Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд първи наказателен състав,
на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Стефка Атанасова
като
разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 778 по
описа за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3182321, издаден от ОДМВР- Пловдив, на Щ.Т.Ц., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4
от ЗДвП- глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал
жалбоподателят, който го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му
като незаконосъобразен и излага доводи за в тази насока.
В хода на съдебното производство е
депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител на
жалбоподателя, с което се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Изложени са възражения по отношение съдържанието на протокола по
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., компетентността на полицейските
служители за работа в АТСС, твърди се неопределеност на мястото на измерване на
скоростта. Претендират се направените от жалбоподателя разноски за
възнаграждение на пълномощник.
Въззиваемата страна- ОДМВР- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. Взема становище по жалбата чрез
упълномощен юрисконсулт за законосъобразност и правилност на атакувания
електронен фиш като излага мотиви в тази насока. Претендират се разноски за
направено юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност
на евентуално присъдени разноски за адвокатски хонорар.
Съдът, като се запозна с материалите по
делото, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството на собственик на
МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал.8 от ЗДвП 14-дневен
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства- електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3182321, фотоснимка към фиша, справка за собственост
на МПС, справка за нарушител/водач, клип № 3745, протокол за използване на АТСС,
протокол № 2-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, преглед на одобрен тип средство за
измерване, фотоснимка на полицейски автомобил, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, разписка за получаване на ЕФ, справка изх. №
11-00-252/29.04.2021 г. от АПИ, справка от РУ- Карлово досежно притежавана
техническа грамотност на мл. автоконтрольори, типова длъжностна характеристика
на длъжността „младши автоконтрольор“, инструкция за експлоатация на TFR-1М, решение № 621/31.08.2018 г., справка
изх. № 11-00-416/25.06.2021 г. от АПИ, справка от РУ- Карлово, справка изх. №
11-00-647/11.08.2021 г., справка изх. № 11-00-715/25.08.2021 г., справка от РУ-
Карлово досежно преминати обучения в полицейски школи на МВР на полицейски
служители да осъществяват контрол на пътното движение чрез технически средства,
справка от ОДМВР- Пловдив, длъжностна характеристика за длъжността мл.
автоконтрольор, удостоверение за специализация и професионална подготовка, както
и заключението на изготвената по делото съдебно- техническа експертиза, установи
от фактическа страна следното:
На 15.11.2022 г., автопатрул на РУ на МВР- Карлово осъществявал контрол по
безопасност на движението в гр. Б., на път ****, при км.**+**м., с полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано
техническо средство № TFR1- М612. Техническото средство било
настроено съобразно максималноразрешената за участъка за движение в населено
място скорост 50 км/ч., като в 15,26 ч. било
констатирано движение от север на юг на лек автомобил
марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № *****. Техническото средство отчело
скорост на движение от 86 км/ч. на посоченото превозно средство, която скорост
след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч. била 83 км/ч. при разрешена за
населено място 50 км/ч.
Нарушението било заснето с мобилната система за
видеоконтрол TFR1- М612, монтирана в служебния патрулен автомобил. Същата била
преминала последваща проверка през месец юли 2019 г., за което бил издаден
Протокол от проверка № 2-33-19/15.07.2019 г., при която било установено
съответствие с одобрения тип. За мобилната система за видеоконтрол на
20.02.2010 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020 г., което към дата на
проверката се явява одобрен тип.
Бил съставен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., Съгласно приложения по делото протокол за
използване на АТСС с рег.
№ 281р-16367, на 15.11.2019 г. АТСС
№ TFR1-М 612 било разположено
на път ****, км.**+**м., в гр. Б., с посока на
движение на заснеманите МПС от север на юг, при ограничение на скоростта 50
км/ч. Режимът на измерване бил посочен като стационарен, с посока на задействие
за отдалечаващи се леки автомобили. Начало на работа на АТСС била в 15,00 часа
и край- 16,00 часа, за който период били заснети 15 бр. нарушения. Техническото
средство било годно за експлоатация до месец юли 2020 г.
Последвало издаване на процесния електронен фиш от
ОДМВР- Пловдив срещу собственика на автомобила- Щ.Т.Ц., с което било прието, че
същият е осъществил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
тъй като на 15.11.2019 г., в 15,26 ч., в гр. Б., път ****, км.**+**м., с посока на движение север
към юг, при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50
км/ч., отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на
водача, при управление на МПС лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег.
№ ***** е било констатирано и заснето автоматизирано техническо средство TFR1-М 612 нарушение за скорост, като при
разрешена скорост от 50 км/ч. било констатирано движение със скорост от 83
км/ч., при превишение на скоростта от 33 км/ч. Собственик на МПС бил Щ.Т.Ц., ЕГН ********** ***.
На основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят не е посочил различно от него лице,
което да е било водач на превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа
обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил
лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № *****,
тъй като същият се е движил със скорост от 83 км/ч. при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че в производството по издаване на обжалвания
електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
относно съдържанието му. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, приложима и в
случая, регламентира задължителните реквизити на електронния фиш- „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Спазени са изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДвП относно задължителното съдържание на електронния фиш.
Дадено е ясно описание процесното
нарушение, дата и място на извършването му, индивидуализиран е нарушителя.
При издаването на електронния фиш
са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /Наредбата/.
Приложеният по делото протокол с рег. № 281р-12455, на 04.08.2020 г. по описа на ОД на МВР гр. Пловдив, РУ-
Карлово удостоверява използването на процесното мобилно техническо средство на 15.11.2019
г. Видно е къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е
работело същото, посока на задействане. Ясно е упоменато ограничението на
скоростта, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП 50 км/ч. за населено място. Посочените
обстоятелства са от значение за установяване на процесното нарушение. Възраженията
на жалбоподателя, че не са спазени изискванията на Наредбата по отношение на
визирания протокол, тъй като имената на полицейския служител, изготвил
протокола били посочени със съкращение, също така било изписано и името на
приелия за съхранение протокола, като за него липсвал подписа, съдът намира са
неоснователни. Данните в протокола по чл.10 от Наредбата са достатъчни, така че
да индивидуализират ясно посочените полицейски служители. Дори и да се приеме,
че горепосоченото представлява недостатък, то той се явява несъществен,
доколкото са ясно индивидуализирани лицата, имащи отношение към протокола по
чл.10 от Наредбата, а и от друга страна, посочената непълнота не се отразява по
никакъв начин на обстоятелствата, касаещи установяване на процесното нарушение.
Ето защо, съдът приема, че са спазени изискванията на чл.10 от Наредбата.
В приложения към преписката снимков материал е
отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил 86 км/ч. В
Протокол от проверка на мобилната система изрично е отбелязано, че при
техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч. до 100
км/ч. и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост от 86 км/ч., са били приспаднати 3 км/ч. толеранс, поради
което наказуемата скорост е 83 км/ч., която скорост е указаната в електронния
фиш.
Безспорно е установено по делото,
че в пътния участък, където е установено нарушението в гр. Б., на път ****, км.**+**м., е
действала забраната на чл.21 ал.1 от ЗДвП за движение в населено място със
скорост по- висока от 50 км/ч. Приложена е и фотоснимка,
установяваща посочените обстоятелства. Безспорно установено е по делото, че местоизвършването на нарушението е в
населено място. Безспорно липсва и подадена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП
за друго лице, различно от собственика на процесното МПС, което да го е
управлявало на 15.11.2019 г. в 15,26 ч.
При това положение, съдът намира, че
деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП с автор
собственика на лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № *****, а
именно Щ.Т.Ц.,
ЕГН **********.
Приложена е и относимата към нарушението
санкционна разпоредба на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП за превишение
на скоростта в населено място от 31 км/ч. до 40 км/ч.
,
като е наложено съответното административно наказание- глоба в размер на 400
лв.
Относно възраженията на жалбоподателя за
наличие на неяснота относно мястото на извършване на нарушението, съдът намира
същото за неоснователно. Посочено е в обстоятелствата по нарушението на
обжалвания електронен фиш, че същото е извършено в населено място, в гр. Б., на
път II-64. Така изложените
обстоятелства в достатъчна степен установяват ясно и точно мястото на
извършване на нарушението. Жалбоподателят оспорва отразеното в протокола по
чл.10 от Наредбата и в електронния фиш обстоятелство, че мястото на
установяване на нарушението е при км.**+** м. Така направеното възражение е във
връзка с неприложено от страна на АПИ ново километриране на път II-64, от който част е посочения пътен
участък, за което било взето решение от Министерски съвет и публично отразено
на информационния сайт на Община Карлово. Безспорно установено по делото е
наличието на такова решение на Министерски съвет, както и че същото не е
изпълнено от АПИ чрез извършване на ново километриране. От приложените по делото
множество справка от АПИ става ясно, че ново километриране на път II-64 не е правено и в този смисъл прилагат старото
такова, съгласно което път II-64 в границите от км.10+237м. до км.11+290м. попада в границите на гр. Б..
Това обстоятелство се установява и от заключението на изготвената по делото
съдебно- техническа експертиза. При това положение, съдът намира, че ясно и
точно е посочено мястото на нарушението, включително сочейки км.**+** м.
На следващо място се прави възражение, че
приложените към протокола по чл.10 от Наредбата снимки, съгласно чл.10 ал.3 от
Наредбата не позволявали да се установи,
къде точно е разположено процесното АТСС. Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата за всяко използване на АТСС се попълва
протокол, съгласно приложението. Именно от съдържанието на този протокол се
установява точното разположение на АТСС, а не от приложените към него
фотоснимки. Доколкото са приложени снимки към процесния протокол на служебния
автомобил, вкл. с монтираното в него АТСС съдът намира, че е спазено
изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата.
Следващото възражение касае твърдяна липса
на доказателства за извършено обучение, според чл.15 ал.1 от Наредбата, за
работа с АТСС на служителите на РУ- Карлово, които са осъществявали служебните
си задължения по график на инкриминираната дата, а именно Б. Н. и Н. Д..
Съгласно приложените по делото удостоверения за специализация и професионална
подготовка на полицейските служители Н. и Д., същите са преминали успешно курс
за професионална специализация за „младши автоконтрольор“ в полицейски школи на
МВР, като по време на курса са изучавали модули по специализирана теоретична и
практическа подготовка, включително да осъществяват контрол на пътното движение
чрез технически средства. Двамата полицейски служители са назначени на
длъжността „мл. автоконтрольор“ при РУ- Карлово към ОДМВР- Пловдив, като в
длъжностната им характеристика е залегнало задължението да използват в
ежедневната си работа технически средства за осигуряване безопасността на
движението, като осигуряват законосъобразната им експлоатация. Необходимо условие,
за да заемат съответната длъжност, съобразно длъжностната им характеристика
било да притежават техническа грамотност с уреди за контрол на скоростта,
употребата на алкохол и упойващи средства. Разпоредбата на чл.15 ал.1 от
Наредбата вменява задължение за началниците на съответните структурни звена,
осъществяващи контрол на пътното движение в ОДМВР при използване на АТСС да
организират и контролират обучението на състава за работа с АТСС и тяхното
ефективно и законосъобразно използване. Доказателствата по делото установяват
изрично, че и двамата полицейски служители притежават необходимата
компетентност, съгласно преминатите от тях професионални обучителни курсове,
така че да могат да изпълняват служебните си задължения като мл.
автоконтрольори. От друга страна съставеният от мл. автоконтрольор Н. протокол
по чл.10 от Наредбата е бил проверен от Началника на РУ- Карлово, за което
същият е положил там подпис. Поради изложеното, съдът намира направеното
възражение в горния смисъл за неоснователно.
Предвид
гореизложеното атакувания електронен фиш се явява законосъобразно и правилно
издаден, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана
от юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.63 ал.5
от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на
80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА С електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3182321, издаден от ОДМВР- Пловдив, с който на Щ.Т.Ц., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4
от ЗДвП- глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Щ.Т.Ц., ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от
страните в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