РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Велико Търново, 03.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора Св. И.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №360 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
подадена исковата си молба от И.С.Д. ***. Търново. Ищецът твърди, че като пенсионер
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и инвалидна пенсия. През
периода месец 07.2022г. до месец 01.2023г. е било уведомен посредством 3 бр.
писма от ТП на НОИ – В. Търново, че върху получаваните от него пенсии е наложен
запор от частен съдебен изпълнител. В резултат на наложения запор за периода
месец 08.2022г. до месец 06.2023г. са били удържани от получаваните от него
пенсии суми както следва: за периодите месеци 08.2022г. – 10.2022г. на три пъти
по 145,77лв.; за периода от 11.2022г. – 12.2022г. два пъти по 444,66 лв. и за
периода 01.2023г. – 06.2023г. шест пъти по 152,33 лв., или общо удържани суми в
размер на 1 504,41 лв. Счита, че незаконосъобразно органите на ТП на НОИ –
В. Търново в изпълнение на полученото запорно съобщение са удържали и превели
тези суми по сметка на ЧСИ, тъй като те попадат в обхвата на несеквестируемия
законово гарантиран минимум по чл. 446, ал. 1 от ГПК. Счита, че получаваната от
него инвалидна пенсия неправилно е включена в общия размер на получаваните
доходи от пенсии, върху които може да се наложи запор, тъй като върху нея е
допустимо налагане на обезпечения само за посочените в чл. 114а от КСО
вземания. Твърди, че в резултат на посочените незаконосъобразни действия –
удържани на суми от получаваните пенсии, той е понесъл вреди, които ответникът
следва да му възстанови. Допълнителни съображения излага в писмено становище.
Моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата от 1 504,41 лв., представляваща обезщетение
за вреди, изразяващи се в неполучени от него удръжки от пенсии за периода от
месец 08.2022г. до месец 06.2023г. включително, ведно със законната лихва върху
тази сума до окончателното й изплащане. Претендира за разноски по
производството.
Ответникът по
иска Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител поддържа
становище за недопустимост на исковата молба. При условията на евентуалност
оспорва предявения иск по основание и размер. Подробни съображения излага в
писмена защита.
Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира за разноски, представляващи възнаграждение за
юрисконсулт.
Участващият по
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност
на исковата молба.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.
1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което
са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна, имаща право и интерес от подаване на иска.
Разгледана по същество исковата молба е
неоснователна поради следните съображения:
Между страните по делото не е спорно, че
ищецът И.Д. е пенсионер, като получава лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както и лична пенсия за инвалидност. Не е спорно, че въз основа на
получено в ТП на НОИ – В. Търново запорно съобщение изх. №10043/22.05.2013г. по
ИД №20127280400452 на ЧСИ с район на действие ОС – В. Търново/вж. стр. 52 от
делото/, от получаваните от жалбоподателя пенсии са били удържани суми за
удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело. За процесния период, за
който се претендира обезщетението, от получаваните от ищеца лични пенсии са
били удържани суми въз основа на наложения запор в общ размер на 1 504,41
лв., съгласно приложеното удостоверение изх. №1056-04-252#1/12.07.2023г./стр.
37 от делото/. По делото няма данни дали задължението по посоченото ИД е
погасено, или изпълнителните действия продължават, както съдът е оставил без
разглеждане искането на ищеца да бъде задължен ответникът да преустанови в хода
на процеса извършваните действия в изпълнение на наложения запор/вж.
определение от 12.06.2023г., влязло в сила, стр. 24 и сл. от делото/.
Спорът по делото е правен и се свежда до
преценка законосъобразността на действията на администрацията при ТП на НОИ – В.
Търново в изпълнение на полученото запорно съобщение, както и дали ако тези
действия ако биха били незаконосъобразни, са налице законовите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. От събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца
конкретни имуществени вреди, които да са непосредствена последица от незаконосъобразни
действия на определени служители на ответника, както се твърди в подадената
искова молба.
Предвидената от законодателя
несеквестируемост в нормата на чл. 446, ал.
1 от ГПК е с оглед естеството на имущественото право, върху което не
може да се наложи принудително изпълнение – трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд, пенсия, стипендия, като тази несеквестируемост е в
полза на длъжника – физическо лице. Тази несеквестируемост е частична с оглед
съответния размер на възнаграждението, а не съобразно вида на възнаграждението
– дали става дума да трудово възнаграждение, пенсия, стипендия. Това разбиране
ясно проличава от мотивите, изложени по т. 3 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото становище в закона несеквестируемият
минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това
се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Няма
основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които
получават доходи от полагането на труд от тези, които получават доходи от
пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е
еднаква за всички длъжници, а именно – минималната работна заплата.
В този смисъл цитираната от пълномощника на
ищеца разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО визира несеквестируемост на
получаваните доходи, но тях обхваща само посочените в нея плащания от бюджета
на ДОО, а именно – обезщетения и помощи, регламентирани в Глава четвърта от
КСО. По отношение на пенсиите, като отделен вид плащания от бюджета на
ДОО/регламентирани в Глава шеста от КСО/ приложима е разпоредбата на чл. 114а,
ал. 2 от същия кодекс, съгласно която при определяне на дохода от пенсии, върху
които се налагат запори по реда на Гражданския
процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват
удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, както и при
прихващане на суми по реда на чл. 114, ал.
5, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за
чужда помощ. С други думи казано, при определяне на несеквестируемия доход
съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се включват всички получавани от задълженото
лице плащания, вкл. и добавки към пенсията, с изкл. на тази по чл. 103 от КСО, която хипотеза на е налице в случая.
Извън това, ако е налице несеквестируемост на
имущество, на нея може да се позове задълженото лице, за което е предвиден
способ за защита съгласно чл. 435, ал.
2, т. 2 от ГПК – чрез обжалване на действията по насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. По делото не е
налице изрично изявление от страна на ищеца, че е обжалвал действията на ЧСИ по
предвидения за това ред в ГПК, нито са представени такива доказателства от
негова страна и от процесуалния му представител, поради което следва, че
действията на ЧСИ не са обжалвани.
Предвид така наложения запор върху
получаваните доходи от пенсии администрация на ответника се явява трето
задължено лице, което ако извърши плащане на длъжника въпреки полученото
запорно съобщение, спрямо него взискателят разполага с процесуална възможност
да иска направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна отговорност
както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление
– чл. 452, ал.
3 от ГПК, като нововъзникналите права на взискателя се реализират в
рамките на същото изпълнително производство, в което не е изпълнен запорът.
Следователно в случай, че ТП на НОИ – В. Търново, въпреки получените запорни
съобщения и при липса на данни за отмяна или изменение на същите, извърши плащане
към ищеца на сумите, които са запорирани, би се поставила в положение на
солидарно отговорна страна по това правоотношение, което най-малко представлява
нарушение на счетоводните политики за управление на бюджетни средства. В
конкретния случай следва да се приеме, че администрацията на ответника е
изпълнила задължението си, произтичащо от наложените запори, като нейните
действия не могат да се квалифицират като административни такива. Те се
основават на подлежащ на изпълнение акт на съдебния изпълнител – наложен запор,
който е годно изпълнително основание и няма данни същият да е отменен, като при
изпълнение на разпореденото от съдебния изпълнител правно действие, администрация
на НОИ не действа като административен орган, а като трето задължено лице в
изпълнителното производство.
Ето защо, тъй като не са налице обективните предпоставки за реализиране на
отговорност на ответника, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ответника за присъждане на разноски по производството, като съдът следва да
осъди ищеца да му заплати такива, представляващи възнаграждение за ...в
претендирания размер от 150 лв., съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ от И.С.Д. ***. Търново срещу Национален осигурителен институт –
гр. София, за сумата от 1 504,41 лв., обезщетение за вреди,
изразяващи се в неполучени от него удръжки от пенсии за периода от месец
08.2022г. до месец 06.2023г. включително, ведно със законната лихва върху тази
сума до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.Д. ***, ЕГН
********** да заплати
на Национален осигурителен институт разноски по делото в размер на 150/сто и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: