ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
31.03.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Виолета Вълкова и
прокурора Камелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 158 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от В.А.Т., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно
заседание Т. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда №
300/24.09.2010 г., постановена по НОХД № 880/10 г. по описа на СГС, Т. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3,
вр.чл. 115 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 17 години. Със същата присъда, на основание чл. 68 НК, СГС е привел в
изпълнение наказание от 1 година "лишаване от свобода" наложено на
лицето по НОХД № 386/07 г. на РС Берковица.
Осъденият е
започнал да търпи определените му наказания на 07.02.2009 год., като до 07.02.2010
год. е изтърпял наказанието наложено му по НОХД № 386/07 г. на РС Берковица, а
след тази дата е започнал да изтърпява и наказанието по НОХД № 880/10 г. по
описа на СГС.
До момента,
от това наказание осъденият е изтърпял фактически 11 години 1 месец и 24 дни, а
от работа – 1 година 6 месеца и 10 дни или общо изтърпяното до момента
наказание е 12 години 8 месеца и 4 дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 4 години 3 месеца и 26 дни.
От горното е
видно, че осъденият е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от рецидив
и вреди и индивидуален план за
изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са
отчетени високи стойности - 94
точки. В тази връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са отчетени в
разделите отношение към правонарушението
- отрича отговорност за извършеното престъпление, не осъзнава мотивите за
собственото си поведение, не е съпричастен към жертвата, не е съгласен с
правния процес и размера на наложеното му наказание; Начин на живот и обкръжение - основно контактува с криминално
проявени лица, безразсъдно и рисково поведение, което обичайно го подтиква към
извършване на правонарушения; умения за
мислене - не се замисля за последиците от своите действия, не разпознава и
не решава проблеми по адекватен начин. Трудно осъществява социално приемливи
модели на взаимоотношения с хората и институциите; злоупотреба с алкохол - не разпознава вредното влияние на алкохола
за незаконното му поведение; междуличностни проблеми – свръх агресивен, налага
своето мнение и не приема отказ.
Рискът от вреди за обществото след освобождаване от затвора
е СРЕДЕН и се определя от настоящото правонарушение и криминалното му минало.
Невъзможността да прецени последствията от своите действия са основен дефицит в
поведението му.
Рискът от
вреди за служителите е бил определен като нисък,
а за останалите лишени от свобода - среден.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени ограничаване
на участие в субкултурни дейности; спазване на установените правила; повишаване
на мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални
контакти; затвърждаване на трудовите навици; преценка на минало поведение;
подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите
стойности на риска от рецидив се понижават до 79 т., а риска от вреди за
служителите се повишава на среден.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в
следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в Т. се наблюдава
частична положителна промяна – риска от рецидив понижаване числовите си стойности
на 73 т. Наред с това, осъдения полага усилия да страни от конфликтни ситуации,
успешно се справя със самоконтрола и се въздържа от агресивни прояви. Изпълнява
отговорно трудовите си задължения и оползотворява престоя си с работа и е
участие в избрани от него мероприятия. Поддържа много добри взаимоотношения със
семейството си. Рискът от вреди за служителите се променя на нисък - отнася се
с уважение към служителите и не нарушава установените правила.
От 02.01.2019
г. полага доброволен труд на основание чл. 80 от ЗИНЗС като хигиенист на етажа.
Успешно е приключил участието си в два курса за религиозна подкрепа -
„Тълкуване на Новия завет", през 2019 г. и „Тълкуване на Стария завет”
през 2020 г. Преминал е и през специализирана групова работа „Умения за мислене”,
която се проведе в ЗОЗТ през 2020 г. Не е награждаван, но няма и наложени
дисциплинарни наказания. Стреми се да спазва установените правила. Съгласен е с
договорените дейности от плана на присъдата и част от планираните мероприятия
се реализират.
Според ИСДВР
обаче, показаното добро поведение от лишения от свобода за времето на престоя в
МЛС, не е категорично доказателство, че той е променил модела, манталитета и
стереотипа си на престъпно мислене и поведение. Участва избирателно в
организираните спортни и културни мероприятия в ЗОЗТ, според личните си
предпочитания. Склонен е да сътрудничи на пенитенциарния персонал, само ако има
лична изгода. Предстои работа в зоните „Криминално минало“, „Злоупотреба е
алкохол“, „Нагласи“ и „Умения за мислене", с цел формиране на
самокритичност и просоциални нагласи, разпознаване на проблемите и предприемане
на законосъобразни стъпки за тяхното решаване.
Изготвилия
доклада е категоричен, че към настоящия етап от изтърпяване на присъдата Т. все
още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот. Демонстрираното примерно поведение в
контролирана среда не е категоричен индикатор за наличие на трайна промяна на
личността, ориентирана към спазване на законите. С оглед изпълнение в пълен
обем целите на наказанието залегнали в чл. 36 от НК е препоръчително
корекционната работа с осъдения да продължи.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Положителните резултати, които се цитират в
доклада, полагането на труд и отчасти доброто поведение в затвора не елиминира
констатацията, че рискът от рецидив и
риска от сериозни вреди по отношение на обществото първоначално са били
определени, а в последствие и са се запазили в средните стойности, и то в охраняема среда.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна
репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а
по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че Т. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В.А.Т., роден на *** год. в гр. Берковица,
понастоящем в Затвора гр. Враца, български гражданин, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част в размер на 4
години 3 месеца и 26 дни от наложеното му наказание "лишаване от свобода"
за срок от 17 години, определено му с Присъда № 300/24.09.2010 г., постановена
по НОХД № 880/10 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението да се изпрати на осъденото лице, а след влизането му в сила и на
Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: