Р Е Ш Е Н И Е № 27
Гр. Разград, 2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Й.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2. Диляна Николова
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Й. в.гр.дело № 32 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от К.Б.П. чрез пълномощник против Решение № 287/ 271. 10. 2017 г. по гр. д. № 5856/ 2017 г. по описа на РРС, с което е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 10. 09. 2013 г. , сключен между него и ищцата М.Б.Й. по отношение на недв.
имот с адм.
адрес гр.
Разград,
ж. к. „Орел“, бл. 1, вх. В, ет. 8. Изложени са доводи, че
обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че
районният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото
доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни
изводи.
Въззиваемата страна чрез пълномощник е подала писмен отговор
на въззивната жалба, като я оспорва
като неоснователна.
В съдебно заседание поверениците
на страните поддържат заявените становища.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след
проверка на обжалвания акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че
не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн.
чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото
писмени доказателства, че с нот. акт №85, т.ІІ, рег.№ 4550, дело № 224 от 2011г. на
нотариус В.Тодорова на 04.08.2011 г. ищцата - въззиваема,
която е баба на ответника – въззивник по делото, му
продала собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 24 с
идентификатор № 61710.504.9.1.63 в гр.Разград със застроена площ от 75,37
кв.метра, състоящ се от дневна, спалня, столова с кухненски бокс и сервизни
помещения, ведно с прилежащо избено помещение №1, като си е запазила правото
безвъзмездно да живее в имота и да го ползва до края на живота си. На същата
дата, когато е изповядана сделката за покупко-продажба - 04.08.2011 г.,
ответникът с нот. заверено пълномощно на подписа и
съдържанието, рег. № 4554 и 4555 упълномощил ищцата да се разпорежда както
намери за добре с процесния недвижим имот, при цени и
условия, каквито намери за добре, включително да договаря сама със себе си.
На
10.09.2013 г. ищцата, действайки като пълномощник на ответника сключила процесния предварителен договор, съгласно който ответникът
й е продал имота за сумата от 4 700 лева, като е декларирано, че сумата е
изплатена на продавача изцяло преди подписване на договора и че страните са се
споразумели да оформят сделката с нотариален акт в срок до 01.10.2013 г.
Според
представените: у-ние от Банка ДСК и платежно нареждане, на 14.02.2012 г. ищцата
е превела по сметка на ответника сумата от 4100 евро с левова равностойност от
8 027,80 лева.
Видно от материалите по гр.д.№1932/2016г.по описа на РРС
на 04.10.2016г. ищцата е депозирала искова молба срещу ответника по реда на
чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на процесния
предварителен договор за окончателен. С молба от 01.12.2016г. оттеглила иска си
и производството по посоченото гр.дело е прекратено.
Представен
е договор за спогодба с дата 21.11.2016 г. В същият договор е посочено, че с
него страните доброволно уреждат отношенията си по повод сключения
предварителен договор от 10. 09. 2013 г. за покупко-продажба на имота.
Ответникът се задължил в срок до 31.12.2016г. да прехвърли по нотариален ред
собствеността на процесното жилище, а ищцата в
7-дневен срок от изповядване на окончателния договор за покупко-продажба да
подаде молба за прекратяване на гр. д. № 1932/ 2016 г. по описа на РС Разград,
поради отказ от иска. Страните са заявили, че с изпълнение на условията по
договора за спогодба са уредили напълно взаимоотношенията си по повод на
сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба от 10. 09. 2013
г. и няма да имат претенции един към
друг. На 01. 12. 16 г. ищцата подала молба по делото, че оттегля предявения иск
срещу ответника и производството по делото да бъде прекратено, което е
направено с Определение № 3967/ 02. 12.
16 г. Ответникът е представил
декларация, заверена в консулска служба в гр.Мюнхен, Германия на 23.12.2016 г.,
с която на основание чл.38 ал.2 от ЗЗД оттеглил пълномощното, което е дал на
ищцата с рег.№ 4554 и 4555, издадено на 04.08.2011г.
Въз основа на така изложеното, въззивният
съд приема, че е неоснователен доводът изложен от въззивника,
че у него липсвала воля за упълномощаване на въззиваемата
да се разпорежда с недвижимия имот. Обемът
и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят
от изявената за това воля
на упълномощителя в пълномощното. В пълномощното ясно е изразена волята на упълномощителя за извършване на
продажба на имота, чрез ясно
и еднозначно посочения пълномощник. Пълномощникът изрично е овластен да договаря и сам
със себе си по чл. 38 ЗЗД.Пълномощното е с нотариална заверка и на подписа и
на съдържанието му по смисъла на чл. 590, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. В това им качество документите
(заверките на подписа и съдържанието под пълномощното) притежават материална доказателствена сила за следните факти,
а именно - че упълномощителят се е явил пред нотариуса
лично, положил е собственоръчно подписа си под пълномощно
със съдържанието, което съответства на написаното в документа. Следователно от представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието
се установява с обвързваща съда доказателствена сила, че упълномощителят към момента на
подписването му е бил запознат със
съдържанието на документа, в това число и с предоставянето на представителна власт на пълномощника
с оглед разпореждането от негово име
и за сметка негова сметка със
собствения му недвижим
имот. Ето защо предварителният
договор за покупко-продажба от 10. 09. 2013 г.
не
е недействителен,
поради липса на представителна власт, както твърди въззивникът, тъй като липсвала воля у пълномощника за
учредяване на представителната власт с нот. завереното пълномощно, рег. № 4554 и 4555. Пълномощното
е оттеглено с нотариално заверена от въззивника
декларация на 23.12.2016 г., поради което към момента на сключване на
предварителния договор въззиваемата е действала в
обема на дадената й от въззивника представителна
власт и договора е произвел действие.
В
предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 10.09.2013г. е
удостоверено, че 4 700 лева, представляваща цената на имота е изплатена на
продавача изцяло преди подписване на договора. В тази част,
удостовереното плащане в предварителния договор има характер на разписка. Въззивникът оспорва плащането на цената на имота и в негова
тежест е да обори верността на удостовереното в договора. В този смисъл е и Решение № 402 от 17.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 449/2011 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Видно от представените
Удостоверение, изх. № 11-00-07-3443/ 15. 11. 16 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, платежно
нареждане от с. дата , извлечение от сметка, на 14. 02. 2012 г. въззиваемата М.Й. е превела на въззивника
4 100 евро с левова равностойност 8 027, 80 лв. Плащането предхожда
сключването на предварителния договор и е в съответствие със съдържащите се в
него волеизявления на страните, че цената е платена преди подписване на
договора. Плащането се установява и от показанията на св. Еленска и Кунев. От
факта, който сочи св. Еленска, че въззивникът си
купил кола, след като получил от баба си – въззиваемата
Й. 8 000 лв., не може да се направи извод, че сумата е преведена на това основание, а именно да си закупи
автомобил. Представеният договор за
спогодба с дата 21.11.2016 г. , представляващ частен документ по смисъла на чл.
180 ГПК и съдържащ изявлението на въззивника, че са
уредили напълно взаимоотношенията си с въззиваемата във
връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба от 10. 09. 2013
г. и няма да има други претенции, има характер на извънсъдебно признание, че
въззивникът е знаел и е съгласен с клаузите на
сключения от негово име предварителен договор за покупко-продажба. Получил е
цената на имота, а поемайки задължение до 31.12.2016 г. да прехвърли по
нотариален ред правото на собственост на процесното
жилище на въззиваемата, е изразил съгласие с последиците му. Недоказани са възраженията на въззивника, че договора за спогодба е нищожен, тъй като представлява
привидна сделка и че е сключен въз основа на нищожен предварителен договор,
както и че е унищожаем. Привидната сделка е тази, волеизявлението по която се
нуждае от приемане и със съгласието на другата
страна не се желае нейното
правно действие. В тежест
на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да
докаже симулацията, а в тежест на страната,
която претендира, че съществува прикрито
съглашение, е да докаже неговото съдържание. Такива доказателства не
са посочени от въззивника. Св. Стоименова, разпитана пред въззивната инстанция е дала показания, че не знае при какви
обстоятелства е сключен договора, освен, че е сключен по повод заведеното гр.
д. № 585/ 17 г. пред РРС от въззиваемата, че бил
изготвен от нает от въззивника адвокат и му бил
изпратен да го подпише в Германия.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 287/ 271. 10. 2017 г. по гр. д. № 5856/ 2017 г. по
описа на РС Разград.