№ 706 / 12.11.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е         

гр.МОНТАНА            

09.11.2018 г.

В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание н. тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:            

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1440 по описа з. 2018 година и з. да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „А. з. с. н. в.” ЕАД гр.С., представлявано от управителите Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. М. З. предявява срещу ответника И.М.Т. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Поддържа, че по ч.гр.д.№ 446/2018г. н. РС Монтана е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК з. сумата от 300.00 лева, общо дължима главница, сумата от 4..65 лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата н. депозиране н. заявлението, 01.03.2018г., сумата от 49.35 лева неустойка з. неизпълнение, сумата от 40.30 лева обезщетение з. забава, такса разходи з. с. н. просрочени в. в размер н. 130.50 лева, такса разходи з. дейност н. служител в размер н. 100.00 лв., както и разноските по делото, представляваща вземане произтичащо от договор з. паричен заем, сключен н. 10.03.2016г. между ответника и „В. к.” ООД, като кредитор. Поддържа, че след усвояване н. кредита ответникът не е изпълнил задължението си з. погасяване н. дължимите вноски, съгласно договора и погасителен план, като прехвърленото задължение възлиза в общ размер от 624.80 лева. Н. основание сключен рамков договор з. цедиране н. задължения от 22.01.2013г. и Приложение №1 от 06.10.2016г. към него, между кредитора и ищеца, задължението н. ответника било изкупено от ищеца, з. която цесия молят съда ответникът да бъде уведомен съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД заедно с връчването н. преписи от исковата молба и приложенията. 

Ищецът твърди, че ответникът възразил срещу издадената заповед з. изпълнение, с оглед н. което и при условията н. чл.415, ал.1, т.1 ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато з. установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед з. изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство.

Моли з. присъждане и н. разноските в настоящето исково производство.

Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания з. с. н. допълнителни доказателства.

Ответникът И.М.Т. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не представя писмен отговор н. исковата молба и не взема становище по предявения иск. По същество в писмена молба поддържа, че признава паричното си задължение към ищеца в размер н. сумата от 624.80 лева и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. 

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата н. страните и съобразно правилото н. чл. 235 от ГПК, приема следното:

Между страните е безспорно и от приложеното ч.гр.д. № 446/2018г. н. Районен съд Монтана се установява, че ищецът “А. з. с. н. в.” ЕАД гр.С. н. 01.03.2018г. е подал Заявление з. издаване н. заповед з. изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник – ответника по настоящето дело. В издадената н. 12.03.2018г. заповед з. изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати н. дружеството сумата от 300.00 лева, общо дължима главница, сумата от 4..65 лева договорна лихва з. периода от 10.03.2016г. до 24.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата н. депозиране н. заявлението, 01.03.2018г., сумата от 49.35 лева неустойка з. неизпълнение з. периода от 13.03.2016г. до 24.03.2016г., сумата от 40.30 лева обезщетение з. забава з. периода от 25.03.2016г. до 01.03.2018г., такса разходи з. с. н. просрочени в. в размер н. 130.50 лева, такса разходи з. дейност н. служител в размер н. 100.00 лв., както и разноските по делото, сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съобщение с приложената заповед з. изпълнение и указания е връчена н. длъжника н. 02.04.2018г. и в законоустановения двуседмичен срок същият е възразил срещу издадената заповед и след съобщение до заявителя в заповедното производство, последният предявява настоящия иск срещу длъжника.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск з. установяване н. вземането н. заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест з. спорните факти следва да бъде разпределена с оглед н. конкретните твърдения н. страните.

От приложените писмени доказателства се установява, че с договор з. паричен заем от 10.03.2016г. между „В. к.” ООД гр.С., като заемодател и ответникът И.М.Т. xxx е отпуснат паричен заем в размер н. 300 лева, представляваща главница и чиста стойност н. кредита. Установява се от приложените писмени доказателства, че ответникът се е задължил да върне н. заемодателя заемната сума, ведно с договорна лихва, направени разходи и неустойка, в срок 14 календарни дни, считано от датата н. получаване н. заемната сума от заемателя, падеж н. плащане 24.03.2016г. Съгласно клаузите н. договора, заемателя се е задължил в 3-дневен срок от подписването н. договора з. заем, да предостави н. заемодателя обезпечение н. задълженията му по договора и тъй като не е представил нито едно от договорените обезпечения, н. същия е начислена и неустойка з. неизпълнение в размер н. сумата от 49.35 лева. Поради забава н. плащането, н. ответника е начислена и такса разходи з. с. н. просрочени в. в размер н. 130.50 лева, сумата от 100.00 лева разходи з. дейност н. служител, законна лихва з. забава в размер н. 40.30 лева. Въпреки отправените покани з. доброволно изпълнение и разсрочване н. задължението му, ответникът не е заплатил дължимия паричен заем към ищеца, което е основание последния да подаде заявление з. издаване н. заповед з. изпълнение по чл.410 от ГПК.

Н. 06.10.2016г. подписано Приложение №1 към рамков договор з. прехвърляне н. в. /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „В. к.” ООД и „А. з. с. н. в.” ООД гр.С., по силата, н. който вземането, произтичащо от договор з. паричен заем от 10.03.2016г. е прехвърлено в полза н. “А. з. с. н. в.” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „А. з. с. н. в.” ООД гр.С. е преобразувано и е праводател н. „А. з. с. н. в.” ЕАД гр.С., като н. 21.08.2015г. е вписано в търговския регистър преобразуването н. търговското дружество чрез промяна н. правната форма. З. извършената цесия ответникът е уведомен писмено от цедента и от цесионера, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. Обстоятелство, което се установява от приложеното уведомително писмо и обратна разписка з. доставяне /л.27 от делото лице и гръб/.

В хода н. съдебното производство ответникът И.М.Т. не доказа възраженията си срещу издадената заповед з. изпълнение и факта, че е извършил плащане и няма непогасени задължения към ищеца, в размер съгласно издадената заповед з. изпълнение по чл.410 ГПК, по приложеното ч. гражд.дело № 446/2018г. н. РС Монтана.

С оглед н. установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията н. ищеца з. основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена з. претендираната сума, представляваща главница, договорна лихва, такси, лихва з. забава по договор з. к., както и съдебните разноски по заповедното и исковото производство, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК н. л.46 от делото в размер н. 625.00 лева, в които са включени доплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Районният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение н. И.М.Т. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx, че вземането н. “А. з. с. н. в.” ЕАД гр.С. ЕИК 2., с адрес н. управление гр.С., район Л., бул.Д. П. Д. №., о.-сграда Л., е. о. 4., представлявано от управителя Н. Т. С. и М. Д. Д., произтичащо от неизплатена от длъжника сума по договор з. паричен заем от 10.03.2016г., сключен с „В. к.” ООД, въз основа н. което е издадена Заповед з. изпълнение по ч.гр. дело № 329 по описа н. съда з. 2018 година н. дата 12.03.2018 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като Длъжникът И.М.Т. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx следва да ЗАПЛАТИ н. кредитора “А. з. с. н. в.” ЕАД, сумата от 300.00 лева главница, договорна лихва в размер н. 4..65 лева, сумата от 49.35 лева неустойка, сумата от 130.50 лева такса разходи з. с. н. просрочени в., сумата от 100.00 лева такса разходи з. дейност н. служител, сумата от 40.30 лева лихва з. забава, законната лихва върху главницата, считано от момента н. подаване н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение – 01.03.2018г. до окончателното изплащане н. сумата, сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.М.Т. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ н. “А. з. с. н. в.” ЕАД гр.С. ЕИК 2., с адрес н. управление гр.С., район Л., бул.Д. П. Д. №., о.-сграда Л., е. о. 4., представлявано от управителя Н. Т. С. и М. Д. Д. разноските по делото в размер н. 625.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи н. обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: