Решение по дело №12454/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1669
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20211110212454
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1669
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110212454 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.

при участието на секретаря К. М., като разгледа докладваното от съдията НАХД №
12454 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***** ЕИК ****** против Наказателно постановление №
НП- 96 от 05.08.2021 г., издадено от Председател на КЕВР, с което на *****, ЕИК ****** е
наложено адм.наказание-имуществена санкция в размер на 20 353 лева, представляваща
0,0055 на сто от годишния му оборот за 2020г., за нарушение на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, на
основание чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от ЗЕ.
Жалбоподателят *****- редовно призован се представлява от юрк. Ч.Д., който пледира
за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения и с довод за недоказаност
осъществяването на нарушението. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП поради допуснати процесуални
нарушения, състоящи се в липса на точно и ясно описание на нарушението, както и
неяснота, свързана с правната квалификация на деянието. В жалбата се сочи, че АНО не
1
извършил преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Наведен е и аргумент за
неяснота в диспозитивната част на НП. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна-Председател на ДКЕВР се представлява от гл. юрк. П., която
пледира за потвърждаване на НП с довод за осъществен състав на адм.нарушение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 02.09.2020 г. жалбоподателят „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД сключил с
„Международна банка за икономическо сътрудничество“ Договор № BTG/PCA/08/20 от
02.09.20г. за залог върху парични средства. Съгласно чл.2.2 от Договора
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД учредява в полза на „Международна банка за икономическо
сътрудничество“ първи по ред залог върху свои съществуващи и/или бъдещи вземания в
размер на 20% от сумата на усвоената част от кредита по сключения м/у съкщите страни
Договор № BTG/CA/08/20 от 26.08.2020г. Съгласно чл. 3.1 от договора
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД. Се задължава да не използва заложените парични средства за
цели, различни от договорените между страните, да не прехвърля или залага на трети лица
правата си по заложените парични средства, както и да обременява заложените парични
средства до окончателното погасяване на задълженията по Договор № BTG/PCA/08/20 от
02.09.20г. Съгласно чл. 5.1 от Договора банката има право на ползване върху заложените
парични средства в съответствие с разпоредбите на ЗДФО. Договорът не е бил разрешен от
КЕВР преди сключването му.
Със Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. председателят на КЕВР разпоредил извършването
на проверка на оператора на газопреносната мрежа „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД относно
използваните начини на финансиране при реализация на „Проект за развитие и разширение
на газопреносната система на „Булгартрансгаз“ЕАД“. Част от сформираната работна група
била акт. Р.Т.-главен експерт в дирекция “Природен газ“ в КЕВР. В хода на проверката на
27.05.2021 г. дружеството-жалбоподател представил на КЕВР заверени копия на сключени
договори за финансово обезпечение по ЗДФО с банки, отпуснали кредити за финансиране
на „Проект за развитие и разширение на газопреносната система на „Булгартрансгаз“ЕАД“.
Към тях бил и Договор № BTG/PCA/08/20 от 02.09.20г. за залог върху парични средства.
На 25.06.2021 г. от длъжностни лица от КЕВР бил съставен Констативен протокол №
Г-03/25.06.2021г. на основание чл. 80 от ЗЕ за извършената проверка, с който били
констатирани двадесет и едно нарушения.
Въз основа на протокола, на 22.07.2021 г. акт. Р. Т. съставила АУАН № Г-КРС-
13/22.07.2021г. , в който отразила, че поетото от ***** по този Договор № BTG/PCA/08/20
от 02.09.20г. задължение за учредяване на залог върху парична сума, в резултат на което
дружеството не може да се разпорежда с тази сума до пълното издължаване по Договор за
кредит BTG/CA/08/20 от 26.08.2020г., обуславя необходимостта от преценка дали
2
сключването на договора води или може да доведе до нарушаване на сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Прието било, че
като на 02.09.2020г. ***** е сключил с „Международна банка за икономическо
сътрудничество“ Договор № BTG/PCA/08/20 от 02.09.20г. за залог върху парични средства,
без за това да е получило разрешение от КЕВР преди датата на сключване на този договор, е
извършило нарушение в гр. София на нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от Закона за
енергетиката.
Въз основа на съставения акт било издадено НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания
в съдебното заседание свидетел Р.Т. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – покана от
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД; Констативен протокол № Г-03 от 25.06.2021 г.; Договор №
BTG/PCA/08/20 от 02.09.20г. с „Международна банка за икономическо сътрудничество“ за
залог върху парични средства; Индивидуален финансов отчет за 2020 г. на дружеството-
жалбоподател, Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. на председателя на КЕВР; Заповед № 3-ОХ-
59/21.12.2020 г. на председателя на КЕВР; Решение № БП-14/13.08.2020 г. на КЕВР;
Решение № БП-16/02.10.2020 г. на КЕВР; Решение № Д-1/21.12.2018 г. на КЕВР;
Пълномощни и др.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св. Р.Т. и
приложените писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.
Доказателствата и доказателствените средства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се, поради което ги кредитира изцяло. От показанията на актосъставителя се установяват
всички обстоятелства, свързани с извършената проверка и направените констатации като
изложеното от него съответства напълно на изложеното в АУАН.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност е единна и непротиворечива,
поради което не следва да се съотнасят събраните доказателства и обсъждат поотделно.
Между страните не е налице спор относно съществените обстоятелства, свързани с
предмета на доказване- сключването на Договор № BTG/PCA/08/20 от 02.09.20г. за залог
върху парични средства, както и че дружеството не е получило разрешение от КЕВР преди
сключването на договора.
Въз основа на така установените факти, съдът се ангажира със следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от легитимно лице (наказаното
юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН и АУАН се явява
съставен в законовите времеви рамки.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от
3
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 78, ал. 1 и чл. 225, ал.
2 от ЗЕ и видно от представената Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на
КЕВР.

Съдът прие за установено от обективна страна, че на дата 02.09.2020г. ***** е
сключило Договор № BTG/PCA/08/20 от 02.09.20г. за залог върху парични средства с
„Международна банка за икономическо сътрудничество“ и е не е получил разрешение от
КЕВР преди датата на сключването му.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42,
т.3, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН към съдържаниетоотносно дължимото
съдържание.
От обективна страна в АУАН и в НП актосъставителят и АНО са приели, че *****
като на 02.09.20г. в гр. София е сключил Договор № BTG/PCA/08/20 от 02.09.20г. за залог
върху парични средства, без да е получил разрешение на КЕВР, е извършил нарушение на
чл.21,ал.1, т. 23 от ЗЕ. В обстоятелствената част на двата акта е направено съждението, че
„поетото по този договор задължение за учредяване на залог върху парична сума, в резултат
на което дружеството не може да се разпорежда с тази сума до пълното издължаване по
Договор за кредит BTG/CA/08/20 от 26.08.2020г., обуславя необходимостта от преценка
дали сключването на договора води или може да доведе до нарушаване на сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие“. Налице е неяснота
относно прекият извод, направен в АУАН и в НП, че поради поетото задължение за
учредяване на залог се налага необходимост от преценка от страна на контролния орган
дали сключването на тази сделка води или може да доведе до нарушаване сигурността на
снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие.
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ: „КЕВР.... разрешава извършването на
разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите,
предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до
нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното
предприятие.“
Законовата норма не съдържа конкретни критерии, съобразно които да е изводимо
при какви параметри на сделките може да или ще бъде нарушена сигурността на
снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие. Несъмнено, въвеждайки
разрешителен режим за някои сделки,законодателят не предпоставя изискване за сезиране
на КЕВР преди сключването на всяка сделка, свързана със задлъжнялост на енергийното
предприятие. При това словесно описание на нарушението за дружеството е неясно в какво
се изразява твърдяното нарушение и е поставено в невъзможност да разбере какви са
параметрите, в чиито рамки следва да иска разрешение от КЕВР преди сключване на сделка.
Наред с това описаното от обективна страна нарушение е обвързано с нарушаване на
4
нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, която не съдържа диспозиция със самото правило на
поведение на правния субект. Следва да се отбележи, че приетата за нарушена разпоредба
регламентира правомощия на КЕВР, обусловени от дейността като контролен орган, и не
обвързва субекта с конкретно правно поведение, тъй като не съдържа изискване за ж-ля да
уведоми КЕВР и да поиска даване на разрешение за сключване на сделка. За пълнота следва
да се отбележи, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21,
ал. 1, т. 23 от ЗЕ, то отново не е било спазено правилото, закрепено в чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената от ЗЕ норма визира две отделни деяния –
сключване на сделки, които водят до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие
на задлъжнялост на енергийното предприятие и сключване на сделки, които могат да
доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на
енергийното предприятие. Като не е посочил коя от двете сделки е сключил жалбоподателят
(такава, която води до нарушаване или такава, която може да доведе до нарушаване
сигурността), АНО е нарушил правото му на защита, тъй като същият не може да разбере в
какво точно е обвинен, за да организира защитата си, което винаги е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Пропускът на АНО в тази насока не може да бъде саниран с приложението на
санкционната норма на чл.206,ал.2 от ЗЕ, съгласно която:“ За нарушения по ал. 1 на
оператор на електропреносна мрежа, оператор на газопреносна мрежа, комбиниран
оператор, който има функциите на оператор на преносна мрежа, или вертикално
интегрирано предприятие се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния
оборот на оператора, съответно - от годишния оборот на вертикално интегрираното
предприятие.“ ; а ал.1 на чл.206 от ЗЕ указва, че: На енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът
за изпълнението на които е възложен на комисията,..... се налага имуществена санкция от 20
000 до 1 000 000 лв.“Т.е законодателят вменява отговорност на енергийните предприятия, но
тази административна отговорност следва да бъде претендирана при ясно и точно описание
на нарушението и субсумирането му под съответстващата правна квалификация.
С оглед изложеното съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е довело до незаконосъобразно издадено НП, тъй като санкционираното лице
„Булгартрансгаз“ЕАД е в невъзможност да разбере какво е съдържанието на повдигнатото
му административно обвинение с всичките му параметри и при съответната правна
квалификация, което е довело до ограничаване възможността му да организира защитата си
по него.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното следва да бъде
отменено.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право и процесуалният му представител
своевременно е претендирал такова. С оглед фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
5
съдът намира, че въззиваемата страната следва да заплати на жалбоподателя сумата от 120
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП- 96 от 05.08.2021 г., издадено от
Председател на КЕВР, с което на *****, ЕИК ****** е наложено адм.наказание-
имуществена санкция в размер на 20 353 лева, представляваща 0,0055 на сто от годишния
му оборот за 2020г., за нарушение на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, на основание чл. 206, ал.2, вр.
ал.1 от ЗЕ.
ОСЪЖДА Комисията за водно и енергийно регулиране да заплати на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за водно и енергийно регулиране за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните
пред Административен съд – София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6