№ 2764
гр. Варна, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501533 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Булком инвест“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Одесос“, ул. „Кракра“ № 38А, срещу решение
№1057/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 5121/2021 г. на ВРС , в частта, с
която е прието за установено, че „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №
32А, ет.6, не дължи на въззивника, поради пълно погасяване чрез прихващане,
следните суми: сумата от 2792,93 лева, представляваща платена на
14.05.2021г. при начална липса на основание сума по изп. дело №
20097110400554 по описа на ЧСИ Даниела Петрова Янкова, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
погасяване на задължението, сумата от 1072.61 лева разноски, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 15.06.2018г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 126-ти състав, сумата от 45 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 15 лева разноски за
въззивното производство, присъдени с Решение от м. март по в.гр.д. №
9330/2017г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.439, ал.1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваната част, с твърдения за процесуални нарушения във връзка с
процедурата по размяна на книжа и за липсата на предпоставките за
погасяване на процесните вземания чрез прихващане. Твърди се, че
решението не е съобразно със съдебната практика, че знанието на длъжника
за наличието на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно
релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. В
случая изпълнително дело срещу ответника не е образувано, не му е връчвана
ПДИ с приложена към нея заповед за изпълнение, поради което срок за
подаване на възражение не е започвал да тече, респективно заповедта за
1
изпълнение не е влязла в сила. Ответникът не е длъжник по изп.д. 629/2014г.
и спрямо него няма поискани и предприети действия за принудително
изпълнение. Изпращаните по делото ПДИ не се отнасят за ответника,
допуснатият от ЧСИ запор не е наложен ефективно, а първата молба на
взискателя за насочване на принудително изпълнение срещу него е от
15.05.2020г. за налагане на запор за внесена парична гаранция. По тези
съображения се поддържа, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден изпълнителният лист в полза на ищеца, не е стабилизирана, а
обективираното в нея вземане е погасено с кратката 3-годишна давност,
приложима за задълженията по запис на заповед, доколкото не е установено
със съдебно решение. Навеждат се доводи и за прескрибиране на записа на
заповед поради пропускането на срока по чл.531, ал.1 от ТЗ. Излага се, че
прихващането с погасено по давност активно вземане в случая не може да
произведе действие, тъй като към момента на погасяването му по давност –
31.07.2011г., пасивното вземане на ответника по изп.лист по гр.д.19390/2015г.
не е било нито ликвидно, нито изискуемо, нито дори е съществувало. То е
придобило това качество едва след погасяване на активното вземане по
давност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че всички искания в просрочения
отговор на ответника са били разгледани, независимо, че е бил подаден след
срока по чл.131 от ГПК. Твърди, че въпросът за връчване на заповедта за
изпълнение на ответника още през 2015г. е разрешен по ч.гр.д. 3086/2021г. на
ВОС и не подлежи на преразглеждане. Поддържа, че всички възможности за
релевиране на възражения за давност са изчерпани с оглед произнасянето на
касационната инстанция по иска по чл.270, ал.2 от ГПК. Счита същите за
недопустими, а по същество – неоснователни, по съображения, че заповедта
за изпълнение е стабилизирана още преди предявяване на иска по чл. 270, а. 2
от ГПК, а видно от приложените по делото съдебни решения, давностният
срок е прекъсван многократно. Твърди, че заповедта за изпълнение е връчена
на ответника по изп.д. 629/2014г., като последният се е защитавал активно по
него, включително обжалвайки многократно действията на ЧСИ. Поддържа,
че управителят на ответното дружество е знаел за заповедта, тъй като му е
връчена лично в качеството му на длъжник по нея като физическо лице.
Позовава се на доказан фактически състав на прихващането и настъпването
му с обратна сила – от първия ден, в който е било възможно, поради което
счита за ирелевантно дали ответникът е страна по изпълнителното
производство и дали срещу него са предприети действия по принудително
изпълнение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
2
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Булком инвест“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Одесос“, ул. „Кракра“ № 38А, срещу решение
№1057/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 5121/2021 г. на ВРС , в частта, с
която е прието за установено, че „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №
32А, ет.6, не дължи на въззивника, поради пълно погасяване чрез прихващане,
следните суми: сумата от 2792,93 лева, представляваща платена на
14.05.2021г. при начална липса на основание сума по изп. дело №
20097110400554 по описа на ЧСИ Даниела Петрова Янкова, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
погасяване на задължението, сумата от 1072.61 лева разноски, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 15.06.2018г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 126-ти състав, сумата от 45 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 15 лева разноски за
въззивното производство, присъдени с Решение от м. март по в.гр.д. №
9330/2017г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.439, ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.10.2022г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3