Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1360 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №***ищеца „Първа инвестиционна
банка“АД открила на името на кредитополучателя – ответника П.А.А., картова
разплащателна сметка, като към нея издала револвираща международна кредитна
карта с чип и й предоставила банков кредит- овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер на 4000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта бил до
18.09.2009г., като същия се подновявал автоматично при условията и по реда,
предвидени в ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип. Предоставеният банков кредит- овърдрафт бил изцяло усвоен
по банкова сметка, ***анката, през периода от 08.11.2007г. до 10.04.2012г.
Същият бил погасяван по банковата сметка с различни суми през периода от
03.12.2007г. до 12.09.2014г. Кредитът бил в просрочие, считано от 19.04.2012г.-
общо 3022 дни към 27.07.2020г. Поради неизплащане в срок на задълженията по
Договора за кредит, Банката връчила на ответника покана от 13.05.2020г. чрез ***,
с която я поканила в 7-дневен срок да изпълни доброволно в пълен размер
просрочените си задължения, като в противен случай Банката щяла да счита
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била получена лично от
ответника на 18.06.2020г. Въпреки това тя не изпълнила задължението си, поради
което ищеца обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
09.07.2020г. Поддържа, че към 27.07.2020г. дългът на кредитополучателя по
Договора за кредит бил в общ размер на 20025,24 лева, от които 4000 лева
просрочена главница, 10850,54 лева договорна лихва за периода от 19.04.2012г.
до 08.07.2020г., 4923,18 лева наказателна лихва за забава, начислена за периода
от 08.05.2010г. до 12.03.2020г., 128,41 лева наказателна лихва за забава,
начислена за периода от 14.05.2020г. до 08.07.2020г., 21,11 лева законна лихва,
начислена за периода от 09.07.2020г. до 27.07.2020г., 78 лева годишна такса за
поддръжка за 2012г. и 2013г., 24 лева разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. На 28.07.2020г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против П.А.. Образувано било
ч.гр.д.№782/2020г. по описа на РС-Димитровград, по което съдът издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №350/30.07.2020г.,
с която било разпоредено на длъжника да заплати горепосочените сум, както и
деловодни разноски в общ размер на 550,50 лева. В законоустановения срок
ответника възразила, че не дължи изпълнение на посочените в заповедта суми,
като твърди, че задължението й било погасено по давност. Предвид това, на ищеца
било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като за
него възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца по горепосочения Договор за кредит, сумата от
4000 лева, просрочена главница, 2232,66 лева договорна лихва, дължима за
периода от 08.07.2017г. до 08.07.2020г., 21,11 лева-законна лихва, начислена за
периода от 09.07.2020г. до 27.07.2020г., 24 лева- разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, представляващи част от вземанията по
процесния Договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, представляващи
част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №350/30.07.2020г. по
ч.гр.д.№782/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Претендира присъждане и на
направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.
В законоустановения срок, ответникът П.А.А., чрез
пълномощника си адв.В.К., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа,
че оспорва исковете като неоснователни и ги оспорва изцяло по размер. Счита, че
на 18.09.2009г. договора между страните е бил прекратен, тъй като е изтекъл
предвидения в него срок и вземането е погасено по давност най-късно през 2014г.
Отрича кредитополучателя да е била запозната с Общите условия, приложени към
исковата молба. Твърди, че клаузата за автоматично подновяване на договора е
неравноправна и нищожна, тъй като противоречи на закона и добрите нрави и
продължава погасителната давност до
безкрайност по преценка на „силната“ страна, като „поробва“ другата страна. Поддържа, че дори отношенията
да са продължили до датата на последната вноска/усвояване, вземането за
главница е било погасено по давност
най-късно през 2019г., поради което главния иск трябвало да се отхвърли, а с
него и акцесорните искове. Твърди, че ищцата няма карта, чрез която да усвоява
пари от разплащателната картова сметка повече от 7 години. Заявява, че между
страните нямало никаква комуникация повече от 13 години. След 2009г. ответника
продължавала да внася пари по сметката си, но Банката продължила да начислява
лихви и усвоявала сумите за да погасява само тях. Поддържа ,че не дължи плащане
на главница, тъй като тя е погасена по давност. По същия начин не дължала
договорна лихва, като погасена по давност. Предвид изложеното иска съдът да
отхвърли всички предявени против ответника искове. Претендира присъждане на
разноски по заповедното и настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Искане за
кредитна карта от 19.09.2007г.
ответникът поискала от ищеца да й бъде издадена кредитна карта с
предпочетен кредитен лимит от 4000 лева, като посочила, че чистия й месечен
доход е в размер на 830 лева от трудово правоотношение. Декларирала, че е
запозната с Общите условия на Банката за издаване и ползване на международни
кредитни карти и приема да бъдат прилагани при издаването и ползването на
исканата кредитна карта.
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №**.,
сключен между ищеца и ответника, Банката приела да открие и води на името на П.
Атанасовакартова разплащателна сметка, както и да издаде към нея револвираща
международна кредитна карта с чип MasterCard
Standard. Ищецът предоставил на ответника банков кредит овърдрафт
по картовата разплащателна сметка в размер на 4000 лева, който можел да бъде
усвояван с използване на картата. Срокът на овърдрафта бил до 18.09.2009г.,
като същият се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени в
общите условия на Банката. Неразделна част от Договора били общи условия на
Банката, като в т.11 от него ответникът изрично декларирала, че те са й били
предоставени и тя е запозната с тях. Съгласно чл.27 б.“в“ от ОУ, Банката имала
право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем незабавно в
случай ,че Договора бъде прекратен, независимо от основанието за това- считано
от датата на прекратяването му. В чл.36 от ОУ е посочено, че срокът за ползване
на овърдрафта е съгласно Договора. Същевременно в т.1 от чл.36 се посочва, че
срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок при условие, че титуляря не е уведомил Банката за прекратяване
на Договора най-малко-60 дни преди изтичане на текущия срок, респ.Банката не е
уведомила титуляря за прекратяване за прекратяване на Договора най-малко 30 дни
преди изтичане на текущия срок. Извън тези случая Договорът можел да бъде
прекратен по всяко време от срока на действието му. Съгласно чл.36 т.4 от ОУ,
Банката подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен
срока на овърдрафта, като издава нова карта. Оправомощеният държател може да
получи новата си карта в Банката в срок от 10 дни преди изтичането на срока на
валидност на картата. Ако държателя не желае картата да бъде подновена, той
следва да уведоми Банката за това в писмена форма не по-късно от 1 месец преди
датата на изтичане на срока на валидност на картата.
Съгласно приетия
като доказателство по делото Протокол за получаване на международна револвираща
кредитна карта с чип MasterCard
Standard, без депозит, на 23.09.2010г. П.А. е получила от Банката
кредитна карта с местен и международен достъп №2986, валидна до м.септември
2013г.
С Покана от ищеца,
връчена на ответника чрез ***, П.А. била уведомена, че поради неизпълнение на
задълженията по процесния договор за овърдрафт към 13.05.2020г. задълженията й
към Банката били в общ размер на 19862,09 лева. Същата била поканена в 7-дневен
срок от получаване на поканата да погаси доброволно всички изискуеми
задължения, произтичащи от Договора, като е предупредена, че при неизпълнение и
след изтичане на този срок кредита ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.
Тази покана е била връчена лично на ответника на 18.06.2020г., като това се
установява от изписания в поканата ръкописен текст и положен подпис от П.А..
За извършеното
връчване на поканата за доброволно изпълнение от страна на ***, ищецът е
заплатил разноски в размер на 24 лева, като за целта е издал фактура
№**********/23.06.2020г.
Поради това, че П.А.
