Р Е
Ш Е Н
И Е № 2
Град
Несебър, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори декември, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира
Любенова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 615 по
описа за 2019г. на Несебърският районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, връзка с чл.415, ал.1, т.1 и
ал.4 от ГПК и чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД.
Ищецът
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.В.Д.и М.М., твърди в исковата молба, че на 23.07.2013г.
между него и ответника Л.И.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ
адрес:***, е сключен Договор № М3712838 за далекосъобщителни услуги, по силата
и в изпълнение на който ищецът е предоставил на ответника услуги за мобилен
номер ********** по тарифен план M-tel
PLAY LOOP с месечна абонаментна такса 4,90 лева с включен ДДС,
ползвани от клиента с ID
********* Л.И.Б.. В срока на действие на договора са издадени следните фактури:
фактура № ********* / 26.01.2015г. за сумата в размер на 42,86 лева с падеж
10.02.2015г. и отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.; фактура №
********* / 26.01.2015г. за сумата в размер на 8,90 лева с падеж 10.02.2015г. и
отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.; фактура № ********* /
26.02.2015г. за сумата в размер на 23,86 лева с падеж 13.03.2015г. и отчетен
период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г.; фактура № ********* / 26.02.2015г. за
сумата в размер на 8,90 лева с падеж 13.03.2015г. и отчетен период от
23.01.2015г. до 22.02.2015г.; фактура № ********* / 26.03.2015г. за сумата в
размер на 8,90 лева с падеж 10.04.2015г. и отчетен период от 22.02.2015г. до
22.03.2015г.; фактура № ********* / 28.04.2015г. за сумата в размер на 8,90
лева с падеж 13.05.2015г. и отчетен период от
23.03.2015г. до 22.04.2015г.; фактура № ********* / 27.05.2015г. за
сумата в размер на 8,90 лева с падеж 11.06.2015г. и отчетен период от
23.04.2015г. до 22.05.2015г.; фактура № ********* / 26.06.2015г. за сумата в
размер на 8,90 лева с падеж 11.07.2015г. и отчетен период от 23.05.2015г. до
22.06.2015г.; фактура № ********* / 03.07.2015г. за сумата в размер на 140,80
лева с падеж 03.07.2015г. и отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г.;
фактура № ********* / 28.07.2015г. за
сумата в размер на 89 лева с падеж 12.08.2015г. и отчетен период от
23.06.2015г. до 22.07.2015г. Дължимите суми по всички фактури са за стойността
на ползваните през посочените в тях отчетни периоди далекосъобщителни услуги, с
изключение на сумата в размер на 140,80 лева по фактура № ********* /
03.07.2015г., която представлява начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги. Това предсрочно прекратяване на
договора е в резултат на упражнено от мобилния оператор право да прекрати
едностранно сключения с абоната – ответника, договор поради неплащане от
последния в срок на всички дължими към оператора суми за ползваните мобилни
услуги. Неустойката е определена в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок за ползване. За вземането си за горепосочените суми ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 59/2018г. по описа на
Районен съд – Карлово, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът по нея и ответник в настоящото производство, е възразил.
В останалата обстоятелствена част на исковата молба не се излагат факти, а се
цитират различни разпоредби от Общите условия към процесния договор. Ищецът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че спрямо него е налице изискуемо вземане за сумата в
общ размер на 399,78 лева, от които 349,92 лева – главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги, и мораторна лихва в размер на 49,86 лева. Претендира
разноски в заповедното производство, както и тези, направени в настоящия исков
процес.
Ответникът
не е подал отговор на исковата
молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и оспорвания.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален
представител.
Ответникът
не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.07.2013г. е
сключен Договор № ********* между “МОБИЛТЕЛ” ЕАД и Л.И.Б., по силата на който
страните са договорили предоставяне за ползване на електронни съобщителни
услуги по промоционален тарифен план PLAY LOOP с месечна абонаментна такса в
размер на 4.90 лева за телефонен номер **********, SIM карта № 8935901187032050787,
като в Приложение № 1 (чл.6.2.1.) към договора не е уточнен срока (1 или 2
години), за който е сключен. Освен приложенията към договора, в чл.6.1. от
договора е предвидено, че неразделна част от него са и Общите условия за
взаимоотношенията между “Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на “Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. В чл.26.4 от Общите условия е
уредено, че за месечните задължения на абоната се издават фактури, като абоната
предварително (при сключването на договора) е запознат с таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактурата, а в чл.26.5. от Общите условия е
предвидено абонатът да заплати задължението по фактурата в 15-дневен срок от
издаването й. В чл.54.12. от Общите условия е предвидено, че договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена. Според чл.27.1 от Общите условия в случай на
частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в срока на
плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение,
както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите от
него суми, докато в т.6.3.1. от Приложение № 1 към договора е предвидено, че в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или по вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
По делото са представени седем
броя фактури, които ищцовото дружество е издало през периода на действие на
договора: 1) Фактура № ********** от 26.01.2015г. за сумата в размер на 51,76
лева с включен ДДС (от която вноски за изплащане на стоки 8,90 лева), с период
на отчитане от 23.12.2014г. до 22.01.2015г., краен срок на плащане
10.02.2015г.; 2) Фактура № ********** от 26.02.2015г. за сумата в размер на
37,76 лева с включен ДДС (от която вноски за изплащане на стоки 8,90 лева), с
период на отчитане от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., краен срок на плащане
13.03.2015г.; 3) Фактура № ********** от 26.03.2015г. за сумата в размер на
8,90 лева с включен ДДС – вноски за изплащане на стоки, с период на отчитане от
23.02.2015г. до 22.03.2015г., краен срок на плащане 10.04.2015г.; 4) Фактура №
********** от 28.04.2015г. за сумата в размер на 8,90 лева с включен ДДС –
вноски за изплащане на стоки, с период на отчитане от 23.03.2015г. до
22.04.2015г., краен срок на плащане 13.05.2015г.; 5) Фактура № ********** от
27.05.2015г. за сумата в размер на 8,90 лева с включен ДДС – вноски за
изплащане на стоки, с период на отчитане от 23.04.2015г. до 22.05.2015г., краен
срок на плащане 11.06.2015г.; 6) Фактура № ********** от 26.06.2016г. за сумата
в размер на 8,90 лева с включен ДДС – вноски за изплащане на стоки, с период на
отчитане от 23.05.2015г. до 22.06.2015г., краен срок на плащане 11.07.2015г.;
7) Фактура № ********** от
28.07.2015г. за сумата в размер на 89 лева с включен ДДС – вноски за изплащане
на стоки, с период на отчитане от 23.06.2015г. до 22.07.2015г., краен срок на
плащане 12.08.2015г.
На 03.07.2015г. ищецът е съставил документ, озаглавен “Сметка”,
според който е начислил на абоната Л.И.Б. неустойка в размер на 140,80 лева.
За вземанията си по договора, включващи неизплатени
далекосъобщителни услуги в размер на 209,12 лева, неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 140,80 лева, и мораторните
лихви върху отделните периодични вземания в общ размер на 49,86 лева, начислени
общо за периода от 13.08.2015г. до 18.12.2017г., “МОБИЛТЕЛ” ЕАД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 59/2018г. по описа на Районен съд – Карлово,
който е уважил искането и е издал Заповед № 60 от 10.01.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е уважил изцяло претенцията за
горепосочените суми, като е разпоредил длъжникът Л.И.Б. да ги заплати, ведно с
разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и в размер на 180 лева
за платено адвокатско възнаграждение.
След издаване на заповедта за изпълнение, а
именно на 18.05.2018г., в Търговския регистър по партидата на ищцовото
дружество е вписана промяна във фирмата му като от “МОБИЛТЕЛ” е променена на
“А1 България”.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане от
23.07.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 59/2018г. по описа на РС-Карлово, е
уведомил заявителя за този начин на връчване и на основание чл.415, ал.1, т.2,
във връзка с ал.3 от ГПК му е дал указания, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като е бил
предупреден, че ако не представи доказателства, че е предявил иска си в
едномесечен срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Съобщението за това е получено от заявителя на 03.08.2018г.
Установителният иск е предявен на
03.09.2018г. Той е предявен пред Районен съд – Карлово, който с влязло в сила
Определение № 885/04.10.2018г., постановено по гр.д.№ 1281/2018г. по описа на
съда, е прекратил частично на основание чл.233 от ГПК производството пред него
по отношение на иска за мораторната лихва в размер на 49,86 лева (без да е обезсилил заповедта за
изпълнение в тази й част), а с Определение № 420 от 17.05.2019г.,
постановено по същото дело, на основание чл.118, ал.2, във връзка с чл.119,
ал.3 и чл.113 от ГПК, производството пред Районен съд – Карлово е било
прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Несебърския районен съд, пред
който производството е продължило с горепосочения номер.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Доказателствата по делото и в частност
процесният договор за електронни съобщителни услуги, ведно с приложенията към
него и общите условия, представляващи неразделна част от този договор,
установяват съществуването на валидни облигационни отношения, като договорът
съдържа конкретни уговорки, с изключение срока на договора, и удостоверителни
изявления на ответника.
От тези писмени доказателства и от две от
фактурите се доказва по категоричен начин, че ответникът дължи на ищеца
неплатените, но потребени от него услуги по договора за електронни съобщителни
услуги в размер на 66,72 лева, която сума отговаря на сумите по двете фактури:
фактура № ********** / 26.01.2015г. (издадена общо за сумата в размер на 51,76
лева) за сумата в размер на 42,86 лева с включен ДДС, и фактура № ********** /
26.02.2015г. (издадена общо за сумата в размер на 32,76 лева) за сумата в
размер на 23,86 лева с включен ДДС. В сумите за тази част фактурите са издадени
именно за уговорените в договора месечни абонаментни такси, разговори, данни,
съобщения и други такси и услуги. Съдът приема, че към момента на издаване на
фактурите договорът е обвързвал страните, при чието действие ищецът е бил
изправна страна в правоотношенията, а ответникът не ангажира доказателства, че
е платил сумите, представляваща месечна абонаментна такса и стойността на
предоставените му услуги по договора за мобилни услуги, при което искът за
сумата в размер на 66,72 лева е
основателен и следва да се уважи, както и искът за дължимост на законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Нито от договора, нито от приложението към
него се установява ищецът да е предоставил на ответника стока, която последният
да ползва и да е поемал задължение да я изплати. Задължението на изплащане на
стоки, която ищецът е вменил на ответника, не е част от предоставените му по
силата на процесния договор мобилни услуги. Ищецът изрично твърди, че сумата в
размер на 209,12 лева той претендира като стойността на предоставените му
мобилни услуги, но не представя доказателства за това, напротив, след
23.02.2015г., той не е начислявал в издадените от него фактури дължими от
ответника суми за доставени мобилни услуги. Затова начисляваните в процесните
фактури задължения на ответника да заплаща вноски за изплащане на стоки в
размер на по 8,90 лева на месец, а в последната фактура 89 лева за един месечен
период, не намират основание в договора за мобилни услуги и приложението към
него. Съдът не може да уважи иска само заради издадени от ищеца фактури за
разликата в размер на 142,40 лева като вноски за изплащане на стоки. Съгласно вменената на страните
доказателствена тежест, именно ищецът следва да докаже, че в негова полза
съществува вземане по издадените седем броя фактури за дължими вноски за
изплащане на стоки, макар и да се претендират също като стойност на доставени
електронни съобщителни услуги. В рамките на настоящия процес ищцовото дружество
не е доказало с годни доказателствени средства, че съществува вземане в този
размер и основанието за това. Представените от ищцовото дружество детайлизирани
справки – Приложение А, към фактурите, са частни свидетелстващи документи,
изготвени от ищеца и удостоверяващи изгодни за него факти и неносещи подписа на
ответника, също не съдържат данни за наличието на задължение за заплащане на
вноски за изплащане на закупени от ответника или предоставени му на друго
основание стоки. Следва да се отбележи, че издадените седем броя фактури сами
по себе си не са основание за плащане, тъй като такова основание е извършена
доставка на електронни съобщителни услуги и/или поето от ответника задължение
по двустранно правоотношение да заплаща стойността на закупена от него стока.
Процесните фактури не са подписани от потребителя, поради което не може да се
приеме, че доказват извършването на доставката (на стока или услуга). При така
събраните доказателства съдът не би могъл да формира извод и да приеме за
доказано обстоятелството, че представените от ищеца по делото отчетни документи
коректно отразяват вида, количеството и стойността на доставените услуги. В
тази връзка неустановени по делото са правнозначими факти и обстоятелства, от
които да бъде установен по категоричен, несъмнен и убедителен начин размера на
задължението. Поради това и за разликата над
приетия за основателен размер от 66,72 лева до пълния претендиран размер от
209,12 лева като стойност на ползвани електронни мобилни услуги, се явява
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е
исковата претенция за сумата в размер на 140,80 лева, представляваща договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
С
разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за
неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид
неизпълнение, за което е уговорена. В случая ищецът се позовава на неустоечна
клауза, съдържаща се в т.6.3.1. от Приложение № 1 към договора, съгласно която
в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение,
договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина
договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Тълкувайки волята
на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза
регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в
случай на разваляне. В този смисъл по аргумент от ТР № 7/13.11.2014г. по тълк.
дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Претенцията за неустойка е принципно
съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне обаче не е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено
друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения алгоритъм за
изчисляване на неустойката установяването на факта на получаване на писменото
предизвестие от абоната е от значение не само за доказването на основанието, но
и на размера на иска.
Същевременно обаче в чл.54.1 от Общите условия е посочено, че “Мобилтел”
ЕАД има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължимите суми след изтичане на
срока на плащане. Фактическият състав изисква освен неплащане на дължимите суми
от абоната, което се установи, още и изрично волеизявление на доставчика за
прекратяване на договора. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му
предоставя подходящ срок за изпълнение, като в най-добрия случай може да се
приеме, че това е сторено с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, но това е
сторено повече от две години от сключването на договора, което предполага, че
същият вече е бил прекратен на това основание. По изложените съображения съдът
намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора. В този смисъл предявеният иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание, така и по размер,
поради което следва да бъде отхвърлен като такъв. Наред с това неустойката е
начислена на 03.07.2015г., т.е. няколко дни преди изтичане срока на договора –
22.07.2015г. (в хипотезата ако се приеме, че е сключен за срок от две години).
Затова неясно е посочен и размера на тази неустойка от 140,80 лева, която
съгласно т.6.3.1. от Приложение № 1 към договора се формира от всички
стандартните месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване, а месечната абонаментна такса е
уговорена в размер на 4,90 лева с включен ДДС (т.3.1 от Приложение № 1 към
договора).
Въпреки горното съдът изтъква още един аргумент за неоснователност на
претенцията за неустойка. Страните по договор могат да уговарят неустойка за
вреди от предсрочно прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките
на присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, в противен
случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не към един последващ момент – арг. т.3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС – Решение №
193/09.05.2016г. по търг. дело № 2659/2014г., І т.о.; Решение №
110/21.07.2016г. по търг. дело № 1226/2015г., І т.о.; Решение №
219/09.05.2016г. по търг. дело № 203/2015г., І т.о. При преценката съдът следва
да изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида
на насрещните престации – задължението на оператора да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. При уговорена
от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа
на справедливост.
Съобразявайки данните по делото, съдът счита, че неустоечната клауза на
чл.6.3.1. от Приложение № 1 към Договора за електронни съобщителни услуги
следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в чл.143, т.3 от ЗЗП. Съгласно практиката на
Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, въведени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
с § 13а от ДР “...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...”. По смисъла на §
13, т.1 т ДР на ЗЗП, ответникът е потребител, тъй като е физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. В случая като потребител на електронни съобщителни
услуги той се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на
понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в ал.2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета (чл.3), според която не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част
от съдържанието на сключения между страните Договор за електронни съобщителни
услуги от 23.07.2013г. Съгласно начина на изготвяне на този договор и на Приложение
№ 1 към него, показва, че той е предварително изготвен, без възможности
потребителят дори да обсъжда посоченото в него относно неустойката, която
доставчикът на услугите би претендирал в случай на неизпълнение на задълженията
по договора. В този смисъл съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП, доколкото тези клаузи
не са индивидуално уговорени, тъй като са били изготвени предварително и поради
това потребителят, ответник по делото, не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина
на попълването му от представител на ищеца, съдът намира, че на потребителя не
е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови
условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по
отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по т.6.3.1.
от Приложение № 1 към договора не е индивидуално уговорена и като неравноправна
не поражда задължения за ответника.
Освен частичната неоснователност на иска за заплащане на стойността на
предоставени електронни съобщителни услуги и неоснователността на иска за
заплащане на неустойка, съдът не следва да се произнася по основателността на предявения
иск за мораторната лихва, тъй като съдът е десезиран с този иск, на което
основание производството по делото е прекратено. Съдът обаче следва да обезсили
заповедта за изпълнение в частта относно мораторната лихва съгласно указанията,
дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
С
оглед правилата на процеса в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по настоящото дело разноски съобразно уважената част от исковете на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата в размер на 15,95 лева за платена
държавна такса, както и сумата в размер на 28,71 лева за платено адвокатско
възнаграждение, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 180 лева и до пълния размер на
заплатената държавна такса от 100 лева (общо разноски в размер на 280 лева, или
за разликата от 235,34 лева, претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГТК, т.12, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното
производство разноски, които съдът намира за доказани в размер на 4,17 лева за
платена държавна такса и в размер на 30,04 лева за платено адвокатско
възнаграждение, или общо сума по разноските в заповедното производство в размер
на 34,21 лева, която сума ответникът също следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
разноските за платено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса – 205
лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът не е направил разноски по делото, не е поискал присъждането
на такива, поради което и съдът не следва да се произнася по присъждане на
такива разноски съобразно чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И.Б. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, постоянен адрес:***, че дължи на “А1 България” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Д.и М.М., сумата
в размер на 66,72 лв. (шестдесет и шест
лева и 72 ст.), представляваща неизплатено парично задължение по Договор за
електронни съобщителни услуги № ********* от 23.07.2013г., за която сума са
издадени фактура № ********** / 26.01.2015г. (издадена общо за сумата в размер на 51,76
лева) за сумата в размер на 42,86 лева с включен ДДС, и фактура № ********** /
26.02.2015г. (издадена общо за сумата в размер на 32,76 лева) за сумата в
размер на 23,86 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.01.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 60/10.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
59/2018г. по описа на Районен съд – Карлово, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 209,12 лв. (двеста и девет лева и 12
ст.) ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от “А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Д.и М.М., иск за
признаване за установено, че Л.И.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
постоянен адрес:***, му дължи сумата в размер на 140,80 лв. (сто и четиридесет
лева и 80 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за електронни съобщителни услуги, за която сума е издадена „Сметка“ №
********** / 03.07.2015г., и за която сума е издадена Заповед № 60/10.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 59/2018г. по описа на Районен съд – Карлово, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 60/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадено по ч.гр.д.№ 59/2018г. по описа на Районен съд –
Карлово, в частта с която длъжникът Л.И.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
постоянен адрес:***, следва да заплати на “А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Д.и М.М., сумата в
размер на 49,86 лв. (четиридесет и девет лева и 86 ст.), представляваща
мораторна лихва, начислена върху фактура № ********* / 28.07.2015г. за периода
от 13.08.2015г. до 18.12.2017г.
ОСЪЖДА Л.И.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, постоянен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.В.Д.и М.М., сумата в размер на 44,66 лв. (четиридесет и четири лева и 66 ст.), представляваща
направени по настоящото дело разноски съобразно уважената част от исковете,
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноските от 280
лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Л.И.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, постоянен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.В.Д.и М.М., сумата в размер на 34,21 лв. (тридесет и четири лева и 21 ст.), представляваща
направени разноски в заповедното производство, развило се по ч.гр.д.№ 59/2018г.
по описа на Районен съд – Карлово, като за разликата над уважения до пълния
размер на направените в заповедното производство разноски от 205 лева, ОТХВЪРЛЯ
претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: