Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесет
и трети февруари 2022г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря П. М.
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 1708 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 129, ал. 7 от ДОПК, вр. чл. 4 от ЗМДТ, вр. чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Нектар
Натура“ ООД, представлявано от К.П. срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/
№16/31.03.2021г. на орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ /„МДТ“/
към дирекция „Общинска собственост, местни данъци и такси“ /„ОСМДТ“/ при Община
Суворово, потвърден с Решение №01/02.07.2021г. на кмета на Община Суворово.
Жалбоподателят оспорва АПВ №16/31.03.2021г. на
орган по приходите в отдел „МДТ“ към дирекция „ОСМДТ“ при Община Суворово,
потвърден с Решение №01/02.07.2021г. на кмета на Община Суворово, в частта на отказаните
за възстановяване ДНИ и ТБО за периоди от 2015г. до 2021г. в размер на 2000 лв.
Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на акта, като сочи, че
изчисленията на администрацията за дължимите данъци и такси не отговарят на
условията на ЗМДТ – таксите да са разходноориентирани. В писмени бележки сочи,
че по делото не се събраха доказателства, че в близост до имота има разположени съдове за битови отпадъци,
т.е. че Община Суворово реално е осигурила възможността да престира услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване. Не са приложени и доказателства, от които да е
видно, че работници по чистотата и/или лицензиран за тази дейност изпълнител в
конкретни дни са извършвали своята дейност по поддръжка на териториите за
обществено ползване и/или по сметопочистване или сметоизвозване. Намира, че
административният орган не е доказал осъществяването на всяка една услуга, за
която се дължи ТБО - услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване.
Ответникът, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Намира, че при издаване на оспорения акт са
спазени процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че дружеството се е
възползвало от възможността да декларира, че не ползва имота и да бъде
освободено от заплащането на таксата за битови отпадъци за 2016г., 2017г. и
2021г. Твърди, че в настоящото
производство по безспорен начин се е установило реалното извършване на услугите
предвидени в ЗМДТ - сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация в предвидената форма и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка в настоящото производство е АПВ
№16/31.03.2021г. на орган по приходите в отдел „МДТ“ към дирекция „ОСМДТ“ при
Община Суворово в частта на отказаните за възстановяване ДНИ и ТБО за периоди
от 2015г. до 2021г. в размер на 2000 лв.
С оспорения акт на жалбоподателя на основание чл.
129, ал. 1 от ДОПК е отказано възстановяване на ДНИ за периода от 2015г. до
2021 г. и е възстановена сума в размер на 0.01 лв. надвнесена ТБО за 2017г.
За да издаде оспорения акт, органът по приходите е
констатирал следното:
По персонални партиди съгласно подадени
декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации е
установено, че дружеството е подало Декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти съответно с вх.№ *********/01.07.2009г.
и вх. №**********/21.06.2010г. за недвижим имот – земя и производствена сграда,
УПИ **, квартал ** по
плана на село *****, община Суворово, обл. Варна. Декларираната
отчетна стойност на земята и сградата е в размер на 64 184.88 лв.
По отношение на ТБО за периода дружеството е
подало следните декларации:
1.
Декларация,
заведена под №**********/17.12.2014г., с която дружеството декларира, че имотът
няма да се ползва през цялата 2015г.
2.
Декларация,
заведена под №**********/24.11.2016г., с която дружеството декларира, че имотът
няма да се ползва през цялата 2017г.
3.
Декларация,
заведена под №**********/11.11.2020г., с която дружеството декларира, че имотът
няма да се ползва през цялата 2021г.
Констатирано е, че посочените декларации са
обработени и за тези години дружеството е освободено от сметосъбиране и
сметоизвозване според чл. 71, т. 1 от ЗМДТ.
За 2016г., 2018г., 2019г. и 2020г. няма входирани
и обработени декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. За горните периоди ТБО е
начислена в пълен размер.
Дължимите от дружеството ДНИ и ТБО са внесени
доброволно през годините. За 2017г. дружеството има надвнесена сума за ТБО от
0.01лв., която е възстановена по банковата сметка на жалбоподателя.
В хода на съдебното оспорване на АПВ
№16/31.03.2021г. на орган по приходите в отдел „МДТ“ към дирекция „ОСМДТ“ при
Община Суворово е ангажирана от ответната страна ССчЕ за установяване на размера
на таксата за битови отпадъци за годините 2015г.-2020г. при отчитане на всички
характеристики включително и вида на имота /за промишлени цели/ и на
характеристиките на земята, както и на стойностите на компонентите на таксата
за битови отпадъци поотделно, както и начина и срока, по който са достигнати заложените
стойности по план сметките на базата на данните в първичните документи,
представени от общинската администрация.
Съдът кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице като
обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице размерът
на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица (вкл.ЕТ) за
гр.*****, с.******, с.******, с.******, с.******, с.*******, с.******, с.****** и с.***** за периода 2015год.-2020год. е 9.00 промила годишно, изчислен
пропорционално върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на
имота. В подробна справка за задълженията
на жалбоподателя (л.40-43), в т.ч. за ТБО (л.42-43) вещото лице констатира,
че за периода 2015-2020 год. размера на дължимата от жалбоподателя такса
съответства на констатираната от органа по приходите по процесния акт. Към
25.06.2021год. жалбоподателят няма неплатени задължения за МДТ. В Приложение № 6 вещото лице направи
съпоставка между заложените стойности по план сметките и отчетните данни в
първичните документи, представени по делото от общинската администрация, от
която е видно, че за 2016г., 2018г., 2019г. и 2020 г. заложените стойности по
отчетните план сметки са достигнати от отчетните данни с последните плащания за
годината, през м.декември. За 2015г. и 2017г. заложените стойности по план
сметките не са достигнати. Изпълнението на план сметките за тези години е както
следва: за 2015 г. – 97,6%, за 2017 г. – 99,2%.
Съдът констатира, че между страните не е спорно,
че дружеството е собственик на имот - земя и производствена сграда, УПИ **, квартал ** по плана на село *****, община Суворово, обл. Варна и, че същото е декларирало пред дирекция „МДТ“
при Община Суворово собствеността си върху този имот. Собствеността на
дружеството върху имота се установява и от приложения към жалбата нотариален
акт. Между страните не е спорно и обстоятелството, че дружеството е заплатило в
цялост задълженията си за ДНИ и ТБО за имота за процесните данъчни периоди.
Спорният по делото въпрос е: налице ли са
недължимо платени суми за ДНИ и такса битови отпадъци от
жалбоподателя, подлежащи на прихващане/възстановяване по реда и в
производството по чл.128 и сл. от ДОПК?
Съдът съобрази при отговора на този въпрос, както
относимите разпоредби на ЗМДТ и ДОПК, така и Решение № 11300 от 09.11.2021 г.
по адм. д. № 5031/2021 на Върховния административен съд[1],
поради което намира, че жалбата е основателна, макар и по различни от изложените
в нея съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК
съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизирания акт, както
и на актовете по прихващане и възстановяване по арг. от чл.144, ал.1 ДОПК, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени
ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
В случая съдът намира, че преди да пристъпи към
решаване на материалноправния спор по същество, следва да извърши цялостна
проверка относно спазването на процесуалните разпоредби по издаването на
обжалвания акт, вкл. на компетентността на органа по приходите.
Режимът на прихващане в данъчното право е
регламентиран в разпоредбата на чл.128 от ДОПК, съгласно която норма недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите.
Процесуалният ред за връщане на недължимо платени
местни данъци и такси е този по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1 и
чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Същият ред е предвиден и за установяването,
обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по ЗМДТ. Предвид
препращащите разпоредби на чл. 4, ал.1 и чл. 9б ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК се
приемат за приложими и по отношение на процедурата за прихващане или
възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази
процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения,
каквито съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК са и задълженията
за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е
и разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ДОПК, която изрично третира начина на
възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ. Необходимо е да се
посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от задължения субект или
събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово
искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са
регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК.
Съгласно чл. 129, ал.3 от ДОПК, след постъпване на
искането се извършва проверка или ревизия, като в първата хипотеза, която е
налице в настоящия случай, се издава АПВ, с който се уважава искането (изцяло
или частично) или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло
или частично на поисканите суми. Изборът на способ, чрез който да бъде
установена дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми, е изцяло
в правомощията на органа по приходите. Според чл. 129, ал.7 от ДОПК, актовете
за прихващане или възстановяване се обжалват по реда за обжалване на
ревизионните актове. От своя страна нормата на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ
регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4,
ал.5 във вр. с ал.1 от ЗМДТ и чл. 152, ал.2 от ДОПК, кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК, а ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната
агенция за приходите /НАП/. Правата и задълженията на органи по приходите във
връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци по ЗМДТ
по реда на ДОПК се възлагат от Кмета на Общината на изрично посочени служители
/чл. 4, ал.4 от ЗМДТ/.
Оспореният в настоящото производство АПВ
№16/31.03.2021г. издаден от орган по приходите в отдел „МДТ“ към дирекция
„ОСМДТ“ при Община Суворово е по реда на чл.129 от ДОПК. Съгласно чл. 110, ал.4
от ДОПК проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо
изрично писмено възлагане. По делото е представена Заповед № 149/05.04.2017г., издадена
от кмета на община Суворово, с която П. И. е определена
за орган по приходите при установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци и такси към Община Суворово /л.47 от а.д. №687/21г./. Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл. 110, ал.4 от ДОПК вр. чл. 129, ал. 2, т.2 и ал.3 от ДОПК и в
кръга на определените в чл. 129, ал. 3 от ДОПК правомощия.
Постановяването му, обаче е направено при
съществени пороци на процесуалните правила.
В съответствие с принципа, заложен в чл.3, ал. 1
от ДОПК, органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в
производствата по този кодекс. Съотнесено към производството по чл.129 от ДОПК,
прилагането на този принцип означава, че в това производство, органите по
приходите са длъжни обективно да установяват всички факти от значение за
претендираното от задълженото лице право за възстановяване на недължимо внесени
суми. В този смисъл преценката за основателността на искането на жалбоподателя
за възстановяване на претендираната сума предполага отговор на
материалноправния въпрос дали по отношения на нея са изпълнени изискванията на
материалния закон, за определянето й като сума, подлежаща на възстановяване.
В случая искане вх. № 11-00-152/24.03.2021 г. е
неясно и неконкретно, като не е ясно нито основанието, на което се претендира възстановяване,
нито за кои периоди и за какви задължения е внесена твърдяната в искането сума.
В искането е посочено единствено, че се претендира възстановяване на "ДНИ
и ТБО в размер на 2564.88лв.", без да е ясно за кой период се отнася
твърдяната като внесена ДНИ и ТБО, както и размера на главница и лихви за съответния
период. В случай, че жалбоподателят
не е уточнил периода, както и размерите на конкретните главници и лихви за
всеки период, за който претендира възстановяване, е следвало да му бъде указано
да го стори. От съдържанието на жалбата до съда става ясно, че претенцията му
обхваща целия период от 2015 г. до 2021 г., но единствено относно сума в размер
на 2000 лв. В случая съгласно чл.129, ал.1, изр.2-ро от ДОПК искането за
прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Отделно от горното в пледоарията по същество от
процесуалния представител на ответника беше направено възражение за погасяване
по давност на претенцията за 2015г. В процесния акт обаче липсва точна правна
квалификация на основанието за отказа за възстановяване на дължимите ДНИ и ТБО,
като не са посочени и периодите и конкретните суми.
Липсата на мотиви към административния акт не
позволява проверката какви факти административният орган е приел за установени,
как ги цени в хипотезата на приложимата правна норма относно заявеното право и
с какви изводи го признава или отхвърля, което по същество прави невъзможен
контрола за законосъобразност в съдебната фаза на административния процес. Допълнително
соченото неконкретно искане затруднява и проверката за преклузивния срок по чл.
129, ал. 1 от ДОПК, респ. кога е изтекъл и за коя част от претендираната сума е
изтекъл, с оглед направеното възражение от ответника. Без съмнение при изтичане
на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК искането за възстановяване не
подлежи на разглеждане, като неговото просрочие би обусловило отказ на органа
по приходите за възстановяване на претендираните ДНИ и ТБО, за което е следвало
да се изложат изрични мотиви в АПВ.
При това положение е следвало искането да се
остави без движение на основание чл. 30, вр. чл. 27 от АПК, вр. § 2 от ДР от ДОПК. На дружеството е следвало да се укаже, че следва да уточни претенцията си
за възстановяване на сумите за недължимо платени ДНИ и ТБО за имота с посочване
на периоди, главници и лихви с указание, че при неизпълнение производството ще
бъде прекратено и едва след отстраняване на нередовностите да бъде постановен
нов акт по чл.129, ал.2 от ДОПК по искането. Вместо това с резолюция от 31.03.2021г.
е възложена проверка, с което е даден ход на нередовно искане, което е
опорочило констатациите на проверката.
Независимо, че гореизложеното е достатъчно
основание за отмяна на оспорения акт, без необходимост съдът да се произнася по
съответствието му с материалния закон, следва да се посочи, че в хода на
производството въпреки разпределената между страните доказателствена тежест от
съда, ответникът не посочи и не представи доказателства за мястото за поставяне
на контейнери, които да са в близост до имота по схема, одобрена от главния
архитект, съобразно изискванията на чл.2, ал. 1 от Наредба за реда и условията
за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ на Община Суворово, което да определи регулярното извършване на услугите на
територията на Община Суворово. От друга страна жалбоподателят не посочи
подавани декларации за амортизационните
изчисления по отношение на процесния имот, както и декларации по
чл. 71, т. 1 от ЗМДТ и чл. 27, т. 1 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги за 2016г., 2018г., 2019г. и
2020 г.
Като съобрази тълкуването на относимите разпоредби
в Решение № 11300 от 09.11.2021 г. по адм. д. № 5031/2021 на Върховния
административен съд и императивната разпоредба на чл. 8, ал.1 от Закона за съдебната власт,
съгласно който органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво
спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят, съдът намира, че следва да приложи
принципа за точно и еднакво прилагане на закона от всички съдилища спрямо
всички лица и за всички случаи, за които се отнася /чл. 124 и чл. 125 от Конституцията на Република България вр. чл. 8 от ЗСВ/ поради което настоящата
инстанция приема, че следва да отмени Акт за прихващане или възстановяване
№16/31.03.2021г. на орган по приходите в отдел „МДТ“ към дирекция „ОСМДТ“ при
Община Суворово, като следва да изпрати административната преписка на орган по
приходите в отдел „МДТ“ при Община Суворово за произнасяне по искане вх. №
11-00-152/24.03.2021 г. за издаване на АПВ съгласно мотивите на настоящото
решение.
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на жалбоподателят следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски по опис в размер на 50 лева - платена държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване
№16/31.03.2021г. на орган по приходите в отдел „МДТ“ към дирекция „ОСМДТ“ при
Община Суворово, потвърден с Решение №01/02.07.2021г. на кмета на Община
Суворово.
ИЗПРАЩА административната преписка на орган по приходите в отдел „МДТ“ към дирекция „ОСМДТ“ при Община Суворово за произнасяне по искане вх. № 11-00-152/24.03.2021 г. за издаване на АПВ при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Суворово да заплати на „Нектар Натура“ ООД, ЕИК *********, представлявано от К.П. сума в рaзмер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Съдия:
[1] “Подаденото
обаче искане за възстановяване е нередовно от фактическа страна, тъй като в
него няма посочване на това какви суми се иска възстановяване, съответно
посочване за всеки един от имотите за всяка една от процесните години каква
сума е била недължимо заплатена. В тази хипотеза при условията на чл.30,ал.2 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК искането за възстановяване е следвало да бъде
оставено без движение, като бъде указано на заявителя да уточни за кой имот за
всяка от една от годините каква сума претендира за възстановяване.
Постановяването на акт по нередовно подадено заявление съставлява съществено
нарушение на административно-производствените правила. Същото е такова
естество, че обуславя необходимостта от отмяна на акта само на това основание,
без спорът да бъде разглеждан по същество.“