не изпълнила задължението си за плащане на задълженията в дадения от ищеца
срок, на 28.07.2020г. Банката депозирала в РС-Димитровград заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Образувано било
ч.гр.д.№782/2020г. по описа на РС-Димитровград, по което на 30.07.2020г. била
издадена Заповед №350 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. С нея съдът разпоредил на ответника да заплати на
ищеца сумата
4000 лева главница- неизплатено задължение по горепосочения
договор, непогасена договорна лихва за времето от 19.04.2012г. до 08.07.2020г.
в размер на 10850,54 лева, непогасена наказателна лихва за времето от
08.05.2012г. до 12.03.2020г. в размер на 4923,18 лева, непогасена наказателна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.07.2020г. в размер на 128,41 лева,
законна лихва за забава за периода от 09.07.2020г. до 27.07.2020г. в размер на
21,11 лева, годишна такса за поддръжка за 2012г. и 2013г. в размер на 78 лева,
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 24
лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и деловодни разноски в размер на 550,50 лева. В законоустановения срок по чл.414 ал.2 от ГПК, длъжникът възразила срещу
издадената заповед за изпълнение, като заявила, че не дължи изпълнение на
вземането, посочено в нея. Поради това и на основание чл.415 ал.1 от ГПК, за
ищеца възникнал правен интерес да предяви срещу ответника настоящия установителен
иск.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Е.Д.,
което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, Банката е
предоставила на ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер на 4000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е до
18.09.2009г., като същия се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в ОУ на ищеца. От представените й банкови книги експертизата
установява, че усвоения банков кредит-овърдрафт по картовата разплащателна
сметка на П.А. за периода от 08.11.2007г. до 23.02.2021г. е в размер на 7640
лева. Всички изтеглени чрез кредитната карта суми са от АТМ, като последното
теглене е на 10.04.2012г. Според заключението на вещото лице, кредитът е в
просрочие, считано от 19.04.2012г., като на 22.12.2016г. е извършено
преоформяне на дълга. Банката е връчила на ответника покана от 13.05.2020г.,
като я кани в 7-дневен срок от получаването да изпълни доброволно в пълен
размер просрочените си задължения, както и че в противен случай ще счита
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поради неизпълнение на задължението в
дадения на А. срок, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 09.07.2020г. Според вещото лице, общият размер на неиздължената
главница е 4000 лева. Дължимата възнаградителна лихва за периода от
19.04.2012г. до 08.07.2020г. е 10850,54 лева, в т.ч. за периода от 19.04.2012г.
до 20.12.2016г.- 8295,85 лева и за периода от 21.01.2017г. до 08.07.2020г.-
2554,69 лева. Лихвата за забава за периода от 08.05.2012г. до 12.03.2020г. е
5203,18 лева. Наказателната лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.07.2020г. е
99,75 лева. Законната лихва за времето от 09.07.2020г. до 27.07.2020г. е в
размер на 21,11 лева. Годишната такса за поддръжка, съгласно тарифата на
Банката за 2012г. и 2013г. е в размер на 39 лева годишно или общо 78 лева.
Неиздължените разноски за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са
на стойност 24 лева. Размерът на договорната лихва за периода от 08.07.2017г.
до 08.07.2020г. е 2247,09 лева, при начислен лихвен процент от 18,64%. При
лихвен процент от 18% дължимата договорна лихва за периода е 2170 лева. Според
заключението на вещото лице, законната лихва за периода от 08.07.2017г. до
08.07.2020г. е в размер на 1218,89 лева, законната лихва за времето от
28.07.2020г. до 11.03.2021г. е 252,22 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като тежестта на
доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца. В конкретния
случай, ищецът следва да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните, основано на твърдения Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №**., по което
ответникът е кредитополучател, и наличието на предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда.
Безспорно
установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №**., съгласно който „Първа
инвестиционна банка“АД е предоставила на П.А. револвираща международна кредитна
карта с чип, както и овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 4000 лева.
Няма спор и относно това, че ответникът е усвоила изцяло предоставената й по
разплащателната сметка сума, както и че не е изпълнила в срок задължението си
да я върне на кредитора. На последно място, не се спори между страните и за
това, че на 18.06.2020г. на А. лично е била връчена покана от Банката за
изпълнение на задълженията и по Договора, като тя е уведомена, че при
неизпълнение в дадения й срок, ползвания от нея кредит ще се счита за изцяло и
предсрочно изискуем.
Спорно по делото е
погасено ли е претендираното от ищеца вземане по Договора, поради изтекла
давност,както и налице ли са неравноправни клаузи в процесния договор и общи
условия към него, води ли това до тяхната нищожност.
Настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита е обусловено от два елемента: обективен
- изразяващ се в забава в плащанията, и субективен - предполагащ възможност и
избор на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. В хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, но не автоматично, а едва след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила пред длъжника
настъпилата предсрочна изискуемост, като това право на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Заповед за изпълнение се издава само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал.2 от ГПК - т.е.
изискуеми вземания с настъпил падеж.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, когато според представения документ
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на
това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ - чл. 418, ал.3 от ГПК. В тази връзка следва
да се посочи, че извлечението от счетоводните книги на банката
установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до
длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане в срок на която и да е вноска по главница и дължими лихви или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем може да породи действие по отношение на длъжника единствено след като
последния бъде изрично уведомен от Банката, че всички нейни вземания към него
са обявени за предсрочно изискуеми.
В настоящия случай, ищецът се позовава на изпратена до ответника и получена
лично от нея Покана изх.№239-213/13.05.2020г., с която П.А. е била уведомена,
че поради неизпълнение на задълженията й по процесния договор трябва в 7-дневен
срок да погаси всичките си задължения към Банката, като в противен случай, след
изтичане на срока за доброволно изпълнение кредита ще се счита за изцяло и
предсрочно изискуем. Тази покана е била получена лично от ответника на
18.06.2020г., като до изтичане на дадения срок тя не е изпълнила задълженията
си към кредитора. Поради това и от 09.07.2020г. кредита е станал изцяло и
предсрочно изискуем. Едва след настъпване на тази предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния договор, ищецът е депозирал в РС-Димитровград на
28.07.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
като е образувано ч.гр.д.№782/2020г.
Оспорва се от страна на особения представител на ответника, че към тази
дата вземането на Банката е било вече погасено, поради изтекла давност от 5
години за главницата и 3 години за лихвите.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, срокът за ползване на
овърдрафта е до 18.09.2009г., като същия се подновява автоматично при условията
и по реда предвиден в Общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERKARD и VISA ,приети с решение на УС на
17.04.2007 г. и изменени и допълнени с решение
от 24.07.2007 г., действащи към сключването на
договора за овърдрафт. С тези общи условия ответника очевидно е била наясно, доколкото в т.11 от
Договора П.А. е декларирала, че са й били предоставени и се е запознала с тях. По
същия начин, ответника е декларирала в т.11, че е запозната и с Тарифа за такси и комисионни
на Банката, като приема прилагането на двата документа при уреждане на
отношенията между нея и ищеца във връзка със сключването и изпълнението на
договора. Следователно на основание чл.298 ал.1
ТЗ тези ОУ на Банката и Тарифата й, са
станали задължителни за П.А.. С
клаузата на т.36.1 на раздел ХVІІ-ти на
действуващите към сключването на договора, приети от кредитополучателя ОУ на „ПИБ”АД е
предвидено, като условие за
автоматичното удължаване всеки път за нов едногодишен срок на договора,
титулярът да не уведоми банката за прекратяването му най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок. Ответникът не твърди, а и няма
доказателства, че е упражнила правото си да прекрати договора до настоящия момент. В
раздел ХІ-ти, т.28 на представляващите на основание чл.298 ал.1 ТЗ
неразделна част от договора на страните ОУ на „ПИБ”АД за издаване и ползуване на международни
кредитни карти с чип MASTERKARD и VISA ,приети с решение на УС на
17.04.2007 г. и изменени и допълнени с решения от 24.07.2007 г. и решение от
17.06.2008 г., е предвидена за банката възможност да
упражни правото си да обяви ползувания овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем, след писмено предизвестие до титуляра
,ако той не извърши което и да е плащане по договора и тези ОУ за повече от 5 работни дни след
датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Безспорно е, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е в просрочие от
19.04.2012г. Въпреки това, Банката се е възползвала от правото си да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем едва на 09.07.2020г. В тази връзка, съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че обявяването
на предсрочна изискуемост на вземането, както и прекратяването на процесния
договор е трябвало да бъдат направени от Банката още при първото непогасяване
на задълженията по него. Видно от разпоредбата на т.28 от ОУ е, че страните са
договорили право на Банката да обяви на титуляря на картата предсрочната
изискуемост на всичките му задължения по кредита, като с това едновременно се
счита, че договора е прекратен. За кредитора не е налице задължение да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да прекрати договора веднага след спиране на
плащанията по него. Това той може да направи по своя преценка и на по-късен
етап, каквото е положението и в настоящия случай.
Предвид това, неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, тъй като
страните са били обвързани от действието на договора до 09.07.2020г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е
било подадено в съда на 28.07.2020г.
На следващо място, съдът намира
за неоснователно и възражението на особения представител на ответника за
нищожност на Договора, поради наличие в него на неясни клаузи. Разпоредбата на
чл.298 ал.1 от ТЗ предвижда ,че търговецът може да установи отнапред общи
условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата
страна, ако тя заяви писмено, че ги приема. Видно от чл.11 от Договора е, че
ответника изрично декларира, че са й били предоставени и тя е запозната с ОУ на
ПИБ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип,
като приема прилагането им при уреждане на отношенията между нея и ищеца във
връзка със сключване и изпълнение на процесния Договор. Предвид това,
неоснователно е твърдението на особения представител, че П.А. не е била
запозната с въпросните ОУ при сключване на Договора. В тези Общи условия ясно е
посочено в чл.36 т.1, че срока за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условия, че титулярът не е
уведомил банката за прекратяването му най-малко 60 дни преди изтичане на
текущия срок, респ. при условие че банката е уведомила титуляря за прекратяване
на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. С оглед на това,
съдът намира възражението на особения представител за нищожност на процесния
договор, поради това, че ответника не е бил наясно с клаузите от Общите
условия, касаещи автоматичното продължаване на срока на договора, за
неоснователно.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за безспорно установено, че
към 28.07.2020г. ответникът е дължала на Банката по процесния договор главница
в размер на 4000 лева, като това е целия размер на предоставения и кредит. От
страна на П.А. в хода на производството не бяха направени възражения относно
недължимостта на тази сума, нито се представиха доказателства за заплащането й
до приключване на устните състезания. Предвид това, съдът счита, че предявения
от страна на ищеца иск за признаване на установено, че ответника му дължи
главница в размер на 4000 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №***за основателен и доказан.
На следващо място, в т.7 от
Договора страните са се договорили, че при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен
период, титулярят заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни
периода, годишен лихвен процент, както следва: за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал- 16%; за всички останали трансакции- 18%. Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
усвояването на банковия кредит от ответника е ставало единствено чрез теглене
на различни суми от АТМ, но не и чрез безналични плащания на ПОС терминал.
Поради това, вещото лице дава заключение, че за периода от 08.07.2017г. до
08.07.2020г., т.е. за три години назад от обявяване на предсрочната изискуемост
на вземането и прекратяване на договора, дължимата от Петка А. договорна лихва
по чл.7 от Договора е в размер на 18% и възлиза на стойност 2170 лева. С оглед
на така даденото експертно заключение, съдът счита, че иска за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца договорна лихва за периода от
08.07.2017г. до 08.07.2020г. се явява основателен и доказан за сумата от 2170
лева, като над този размер до пълния предявен такъв от 2232,66 лева иска следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На следващо място, съдът намира
за основателен и доказан и иска за признаване на установено, че ответника дължи
на ищеца законна лихва за периода от 09.07.2020г.- датата на предсрочната
изискуемост на кредита до 27.07.2020г.- датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда, в размер на 21,11
лева за основателен. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно, законната лихва върху
главницата за горепосочения период е действително в размер на 21,11 лева.
На последно място, ищецът
претендира да бъде признато за установено, че ответника му дължи и разноски за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в размер на 24 лева. С
исковата молба ищецът представя писмени доказателства: Покана чрез *** до П.А.
от 13.05.2020г., фактура №61878/23.06.2020г., издадена от *** на получателя
„ПИБ“АД за сумата от 24 лева, дължима за извършено изготвяне и връчване на
книжа на П.А., както и Сметка №63775 от 23.06.2020г. за платена сума от 24 лева
от страна на ищеца в полза на ЧСИ. От така представените писмени доказателства
съдът установи, че Банката-ищец е изпратила до ответника Покана за плащане на
задълженията и по процесния договор, която е била връчена чрез ***. Разноските
за извършване на тази услуга от страна на съдебния изпълнител са в размер на 24
лева, като те са били заплатени от страна на ищеца на 23.06.2020г. Предвид това
и исковата претенция в тази й част също се явява основателна и доказана.
С оглед изложеното,
ответникът следва бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
ч.гр.д.№782/2020г. по описа на РС-Димитровград разноски, съобразно уважената
част от предявения в настоящото производство иск, в размер на 170,70 лева.
На пълномощникът на
ответника в заповедното производство се дължат разноски, чийто размер се
определя съобразно отхвърлената част от вземането по заповедта за изпълнение. Видно
от приложеното по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в заповедното производство длъжника П.А. е била представлявана от
адв.К. безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата.
В тази връзка на последната следва да бъде определено от съда и присъдено
адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл.7 ал.2 т.4 вр.
ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв.К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съобразно обезсилената част от заповедта за изпълнение в размер на 572,66 лева.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото за платена държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част на иска, а именно сумата в размер на 829,06 лева.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените от нея разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. Доколкото от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие е видно, че П.А. е била представлявана от адв.К.
безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, то съдът
следва да определи възнаграждението, което да се присъди в полза на адвоката.
Предвид изложеното и на основание чл.7 ал.2 т.4 вр. ал.7 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.К.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 6,33 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.А.А., с ЕГН **********,***,
че дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, бул.“Драган
Цанков“ №37, с ЕИК ***, представлявано от пълномощника Е.П.Г.-юрисконсулт, сумата
в размер на 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща главница-неизплатено
задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №56РКО-А-0225 от
18.09.2007г., договорна лихва за времето от 08.07.2017г. до 08.07.2020г. в
размер на 2170 лева /две хиляди сто и седемдесет лева/, законна лихва за
периода от 09.07.2020г. до 27.07.2020г. в размер на 21,11 лева /двадесет и един
лева и единадесет стотинки/, разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита в размер на 24 /двадесет и четири/ лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед №350/30.07.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по гр.д.№782/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска за договорна
лихва над 2170 лева до пълния предявен размер от 2232,66 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.А.А., с ЕГН **********,***, да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, бул.“Драган
Цанков“ №37, с ЕИК ***, представлявано от пълномощника Е.П.Г.-юрисконсулт,
сумата в размер на 170,70 лева /сто и седемдесет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща разноски по ч.гр.д.№782/2020г. по описа на РС-Димитровград,
както и направените в настоящото производство разноски в размер на 829,06 лева
/осемстотин двадесет и девет лева и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“,
бул.“Драган Цанков“ №37, с ЕИК ***, представлявано от пълномощника Е.П.Г.-юрисконсулт,
да заплати на адв.В.К. като пълномощник на П.А.А., с ЕГН **********,***,
разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№782/2020г. по описа на
РС-Димитровград в размер на 572,66 лева /петстотин седемдесет и два лева и
шестдесет и шест стотинки/, както и по настоящото дело в размер на 6,33 лева
/шест лева и тридесет и три стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: