№ 3769
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110113349 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Г.
Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. ****, ж.к. „****", бл. 51, вх. Г, ет.
3, ап. 12, срещу Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21,
с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 2 347 лева, представляваща главница по договор за заем, както и
сумата в размер на 418,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 16.05.2023 г. до 09.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024 г. до
окончателно заплащане на задълженията, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 5293 от 19.09.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
11391 по описа за 2024 г. на Варненски районен съд, 7-ми състав.
В условията на евентуалност са предявени два обективно съединени иска,
както следва. Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД
за осъждане на Д. Г. Г. да изплати сумата от 2 347 лева на Г. Г. Й., получена от
него при начална липса на основание, законната лихва върху главницата в
размер на 418,34 лева, считано от момента на изпадане на длъжника в забава
до 16.05.2024 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред съда, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Предявен е и иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на Д. Г. Г. да заплати сумата от 2 347 лева
на Г. Г. Й., с която Д. Г. Г. се е обогатил неоснователно за сметка на
обедняването на Г. Г. Й., както и законната лихва върху главницата в размер на
1
418,34 лева, считано от момента на изпадане на длъжника в забава до
16.05.2024 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред съда, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че
между страните е сключена устна договорка за заем, по силата на която
ищецът е предоставила на ответника парична сума в размер на 1 200 евро,
еквивалент на 2 347 лева, на 15.05.2023 г. чрез банков превод. Ищецът твърди,
че между тях е имало устна уговорка за връщане на сумата, която обаче не е
изпълнена от ответника, въпреки многократните покани. Ищецът претендира
установяване на задължението за връщане на главницата, както и мораторна
лихва за периода на забава от 16.05.2023 г. до 09.09.2024 г. в размер на 418,34
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателно заплащане.
Ищецът излага, че страните са били в интимна връзка и са работили
заедно на круизен кораб. Твърди, че ответникът я е помолил да му предостави
парична сума за капаро за закупуване на жилище, което родителите на
ответника планирали да закупят. Твърди, че между тях е имало устна уговорка
сумата да бъде върната, като майката на ответника също е обещала, че парите
ще бъдат възстановени, ако се случи нещо между тях като двойка. След
раздялата им ищецът многократно е отправяла покани за връщане на сумата,
но ответникът не е изпълнил задължението си. Ищецът твърди, че страните са
провели среща, на която ответникът е обещал да върне парите, след като
започне работа на кораб, но така и не е сторил това.
В условията на евентуалност ищецът претендира, че ако договорът за
заем не бъде установен, сумата е предоставена при начална липса на
основание, поради което следва да бъде върната на основание чл. 55, ал. 1,
предл. I от ЗЗД. Алтернативно, ищецът твърди, че е налице неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, поради което
сумата следва да бъде върната на основание чл. 59 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът
категорично отрича, че между него и ищеца е сключен устен договор за заем.
Твърди, че никога не е поискал паричен заем от ищеца и че между тях не е
имало никаква уговорка за връщане на сумата. Посочва, че през целия период
на интимната им близка връзка, той е бил този, който е покривал всички
разходи за общото им домакинство, включително разходи за храна, почивки,
дрехи, обувки, козметика, мобилни телефони и други необходими вещи.
Ответникът твърди, че сумата от 1 200 евро, преведена от ищеца на
15.05.2023 г., е била доброволно предоставена като връщане на разходи, които
той е поел за ищеца по време на тяхната връзка. Посочва, че през годините е
изхарчил значително повече средства за ищеца, отколкото сумата, която тя е
превела. Обяснява, че ищецът е обещала да му върне част от разходите, които
2
той е направил за нея, след като започне да получава заплата от работата си на
круизен кораб. Твърди, че сумата не е била заем, а доброволен жест от
благодарност за оказаната му помощ и за направените разходи за нея.
Ответникът предоставя подробна информация за финансовите средства,
които е изхарчил за ищеца. Посочва, че през месец август 2022 г. е закупил два
мобилни телефона за себе си и за ищеца на обща стойност 1 134 лева, както и
че е похарчил над 5 000 евро за почивката им в с. ****. Освен това, той е
изтеглил суми от банковата си сметка за покриване на разходите за документи,
дрехи, обувки и други необходими неща за ищеца, за да може тя да се качи на
круизен кораб и да работи заедно с него. Посочва, че през ноември 2022 г. е
изтеглил 9 387,98 лева, еквивалент на 4 800 евро, с които е покрил всички
разходи за общото им домакинство и разходите за подготовката на ищеца за
работа на кораба.
Ответникът твърди, че никога не е имал нужда от заем от ищеца, тъй като
е имал собствен доход от работата си на круизен кораб и е успявал да покрива
всички разходи за себе си и за ищеца. Посочва, че родителите му също са
работели и са имали достатъчни доходи, което елиминира необходимостта от
заемни средства. Твърди, че родителите му са закупили апартамент с лични
средства и ипотечен кредит, като са внесли капаро в размер на около 13 000
лева от собствени спестявания. Ответникът оспорва претенцията за мораторна
лихва, тъй като отрича, че е длъжен на ищеца каквато и да е сума. Твърди, че
сумата, преведена от ищеца, е била доброволно предоставена като
възстановяване на разходи и не представлява заем. Оспорва и евентуалните
основания за кондикция и неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Ищцова страна чрез пълномощника си адв. Т. поддържа изцяло исковата
молба и моли за уважаване на главния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, а
при условията на евентуалност – на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В
писмените бележки се излага, че по делото безспорно е доказан фактът на
плащане на 15.05.2023 г. на сумата 1 200 евро по сметка на ответника,
удостоверен с банковия платежен документ. Подчертава се, че липсват
доказателства за каузално правоотношение, което да оправдае получаването и
задържането на сумата. Акцентира се, че тезата на ответника за
„възстановяване“ на направени по време на връзката разходи е правно
ирелевантна, тъй като дребните подаръци и финансирането на почивки между
интимни партньори имат дарствен характер и не пораждат насрещно
задължение за реимбурсиране. Развива се довод, че соченото предназначение
на сумата като „капаро“ за жилище се опровергава от писмените
доказателства – предварителният договор и договорът за ипотечен кредит са
сключени от родителите на ответника, преди датата на плащането, а по
банковите извлечения не се установява препращане на преведените 1 200 евро
към продавач или към родителите. Твърди се, че при липса на доказана заемна
уговорка и падеж, главният иск би следвало да се уважи единствено ако съдът
приеме, че от доказателствата следва неявна заемна кауза, но доколкото такова
заключение не може да се направи при противоречивите показания, съдът
3
следва да уважи евентуалния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Посочва се, че
възражението за нравствен дълг е неотносимо: банков превод към интимен
партньор не съставлява изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55,
ал. 2 ЗЗД, тъй като не е доказано обективно морално задължение и съзнателно
поведение по удовлетворяването му. Моли се да се присъдят сторените по
делото разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК, като се присъди и законна
лихва – мораторна за периода 16.05.2023 г. – 09.09.2024 г. и законна от датата
на подаване на исковата молба върху главницата до окончателното изплащане.
Ответна страна чрез пълномощника си адв. И. оспорва исковете и моли за
тяхното отхвърляне като неоснователни. В писмените бележки се поддържа,
че не е доказана заемна уговорка – липсват писмени съглашения, признания
или кореспонденция за заем и падеж; свидетелските показания на ищцовата
страна са косвени и противоречиви. Излага се, че житейски правдоподобна и
подкрепена от доказателствата е версията, че преводът е направен като жест
на благодарност и във връзка със значителни разходи, поети от ответника за
ищеца през периода на връзката им. Подчертава се, че сделката за жилище е
изцяло на родителите на ответника – от сключване на предварителния договор
през 11.05.2023 г. до ипотечното финансиране на 21.06.2023 г., поради което
преводът не е имал характер на капаро и дори е последвал предварителния
договор. Развива се довод, че при лични и семейни отношения извършените
разходи за почивки, вещи и издръжка имат характер на дарения и са
неизискуеми; от това следва, че преводът не е недължим, а доброволен,
мотивиран от личните отношения, и не подлежи на връщане, тъй като липсва
обедняване без основание. Навежда се и възражение по чл. 55, ал. 2 ЗЗД за
нравствен дълг в широк смисъл – според страната плащането е било
продиктувано от морално задължение на ищеца да се отчете за направените за
нея разходи, поради което връщане не се дължи. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме основателност на кондикцията, се прави
възражение за недължимост на мораторната лихва в претендирания размер и
период, доколкото не е доказана надлежна покана към ответника преди
подаване на заявлението, както и че лихвата следва да се присъди от датата на
поканата, респективно от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане. Моли се за присъждане на сторените от ответника разноски по
делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения документ преводно нареждане, се установява, че на
15.05.2023 г. ищцата Г. Й. е превела сума в размер на 1 200 евро, по банкова
сметка на ответника Д. Г. Г.. От представения документ се установява фактът
на извършеното плащане, неговият размер и датата на имуществената
престация. Съобразно константната съдебна практика, вписаното в документа
основание „zahranvane” не се ползва с материална доказателствена сила и
подлежи на доказване с допустимите по реда на ГПК доказателствени
средства.
4
Представено е Банково удостоверение с изх. № 0339-64-009314 от
01.10.2024 г., издадено от „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район „****", пл. „****" № 7, въз основа на искане с
вх. № 0339-94-013909/26.09.2024 г., депозирано от Д. Г. Г. в качеството на
титуляр, съгласно което той ползва разплащателна сметка с IBAN **** във
валута BGN, открита на 21.12.2022 г.
Съгласно второто удостоверение от същата банка, Д. Г. Г. е титуляр и на
разплащателна сметка с IBAN **** във валута EUR, открита на 22.02.2022г.
От представените банкови извлечения по сметка с IBAN **** за периода
22.02.2022 г. – 26.11.2024 г. се установяват множество транзакции, малка част
от които са релевантни към предмета на спора. На дата 10.08.2022 г. е
извършена операция с карта за закупуване на два мобилни телефона на
стойност 1 134,06 лева, еквивалент на 583,05 евро, отразена в банковото
извлечение като разходна операция с авторизационен код *********.
Операцията е извършена чрез безналично плащане с банкова карта и
удостоверява покупка на стоки на посочената стойност на посочената дата. На
дата 25.11.2022 г. е извършено теглене на пари в брой на каса от клиентската
сметка във „****" в размер на 9 387,98 лева, еквивалент на 4 800 евро, с такса
за теглене над определена сума в размер на 65,72 лева, еквивалент на 33,6
евро.
На дата 09.12.2022 г. е получен превод във валута от IBAN **** от A-
ROSA Reederei GmbH, работодател на круизен кораб, в размер на 3 870,29
лева, еквивалент на 1 978,85 евро, с основание „SALA, Salarzahlung".
Трансакцията удостоверява получено трудово възнаграждение от работодател,
установяващо, че ответникът е работил на круизен кораб и е получавал доходи
от тази работа през декември 2022 г. На дата 10.08.2023 г. е получен превод
във валута от същия работодател в размер на 3 204,53 лева, еквивалент на 1
638,45 евро, с основание „SALA, Salarzahlung, GPP Ref.: **********".
Операцията удостоверява получено трудово възнаграждение през август 2023
г., установяващо продължаваща трудова заетост на ответника на круизен
кораб. През периода август 2022 г. – август 2023 г. са извършени множество
плащания на ПОС терминал, удостоверяващи извършени разходи за
потребление в хода на периода на връзката между страните.
Представен е Договор за гаранция от 11.05.2023 г., сключен между „****"
ООД, ЕИК ****, ****, в качеството на купувач, във връзка с предоставяне на
гаранция за изпълнение на задълженията на купувача по Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.05.2023 г., т.е. четири
дни преди извършения превод от ищеца към ответника. Установено в него е,
че купувачът плаща в брой или по банков път на посредника сумата от 3000
лева за закупуване на ап. 146, вх. 5, ет. 1, бл. 227 в ж.к. „****“ в гр. Варна.
Представен е Нотариален акт ****, том II, рег. № 4856, дело № 363/2023
г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Предварителен договор от 11.05.2023 г., по силата на който ****, ЕГН ****, и
**** Г., ЕГН ****, родителите на ответника, закупуват недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Варна. От нотариалния акт се установява, че
5
купувачи по сделката са родителите на ответника, а не самият ответник, и че
сделката е обективирана в окончателен нотариален акт след сключване на
предварителен договор от 11.05.2023 г.
Представен е Договор за ипотечен кредит от 21.06.2023 г., сключен между
„****" АД и **** и **** Г., по силата на който банката е предоставила
ипотечен кредит на родителите на ответника за закупуване на недвижим имот.
Договорът удостоверява, че финансирането на покупката на апартамента е
осигурено чрез банков кредит, отпуснат на родителите на ответника, а не на
самия ответник.
Приложено е извлечение за декларираните данни относно социалното
осигуряване на Г. Й., от което е видно, че в периода от м. юни 2021 г. до м.
февруари 2023 г. е била заета по трудово правоотношение към осигурителя
„****“ с трудово възнаграждение за последните няколко месеца от срока в
размер средно от 1300 до 1400 лева.
Представено е удостоверение от УМБАЛ „****" ЕАД, гр. Варна, от което
се установява, че ****, майката на ответника, е работила в периода 2022 г. –
2023 г., като са посочени получаваните от нея възнаграждения в периода от
август 2022 г. до юли 2023 г. в общ размер на 16039.52 лева.
От разпита на свидетелката ****, родена на 10.07.1975 г., чиито показания
следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че познава Г.
и Д., като Г. е доведената й дъщеря, тъй като с баща й живеят от пет години на
семейни начала. Посочва, че Г. и Д. са имали връзка и заедно са се качили да
работят на кораб. Твърди, че Д. е помолил Г. за пари за капаро за закупуване
на жилище. Тя сподели с тях дали да даде парите, но баща й бил против,
защото ако станело нещо между тях нямало да й се възстановят парите. В
крайна сметка тя му ги предоставила Причината била капаро за жилището,
което закупил Д.. Първата преведена сума била 1 200 евро, но не си спомня
датата. Д. щял да закупува жилище за себе си. Тя му помагала, защото той
нямал необходимата сума. Имали уговорка да бъде върната сумата. Той си
закупил жилище на негово име, според свидетелката.
