ № 2Б,
ет. 6, ап. 52; претърсване и изземване в жилището по постоянния адрес на обв. А.А.С.;
претърсване и изземване в жилището, където живее обв. С.. Приобщени са веществени
доказателства, имащи значение за разследването, включително чрез доброволно
предаване. Изготвени са веществени доказателствени средства, а именно фотоснимки
към съответните протоколи и от видеокамери от обменни бюра. Изготвени са
експертни справки за истинността на иззети като веществени доказателства парични
знаци. Приложени са писмени доказателства.
От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на ОП – С. е основателно и съдът счете, че следва да го уважи. По
2

отношение на обв. М. М. С. са налице предпоставките, визирани в чл. 63, ал. 1 от
НПК.
От събраните до момента доказателства и доказателствени средства, посочени
по – горе, може да се направи обосновано предположение, че обв. М. М. С. е
извършила престъплението, за което и е предявено обвинение (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). Привличането й като обвиняема се явява резултат
от събраните посредством проведените до момента в рамките на досъдебното
производство процесуално-следствени действия, писмени, гласни и веществени
доказателства и доказателствени средства, които установяват обвинителното
твърдение на прокуратурата, като по досъдебното производство, което е в начална
фаза предстои извършването и на още действия по разследване, необходими за
изясняване на обстоятелствата по делото. Произнасянето на съда по въпроса за
мярката за неотклонение, която обвиняемата следва да търпи на настоящия етап от
развитие на наказателното производство, няма отношение към крайния акт на съда,
решаващ въпроса за вината на лицата. Производството по чл. 64 от НПК, ограничава
преценката на съда до наличието на обоснованост на предположението, а не
несъмненост на доказване вината на обвиняемите. Оценявайки събраната до момента
по делото доказателствена съвкупност, съдът направи извод, че от същата може
разумно да се предположи съпричастността на обв. М. М. С. към дейността, предмет
на разследването. Обв. С. е привлечена в това си качество за извършено деяние по чл.
244, ал. 1 от НК – тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от 2 до 8 години. Престъплението засяга финансовите устои на
страната.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв. М. М. С.
да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с мярка за
неотклонение „Гаранция” (в какъвто смисъл е нейното и на защитника й искане).
Макар тя да не е осъждана и да няма други образувани към настоящия момент спрямо
нея наказателни производства, тежестта на повдигнатото обвинение и конкретните
характеристики на разследваната престъпна деятелност в случая имат своето
съществено значение в преценката за наличие или отсъствие на рисковете по чл.63,
ал.1 от НПК. В случая, липсата на предходни осъждания спрямо обв. С. не е
достатъчен аргумент, за да се приеме, че тя би имала съответно на закона поведение
занапред, ако бъде на свобода, доколкото особеностите на престъпната проява, за която
спрямо нея е повдигнато обвинение и тежестта на наказателната санкция, сами по себе
си указват за наличието на такъв риск в реални измерения. Установените от
доказателствените източници по делото начин на извършване на престъпната дейност,
данните за друго такова деяние, извършено преди това в гр.Нова Загора, изразяващо се
в неуспешен опит за прокарване в обръщение на подправени парични знаци - щатски
долари с номинал от по 100 долара в обменно бюро в същия град сочат наличие на
висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца обв. С. и
обосновават извод за наличие опасност тя да се укрие и да извърши престъпление.
Предстои изясняването на обстоятелството за съучастническа престъпна дейност с
обв. А.А.С. в хода на по-нататъшното разследване по досъдебното производство,
Обв. М. М. С. има постоянен адрес и е трудово ангажирана, но тези
обстоятелства не гарантират изключването на реалната опасност тя да се укрие или да
извърши престъпление. Формално има регистриран постоянен адрес, но живее на
друго място. Постоянен адрес и работа е имала и преди извършване на процесното
престъпление и по никакъв начин това не й е попречило при осъществяването на
престъпната й деятелност в други, отдалечени от регистрирания адрес населени места
– в гр. Нова Загора и в гр. С.. Наличието на постоянен адрес само по себе си не
налага извод за определяне на по-лека мярка за неотклонение, тъй като не може да се
противопостави на тежестта на инкриминираното деяние и обстоятелствата, водещи
до извод за опасност от укриване или извършване на престъпление. По – лека мярка за
неотклонение на този етап от досъдебното производство не би обезпечила целите на
мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемата да се укрие или да
извърши престъпление. Реална е опасността тя да предприеме действия, които биха
3

довели до затрудняване разкриването на обективната истина по делото, както и да се
отклони от понасянето на наказателна репресия за извършено престъпление, ако по
отношение на нея бъде взета мярка за неотклонение „Гаранция“.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемата или
специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение. Твърденията за необходимостта да
бъде довършено започнало лечение на пациенти, не са доказани, а и по принцип не са
от такова естество да обосноват вземането на по- лека мярка за неотклонение.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение
спрямо обвиняемата, съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на
закона, визирани в чл. 63 ал. 1 от НПК и чл. 56 ал. 3 от НПК за вземане спрямо нея на
мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Тази мярка за неотклонение ще
допринесе за постигане на целите предвидени в чл. 57 от НПК.
Ето защо, съдът взе по отношение на обв. М. М. С. по досъдебно производство
№ 183"ИП“/24 г. по описа на ОД на МВР - С., вх. № 1791/24 г., пор. № 187/24 г. по
описа на Окръжна прокуратура - С. най – тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража”.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - С.:
4

Номер на акта:	433
Дата:	29 октомври 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200200638
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 октомври 2024 г.

Определение по дело №638/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите