№ 6996
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К. Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело №
20241100101842 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Т. А. Д. и Ф. А. В. срещу Л. С. Д., с която се иска
осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците следните суми:
- сума в размер на по 35 900 лева за всеки един от ищците /по ½ от сумата в размер на
71 800 лева/, платена от тях, в качеството им на ипотекарни длъжници и представляваща
изпълнение на задължението на ответника за пълното погасяване на отпуснатите му от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД два банкови кредита, а именно: сума в размер на 61 500 лева - за
издължаване на договора за кредит № HL28416 на ответника Л. С. Д. и сума в размер на 10
300 лева - за издължаване на договора за кредит № HL35611 на ответника Л. С. Д.;
- сума в размер на по 359.70 лева за всеки един от ищците /по 1/2 от сумата в размер
на 719.40 лева/, представляваща заплатените разноски за погасяване на кредитите и
заличаване на вписаните ипотеки, която сума е формирана от следните суми: 350 лева,
такси, заплатени по сметка на нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК за заличаване на ипотека,
обслужваща договора за кредит № HL28416; 169,40 лева, такси, заплатени по сметка на
нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК, за заличаване на ипотека, обслужваща договора за
кредит № HL35611 на ответника Л. С. Д.; 200 лева за изготвяне на съгласие от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД за заличаване на гореописаните две ипотеки;
- сума в размер на по 1 599.43 лева за всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за забава за плащането на главницата в размер на 35 900 лева /по ½ от сумата в
размер на 71 800 лева/ за периода от 17.10.2023 г. до 13.02.2024 г. /съобразно уточнителна
молба с вх. № 26906 от 07.03.2024 г./;
1
- сума в размер на по 18.03 лева за всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за забава за плащането на главницата в размер на 359,70 лева /по 1/2 от сумата
в размер на 719.40 лева/ за периода от 17.10.2023 г. до 13.02.2024 г. /съобразно уточнителна
молба с вх. № 26906 от 07.03.2024 г./.
Ищците твърдят, че са получили в наследство, при равни дялове, след смъртта на
баща им следния недвижим имот: ПАРТЕРЕН ЕТАЖ, в сградата в етажна собственост,
находяща се в град София, Столична община, район „Възраждане", ул. ******* заедно с
едно МАЗЕ - откъм улицата, с площ от 25 /двадесет и пет/ квадратни метра, заедно със
съответните припадащи се на този партерен етаж идеални части от общите части на сградата
и от мястото, състоящо се общо от 264 /двеста шестдесет и четири/ квадратни метра,
съставляващо Поземлен имот с идентификатор 68134.302.103 по кадастралната карта и
кадастралните регистри. Наследодателят им А.Т. В., като собственик на гореописаният имот
е ипотекирал същия за обезпечаване на отпуснатите от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД кредити
на ответника Л. С. Д., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател - нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 104, том V, peг. № 13614,
дело № 836 от 2007 г., вписан в СВ София, с № 78346 от 22.10.2007 г., акт 198, том LXIX,
дело № 53178 от 2007 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 9, том II, peг. № 05075, дело № 200 от 2008 г., вписан в СВ София, с №
22612 от 07.04.2008 г., акт 161, том XX, дело № 15022 от 2008 г. В упражняване на правата
си на собственици на гореописания имот, ищците се разпоредили със същия чрез покупко-
продажба, като предварително са уговорили с ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД да платят
остатъчния размер от кредитите, изтеглени от ответника, за да може банката да даде
съгласие за заличаване на вписаните договорни ипотеки, тъй като купувачът на недвижимия
имот е искал да придобие същия чист от вещни тежести и тъй като средствата за покупката
на имота щял да си осигури чрез кредит от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Имотът бил
прехвърлен като съгласно постигнатите договорености с купувача П.Д.М., уговорени със
съдействието на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, част от продажната цена, а именно сума в
размер на 71 800 лева, ще бъде усвоена с цел заличаване на двете договорни ипотеки,
учредени върху продаващия недвижим имот в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. П.Д.М.,
последният, на 16.10.2023 г. наредил сума в размер на 61 500 лева за пълно предсрочно
издължаване на договора за кредит № HL28416 и сума в размер на 10 300 лева за пълно
предсрочно издължаване на договора за кредит № HL35611. Със сумата в общ размер на 71
800 лева платена за сметка на ищците, последните са погасили изцяло, пълно и предсрочно
остатъка на изтеглените от ответника кредити от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. За заличаване
на описаните по-горе ипотеки от имотния регистър ищците заплатили и сумата от 719,54
лева за такси заличаване и за изготвяне на съгласие от кредитора. Ищците поканили
ответника да изпълни задължението за погасяване на двата кредита, но той не изпълнил
задължението си. Молят за уважаване на исковете. Претендират законна лихва върху сумата
на главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателно им плащане.
Претендират разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба. Твърди се, че исковете са недопустими. Липсвал както правен интерес, така и активна
процесуална легитимация. Претендираните от ищците права и вземания извън кредитното
правоотношение не съществували спрямо приобретателя и за тях липсвал правен интерес.
Исковете били неоснователни. Ответникът твърди, че до м. октомври 2023 г. редовно
погасявал всички задължения към банката. Нищо не налагало предсрочното изплащане на
дължимите по кредитите суми. Встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор ищците
имали същите права – да получат плащания на падежите съобразно погасителния план. В
противен случай изрядният длъжник следвало да търпи ефекта на предсрочната изискуемост
на кредита при липсата на неизпълнение от негова страна. При липса на изискуемост
липсвала необходимост от предсрочна дължимост за плащане на цялата сума.
Неоснователността на главните претенции обуславяла неоснователност и на акцесорните
претенции. Евентуално лихва се дължало от изтичане срока на поканата за плащане. Моли
за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
С определение от 01.07.2024 г. е конституирано като трето лице-помагач на страната
на ответника ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Правна квалификация на предявените искове – чл. 155, ал. 2 вр. с чл. 74 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД;
С определение от 01.07.2024 г. са отделено като безспорни и признати между
страните следните обстоятелствата, че: между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и Л. С. Д. са
сключени договори за кредит - № HL28416 и № HL35611, че А.Т. В. е ипотекирал за
обезпечаване на отпуснатите от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД кредити ПАРТЕРЕН ЕТАЖ, в
сградата в етажна собственост, находяща се в град София, Столична община, район
„Възраждане“, ул. ******* заедно с едно МАЗЕ - откъм улицата, с площ от 25 /двадесет и
пет/ квадратни метра, заедно със съответните припадащи се на този партерен етаж идеални
части от общите части на сградата и от мястото, че А.Т. В. е починал и ищците са негови
наследници по закон – дъщеря и син, че договорите за кредит са предсрочно погасени, както
и, че ищците са платели следните суми: 350 лева, такси, заплатени по сметка на нотариус
И.А.И., с peг. № 384 на НК за заличаване на ипотека, обслужваща договора за кредит №
HL28416; 169,40 лева, такси, заплатени по сметка на нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК, за
заличаване на ипотека, обслужваща договора за кредит № HL35611 на ответника Л. С. Д.;
200 лева за изготвяне на съгласие от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за заличаване на
гореописаните две ипотеки и са отправили покана за плащане до ответника – получена на
18.01.2023 г.
С протоколно определение от 21.11.2024 г. са отделени като безспорни и признати и
следните обстоятелства: че инициатор за предсрочното погасяване на кредита са Т. А. Д. и
К. А. В., като обстоятелствата, поради които същите са искали кредита да бъде предсрочно
погасен са подробно изложени в исковата молба, както и, че плащанията във връзка с
3
представени платежни нареждания на л. 33-36 по делото са във връзка с уговорката за
погасяване на първи транш от договора за покупко-продажба на недвижим имот от
29.09.2023 г. и съобразно уговореното в договора, обективиран в нотариалния акт на л. 26 от
настоящото дело, а именно: сумата да бъде усвоена от Юробанк България АД, с цел
заличаване на двете договорни ипотеки, учредени върху продавания имот, в полза на
Юробанк България АД.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че ипотекираният имот е бил собственост на А.Т. В., а и това
се установява от представените договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 46, том XII, дело № 2165 от 1957 г. и удостоверения за
наследници на Т. С.Т. и Т.П.Т. /В./. От удостоверение за наследници на А.Т. В. се установява,
че същият е починал на 27.01.2023 г. като е оставил за свои наследници по закон Т. А. Д.
/дъщеря/ и Ф. А. В. /син/.
По делото са представени договор за кредит за покупка на недвижим имот № 28416
от 22.10.2007 г., ведно с допълнително споразумение към него от 25.01.2012 г.,
допълнително споразумение към него от 11.05.2012 г., допълнително споразумение към него
от 01.12.2014 г., допълнително споразумение от 05.07.2015 г., допълнително споразумение
от 09.06.2016 г. и допълнително споразумение от 18.12.2017 г. С договора за кредит банката
е предоставила на Л. Д. сумата от общо 49 356 евро за срок от 300 месеца.
Представен е по делото договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в
нотариален акт № 104, том V, рег. № 13614, дело № 836 от 2007 г., с който А.Т. В. в
качеството си на собственик на партерен етаж на адрес гр. София, ул. ******* с площ от 105
кв. м. заедно с мазе с площ от 25 кв. м. и припадащите се идеални части на сградата и от
мястото, е обезпечил договор за покупка на недвижим имот № HL 28416 от 22.10.2007 г.
Обезпечението е в полза на Българска пощенска банка АД /с правоприемник „Юробанк
България“ АД/.
Представено е по делото банково удостоверение от „Юробанк България“ АД за
размера на дълга към 13.07.2023 г. Искане за предсрочно погасяване на ипотечния кредит от
Т. Д. от 10.10.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 16.10.2023 г. с наредител
П.Д.М. по сметка на Л. С. Д. за сума 61 500 лв. с основание пълно предсрочно погасяване на
кредит HL 28416.
По делото са представени и договор за потребителски кредит № HL35611 от
03.04.2008 г., ведно с допълнително споразумение към него от 25.01.2012 г., допълнително
споразумение към него от 11.05.2012 г., допълнително споразумение към него от 01.12.2014
г., допълнително споразумение от 08.07.2015 г., допълнително споразумение от 09.06.2016 г.
и допълнително споразумение от 18.11.2017 г. С договора за кредит банката е предоставила
на Л. Д. сумата от 29 000 евро за срок от 300 месеца.
Представен е по делото договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в
нотариален акт № 9, том II, рег. № 05075, дело № 200 от 2008 г., с който А.Т. В. в качеството
4
си на собственик на партерен етаж на адрес гр. София, ул. ******* с площ от 105 кв. м.
заедно с мазе с площ от 25 кв. м. и припадащите се идеални части на сградата и от мястото,
е обезпечил договор за потребителски кредит № HL35611 от 03.04.2008 г. с учредяването на
ипотека върху посочения имот. Обезпечението е в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД.
Представено е по делото банково удостоверение от „Юробанк България“ АД за
размера на дълга към 13.07.2023 г. Искане за предсрочно погасяване на ипотечния кредит от
Т. Д. от 10.10.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 16.10.2023 г. с наредител
П.Д.М. по сметка на Л. С. Д. за сума 10 300 лв. с основание пълно предсрочно погасяване на
кредит HL 35611.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
146, том IV, рег. № 5543, дело № 671 от 2023 г., се установява, че Т. А. Д. и Ф. А. В. са
продали на П.Д.М. партерен етаж на адрес гр. София, ул. ******* с площ от 105 кв. м.
заедно с мазе с площ от 25 кв. м. и припадащите се идеални части на сградата и от мястото
за сумата от общо 361 828.55 лв. Като е предвидено, че сумата по първия транш в размер на
71 800 лв. се заплаща след вписване на нотариалния акт в полза на „Юробанк България“ АД,
като сумата ще бъде усвоена с цел заличаване на двете договорни ипотеки върху продавания
имот в полза на „Юробанк България“ АД, Като Т. А. Д. и Ф. А. В. са се задължили след
получаването на сумата по първия транш да извършват всички необходими действия по
пълното заличаване на двете ипотеки. Представени са молби-съгласия от „Юробанк
България“ АД по чл. 179 ЗЗД за заличаване на ипотеките поради пълното погасяване на
вземанията на банката по двата договора за кредит.
Представени са доказателства за заплатени разноски за погасяване на кредитите и
заличаване на вписаните ипотеки, която сума е формирана от следните суми: 350 лева -
такси, заплатени по сметка на нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК за заличаване на ипотека,
обслужваща договора за кредит № HL28416 /платежно нареждане на л. 35 от делото/; 169,40
лева, такси, заплатени по сметка на нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК, за заличаване на
ипотека, обслужваща договора за кредит № HL35611 на ответника Л. С. Д. /платежно
нареждане на л. 36 от делото/ и 200 лева за изготвяне на съгласие от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД за заличаване на гореописаните две ипотеки /дебитни известия за погасяване на
автоматично събрани такси и комисионни л. 37 и 38 от делото/.
Представено е писмо от „Юробанк България“ АД, с което се уведомява
кредитополучателя, че на 10.10.2023 г. е постъпило искане в банката от Т. Д. за погасяване
на двата жилищни кредита, като собственик на ипотекирания в полза на банката имот. На
база на това на 16.10.2023 г. кредитите са погасени и ипотеката е надлежно заличена.
От извлечение от счетоводни документи от банкова сметка на Л. С. Д. с IBAN
******* се установява, че по сметката на кредитиполучателя на 16.10.2023 г. са постъпили
сумите в размер на 31 393.57 лв. и 5 257.78 лв., които са удържани счетоводно от банката и
използвани за погасяване на сумите по двата договора за кредит.
От покана за доброволно плащане отправена до Л. С. Д. от Т. А. Д. и Ф. А. В. и
5
връчена на 18.01.2024 г. се установява, че Л. Д. е бил уведомен за извършените плащания. В
поканата се твърди, че Т. А. Д. и Ф. А. В. са предложили на Л. С. Д. да замени направеното
обезпечение. Предложено е дължимата сума да се заплати доброволно или да се сключи
споразумение за погасяването и на дванадесет месечни вноски. Посочена е банкова сметка.
От правна страна:
Производството е допустимо, а възраженията в отговора на исковата молба не се
споделят. Обстоятелството, че ищците към дата на подаване на исковата молба не са вече
собственици на ипотекирания имот е без правно значение. Действително договорът за
покупко-продажба е от 29.09.2023 г., но няма спор, а и от договора се установява, че именно
с оглед плащанията по договора, е извършено погасяването на вземанията по договорите за
кредит и заличаването на ипотеките. Именно от приобретателя по сделката и във връзка с
плащането на продажната цена са постъпили плащанията на сумите по сметката на Л. С. Д.,
поради което и без значение е самата дата на постъпването на искането за предсрочно
погасяване на договорите за ипотечен кредит и същата не засяга активната процесуална
легитимация на ищците. Липсват и претендирани вземания извън кредитните
правоотношения – предмет на делото са вземания за главница и такси, които произтичат от
чл. 13, ал. 2 от договора от 22.10.2007 г. и чл. 13, ал. 2 от договора от 03.04.2008 г., според
които разходите за оценка на недвижимия имот, както и всички такси за
учредяване/вписване, заличаване и подновяване на ипотеката са за сметка на
кредитополучателя. В чл. 13, ал. 1 от двата договора е посочено пък, че договорната ипотека
служи за обезпечаване на всички вземания на банката по предоставения кредит, в това
число главница, лихви, такси, комисионни и други разноски. Акцесорните вземания се
претендират на самостоятелно основание и с оглед отправената покана за доброволно
плащане.
Съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1 ЗЗД, собственикът,
който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо задължение, т. е. т.нар. ипотекарен
длъжник встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати
обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания
имот. Тези правни норми на чл. 155 ЗЗД, уреждащи изрично суброгацията на ипотекарния
длъжник, са специални спрямо общата норма на чл. 74 ЗЗД. За разлика от последната, която
изрично предвижда правен интерес от плащането на чуждия дълг и доказването му с оглед
суброгиране в правата на кредитора, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че
този интерес винаги е налице, предвид наличието на вещната тежест върху имота, поради
което за суброгирането е достатъчно ипотекарният кредитор да плати дълга или да претърпи
принудително изпълнение върху имота си. По този начин в закона са уредени две
алтернативни хипотези, между които ипотекарният длъжник може да избира: да удовлетвори
кредитора чрез имота си, в който случай той отговаря до размера на продажната му цена,
или да запази собствеността върху имота, като плати чуждия обезпечен дълг, в който случай
отговаря до размера на същия. Ипотекарният длъжник винаги може да избере последната
алтернатива, за да запази собствеността си върху ипотекирания имот от евентуално
6
принудително изпълнение върху него, без да е необходимо да доказва какъвто и да било
друг правен интерес за плащането, и без да е необходимо действия по принудително
изпълнение върху имота вече да са предприети или да са непосредствено предстоящи -
решение № 61/16.07.2012 г. по т. д. № 678/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС. Няма пречка и
ипотекарният длъжник да продаде имота си на свободния пазар на изгодна за него цена и с
получената от продажбата сума да погаси обезпечения с ипотеката върху имота чужд дълг,
като по този начин предотврати бъдещо /предстоящо или евентуално/ принудителното
изпълнение върху имота, респ. – публичната продан на същия по реда на ГПК. За разлика от
общата норма на чл. 74 ЗЗД, специалните норми на чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД не
изискват доказването на правен интерес за ипотекарния длъжник, който винаги може да
плати обезпечения чужд дълг и да се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника до
размера на обезпеченото вземане – решение № 24 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на
IV г. о. на ВКС.
В случаите когато третото лице ипотекарен длъжник е платило, причините по повод
на които е направило това са без значение за възникване на правото по чл. 155, ал. ЗЗД. С
извършеното от това лице плащане се погасява задължението на главния длъжник, неговите
поръчители и на лицата дали реални обезпечения на дълга, до размера на извършеното
плащане, поради което те се считат задължени към платилото лице. Целта на извършеното
плащане е да се освободи имота от тежащата върху него ипотека, като причините за това
могат да бъдат най-различни и се определят с оглед конкретната обстановка. Именно поради
тази причина и те не са предвидени като предпоставка за възникването на правото по чл.
155, ал. 2 ЗЗД. Ако вследствие на извършеното плащане настъпят неблагоприятни
последици за главния длъжник, неговите поръчители и на лицата дали реални обезпечения
на дълга, то отношенията им с платилото трето лице, се уреждат чрез други правни способи,
но не представляват пречка за възникване на правото по чл. 155, ал. 2 ЗЗД - определение №
2451 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 4785/2022 г. на IV г. о. на ВКС. При изпълнение на чужд
дълг от третото лице и правен интерес от това, третото лице придобива ново право, което се
различава от това на кредитора по основание – новото право е регресно, т. е. за връщане на
даденото в изпълнение на чужд дълг. Регресното право е различно и по падеж – изискуемо
е в общия случай от момента на изпълнението /плащането на чуждия дълг/, а не
“наследява” падежа на оригиналното кредиторово вземане, т. е. регресното вземане е
отделно вземане да се търси даденото в изпълнение на чуждия дълг, чиито падеж
настъпва от момента на плащане на изпълнение на чуждото задължение - определение
№ 546 от 8.02.2024 г. по гр. д. № 2292/2023 г., III г. о.на ВКС, решение № 122 от 18.09.2014
г. по т. д. № 3228/2013 г. на I т. о. на ВКС. В тази насока е и обстоятелството, че
погасителната давност на суброгиралия се започва да тече от момента на плащането – виж и
решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на I т. о. на ВКС и решение № 50040
от 17.05.2023 г. по т. д. № 2774/2021 г. на I т. о. на ВКС.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да можеше да се разсъждава в
посочената в отговора на исковата молба насока, то изложените съображения не следва да
7
засягат ипотекарния длъжник, който не е страна по обезпеченото договорно
правоотношение. Положението на извъндоговорния регресиращ следва да е по-
благоприятно от това на регресиращия, обвързан от договора. В чл. 3 от договорите за
учредяване на ипотека е предвидено, че при неплащане от страна на кредитополучателя, на
която и да е дължима вноска от главницата, лихвите и неустойките, кредиторът може да
направи кредитът изцяло и предсрочно изискуем и да се удовлетвори от ипотекирания имот
по предвидения в закона ред. Липсва уговорка обаче, която да обвърза ипотекарния длъжник
с падежите по договора за кредит. От представения погасителен план от 14.01.2020 г. към
договор за кредит от 22.10.2007 г. се установява, че дължимите суми до края на договора –
22.10.2032 г. включват 7 149.17 евро и 2 082.11 евро застраховки. От представения
погасителен план от 14.01.2020 г. към договор за кредит от 11.04.2008 г. се установява, че
дължимите суми до края на договора – 11.04.2033 г. включват 1 349.79 евро и 384.01 евро
застраховки. Т. е. с предсрочното погасяване са спестени разходи на длъжника за лихви и
застрахователни премии в размер над 10 000 евро. Ипотекарният длъжник не е страна по
договорите за кредит и не би следвало да е обвързан от падежите на кредиторовото вземане,
както не би следвало да е обвързан от останалите уговорки между кредитодател и длъжник
/възнаградителна лихва, предсрочна изискуемост/ извън предвиденото в договорите за
учредяване на ипотека.
Налице са всички елементи от фактическия състав на претенциите за главните
вземания. Ипотекарният длъжник винаги може да погаси дълга, не е длъжен да доказва
интерес, а с плащането възниква ново вземане, като доводите относно изискуемостта на
вземанията по договора за банков кредит не се споделят от съда, с оглед изложените по-горе
съображения. Вземането на платилия чуждия дълг ипотекарен длъжник се счита изискуемо
от датата на плащането, а суброгиралият се ипотекарен длъжник не встъпва в наличното
правоотношение и не е обвързан от падежните дати по погасителен план на двата договора
за кредит.
Разноски за получаване на съгласие от банката и за заличаване на ипотеката са
разноски, които са изначално в тежест на кредитополучателя съгласно чл. 13, ал. 2 от двата
договора за кредит. Регресните права обхващат и сумата на разноските, които ипотекарният
длъжник и неправил. В обема на регресните права се включват разноските, които кредиторът
е направил по главното задължение. Те могат да бъдат извънсъдебни, съдебни, разноски по
изпълнението. Извънсъдебните разноски обхващат сумите, които кредиторът е понесъл при
доброволното изпълнение на задължението. Аргумент в тази насока може да се търси и от
разпоредбата на чл. 143 ЗЗД. Таксите за заличаване на ипотеките и за съгласие на банката за
заличаването им са дължими от кредитополучателя, поради което и с погасяване им
предишните собственици на ипотекирания имот са встъпили в правата на кредитора.
Всеки от ищците претендира по ½ от заплатените суми, като с оглед всичко
преждеизложено, то исковете следните суми за основателни и следва да се уважат изцяло:
- сума в размер на по 35 900 лева за всеки един от ищците /по ½ от сумата в размер на
71 800 лева/, платена от тях, в качеството им на ипотекарни длъжници и представляваща
8
изпълнение на задължението на ответника за пълното погасяване на отпуснатите му от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД два банкови кредита, а именно: сума в размер на 61 500 лева - за
издължаване на договора за кредит № HL28416 на ответника Л. С. Д. и сума в размер на 10
300 лева - за издължаване на договора за кредит № HL35611 на ответника Л. С. Д.;
- сума в размер на по 359,70 лева за всеки един от ищците /по 1/2 от сумата в размер
на 719,40 лева/, представляваща заплатените разноски за погасяване на кредитите и
заличаване на вписаните ипотеки, която сума е формирана от следните суми: 350 лева,
такси, заплатени по сметка на нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК за заличаване на ипотека,
обслужваща договора за кредит № HL28416; 169,40 лева, такси, заплатени по сметка на
нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК, за заличаване на ипотека, обслужваща договора за
кредит № HL35611 на ответника Л. С. Д.; 200 лева за изготвяне на съгласие от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД за заличаване на гореописаните две ипотеки;
Върху посочените суми се дължи и законна лихва от дата на подаване на исковата
молба 14.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Относно акцесорните вземания:
Независимо дали задълженията по банковия кредит са били срочни, след
суброгацията на двамата ищци в правата на банката, същите е било необходимо да поканят
ответника да плати, за да го поставят в забава. В противен случай ответникът-длъжник не би
могъл да узнае за новите си кредитори и да им плати надлежно – решение № 24 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на IV г. о. на ВКС. Поканата за доброволно плащане е
връчена на Л. Д. на 18.01.2024 г. С поканата е предоставен на ответника срок от 20 дни за
заплащането на дължимата сума. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД и с оглед чл. 72, ал. 1 ЗЗД, то
ответникът е изпаднал в забава от 08.02.2024 г. /двадесетдневният срок изтича на 07.02.2024
г. вкл./. Оттук и акцесорните претенции следва да се уважат за периода 08.02.2024 г. –
13.02.2024 г. Като след използването на електронния калкулатор на сайта на НАП и на
основание чл. 162 ГПК съдът определи законната лихва за този период върху сумата от
35 900 лв. в размер на 82.52 лв. и върху сумата в размер на 359.70 лв. в размер на 0.83 лв.
За тези суми и за периода 08.02.2024 г. – 13.02.2024 г. акцесорните претенции на
всеки един от ищците са основателни, като за разликата до пълния размер на по 1 599,43
лева за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за забава за плащането на
главницата в размер на 35 900 лева по ½ от сумата в размер на 71 800 лева/ и на по 18.03
лева за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за забава за плащането на
главницата в размер на 359.70 лева /по 1/2 от сумата в размер на 719,40 лева/ и за периодите
от 17.10.2023 г. до 07.02.2024 г. тези претенции ще се отхвърлят.
По разноските:
Разноски по делото се дължат по съразмерност. Възражението за прекомерност на
процесуалния представител на ищците е неоснователно. С оглед предмета на спора, размера
на претенциите, извършените процесуални действия, обстоятелството, че липсва значително
различие между заплатените адвокатски възнаграждения от всяка от страните, то
9
заплатеното възнаграждение в размер на 4000 лв., съдът намира, че не е прекомерно и
съобразено с правната и фактическа сложност на спора.
Ищците представят списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски в
общ размер на 9030.02 лв. От тази сума по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищците се следват 8664.28 или на всеки от ищците се дължи по 4332.14 лв. за разноски
Ответникът доказва направата на разноски в размер на 4000 лв., от които по
съразмерност му се следват 162.01 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ******* да заплати на
Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. *******, наследник на А.Т. В., който е
учредил две договорни ипотеки /договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в
нотариален акт № 104, том V, рег. № 13614, дело № 836 от 2007 г. и договор за учредяване на
договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 9, том II, рег. № 05075, дело № 200 от
2008 г./ върху собствения си недвижим имот партерен етаж на адрес гр. София, ул. ******* с
площ от 105 кв. м. заедно с мазе с площ от 25 кв. м. и припадащите се идеални части на
сградата и от мястото, за обезпечаване на задълженията по договор за покупка на недвижим
имот № HL 28416 от 22.10.2007 г. и договор за потребителски кредит № HL35611 от
03.04.2008 г. /по които кредитополучател е Л. С. Д./, следните суми на основание чл. 155, ал.
2 вр. с чл. 74 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва:
- 35 900 лева - представляваща ½ от сумата в размер на 71 800 лева, платена от Т. А.
Д. и Ф. А. В., в качеството им на ипотекарни длъжници, с която сума са предсрочно
погасени отпуснатите от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД два банкови кредита на Л. С. Д., която
сума /71 800 лв./ е формирана от сумата в размер на 61 500 лева – платена за издължаване на
договор за кредит № HL28416 от 22.10.2007 г. и сума в размер на 10 300 лева - за
издължаване на договора за кредит № HL35611 от 03.04.2008 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 35 900 лв. от дата на подаване на исковата молба 14.02.2024 г. до
окончателното изплащане;
- сумата 82.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата в
размер на 35 900 лв. за периода 08.02.2024 г. – 13.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 82.52 лв. до пълния претендиран размер от 1599.43 лв. и за периода 17.10.2023
г. до 07.02.2024 г.;
- сума в размер на 359.70 лева – представляваща 1/2 от сумата в размер на 719.40
лева за заплатени разноски за погасяване на кредитите и заличаване на вписаните ипотеки,
която сума /719.40 лв./ е формирана от следните суми: 350 лева, такси, заплатени по сметка
на нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК за заличаване на ипотека, обслужваща договора за
10
кредит № HL28416, 169,40 лева, такси, заплатени по сметка на нотариус И.А.И., с peг. № 384
на НК, за заличаване на ипотека, обслужваща договора за кредит № HL35611 и 200 лева -
такси за изготвяне на съгласие от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за заличаване на ипотеките,
ведно със законната лихва върху сумата от 359.70 лева от дата на подаване на исковата молба
14.02.2024 г. до окончателното изплащане;
- сумата 0.83 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата в
размер на 359.70 лв. за периода 08.02.2024 г. – 13.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 0.83 лв. до пълния претендиран размер от 18.03 лв. и за периода 17.10.2023 г.
до 07.02.2024 г.;
- както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4332.14 лв. разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ******* да заплати на
Ф. А. В., ЕГН **********, с адрес с. Бело поле, община Ружинци, ул. *******, наследник на
А.Т. В., който е учредил две договорни ипотеки /договор за учредяване на договорна
ипотека, обективиран в нотариален акт № 104, том V, рег. № 13614, дело № 836 от 2007 г. и
договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 9, том II, рег.
№ 05075, дело № 200 от 2008 г./ върху собствения си недвижим имот партерен етаж на адрес
гр. София, ул. ******* с площ от 105 кв. м. заедно с мазе с площ от 25 кв. м. и припадащите
се идеални части на сградата и от мястото, за обезпечаване на задълженията по договор за
покупка на недвижим имот № HL 28416 от 22.10.2007 г. и договор за потребителски кредит
№ HL35611 от 03.04.2008 г. /по които кредитополучател е Л. С. Д./, следните суми на
основание чл. 155, ал. 2 вр. с чл. 74 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва:
- 35 900 лева - представляваща ½ от сумата в размер на 71 800 лева, платена от Т. А.
Д. и Ф. А. В., в качеството им на ипотекарни длъжници, с която сума са предсрочно
погасени отпуснатите от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД два банкови кредита на Л. С. Д., която
сума /71 800 лв./ е формирана от сумата в размер на 61 500 лева – платена за издължаване на
договор за кредит № HL28416 от 22.10.2007 г. и сума в размер на 10 300 лева - за
издължаване на договора за кредит № HL35611 от 03.04.2008 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 35 900 лв. от дата на подаване на исковата молба 14.02.2024 г. до
окончателното изплащане;
- сумата 82.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата в
размер на 35 900 лв. за периода 08.02.2024 г. – 13.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 82.52 лв. до пълния претендиран размер от 1599.43 лв. и за периода 17.10.2023
г. до 07.02.2024 г.;
- сума в размер на 359.70 лева – представляваща 1/2 от сумата в размер на 719.40
лева за заплатени разноски за погасяване на кредитите и заличаване на вписаните ипотеки,
която сума /719.40 лв./ е формирана от следните суми: 350 лева, такси, заплатени по сметка
на нотариус И.А.И., с peг. № 384 на НК за заличаване на ипотека, обслужваща договора за
кредит № HL28416, 169,40 лева, такси, заплатени по сметка на нотариус И.А.И., с peг. № 384
11
на НК, за заличаване на ипотека, обслужваща договора за кредит № HL35611 и 200 лева -
такси за изготвяне на съгласие от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за заличаване на ипотеките,
ведно със законната лихва върху сумата от 359.70 лева от дата на подаване на исковата молба
14.02.2024 г. до окончателното изплащане;
- сумата 0.83 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата в
размер на 359.70 лв. за периода 08.02.2024 г. – 13.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 0.83 лв. до пълния претендиран размер от 18.03 лв. и за периода 17.10.2023 г.
до 07.02.2024 г.;
- както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4332.14 лв. разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. ******* и Ф. А. В.,
ЕГН **********, с адрес с. Бело поле, община Ружинци, ул. *******, да заплатят на Л. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
162.01 лв. – разноски по производството по съразмерност.
Решението е постановено при участието на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*******, като трето лице-помагач на страната на ответника Л. С. Д..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12