РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120103385 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.439 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от Д. Д. ЯНК. ЕГН **********, с адрес: град ** против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2,
представлявано от изпълнителния директор, за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1 412, 62 лева, от която: сумата 438, 27 лева,
представляваща главница, сумата 27, 15 лева, представляваща законна лихва за периода от
31.07.2020 година до 11.03.2021 година, сумата 523, 29 лева, представляваща неолихвяеми
вземания, сумата 150 лева, представляваща разноски по изпълнително дело и сумата 237, 01
лева, представляваща такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 31.03. 2021 година,
събирани в производството по изпълнително дело № 911/2021 година по описа на ЧСИ Т.М.
рег. № 803 на КЧСИ, поради изтекъл петгодишен давностен срок.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че на основание изпълнителен лист, издаден на 07.01.2014 година
въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско
дело № 10 773 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, е образувано
производството по изпълнително дело № 1276/2014 година по описа на ЧСИ Т.М. рег. №
803 на КЧСИ. В хода на това производство са извършени изпълнителни действия, но то е
1
прекратено на основание с Постановление, влязло в сила на 29.07.2020 година, поради
настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като частния съдебен
изпълнител е приел, че последното изпълнително действие е на 24.01.2015 година. От името
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор, са
поискали издадения изпълнителен лист да им бъде върнат и са образувано изпълнително
дело № 911/2011 година описа на ЧСИ Т.М. рег. № 803 на КЧСИ. Ищецът излага, че от
последното изпълнително действие по първото образувано изпълнително дело на 24.01.2015
година до датата на образуване на новото изпълнително дело са изтекли 6 години и 1
месец. На следващо място ищецът счита, че в периода от 24.01.2015 година до 22.02.2021
година е изтекъл 5 – годишен давностен срок. Поради изложеното ищецът предявява иск за
установяване, че не дължи сумите поради изтекъл давностен срок.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Натали Г. Вукадинова, е дал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Уточнява, че
дружеството е кредитор на вземането след цесия от 10.01.2017 година. От името на
ответника е конкретизирано, че в хода на образуваното изпълнително дело многократно са
предприемани изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо давността. Уточнено е в
отговора, че с молбата за образуване на изпълнителното производство ответникът е
възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител. На 26.11.2014
година е изпратено запорно съобщение до работодателя, и на същата дата е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която е била връчена редовно. На 05.01.2015 година
отново е изпратено актуално запорно съобщение до работодателя. На 23.12.2014 година и на
24.01.2015 година са постъпили суми, удържани в изпълнение на наложения запор. На
07.03.2017 година е постъпила молба за конституиране на взискател – ответника в
настоящото производство. На 04.12.2017 година е постъпила молба за извършване на
справка в ел. регистър на БНБ и съответно искане за налагане на запор. В резултата на това
на 31.01.2018 година е изпратено запорно съобщение до банка. На 20.09.2019 година е
депозирана молба за извършване на справка за получаваните от длъжника трудови
възнаграждения.
От името на ответника е изложен правен довод, че предвид приложение на ППВС №
3 от 18.11.1980 година при образувано изпълнително производство давност не тече.
Постановлението се прилага до отмяната му с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
година, постановено по тълкувателно дело № 2/2015 година на ВКС, ОСГТК. Ответникът
излага и правен довод за това, че следва да се приложи тълкуваните на закона съгласно и
Решение № 170, постановено по гражданско дело № 2382/2017 година, IV г.о., съгласно
което тълкувателното решение се прилага занапред, както и Решение № 37 от 24.02.2021
година, постановено по гражданско дело № 1747/2020 година, ВКС, Четвърто гражданско
отделение. В писмения отговор са изложени подробни фактически и правни доводи, поради
2
които ответната страна счита, че искът е неоснователен и следва да бъде постановено
решение за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Г.
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спори излага
фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният
му представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
По приложимия закон настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът
може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 е посочено, че искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
както и предвид приложимия материален закона, се установява следното от фактическа и
правна страна:
С изпълнителен лист № 07.01.2014 година, издаден по частно гражданско дело №
10 773 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година въз основа на влязла в сила заповед
по чл.410 от ГПК от 11.12.2013 година, Д. Д. ЯНК., ЕГН ********** адрес гр.** , да
заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК ********* адрес: гр.
София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сг.14, представлявано от
Луик Льо Пишу, чрез юрисконсулт Даниела Иванова Въчева, сумата от 669.62 лева
(шестстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) – главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX – 02898527 от 23.08.2012г., сумата от
47.17 лева (четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки) – възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2013г. до 26.11.2013г., сумата от 96.48 лева (деветдесет и шест лева и
четиридесет и осем стотинки) – такси по договора както и законната лихва върху главницата
от 10.12.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 125 (сто двадесет и пет лева ) -
разноски, включващи 25 лева за заплатена държавна такса и 100 (сто) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По аналогия на чл. 117 от ЗЗД настоящият състав приема, че считано от влизане в
сила на заповедта по чл.410 от ГПК е започнала да тече нова, петгодишна давност, която е с
този срок и по отношение на вземанията за лихви.
Въз основа на издадения изпълнителен лист взискателят е подал молба на 18.11.2014
година и е образувано производството по изпълнително дело № 20148030401276 по описа
на Частен съдебен изпълнител Т.М., рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие района на
Бургаски окръжен съд. Това изпълнително производство е прекратено с постановление за
3
прекратяване на изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с изх. Номер от
26.05.202120 година, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. На издадения изпълнителен лист частния съдебен
изпълнител е направил отразяване, че последното действие по принудително изпълнение по
това дело е предприето на 24.01.2015 година.
Видно от приложения препис от изпълнителното дело покана за доброволно
изпълнение, изпратена на 26.11.2014 година, получена от длъжника на 11.12.2014 година,
на 27.11.2014 година е отправено искане за издаване на документ до НАП относно
длъжника в производството. По изпълнителното дело са представени доказателства от
длъжника за извършени плащания по дълга, предхождащи датата на образуване на
изпълнителното производство /плащания извършени през 2012 година и 2013 година/ На
05.01.2015 година е изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника, получено на
07.01.2015 година. На 26.01.2015 година по сметка на взискателя е преведена сума за
погасяване на част от дълга с наредител частният съдебен изпълнител. На 02.02.2015 година
е постъпило писмо от „Инвестбанк“ АД за уведомяване за наложен преди това запор от
ЧСИ в изпълнение на негово разпореждане по друго изпълнително дело.
На 02.02.2017 година е постъпила молба за конституиране като взискател на от
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез представляващ, в качеството му на цесионер,
придобил вземането от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
На 22.11.2017 година е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД,
чрез представляващ с искане за извършване на справка в електронния регистър на БНБ за
наличие на банкови сметки на длъжника и на 31.01.2018 година е изпратено запорно
съобщение до банка.
На 16.09.2019 година е подадена молба от взискателя за с искане за извършване на
справка в Регистъра на трудовите договори към НОИ за установяване наличието на валидно
сключен договор.
Поради изложеното следва да бъде направена преценка за това кога е настъпила
перемпцията по първото изпълнително дело, тъй като тази правна последица се поражда по
силата на закона с изтичане на двугодишния срок, в който не са предприети действия по
принудително изпълнение. В случая това е станало на 26.02.2015 година,
Съгласно мотивите към т.10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
4
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Поради това след изтичане на две години от изпращане на запорното съобщение на
05.01.2015 година или на 05.01.2017 година изпълнителното дело е прекратено поради
настъпила перемпция, по силата на закона. Останалите действия, посочени в исковата
молба и установени като предприети в хода на изпълнителното производство /молба за
конституиране на взискател от 22.02.2017 година, изискване на справка от 22.11.2017 година
и изискване на справка от 16.09.2019 година/ не са сред посочените по - горе изпълнителни
действия, с които може да бъде постигнат ефекта на прекъсване на давността.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С тази част от тълкувателното решение е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. Тълкувателното решение в тази част /относно Постановление №
3/1980 на ВС/ следва да се прилага от датата на постановяването му. В този смисъл е
Решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражданско дело № 2382 по описа на
ВКС за 2017 година, ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Съгласно това постановление погасителна давност не тече докато трае изпълнителен
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В това постановление е
посочено още, че времето, изтекло от началния ден на вземането до прекъсването на
давността, се заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов
давностен срок, без да е възможно сумирането на сроковете, изтекли преди и след
прекъсването.
Поради приложение на цитираното тълкувателно решение в случая следва да се
приеме, че давността е започнала да тече от 05.01.2015 година, когато е предприето
последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността –искане за налагане на
запор. Второто хронологически изпълнително дело е образувано на 26.01.2021 година към
която дата, считано от посочения момент на прекратяване, е изтекъл петгодишен давностен
срок. Първото изпълнително действие по това дело, с което може да се прекъсне давността е
предприето на 10.03.2021 година с изпращане на запорно съобщение.
5
Следва да бъде посочено, че към настоящия момент не е постановено тълкувателно
решение по образувано тълкувателно дело № 3/2020 ВКС, ОСГТК, за отговор на въпроса от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС и прилага ли се тълкувателното решение
за изпълнително дело, образувано преди приемането му, което също би намерило
приложение при тълкуване на закона в конкретния случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че
вземането, за което е издаден изпълнителния лист е погасено по давност.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото. Разноските
са в общ размер от 350 лева и представляват внесена по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса в размер от 56, 50 и сумата 300 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският районен съд „
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Д. Д. ЯНК.
ЕГН **********, с адрес: град ** не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, бул.
„Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от представлявано
от Томаш Яжембович, Барбара Анна Руджикс и Зорница Николова Димитрова, начин на
представляване - винаги заедно от двама членове на Съвета на директорите или от един член
на Съвета на директорите заедно с прокурист, сумата от 1 412, 62 лева /хиляда
четиристотин и дванадесет лева, шестдесет и две стотинки/, от която: сумата 438, 27 лева
/четиристотин тридесет и осем лева, двадесет и седем стотинки/, представляваща главница,
сумата 27, 15 лева /двадесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща законна
лихва за периода от 31.07.2020 година до 11.03.2021 година, сумата 523, 29 лева /петстотин
двадесет и три лева, двадесет и девет стотинки/, представляваща неолихвяеми вземания,
сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща разноски по изпълнително дело и
сумата 237, 01 лева /двеста тридесет и седем лева и една стотинки/, представляваща такси
по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 31.03. 2021 година, събирани в производството по
изпълнително дело № 911/2021 година по описа на ЧСИ Т.М. рег. № 803 на КЧСИ, поради
изтекъл петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес
6
център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от Томаш Яжембович, Барбара Анна Руджикс и
Зорница Николова Димитрова, начин на представляване - винаги заедно от двама членове на
Съвета на директорите или от един член на Съвета на директорите заедно с прокурист, да
плати на Д. Д. ЯНК. ЕГН **********, с адрес: град ** сумата 356, 50 лева /триста петдесет
и шест лева и петдесет стотинкиа/, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______/п/_________________
7