Решение по дело №88/2025 на Районен съд - Крумовград

Номер на акта: 80
Дата: 18 юни 2025 г.
Съдия: Марин Митков Чорбаджийски
Дело: 20255130100088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. К., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на осемнадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20255130100088 по описа за 2025 година
Ищецът е подал искова молба в съда, с която сочи, че на 19.07.2023 г.
бил сключил договор по реда на ЗПФУР с "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1274744/ 19.07.2023г., по
силата на който му била предоставена в заем сума в размер на 3000 лв., при
лихвен процент в размер на 35 % и годишен процент на разходите - 49,66 %
със срок за погасяване от 18 месеца. Сочи, че общата дължима сума по
договора била в размер на 4050 лв. Сочи, че на същата дата с
посредничеството на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на осн. чл.5 от
Договора за кредит бил сключен Договор за гаранция / Поръчителство/ с
Multitude Bank, които се задължили да отговарят солидарно за задължението
му по Договора за кредит, срещу възнаграждение в размер на 3030 лв., което
се разсрочвало и ставало част от анюитетните вноски по Договора за кредит.
Твърди, че бил усвоил изцяло заемния ресурс. Твърди, че договорът за кредит
бил нищожен и на основание чл. 23 ЗПК се дължала само, главницата по него.
Не била спазена разпоредбата на съдържание по чл.11, ал.1, т.9, от ЗПК, като
неспазването на това изискване е сред изброените в чл.22 от ЗПК пороци,
водещи до недействителност на договора. Считал, че в нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, посочените в Договора за кредит стойности на ГПР не
отговаряли на реално прилаганите, като предвиденото възнаграждение на
Multitude Bank представлявало скрита печалба, с която кредиторът
допълнително се обогатявал. Моли, съдът да прогласи за нищожен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №12744744/19.07.2023г. Претендира
разноски.
В срока си за отговор по чл. 131 от ГПК ответника е изпратил такъв и в
1
него сочи, че между ищеца и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, е сключен Договор за потребителски кредит № 1274744/
19.07.2023г. Твърди, че по силата на договора бил отпуснал кредит на ищеца
за сума в размер на 3000 лв. Сочи, че било уговорено това, че
кредитополучателят бил длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по
кредита в период 18 месеца. Твърди, че посочения в Договора за кредит ГПР е
в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по-висок пет пъти размера
на законната лихва по посочени задължения в левове и във валута и
възнаграждението за предоставената от Multitude Bank услуга за гаранция не
се включва в размера. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмена молба моли за даване на ход на делото, като
поддържа предявения иск.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител. С
писмена молба моли за даване на ход на делото, като оспорва предявения иск
и моли същия да бъде отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, във вр. с чл.19 от ЗПК.
Уважаването на предявения първоначален иск следва от наличие на
следните предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника
договор за кредит при описаните в исковата молба параметри и наличие на
релевираните с исковата молба основания и обстоятелствата, от които
произтича нищожността на целия договор, евентуално на клаузата на чл. 5 от
същия. С исковата молба по делото е представен сключен между ищеца -
кредитополучател и кредитодателя "Фератум България" ЕООД договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1274744 от 19.07.2023г., по силата
на който кредитодателят е предоставил на ищеца кредит в размер на 3000.00
лева. С договора длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 4050.00
лева, включваща главница от 3000.00 лева и лихва в общ размер на 1050.00
лева при посочен лихвен процент от 35%, на 18 погасителни вноски съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата
18.08.2023 г.. Съгласно преддоговорната информация срокът на договора за
кредит е 18 месеца. В погасителния план към договора вноските са посочени с
различни размери и различни падежи, като първата от тях е на 18.08.2023 г., а
последната - на 09.01.2025г. Не се спори, че заемната сума е усвоена изцяло.
Аргументът за нищожност на договора според ищеца е, че посоченият ГПР в
размер на 49,66 % не става ясно как е формиран, което е нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК. По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора
за заем ищеца е избрал като обезпечение поръчителство с посоченото от
ответника дружество "Multitude Bank". Ищeцът има качеството на потребител
2
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при
сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищеца
разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК,
поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът
за кредит. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона,
относно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор. В процесния случай, твърденията за
недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11 от
ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани
с клаузата на чл. 5 от посочения договор. Разпоредбата на чл. 5 от договора за
кредит, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с
"Multitude Bank" (което дружество е предварително одобрено от самия
кредитор). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 5 от договора за
кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Тоест, кредиторът цели да "насочи" длъжника към единствената форма на
обезпечение, която той обективно би одобрил - поръчителство от "Multitude
Bank". Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за
предоставяне на гаранция с "Multitude Bank" е сигурен, тъй като
предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се
усвои финансовият ресурс, като с одобряването на предоставеното
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени от
кредитополучателя или от поръчителя. В същия се съдържа и изявление, че
кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да
посочи, както предложеното юридическо лице, така и физическо лице. За да
повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът,
кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения:
обезпечение, предоставено от гарант- юридическо или физическо лице,
одобрено от „Фератум България“ ЕООД и обезпечение от поръчител-
физическо лице, избран от кредитоискателя и одобрен от дружеството.
Обезпечението се предоставя чрез сключване на договор за поръчителство. В
случай на одобряване на предоставеното в полза на дружеството обезпечение,
уговорката става неотменима. Одобряването на обезпечението се извършва
чрез одобряване на заема. По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от
договора за заем ищецът избрал като обезпечение поръчителство с
посоченото от ответника дружество "Multitude Bank". Съгласно чл. 16 от ЗПК
3
кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя към
момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително
одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от
неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на
професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е
свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът
е предварително посочен от кредитора. Липсват данни дали алгоритъм за
сключване на договора от разстояние позволява потребителят да бъде
информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение за
поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение за сключване
на договора. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за
поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива.
Видно от договора за заем поръчителят е предварително посочен от кредитора
и длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне и избор на
друго обезпечение. Поради което съдът приема, че клаузата на чл. 5 от
договора противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Сключването на
договора за поръчителство и заплащане от ищеца на възнаграждение на
поръчителя представлява на практика разделяне на приходите от кредита
между двете формално отделни юридически лица с цел да се заобиколи ЗПК и
да се акумулира недопустима печалба. Така създадените допълнителни
възнаграждения за гаранта/поръчител, които не са надлежно описани в
договора за потребителски кредит, водят до недобросъвестно оскъпяване на
кредита в ущърб на икономически по-слабата страна - потребителя,
поставяйки го в неравноправна и неизгодна позиция. Сключването на договор
за поръчителство води до скрито оскъпяване на кредита чрез заплащане на
възнаграждение на поръчителя. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
където нормативно е предвиден начин на формиране на годишния процент на
разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от
ищеца с дружеството - гарант договор за гаранция /поръчителство/. След като
съгласно чл. 5 от договора за кредит усвояването на сумата по кредита е било
обусловено от предоставяне на поръчителство от "Multitude bank", вследствие
на което между ищцата и това дружество е сключен договор за гаранция
срещу уговорено възнаграждение, договореното възнаграждение на гаранта
следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща
от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т. е.
всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
4
Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от "Multitude bank" представлява допълнителна услуга, която
произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване
на главницата. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66%, но
от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това
кои точно разходи се включват (съответно заплащат) и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе посочено, предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за предоставянето на гаранция от " Multitude Bank", то
същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално
при формирането на ГПР. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, като в т. 3 от
договора е посочена обща сума, дължима от ищеца, без в нея да е включено
възнаграждението на поръчителя и стойността му не е включена при
изчисляване на ГПР. Кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно
общия размер на кредита на потребителя, който бил лишен от възможността
да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано
решение дали да сключи договора за кредит. Доколкото сключването на
договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на
заемната сума от кредитора на кредитополучателя е било обусловено от
одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е
предоставеното от ищцата обезпечение, не би могло да се приеме, че
кредиторът не е знаел за сключения договор за гаранция. Посоченият от
ответното дружество поръчител е финансова институция, свързана с
кредитора. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от
кредита между две юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.
19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и
тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Целта на чл. 11 от ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, като изискванията на
посочената разпоредба в конкретният случай не са били изпълнени от
кредитора. Действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок
от обявените в него 49,66 %. Следователно договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е
отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. В случая, акцент се поставя не само върху
5
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството,
че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в
разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора. Впрочем, невключването на вземането за възнаграждение по
договора за гаранция към разходите по договора за кредит следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла
на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора
и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. Отделно от това, по този начин се
прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението
на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се
явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и
разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от
27.03.2014 г. по дело C-565/12. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно е оскъпяването му по кредита. Това положение е несъвместимо и
с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, то не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Последица от
неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява
нищожен на основание чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като
противоречащ на закона.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на
оказана безплатно правна помощ и съдействие на лица по чл. 38, ал. 1, т. 1,2 и
3 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено
6
постановяване на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение.
В този смисъл е Определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г.,
II т. о., ТК. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно - в размер на 705
лева без включен ДДС, съответно сумата в размер на 846 лева (осемстотин
четиридесет и шест лева) с включен ДДС, представляваща възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатна правна помощ по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в размер на 162 лева- внесена държавна такса по делото.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1274744/19.07.2023г. сключен между Т. В. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.К., ул. „К.Б.“ № ... и
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
А, ет.9, офис 20, на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, във вр. с чл.19 от ЗПК, като
противоречащ на закона.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к „Младост 3“, бул. „Александър
Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на Т. В. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. К., ул. „К. Б.“№.., сумата в размер на 162 лева ( сто
шестдесет и два лева) – разноски за заплатена държавна такса по настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ №51,
вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на адв. Р. Н. Р., АК - Пловдив, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ №41 , сумата в размер на 846 лева
(осемстотин четиридесет и шест лева) с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните на съдебните им
адреси .
Съдия при Районен съд – К.: _______________________

7