№ 1337 / 16.10.2019 г.

  О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

      гр. Монтана 16.10.2019 г.            

 

              РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в закрито  заседание на 16.10.2019 г. в състав:

 

                                                               Председател : ЕВГЕНИЯ П.

 

при секретаря.........., като разгледа докладваното от съдия П. гр. д .№ 416 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

             С Определение от 17.09.2019г. по в.гр.д.№ 231 по описа за 2019 год.  на Окръжен съд- Монтана е оставена без разглеждане въззивна жалба  вх. № 9528 от 18.07.2019г. на К.Е.П.,xxx, чрез пълномощник- адв. Е.И.В.,xxx, против решение на МРС № 427 / 3.7.2019 г. по гр.д.№ 416/2019г. в частта му за разноските като недопустима и е прекратено производството по въззивното дело. Изпратена е посочената въззивна жалба по компетентност за произнасяне по реда на чл.248, ал.1 от ГПК на Районен съд- Монтана. 

            От съдържанието на възз. жалба става ясно, че в нея е инкорпорирано оплакване за недължимост на присъдените с решението разноски.  Ответникът-жалбоподател счита, че не следва да заплаща на ищеца  държавна такса и адвокатско възнаграждение, каквито са присъдени с посоченото решение.         

            Ответникът по в.ч. жалба е изразил становище по същата в подаден писмен отговор, като я счита за неоснователна вкл. и в частта за присъдените разноски. Изразява довод и за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК.

            Съдът, като взе предвид изложените доводи от молителя и ответника по молбата, данните по делото и съобр. чл. 248 от ГПК приема следното:

            Молбата е допустима като подадена от страна по делото- ответник, в законоустановения срок- срокът за обжалване на решението.   При разглеждането й по същество съдът приема следното:

            Подадената молба / инкорпорирана във възз.жалба/ е обоснована с довод, че ответницата К.Е.П. xxx не е дала повод за предявяване и завеждане на исковете от Р.Г. Х. К., немски гражданин. За това счита, че не следва да бъде осъдена да му заплаща разноските за адвокатско възнаграждение, направени по водене на делото.

             В постановеното по настоящето дело решение № 427 / 3.7.2019 г.  ответникът К.Е.П. е осъдена да заплати на ищеца Р.Г. Х. К. сумата 2959.38 лв- направени разноски по водене на делото, по представен списък по чл.80 ГПК /л.78 от делото, заедно с фактура и платежно нареждане/.

              Разноските по делото са присъдени в тежест на ответника с оглед изхода на спора- съдът е приел за доказан и основателен предявеният главен иск изцяло, в размер на сумата 8667.26 евро, отделно от което ответницата не го оспорва, а  признава дължимост на претендираната искова сума. Диспозитивът на решението е осъдителен, предвид установеното парично задължение на ответницата към ищеца за връщане на заетата сума, ведно с направени разноски за подготовка и изпращане на нотариални покани до нея с цел доброволно издължаване и избягване на съдебни процедури по събиране на съотв. суми. Като резултат от ответницата е постъпило плащане на сумата 300 лв на 11.02.2019 год. т.е. извън дадения в нотариалната покана срок и в размер, многократно по-малък от претендираната от ищеца сума. Установено е  че вземането на ищеца, предмет на исковата претенция е станало изискуемо и ликвидно преди завеждане на исковата молба в съда-18.02.2019 год.

               Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора и се разпределя по правилата на чл.78 от ГПК. Ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника. В случая е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предвид гореизложеното, тъй като не са налице в кумулативна даденост двете законови предпоставки- освен признание на иска и ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска. Съдът приема, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на исковото производство.

             Не е заявено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК Ето защо разноските са съобразени с чл.78, ал.1 ГПК и ТР № 6/2013г. на ВКС.           

               По изложените по-горе съображения съдът намира за неоснователна молбата на ответника за исканото изменение на решението по настоящето дело в частта  за разноските, направени в исковото производство от насрещната страна. За това

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

            Оставя без уважение молбата на К.Е.П.,xxx, чрез пълномощник- адв. Е.И.В.,xxx,  инкорпорирана във въззивна жалба  вх. № 9528 от 18.07.2019г., против решение на МРС № 427 / 3.7.2019 г. по гр.д.№ 416/2019г. в частта му за присъдените на ищеца разноски в размер на сумата 2959.38 лв, като неоснователна.

             Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :