№ 810
гр. **** , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500312 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 287682/ 08.12.2020г. на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление
гр.****,чрез пълномощник срещу Решение № 261271/17.11.2020г. по гр.д. № 20031/2019г.
на ВРС,18 св., с което въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на „Т.М. Комерс“ ЕООД,
ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.****, ул.“****, сумата от 386.16лв.
/триста осемдесет и шест лева и 16ст./, представляваща цедирано вземане с предмет
имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото възнаграждение на лицето ****,
с ЕГН **** – вноска месец декември 2014г., причинена в резултат от неправомерно
поведение на служител/и на ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в
продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№637/2011г. при ЧСИ ****, рег.№717,
по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав, въпреки знанието за липса на качеството
поръчител на ****, с ЕГН **** по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са
издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав и е предприето
принудителното изпълнение, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 99
от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Излагат се съображения, че по делото не е установен състава на чл.49 от ЗЗД,
противоправното поведение на ответника, претърпените имуществени вреди заявени в
исковата претенция и пряката причино-следствена връзка между тях, като доказателствената
тежест за това е на ищеца. Претендира присъждане на сторените поделото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените
разноски.Представя писмени бележки.
1
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено , като правилно, законосъобразно и
мотивирано. Претендира се присъждане на направените разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Т.М. Комерс“
ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.**** срещу „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София
с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати
сумата от сумата от 386.16лв. /триста осемдесет и шест лева и 16ст./, представляваща
цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото
възнаграждение на лицето ****, с ЕГН **** – вноска месец декември 2014г., причинена в
резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника – злоупотреба с
процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното изпълнение по и.д.
№637/2011г. при ЧСИ ****, рег.№717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав,
въпреки знанието за липса на качеството поръчител на ****, с ЕГН **** по Договор за
кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на
ВРС, ХХV състав и е предприето принудителното изпълнение.
Ищеца обосновава активната си материално правна легитимация по иска с договор за
покупка и прехвърляне на вземане от 11.09.2019г. , за което ответника е радовно уведомен
на 11.10.2019г.
Твърди се в исковата молба , че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано
заповедно производство по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на РС–**** срещу лицата ****,
Ц****-поръчител и ****-поръчител за вземане по Договор за кредит за текущо потребление
от 13.08.2007г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010г. към Договора за кредит .
Издадена е Заповед № 1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, с която освен кредитополучателя и действителния му
поръчител ****, е осъден в качеството му на поръчител и **** да заплати на Банка ДСК
ЕАД, сума в общ размер на 14 456,39лв. произтичащи от Договор за кредит от 13.08.2007г.
Твърди се, че **** е бил поръчител по друг договор , а не по процесния , не се е
2
намирал в облигационна връзка, включително и като поръчител с банката по отношение на
Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., но въпреки това Банка ДСК ЕАД е
подала заявление до ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу него.
По издадения на 07.02.2011г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№637/2011г. по описа на ЧСИ ****, рег.№717.На 14.07.2011г. на **** в качеството му на
длъжник е връчена ПДИ. Сочи се, че **** не е подал възражение срещу издадената заповед,
поради което тя е влязла в сила, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
Твърди се, че ответното дружество е конституирано като взискател по
изпълнителното дело поради настъпило частно правоприемство на вземането по силата на
сключен с първоначалния взискател Договор за покупко-продажба на вземания от
12.06.2012г.
Твърди, че ответното дружество е образувало в качеството си на частен
правоприемник ч.гр.д№ 8534/2011г. по описа на Районен съд-**** за вземане по договор за
кредит за текущо потребление от 23.11.2007г. отпуснат на ****, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
07.06.2011г, с която **** е осъден да заплати в качеството му на поръчител на Банката сума
в общ размер на 16 296,12лв. по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г.
Едва след запознаване с двете заповедни производства и образуваните изпълнителни
дела **** е разбрал, че е плащал чуждо задължение, за което не се е съгласявал да
поръчителства. Вследствие на подадено от ищеца възражение по ч.гр.д.№ 8534/11г. на ВРС
е било образувано гр.д.№702/2014г. по описа на ВРС, като с влязло в сила съдебно решение
изпълнително дело №911/2013г. е било прекратено по отношение на ****.
Излага твърдения, че дълга по изп.д.№637/2011г. е погасен в следствие на
постъпилите средства от удръжките от трудовото възнаграждение на ****.
Сочи, че още през 2013г. ответното дружество чрез свои служители е узнало от ****
факта, че е било предприето принудително изпълнение въз основа на несъществуващо
поръчителство, но въпреки това е продължило недобросъвестно и в нарушение на добрите
нрави, принудително да се удовлетворява. Счита, че поведението на ответника съставлява
злоупотреба с процесуални права по чл.3 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска се оспорва
като неоснователен.
На първо място твърди, че процесния договор за цесия от 11.09.2019г. е нищожен
поради невъзможен предмет, доколкото счита, че твърдяната от ищеца имуществена вреда
няма характер на прехвърлимо вземане. Твърди, че обезщетението за вреди има характер на
вземане с оглед личността /intuitu personae/ и в този смисъл е непрехвърлимо според
естеството си.
На следващо място възразява, че липсват предпоставките за реализиране на
претендираната от ищеца отговорност за непозволено увреждане по чл. 3 от ГПК. Счита, че
по делото липсват доказателства за наличие на вреда, съгласно твърденията на ищеца.
Твърди, че по силата на Договора за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Банка
ДСК ЕАД прехвърля на ответното дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, сред които е и това срещу **** в качеството му на
задължено лице по влeзли в сила изпълнителни титули - Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на ВРС.
3
Твърди, че ответника като частен правоприемник на цедента се ползва от издадените в
полза на Банката и влезли в сила преди цесията Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 02.02.2011г. издадени по ч. гр.д.№1533/2011г. по описа на ВРС, въз
основа на които по искане на Банка ДСК ЕАД е образувано изп.д.№ 637/2011г. по описа на
ЧСИ ****. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011г. лично от
****, същият не е упражнил правата си по чл. 414 от ГПК и възможността за възражение е
преклудирана за него. Бездействието на длъжника не е основание да се приеме, че
ответника с поведението си е злоупотребило с права. Възразява, че предприемането на
принудително изпълнение за вземане, с което кредитора разполага с влязъл в сила
изпълнителен титул не съставлява противоправно поведение. Възразява, че запорът върху
трудовото възнаграждение на **** е поискано от предходния взискател по изпълнителното
дело Банка ДСК ЕАД, поради което счита че не е налице причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и твърдените от ищеца вреди. Цитира практика по предходни
дела. Счита, че в случай, че са произтекли вреди в конкретния случай, то същите са в
резултат на грешка на служител на „Банка ДСК“ ЕАД – отговорния юрисконсулт, който е
представил погрешен договор за поръчителство, както и на съдия при РС – ****, който не е
изследвал обстойно предоставените му документи, ведно със заявлението. Твърди се още, че
дори да се приеме, че е било налице недобросъвестно процесуално поведение (в случая на
юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило като основа за издаване на заповедта
за изпълнение, то след като същата е влязла в сила, искът за обезвреда с основание чл. 3 от
ГПК не може да бъде предявен - цитира правна доктрина. Счита още, че не налице
твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, и т.к.
самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че **** не е поръчителствал за
процесното задължение не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с
процесуални права. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и е установено от представени писмени доказателства, че:
С Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и ****, на последния е предоставена сумата от 15 000 лева за срок от 120
месеца.Същия е обезпечен с Договор за поръчителство от 13.08.2007 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и ****.
От Договор за поръчителство от 30.06.2010 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
****, последният е обезпечил изпълнението на задължението на **** по договор за кредит
№ 14852425 от 23.11.2007 г. за сумата от 14 190 лева, сключен с банката.
Въз основа на заявление от „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 1324/02.02.2011
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. №
1533/2011 г. на ВРС срещу ****, Ц**** и ****, които са осъдени солидарно да заплатят на
заявителя - кредитор сумата от 12 543, 90 лв. – главница по Договор за текущо потребление
от 13.08.2007 г., сумата от 1302,89 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от
07.09.2010 г. – 31.01.2011 г., сумата от 609,60 лева – лихва за закъснение за периода от
07.09.2010 г. до 31.01.2011 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 31.01.2011 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АЕД против **** **** и
****/почен на 07.02.2011г./.
4
Въз основа на същия, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 04.07.2011 г. е образувано
изпълнително дело № 637/2011 г. по описа на ЧСИ ****.
Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 637/2011г. е връчена лично на ****
на 14.07.2011г.
На 25.07.2011г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ **** до „Фрапорт Туин Стар
Еърпорт Менджмънт“ АД – работодател на ****. Същото е получено на 28.11.2011г., като
видно от него е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ****.
От договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012 г. и приемо-предавателен
протокол към него се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответното
дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, като между тях е процесното.Въз основа на същия и молба на „ ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ответника е конституиран, в качеството на взискател по изп.
дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ ****.
Въз основа на заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 8534/2011 г., с която длъжниците
**** и **** са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата в общ размер на
16 296,12 лв., както следва: сумата от 14341,61 лв., представляваща главница по Договора за
кредит за текущо потребление от 23.11.2007 г., сумата от 1388,60 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 25.03.2011 г., сумата от 565,91 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 25.03.2011 г., ведно със
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 06.06.2011 г., до окончателното й изплащане. Въз основа на посочената заповед за
изпълнение на 07.06.2011 г. е издаден и изпълнителен лист против двамата солидарни
длъжници.
Видно от молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, на 19.11.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 911/2013 г. по описа на ЧСИ **** за събиране на вземането по
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 8534/2011 г. на РС-****.
Видно от извлечения от изпълнително дело № 637/11 г., на 04.09.2014 г. въз основа на
наложения запор на трудовото възнаграждение, по изп.делото № 637/2011г. работодаля на
**** - „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е превел на ЧСИ Р. Тодорова сумата
от 386, 16 лева, която сума е изплатена на ответното дружество на дата 05.09.2014 г.
Във въззивното производство по делото е прието извлечение от изп.производство ,
досежно размера на имуществените вреди.
С договор за прехвърляне на вземане от 11.09.2019 г. **** е прехвърлил на „Т. М.
Комерс“ ЕООД вземането си срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД в размер на 386,16
лева, представляващо вреда от удръжка от трудовото му възнаграждение за месец декември
2014 г., настъпила в резултат на злоупотреба с процесуални права от страна на
дружеството, изразяваща се в принудително изпълнение по изп. дело № 637/2011 г. по описа
на ЧСИ **** с рег. № 717 и район на действие Окръжен съд – **** за вземане срещу ****
при знание, че последното не съществува, използвайки формално наличното изпълнително
основание – заповед № 1324/02.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 07.02.2011 г., издадени по ч. гр. дело № 1533 по описа на РС – **** за
2011 г.
На 11.10.2019 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е било уведомено за извършената
цесия.
5
В производството пред първоинстанционния съд е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество, настоящ въззивник е
било уведомено към датата на твърдяната увреда, че **** не е поръчител по договор за
кредит за текущо потребление от 13.08.2007 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и **** и
процесната сума е била удържана от трудовото възнаграждение на ****.
Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е
деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и
непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени
вреди (в този смисъл е и решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV
г. о., ГК).
Настоящия съдебен състав счита възраженията на въззивника за неправилност на
обжалвания съдебен акт, досежно наличието на осъществен състав на 49 от ЗЗД, а от там и
за наличие на отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД, в качеството му на възложител на
работата за основателни, по следните аргументи.
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
следва в резултат от виновно противоправното поведение на ответника да е причинена
вреда на ищеца; респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и
причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца. Тези
елементи следва да са кумулативно налични.
Чрез своите работници и/или служители, ответното дружество, не е осъществило
виновно, противоправно поведение в качеството му на възложител на работа – изразяваща
се в заместване на първоначалния взискател „Банка ДСК“АД по изп.дело № 637/2011г. въз
основа на договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012 г., а е реализирало свои
права във връзка с гарантираната от закона възможност за достъп до правосъдие и защита
на права. Дали изпълнителното производство е образувано законосъобразно, както и дали
законосъобразно е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ****, в резултат на
който за него/правоприемника му/ е настъпила вреда от 386.16 лева е ирелеватно за
настоящия спор. От една страна длъжника **** е имал правото и възможността да възрази
против издадената против него заповед за изпълнение и изп.лист, от друга страна би могъл
да обжалва действията на съдебния изпълнител. Следа да се има предвид и, че
изп.производство по дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ **** е образувано по молба на
„Банка ДСК“АД , а не на ответника.
В конкретната хипотеза не е налице и твърдяната от ищеца злоупотреба с
процесуалните си права по смисъла на чл.3 от ГПК. Такава е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.
57, ал. 2 от Конституцията/ или в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/,
но също и когато правото е упражнено в противоречие добрите нрави /чл. 3 ГПК/ -
неписани, несистематизирани и неконкретизирани правила, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Доказването на деянието /упражняването на
процесуалното право / и неговата противоправност е в тежест на пострадалия, докато вината
на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с
6
противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия.
Настоящият състав намира,че по делото не се установява нарушаване на принципите
на добросъвестността и добрите нрави,доколко в конкретния случай - продължаване на
действията по принудително събиране на вземане, ответното дружество разполага с влязъл в
сила изпълнителен титул, т.е. то е с убеждението, че правото му съществува, а не с цел да
увреди правата и законните интереси на ****.
Пропускането на възможността за реализиране на защита от **** по предвидения
специален ред и в предвидените процесуални срокове срещу издадената заповед за
изпълнение води до неблагоприятни последици за длъжника, като изпълнителния титул
издаден въз основа на заповедта за изпълнение е стабилизиран. Нещо повече, при
безспорността по делото, че ДПИ в изп.производство № 637/2011 г. му е връчена лично и
той е бездействал, а не е положил нужната грижа за своевременната защита на собствените
си интереси, твърденията за противоправност на поведението на въззивника остават
недоказани.
Въз основа на това продължаването на принудителното изпълнение от страна на
ответното дружество против **** след узнаването през 2013г., съответно и през месец
декември 2014 г., не съставлява противоправно деяние по отношение на ****, тъй като
същото е в изпълнение на вземане, чиято безспорност е установена с влязла в сила заповед
за изпълнение.
Пред изложеното ищецът, чиято е доказателствената тежест, при условията напълно
и главно доказване не е представил по делото доказателства водещи до положителен извод
относно наличието на един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 49 от
ЗЗД , а именно - виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи
отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД.
Изложеното обосновава неоснователността на претенцията за ангажиране на
обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
Предвид несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което иска да
бъда отхвърлен.
Двете страни са поискали присъждане на сторените в производството разноски, но с
оглед изхода на спора, такива се дължат само на ответната страна на основание чл.78 ал.3 от
ГПК. За първоинстанционното производство същите са в размер на 100.00 лева –
юрисконсулско възнаграждение.
На въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 100.00 лева, за
процесуално представителство от юрисконсулт, както и държавна такса от 25.00 лева.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.****,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 261271/17.11.2020г. по гр.д. № 20031/2019г. на ВРС,18
св.,като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователен предявения от „Т.М. Комерс“ ЕООД,
ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.**** срещу „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от сумата от 386.16лв. /триста осемдесет и шест лева и 16ст./,
представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка
от трудовото възнаграждение на лицето ****, с ЕГН **** – вноска месец декември 2014г.,
причинена в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника – злоупотреба
с процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното изпълнение по и.д.
№637/2011г. при ЧСИ ****, рег.№717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав,
въпреки знанието за липса на качеството поръчител на ****, с ЕГН **** по Договор за
кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на
ВРС, ХХV състав и е предприето принудителното изпълнение.
ОСЪЖДА „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, ул. **** представлявано от управител **** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
Факторинг България ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ****,
сумата от 100.00/сто/лева, представляваща разноски за първа инстанция и сумата от
125.00/сто двадесет и пет/лева представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8