Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-3 26.03.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На деветнадесети
януари две
хиляди двадесет и първа година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 2579 по описа
за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от И.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ бл.**,
вх.*, ет.*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, ет.1 – адвокат
Мима Иванова, против Решение № 1881 от 31.07.2020 г., постановено по гр. дело №
3104/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на И.Б.С. за
признаване за установено по отношение на Община Бургас, представлявана от кмета
Димитър Николов, че по силата на
Постановление № 11/02.03.1982 г. на МС, на ищеца е учредено право на
ползване върху следния имот: парцел №15а от незастроения горски фонд в
местността „А.т.“ в землището на в.з. Росенец, представляващ съгласно Заповед №
136/21.02.1991 г. на Председателя на ИК на ОНС – Бургас поземлен имот с дворно
място с площ от 870кв.м., съставляващо УПИ I–150, в кв. 16, при граници: от
трите страни: улица и УПИ ІІ-151, а съгласно действащите КК и КР на гр. Бургас -
поземлен имот с идентификатор 07079.832.150, с площ от 867 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна
сграда, при граници: 07079.832.151,
07079.832.190 и 07079.832.175.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивникът, който намира обжалвания съдебен акт за
неправилен, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съда за отмяна на
обжалвания съдебен акт и уважаване на предявената претенция. Претендира връщане
на част от платената държавна такса.
В срока предвиден в ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред
Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Настоящата съдебна инстанция
намира постановеното решение за валидно и допустимо. По делото е представено
определение №23 от 12.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №5560/2014 г. на Четвърто
гражданско отделение, съгласно което „спорното материално право следва да се
квалифицира по чл.124 ал.1 от ГПК, а не по чл.124 ал.4 от ГПК“, тъй като в
случая се касае за установяване на спорно право, а не за установяване на факт в
изрично предвиден в закона случаи. В този смисъл съдът намира, че
първоинстанционният съд правилно е счел, че производството по делото е
допустимо и е разгледал претенцията по същество.
По отношение на правния интерес
от предявения установителен иск, същият е налице, тъй като страната е носител
на предоставено му право на ползване върху земя, по отношение на която се претендира
след заплащане да се придобие право на собственост и тъй като процедурата по
придобиване собствеността върху имота не е приключила към момента, страната има
право на предявената претенция при условията на наличие на правен интерес от
водене на делото. За наличието на правен интерес съдът следи служебно и тъй
като районният съд е констатирал наличието на правен интерес, настоящата
съдебна инстанция намира този извод на съда за правилен.
Производството по делото е
започнало по предявена претенция от И.Б.С. за това, че му е предоставено право
на лично ползване въз основа на ПМС №11/02.03.1982г. върху земя, представляваща
съгласно заповед № 136/21.02.1991 г. на Председателя на ИК на ОНС – Бургас, дворно
място с площ от 870 кв.м., съставляващо УПИ І-150 в кв. 16, при посочените
граници на имота, а съгласно действащите КККР на гр. Бургас – поземлен имот с
идентификатор 07079.832.150, с площ от 867 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – вилна сграда при
посочените граници на имота. Въззивникът посочва, че през 1984 г. на основание
ПМС 11/02.03.1982 г. на МС му е предоставено право на лично ползване върху от
0,85 дк в м. „А.т.“, сега във в.з. Росенец. На въззивника и още четирима души
съседи е предоставена земеделска земя по посоченото ПМС за цялостно изграждане
на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи
с основни селскостопански продукти, като същите са почистили, оградили и
облагородили мястото, насадили са овощни дървета, построили са сгради в имотите,
които в последствие са били узаконени, прокарали елекропровод и водопровод,
плащали данъци, като до момента ползват имотите необезпокоявано.
По делото е представено
удостоверение №991 от 26.08.1994 г. на Държавно лесничейство – Бургас, в което
са изброени пет лица между които и въззивникът С., от което е видно, че през
пролетта на 1984 г. на изброените лица са предоставени по 0,85 дк места за
лично ползване в местността „А.т.“. Извършена е съдебно-техническа експертиза,
представени са писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че
съгласно §4, ал.1 от ПЗР на СЗПЗЗ правото на ползване върху земеделските земи,
предоставени по силата на актове на НС, ДС или МС, се прекратява по силата на
разпоредбата на параграфа, но с последващите параграфи – 4а и следващите от ПЗР
на СЗПЗЗ се дава възможност на ползвателите да закупят раздадените им места и
правото на ползване да се превърне в право на собственост.
Въззивникът е подал молба в
Община Бургас за закупуване на земята, съгласно изискванията на ЗСПЗЗ. До
момента общината не се е произнесла по искането му за закупуване на земята,
нещо повече последната е актувала имота за частна общинска собственост с Акт №****
от 27.01.20**г., видно от представените по делото доказателства. От изготвената
съдебно-техническа експертиза се установява, че в имота има построена вилна
сграда, узаконена с Акт №* от 01.03.**** г. на името на И.С. и Община Бургас.
Според вещото лице поземлен имот с идентификатор 07079.832.150 по КК на гр.
Бургас е идентичен с УПИ І-150 в кв. 16 по плана за регулация на в.з. Росенец.
Не са открити в Община Бургас, ТД Приморие и Държавно лесничейство – Бургас
планове, ръчни скици или схема на имотите, предоставени за земеделско ползване
в горски фонд – Росенец, от които да се установи местоположение и конфигурация
на парцел 15а, посочен в писмото от 1984 г.
От показанията на свидетелката С.К.
се установява, че процесният имот е в съседство с притежаван от свидетелката
недвижим имот, като последната посочва, че е съседка с въззивника от 1984 г.,
когато местата са им били дадени от Горско стопанство - Бургас. От показанията
й става ясно, че имота на въззивника е около 800 – 850 кв.м. и същият е
извършил строителство в имота. Свидетелката твърди, че няколко пъти са подавали
молби до Общината за закупуване на имота, но процедура по закупуване не е
осъществена, като свидетелката не знае
какъв документ им е бил даден за земята.
При така изяснената по делото
фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че по силата на
Постановление № 11 на МС от 02.03.1982 г. на И.С. е предоставено право на ползване
върху земя
– парцел 15а от незастроения горски фонд на местността „А.т.“, в землището на
в.з. Росенец, представляващ съгласно Заповед №136 от 21.02.1991г. на
Председателя на ИК на ОНС – Бургас поземлен имот – дворно място с площ от 870
кв.м., съставляващо УПИ І-150 в кв.16, при граници – от трите страни улица и
УПИ ІІ-151, а съгласно действащите КК и КР – гр. Бургас – поземлен имот с
идентификатор 07079.832.150, с площ от 867 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин за трайно ползване – за вилна сграда, при
граници: 07079.832.151, 07079.832.190 и 07079.832.175. За процесния недвижим
имот страната не притежава документ, установяващ предоставянето на правото, но
това не изключва вземането на решение за предоставянето му съгласно
изискванията на ПМС №11/1982г. В постановлението, съгласно практиката на ВКС –
решение №90/14.09.2016 г. на ВКС по гр.д. №379/2016г., второ г.о., не съдържа
правило, съгласно което лицата на които е предоставено ползването, да бъдат
снабдявани с оригинал или препис от този първичен документ, поради което
липсата му в държане на ползвателя не може да установи изначално несъставяне на
такъв документ. В този случай страната може чрез пълно и главно доказване да
установи твърдяното обстоятелство, което в случая е налице. От друга страна,
Община Бургас се явява правоприемник на Изпълнителния комитет на Общински
народен съвет – Бургас и в това си качество тя е тази, която би следвало да
разполага с изискуемите документи, в т.ч. и с взетото решение по чл.15 ал.1 т.3
от ПМС №11/1982г., с което земята е била предоставена за ползване на въззивника.
При това положение съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд
решение следва да бъде отменено, а предявената претенция да бъде удовлетворена,
като на И.С. се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 1300 лева – за
първата инстанция и сумата от 180,26 лева – за настоящата съдебна инстанция,
или общо 1480,26 лева.
Що се отнася до направеното във въззивната жалба
искане за връщане на част от платената държавна такса поради неправилна
квалификация на предявения иск, настоящата съдебна инстанция намира, че в
случая не се касае за предявен неоценяем иск, поради което не следва да бъде
връщана част от държавната такса.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 1881 от 31.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 3104/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов, че по
силата на Постановление №11/02.03.1982 г. на Министерски съвет на И.Б.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ бл.**, вх.*, ет.*, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, ет.1 – адвокат Мима Иванова, е било учредено право
на ползване върху земя - Парцел №15а от незастроения горски фонд в
местността „А. т.“ в землището на в.з. Росенец, който съгласно Заповед №
136/21.02.1991 г. на Председателя на ИК на ОНС – Бургас, представлява поземлен
имот с дворно място с площ от 870кв.м., съставляващо УПИ I–150, в кв. 16, при
граници: от трите страни улица и УПИ ІІ-151, а съгласно действащите КК и КР на
гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г., с последно изменение
Заповед № 18-1456/20.02.2015г. на началника на СГКК – Бургас, поземлен имот с
идентификатор 07079.832.150, с площ от 867 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при
граници: 07079.832.151,
07079.832.190 и 07079.832.175.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК
*********, представлявана от кмета Димитър Николов, да
заплати на И.
Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ бл.**, вх.*, ет.*,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, ет.1 – адвокат Мима Иванова,
сумата от общо 1480,26 лева – разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.