Тя допълва, че при едно посрещане на летището, защото и двамата били
на кораб, присъствала и майката на Д.. Тя казала да не се притесняват, и че
парите ще бъдат възстановени, ако се случи нещо между тях, както и се
случило малко по-късно. Майката на Д. й се обадила за среща, след като се
прибрали от кораба, но така и не дошла. Само Д. присъствал и казал, че като
се качи на кораб, ще върне парите. Не й върнал парите. Преди да се разделят
Г. го молила да го направи, след като се разделили, няколко пъти. Не живеели
като семейство. Г. си живеела при тях, а той при неговите родители. В
жилището, което той си закупил, не са живели заедно. Отрича Д. да е
заплащал разходите на Имали вече връзка когато се събрали с баща й. През
този период всеки си живеел при родителите. Не са се събирали да живеят
заедно. Когато Г. извършила плащането, те били заедно на кораба и доколкото
знае Д. е разполагал с нейната карта. Знае, че нейната карта е била в него и са
извършвани плащания. Не знае дали с тази карта е извършено плащането на
капарото, но знае че нейната карта е била в него. Г., тя си работела и можела
6
сама да си посреща нуждите. Свидетелката чула думите на майката на Д., че
ако се случи нещо между тях, сумата ще бъде върната. Имали уговорена
среща с майката на Д.. Тя искала да се видят всички, но тя не присъствала на
срещата. Преди да се качат на кораба не знае дали е правил разходи за
подготовка за качване. Такива подробности не знае. Тя работела на летището
във Варна. Осъществила се среща между Г., Д., тя и ****. Съвсем нормално се
провели разговора, тя била по-скоро слушател и се разбрали, че след като Д. се
качи на кораб, ще възстанови тези пари, които Г. му е дала. Тези, които му е
дала за капаро на жилището. Тя чула, че Д. обещава да върне тези пари.
От показанията на свидетеля ****, се установява, че познава Д. от над
двадесет години, защото са семейни приятели с майка му и татко му, а Г.
познава от края на 2019 г. Тогава те се запознали и 2020 г. тръгнали като
приятели. Живели ту при майка му и баща му, ту тя си била при татко си.
Оставала по седмица-две при Д., после си отивала. През 2021 г. живели
заедно. Докато живели заедно през 2022 г. Д. бил на круизен кораб. Качил се
март, август бил отпуска и били заедно на почивки, на ****, Слънчев бряг. Д.
плащал всичко. Г. не работела. Знае, защото си била в **** и когато се върнал
Д., дошъл в Кайсиева, заживели заедно. Свидетелят посочва, че даже когато Д.
слязъл ноември месец, не искал да се качва на кораб, а Г. го накарала. Д. му
сподели, че някъде около пет-шест хиляди евро е изхарчил. Бил е и с тях. Към
момента на процесния превод двамата били на кораб. Д. изпращал част от
парите на майка си и татко си да му ги спестяват. Тъй като той й плащал
всички разходи за да я качи на кораб, тя превела на Д. тази сума за
благодарност, че я качил, че я навел на почивки и така нататък. Март месец се
качили, август слезли по почивки и ноември 2023 г. се върнали. Д. казал, че
той като преведе сумата в неговата си карта. Д. казал, че си спестява пари. Д.
казвал, че Г. му е превела пари в знак на благодарност. Това станало 2023 г., но
не знае месеца. На кораба били от март месец до август. Когато били тук и
живели заедно, тя го молела да се качи и той като харчел по нея пари, тя
казала, че ще си върне жеста. Били заедно на маса. Не знае от къде знае, че
това плащане е свързано с това нейно обещание. Д. нямал нужда от пари за
жилище. Д. не си е купувал жилище. Майка му и баща му пестят, двамата
работят, живеят в гарсониера, майка му търси да закупи жилище. Свидетелят
посочва, че април месец са внесени към фирма „****" 3000 лева капаро, за да
се купи апартамент и той е закупен с ипотечен кредит. Майка му купила
апартамента. Д. живее при майка си в Кайсиева. В новия апартамент никой не
живее, защото се ремонтира. Д. нямал нужда от пари на заем от Г.. Д. си имал
пари, за какво да взима от Г. назаем. През 2023 г. Г. изневерила на Д. на
кораба, той я хванал и тогава **** го извикал на кафе пак да се помирят, но Д.
не пожелал вече. Били са на среща за да се помирят, но нямало искане за
връщане на пари. Г. не е искала пари от Д.. На тази среща, на която си
оправяли личните отношения не е присъствал, но Д. му казал, защото предния
път като се събрали знаели за случая.
От ангажираните чрез разпита на свидетеля **** ****, баща на ищцата,
свидетелски показания, кредитирани по реда на чл. 172 от ГПК се установява,
че Г. и Д. работили на един кораб заедно и един ден дъщеря му се обадила да
7
го пита да даде ли на Д. пари, защото техните били решили да закупят
апартамент, уж за тях двамата, защото били във връзка. **** му се обадила, че
не им стигали парите за капаро. Той бил против, защото нямало да има нищо
на името на ****, а пък парите били доста. Цялата сума била 2500 евро, но
после се оказало, че са ги дали на два транша. Бил против, защото нямало
нищо черно на бяло като документ и затова не бил съгласен. **** казала, че са
провели разговор с майката на Д., която я уверила, че няма да има проблем с
връщането на парите. **** ги е провела парите. В последствие разбрал, че ги е
превела по банкова сметка на Д.. Свидетелят мисли че сумата била 1700 евро.
Доколкото разбрал от **** два пъти е давала пари, общо около 2500 евро. Той
не е участвал в даването на тези пари, тя ги дава от нейната заплата. Тя била
на кораб, била сервитьор и си превела от нейната сметка парите. Когато им
свършил контракта и се върнали в отпуска, на Д. майка му на летището го
убедила, че тези пари каквото и да се случи с децата, ще бъдат върнати на
****. Обаче с течение на времето Д. останал без работа. Говорили с Д. и казал,
че когато се качи на кораб и спечели пари ще върне парите на ****. С течение
на времето казали, че няма да върнат парите, защото били й купували дрехи,
обличали я, гледали я, което не било вярно. Свидетелят посочва, че събрали се
по инициатива на майката на Д. да се разберат как ще се върнат парите, но на
срещата дошъл само Д.. Говорили и стигнали до решението, че когато започне
работа и събере парите ще ги върне. Така станало, че не го качили на кораб, не
си намерил работа. Стигнало се до там да му звъни и да го пита дали ще
връща парите, но той не си вдигал телефона. После му звънял някакъв негов
чичо, който гарантирал, че той е човекът, който командва в тях, и щом той е
казал, че парите ще бъдат върнати, ще бъдат върнати. След още едно известно
време му се обадили и казали, че няма да върнат парите, защото били водили
Г. на почивка и правили други плащания за нея.. Свидетелят посочва, че
никога не са живели заедно Г. и Д.. Били си като гаджета. Никога не са живели
заедно. Най-дългият период, за който се сеща бил три-четири дни, когато
едното лято **** бил в отпуска и тя го помолила да отиде в тях за да ходят
заедно на плаж, да не идва да я взима от ****, а от Кайсиева да тръгват
направо. Това бил най-дългия период, в който е живяла в тях. **** си живеела
вкъщи и си ходела на работа преди да се качи на кораба. За качването на
кораба, доколкото му е известно всичко тя си купила или той. Тя работела на
летището във „Фрий шоп". **** бил на кораб една година преди **** да се
качи. Той я обадил, че е много хубаво там, че заплатата е много добра, може би
и от ревност я качил и нея. Двамата се качили, мисли, че на същия кораб,
където е бил преди това Д.. Той я накарал да се качи. Тя си пускала
документите, обадили й се и направили интервю, не знае дали Д. е съдействал.
Свидетелят посочва, че Г. работела до последно преди да се качи на кораба.
Когато завършила училище започнала да работи. Едновременно с това учела
във Военноморско училище задочно. Д., доколкото знае работел тук, но все го
уволнявали, повече от два-три месеца не е работил. Не е говорил с родителите
на Д. за жилището, просто майката е решила, че трябва да купи апартамент.
От Г. знае, че са търсили заем. Познава родителите на Д.. Знае, че майката
работи в „Терапията“ като санитарка, но за бащата знае единствено, че не е
8
добре здравословно. Вещите на Г. за заминаването й ги подсигурили
свидетелят и тя. Не са му споделяли Д. да е участвал със средства. По
магазини ходили все двамата с ****, Д. го нямало с тях, не знае да е купувал
нещо или ако е купувал е било нещо дребно. Свидетелят посочва, че ползвали
и двамата отпуски. Единия път се върнали август месец, стояли целия месец и
после когато им свършил контракта. През 2022 г., когато Д. бил на кораб, Г.
работела. Той като слязъл, ходили на **** за седмица на почивка. Не му е
споделяла Г. кой е заплащал почивката. По време на съвместното им пътуване
Г. не му е споделяла Д. да й е купувал смарт часовник, дрехи или други неща.
Преди Нова година се върнали. Август месец си били почивка, после си
продължили контракта и се върнали после. Те ходили на почивка преди ****
да се качи на кораб и да пътува. По време на съвместния им отпуск един път
ходили до Павел баня, но не си спомня точно кога. Когато се събрали да
говорят с Д., той знаел, че парите са за капаро за апартамента. Той знаел от
преди това, че тези пари са за капаро, а когато говорили с Д., разговорът вече
бил за връщане на парите, тогава не говорили защо сме ги дали. Тогава той не
оспорил, казал, че когато си намери работа ще ги върне. Тогава вече били
разделени с Г.. На летището с Д. не е говорил за връщане на пари, а с майка му.
Тогава на летището с Д. не е провеждал разговор за връщане на пари. На
срещите били жената, с която живее на семейни начала, други лица от страна
на Д. не е имало.
От разпита на свидетеля **** се установява, че познава Д. и Г.. Д. го
познава доста от преди това, понеже има приятелски отношения с майка му и
баща му. Знае от ****, че Г. му е превела пари, но не знае каква сума. Когато
дошло писмото за делата разбрал, че се съдят за по-крупна сума и тогава
разбрал каква е. Той сам му сподели и казал, че тези пари му ги е превела от
благодарност, защото той й е помогнал да се качи на кораба, помогнал й е да
си закупи работно облекло, да си извади документите. На кораба са били,
когато тя му е превела парите. Свидетелят не е сигурен, но мисли, че началото
на 2023 г. се качили, няма спомен точно месеца. Не знае колко време след
качването му е превела парите. Не е споделял, че му трябват пари за
апартамент. Той работел и вадел добри пари. Докато той работел майка му и
баща му закупили жилище. Мисли, че май месец 2023 г. закупили жилището.
Знае, защото април месец той поискал от Валя 2000 лева назаем, един месец
след това. Познава родителите на Д. и са в много добри отношения. Много
близки приятели са. Свидетелят знае, че капарирали жилището с лични
средства, после теглили ипотечен кредит. Познават се и много често се
събират и те му казали. Около десетина-единадесет хиляди лева било
капарото. Имали ги в наличност. Работели родителите на Д.. Майка му
работела в Терапия, а баща му на ОМВ. Баща му има заболяване и получава
пенсия по болест, но работи допълнително. Пенсията знае, че е около
шестстотин лева, заплатата мисли, че била около хиляда и петстотин до
хиляда и седемстотин лева. Валентина получава около хиляда и петстотин
лева. Тази сума са я имали в наличност към момента на заплащане на
капарото. Той ги возил в колата, когато отивали да плащат. Оставил ги на
„Тракия", а те продължили с парите. На брокера трябвало да плащат. В брой
9
носели пари, имали около тринадесет хиляди лева, доколкото знае в тях, като
ги броили в апартамента. Не знае някой да си е търсил парите. Не знае да е
имало уговорка за връщане на пари. Знае от Д. и той предполагал, че парите са
от благодарност, Не знае дали тя му е казала, че са от благодарност, той така е
предположил. Д. и Г. ходили на почивка в ****. Знае, защото майка на Д. била
много ядосана, защото той за седмица и малко е изхарчил около пет хиляди
евро. Карали са джетове, ресторанти, дискотеки, забавления. Д. правел
разходи, той й купувал доста дрешки, купил й телефон, гримове, скъпи,
маркови неща. Това е преди да се дадат тези пари. Бил с Д., когато купил
телефона Xiaomi и той й го подарил. Не е присъствал на купуването на
другите неща. Г. се е хвалила когато се събират, че й е купил дрехи и
козметика. Бил с Д. и пиели кафе, когато той след два часа трябвало да се
срещне с баща й. Знае, че са си приказвали, той му е казал да се съберат. Не му
е казал да са си говорили за пари.
Така установената фактическа обстановка съдът извлича следните
правни изводи:
Главният иск намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са и евентуални осъдителни искове, които намират правното
си основание съответно в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД и чл. 59
от ЗЗД.
Налице е пълен субективен и обективен идентитет между издадената
заповед за изпълнение № 5293 от 19.09.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 11391 по описа за 2024 г. на ВРС, 7-ми състав с предмета на
предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което същият
се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По отношение на главния установителен иск. Договорът за заем е реален,
за неговото уважаване е необходимо установяване на предаване на сумата и
заемно намерение – уговорка за връщане. По делото е доказан единствено
фактът на банков превод на 15.05.2023 г. на сумата 1 200 евро от ищеца към
ответника. Не са ангажирани доказателства за уговорка за връщане при
сключване на визирания договор между страните, още по-малко за определен
падеж. Съобразно свидетелските показания на разпитаните по инициатива на
ищцата свидетели Йорданов, неин баща, и Тодорова, партньорка на
последния, подобно задължение за връщане е поето едва след прибирането на
страните от съвместната им работа на пасажерски кораб. Дори и да се приеме,
че престацията е извършена с оглед подпомагане на семейството на ответника
да закупи избраният апартамент, то това не санира липсата на постигнато
съгласие за връщане на сумата, доколкото бащата на ищцата заявява, че е бил
против предоставянето й, не защото няма да бъде възстановена, а защото
срещу нея дъщеря й няма да придобие нищо в замяна, тъй като придобитият
имот ще остане лична собственост на купувачите.
Предвид изложеното и с оглед недоказването на основния елемент от
твърдения договор за заем, а именно насрещното задължение за връщане на
10
получената сума, предявеният главен иск подлежи на отхвърляне, като
неоснователен.
Относно евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се разгледа евентуално
предявеният иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за връщане на
недължимо платено при начална липса на основание. Съгласно разпоредбата,
който без правно основание е платил на другиго дълг може да иска обратно
платеното. За основателността на иска следва да се докаже, че е извършено
плащане, че плащането е било при начална липса на основание, т.е. правното
основание за плащането никога не е съществувало, и че полученото от
получателя съставлява имуществена облага за него.
В случая е безспорно, че е извършено плащане на сумата от 1 200 евро,
еквивалент на 2 347 лева, от ищеца към ответника на 15.05.2023 г. Спорен
между страните е въпросът относно наличието на правно основание за
плащането и неговият характер.
Ответникът не твърди наличие на конкретно правно основание, макар, а
възразява, че престацията е извършена поради съществуващ нравствен дълг у
ищцата. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не може да иска връщане онзи, който
съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. В съдебната практика на
Върховния касационен съд се поддържа разбирането, че разпоредбата на чл.
55, ал. 2 ЗЗД може да се отнесе само към уредените в първата алинея случаи
на начална липса на основание, но не и към хипотезите на отпаднало или
неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД и към чл. 59, ал. 1
ЗЗД. Това е така, защото съзнателно изпълнение на нравствен дълг само по
себе си е основанието на престацията, а при втората и третата хипотеза на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието е друго, но даденото може да се иска обратно,
защото то или е отпаднало, или не е могло да бъде осъществено. Затова следва
да се приеме, че въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може
да се разглежда само в случаите на начална липса на основание.
Нравственият дълг по чл. 55, ал. 2 ЗЗД няма правен характер, а
представлява морално задължение, произтичащо от установените в
обществото морални норми и ценности. За да се приложи изключението по
чл. 55, ал. 2 ЗЗД, е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки:
първо, да е налице обективно съществуващ нравствен дълг, и второ, този
нравствен дълг да е бил съзнателно изпълнен от платеца.
В теорията и практиката са давани различни примери за нравствен дълг –
плащането на чужда издръжка, издържането на единия болен съпруг от
другия, плащане на издръжка на собствено, но непризнато дете, осигуряване
на грижи при социално значими нужди. Обективността на нравствения дълг
означава, че той е признат от обществото като морално задължение, което
съответства на утвърдени морални норми и ценности. Съзнателността на
изпълнението означава, че платецът е бил наясно, че изпълнява именно такова
морално задължение, и е действал с намерението да го удовлетвори.
Съзнанието за нравствен дълг следва да се разграничава от намерението на
11
даващия. Изпълнението на нравствен дълг не е равнозначно на дарствено
намерение, макар възраженията на ответника, че сумата е преведена като
благодарност за получени подаръци и съвместни почивки в предходен период
се припокриват по съдържанието си с благодарствено дарение.
В конкретния случай ответникът не е доказал наличието на обективно
съществуващ нравствен дълг на ищцата към него. Твърденията му, че той е
правил разходи за подаръци и развлечения по време на връзката им, и че
сумата е предоставена като възстановяване на тези разходи или като
благодарност, не водят до извода за наличие на такъв по смисъла на чл. 55, ал.
2 ЗЗД. Извършените от ответника разходи за ищцата по време на интимната
им връзка – закупуване на дрехи, телефони, почивки, храна, забавления – са
имали дарствен характер и не подлежат на връщане, още повече, че от
доказателствената съвкупност не се е установява ответникът да е очаквал да
бъде имуществено възмезден за тях, още по-малко да са правени при изрична
такава уговорка между страните. При дарението дарителят действа с
намерението да обогати надарения без насрещна престация и без да очаква
възстановяване. Разходите, правени от единия партньор за другия по време на
интимна връзка, представляват типични дарения, извършени с намерението да
се окаже грижа и внимание, без очакване за възстановяване. Такива разходи не
пораждат нравствено задължение за тяхното възстановяване от другата страна
и не могат да бъдат квалифицирани като основание за възникване на
нравствен дълг. Съществува дълбоко изразено различие между направените
подаръци и поетите разходи за общи забавления по време на връзката с
престираната по банков път парична сума, за която дори не се твърди, че
представлява дарение.
Нещо повече, обстоятелството, че ответникът е правил разходи за ищеца,
не означава, че извършеният в последствие превод на сумата от 1 200 евро е
целял да ги възстанови, или че е съществувал нравствен дълг за тяхното
възстановяване. Доказателства в тази насока не са събрани.
Освен това, в допълнение следва да се отбележи, че разходите за почивки
и забавления са били извършени за двамата, а не само за ищцата.. Това са
типични разходи за двойка в интимни отношения, които имат характер на
съвместно прекарване на време и взаимно споделяне на преживявания, без да
пораждат реституционни последици.
При това положение съдът приема, че не е доказано наличие на
обективно съществуващ нравствен дълг на ищеца към ответника. Дори да се
предположи, че ищецът е имал някакво субективно усещане за благодарност
към ответника, това не съставлява такъв по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД.
Субективните мотиви и емоционалните подбуди на платеца не са достатъчни
за приложение на изключението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД, необходимо е наличието
на обективно признат от обществото морален дълг и съзнателното му
изпълнение.Ответникът не е доказал и че ищецът е съзнавал наличието на
нравствен дълг към него при извършване на превода. Липсват доказателства,
че ищецът е действал с намерението да удовлетвори конкретно морално
задължение. При липса на доказателства за наличието на обективно
12
съществуващ нравствен дълг и за съзнателното му изпълнение от страна на
ищеца, разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение.
С оглед горното искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
2 347 лева.
По отношение на иска за мораторна лихва:
При задължение по чл. 55, ал. 1 ЗЗД обезщетението за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД се дължи от момента на поканата към получателя да върне даденото,
тъй като едва от този момент получателят изпада в забава по реституционното
задължение. В конкретния случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано
само за вземането по главния иск за заем и не обективира покана за връщане
на сумата на основание неоснователно обогатяване, а претенцията по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е предявена за пръв път в исковото производство. Следователно за
кондикционното вземане за главница забава настъпва от датата на връчване на
исковата молба на ответника – 15.11.2024 г., поради което претендираната
мораторна лихва за периода 16.05.2023 г. – 09.09.2024 г. се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съответно се присъжда законната
лихва за забава върху главницата от 2 347 лв., считано от 15.11.2024 г. до
окончателното изплащане, без присъждане на фиксирана сума за минал
период.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцата се дължат сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Общият материален интерес по паричните искове
възлиза на 2 765,34 лв. Уважената част е 2 347 лв., а отхвърлената – 418,34 лв.,
поради което степента на процесуален успех на ищцата е приблизително
84,87%, а на ответника – 15,13%.
Ищцата е доказала разноски в размер на 355,31 лв. за заповедното
производство по ч.гр.д. № 11391/2024 г. и 355,31 лв. за исковото производство
по гр.д. № 20243110113349. Съразмерно с уважената част на исковете на
ищцата следва да се присъдят 84,87% от 355,31 лв. за заповедното
производство, равни на 301,54 лв., и 84,87% от 355,31 лв. за исковото
производство, равни на 301,54 лв. Ответникът е доказал 800,00 лв. разноски за
исковото производство; съразмерно с отхвърлената част (15,13%)
на ответника се присъждат 121,02 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
с. ****, ж.к. „****", бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 12, срещу Д. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21, положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата 2 347 (две хиляди
триста четиридесет и седем) лева, представляваща главница по договор за
заем, , и законна лихва върху главницата от 09.09.2024 г. до окончателното
13
изплащане, за които е издадена Заповед № 5293 от 19.09.2024 г. по ч.гр.д. №
11391/2024 г. на ВРС, 7 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21,
да заплати на Г. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. ****, ж.к. „****",
бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 12, сумата 2 347 (две хиляди триста четиридесет и
седем) лева, представляваща недължимо платена на 15.05.2023 г. сума при
начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава върху тази
главница, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
с. ****, ж.к. „****", бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 12, срещу Д. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21 иск за сумата от 418,34 (четиристотин и
осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки) лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.05.2023 г. – 09.09.2024 г. върху сумата от 2 347
(две хиляди триста четиридесет и седем) лева, на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21,
да заплати на Г. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. ****, ж.к. „****",
бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 301,54 (триста
и един лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща съразмерна
част от извършените разноски от ищцата за заповедното производство по
ч.гр.д. № 11391/2024 г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21,
да заплати на Г. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. ****, ж.к. „****",
бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 301,54 (триста
и един лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща съразмерна
част от разноските на ищцата за исковото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. ****, ж.к.
„****", бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 12, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 121,02
(сто двадесет и един лева и две стотинки) лева, представляваща съразмерна
част от разноските на ищцата за отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14