Р Е Ш Е Н И Е
№
2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав,
в публично заседание
на 01.03.2022 г., в състав:
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 127 по описа на съда за
2022 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е въз основа на
жалба от М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез
пълномощник – адв. С. А., против Заповед за прилагане на
принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 22-0819-000055/14.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Варна /ОД на МВР/,
сектор „Пътна Полиция“, с която на основание
чл. 171, т. 2а,
б. “а“ от ЗДвП е наложена
ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Нисан Патрол“
с рег. № М****ВМ,
собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца и отнемане на два броя
регистрационни табели с рег. № М****ВМ.
В жалбата са наведени твърдения, че
процесната заповед е
неправилна и незаконосъобразна, а в условията на евентуалност нищожна. Изложени са подробни
съображения за това, че с изтичането на срока на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, водачът не губи правоспособността си.
Твърди се, че неправилно било определено
правното основание на ЗПАМ, тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП не предвиждала налагане на ПАМ на водач, който управлява ППС със
свидетелство за управление на МПС, чийто срок е изтекъл . Посочено е, че към ЗППАМ не била приложена заповед за упълномощаване на
полицейския инспектор, поради което не ставало ясно кои лица са упълномощени за издаването й. С тези доводи се иска отмяна
на оспорената ЗППАМ, съответно в условие на евентуалност да бъде обявена за
нищожна. Отправено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски. В
съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. А., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на оспорената заповед с
присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна В.С.И. , която е издала
оспорената ЗППАМ, редовно призована не
се явява, като се представлява от упълномощения юрисконсулт Й. , която оспорва жалбата. По същество на спора
сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на законовите
изисквания. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното :
На 13.01.2022 г.
срещу А. Д. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение Серия GА, № *** за това, че на
посочената дата, около 11:50 часа, в гр. Варна по бул. „Осми приморски полк“, посока кв.
Виница на КПП „Стадиона“, управлява л.а. „Нисан Патрол“ рег. № М****ВМ,
собственост на М.Д., ЕГН **********, без да притежава валидно СУМПС за
категорията, към която спада управляваното от него МПС - управлява с чуждестранно национално свидетелство
за управление на МПС на държавата И. с № ****, която не е
страна-членка на ЕС или страна по Споразумението на ЕИП, или от Конфедерация
Швейцария, повече от една година от датата на издаване на документа за
пребиваване – 27.09.2017г. Посочено е, че с това деяние А. Д. е нарушил
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
Актът е връчен на посоченото като
нарушител лице, което го е подписало без възражения, както и положило подпис за това, че
е получило препис от акта.
Видно от
съдържанието на АУАН, при съставянето му са иззети като доказателства СРМПС №**** и 2
бр. регистрационни табели с № М****ВМ.
Със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0819-000055 от 14.01.2022 г., В.С.И. –
полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, сектор „ПП“, упълномощена със Заповед
№ 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор
на ОДМВР – Варна,
е наложила на собственика на автомобила М.Д. принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а, б. “а“ от
ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л.а.
„Нисан Патрол“ рег. № **за срок от 6 месеца. В заповедта е отразено, че са
отнети 2 броя регистрационни табели с рег.№ **и СРМПС №****, както и че същата е постановена въз основа на съставен АУАН № GA ****/13.01.2022 г. ЗППАМ е връчена на адресата срещу подпис на 17.01.2021
г., видно от приложената разписка. Жалбата срещу заповедта е подадена в
АС-Варна на 21.01.2022 год.
По делото е приобщена административната преписка по издаване на
оспореният ИАА. Представени са и са
приети доказателства за компетентност на издателя на
акта - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ; Заповед № 365-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Варна ; удостоверение №УРИ 365000-8226/28.02.2022г.,
издадено в уверение на това, че В.С.И. е
назначена със заповед №365з-1613/18.14.2019 г. на длъжност полицейски инспектор
в група „АНДОПТПВМПС“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР – Варна, която длъжност заема и към момента на издаване на
удостоверението.
При така установените обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0819-000055 от 14.01.2022 г. представлява индивидуален административен
акт, жалбата срещу който е подадена
в законовия срок по чл.149, ал.1
от АПК (л.3 по делото), от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147,
ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същият пряко засяга негови
лични права и законни интереси, поради което
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Неоснователни са възраженията
относно компетентността на административния орган издал оспорената заповед за
налагане на принудителна административна мярка. С приложената към преписката
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л. 7/ на министъра на вътрешните работи,
Областните дирекции на МВР са определени за
служби за контрол по смисъла на чл.172,ал.1 от ЗДвП. Директорът на ОД на
МВР – Варна притежава в качеството си на ръководител посочените в същата норма правомощия за
прилагане на изброените принудителни административни мерки, включително такава
по чл.171, т.2а от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира
правомощията си по прилагане на ПАМ на
определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с издадената и приложена по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021
год. /л. 6 от адм. преписка/. В т. 1.8 от заповедта, директорът на ОД на МВР – Варна е делегирал правомощия за
налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП на полицейските инспектори в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Цитирането на тази заповед в съдържанието
на обжалваната заповед несъмнено сочи, че последната е основана на предвидената
в първата делегация на правомощия. Видно от съдържанието
на представеното удостоверение УРИ 365000-8226/28.02.2022 г., В.С.И. заема длъжността "полицейски инспектор"
в Сектор "Пътна полиция" към Отдел "Охранителна полиция"
при ОД на МВР – Варна, като същата е назначена със Заповед рег. № 365з-1613 от
18.04.2019 г. и изпълнява длъжността към момента на издаване
на удостоверението. По всички тези съображения, съдът намира, че издателят на
обжалваната заповед разполага с материалната компетентност по чл.172, ал.1 от ЗДвП за прилагане на ПАМ по чл.171, т .2а от ЗДвП, поради което заповедта представлява валиден адм. акт.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да
бъдат мотивирани. Така регламентираната форма на обжалваната заповед е спазена – подробно и ясно са изложени
фактическите основания и е посочено правното основание, а именно това по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, което съответства на фактическото такова.
В случая, съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените
от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко
тези факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на
посочената правна норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена на основание на чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП,
съгласно която за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна
мярка прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. От мотивите на процесната заповед се установява, че
в случая е налице хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което не притежава валидно СУМПС. В тази връзка следва да
се посочи, че за законосъобразността на ПАМ достатъчно е
при описаната в заповедта хипотеза моторното превозно средство да бъде управлявано
от лице непритежаващо валидно
свидетелство за управление и това МПС да
е собственост на друго лице.
По повод приложението на
материалния закон, възраженията на жалбоподателя не са свързани с отричане на
изложените в обжалваната заповед факти – не се оспорва, че на посочените дата и
място А. Д. е управлявал собственото на М.Д.
МПС с издадено му от държавата И. СУМПС, както и че
документа за пребиваване в РБ на А. Д. е бил издаден на 27.09.2017 год. Фактите са установени и от събраните по делото
доказателства – АУАН с GA№***/13.01.2022 година. В
обжалваната заповед тези факти са квалифицирани като управление на МПС с
невалидно СУМПС, при което в доказателствена тежест на жалбоподателя М. Д. е да установи валидност на свидетелството за управление на
водача А. Д.. В настоящия случай обаче този благоприятен за жалбоподателя и същевременно положителен юр.
факт нито се твърди от него , нито пък се
представят доказателства в тази насока - единствените
наведени с жалбата доводи са тези , че след изтичането на
срока за валидност на СУПМС водачът не губел правоспособността си, което всъщност се споделя и от настоящия съдебен състав. Действително,
след изтичането на валидността на СУМПС водачът не е лишен от правоспособност
да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на РБ по
друга причина, а именно - в хипотезата на чл. 162, ал.2 от ЗДвП, той не притежава валидно СУМПС по смисъла на
националното законодателство. Съгласно тази норма, дългосрочно пребиваващите в
РБ чужденци, какъвто е водачът А. Д. , могат да управляват МПС на територията на РБ със СУМПС , което не
е издадено от държава членка на ЕС, от страна по споразумението на ЕИП или от Конфедерация
Швейцария само до една година, считано от датата на издаване на документа за
пребиваване – в случая , управлението след изтичането на този срок със СУМПС издадено от държавата И. е равнозначно на управление
на МПС без валидно свидетелство за
правоуправление. В този смисъл, непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС е
основание съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП
за налагане на ПАМ от вида на процесната.
Предвид факта, че водачът А. Д. е гражданин на Република И., притежаващ
документ за пребиваване в Р. България от 27.09.2017 г. , то по отношение на валидността
на територията на РБ на притежаваното от него И.ско
СУМПС, приложение намира Виенската конвенция за движение
по пътищата от 1968 г., по която както Република България, така и Република И. са договарящи
страни. Конвенцията не предвижда неограничено във времето признаване
на валидността както на чуждестранното национално, така и на международното свидетелство за управление, като националното законодателство на всяка от
договарящите държави може да ограничи
валидността на чуждестранното свидетелство за управление и това е направено от страните при
различни срокове, често в зависимост от визовата им
политика- 3 месеца, 6 месеца или 12 месеца.
В настоящия казус е налице съгласно чл. 41, ал. 7 б.
"а" от Виенската Конвенция, възможността на държавата да не признае валидността
на националните свидетелства за управление, издадени на територията на друга договаряща
страна на лица, чието постоянно
местожителство е било в тази страна в момента
на издаването на свидетелството, но е било сменено
след издаването на свидетелството.
Именно това е приложено от националния законодател, определяйки срок от три
месеца на българските граждани от влизането им
в страната да заменят без изпит
чуждестранното свидетелство
за управление по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП , респективно такъв от една година за
чужденците дългосрочно пребиваващи в страната, считано от датата на
издаване на документа за пребиваване съгласно ал. 2.
С оглед на изложеното, с изтичането
на една година от получаването на разрешителното за пребиваване на Ал. Д. на територията на Р. България, издаденото
му от Р. И. СУМПС №**** не представлява
валидно на територията на Р. България СУМПС. Съгласно чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, регламентираната в нормата ПАМ се налага и на собственик, чието МПС е
било управлявано от лице, което не притежава валидно СУМПС, поради което наложената
с обжалваната заповед по отношение на
жалбоподателя М. Д. ПАМ- прекратяване на
регистрацията на собственото му ППС за минималния срок от 6 месеца е материално
законосъобразна.
Не са допуснати и съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на
заповедта. Административният орган е
изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти.
Съответно, към административната
преписка са приложени доказателствата удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
В случая не е налице и отменителното основание по смисъла на чл.146, т.5 от АПК,
тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона.
Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца
да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява
и целта на чл.22 от ЗАНН във връзка с
чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да
притежава валидно свидетелство за
управление, т.е. ПАМ има и преустановителен ефект.
Така обоснованата липса на всички
регламентирани в чл. 146 от АПК отменителни основания
налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от делото, основателна
съгласно чл.143, ал.4 от АПК е претенцията на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение - в процеса същият е бил надлежно представляван
от упълномощения юрисконсулт Б.Й. . Съгласно
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят дължи такива разноски в минималния размер от
100 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 22-0819-000055/14.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Варна /ОД на МВР/,
сектор „Пътна Полиция“, с която на основание чл.
171, т. 2а, б. “а“ от
ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията
на ППС лек автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № **за срок от 6 месеца и отнемане на два броя регистрационни табели с рег. № М****ВМ.
ОСЪЖДА М.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ОД на МВР-Варна сума в размер на
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр. последно от Закона за движението
по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :