№ 752
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110102755 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца Ц. М. Ш., с която е предявен срещу ответника
„А***“ ЕООД иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
0,06 лв., представляваща неустойка за забава доставка на врата 030 W80 по договор за
покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г., за период на забавата
от 27.09.2021г. до 29.09.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 7487/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът Ц. М. Ш. твърди, че ответникът „А***” ЕООД е собственик на 99.9% от ДЗЗД
„Н***“. Твърди, че на 22.07.2021 е сключена клиентска поръчка между ДЗЗД „Н***“ в
качеството на продавач и ищеца в качеството на купувач. По силата на това споразумение
ответникът като участник с 99.9% в неправосубектното лице „ДЗЗД Н***“ се е задължил
спрямо заявителя да достави врата на спалня 030 W80 на стойност 204 лева. В чл.4 от
Клиентската поръчка - Условията на продажба - страните се уговорили, че продавачът е
длъжен да достави в свой обект стоката в срок от 20 работни дни след датата на заплащане
на пълния размер на цената, като този срок за доставка се отнасял само за артикули, които
били налични на склад към момента на изготвяне на клиентската поръчка. Ако даден
артикул бил изчерпан или не бил наличен, се считало че вратите са поръчкови, а срокът за
доставка се променял на 35 работни дни. За поръчкови турски врати срокът бил 45 работни
дни. При забава в доставката на налични врати в уговорения срок, продавачът дължал
неустойка на купувача в размера на 0,01% от стойността на забавените артикули от КП за
всеки работен ден забава. Сочи, че поръчаната врата на спалня 030 W 80 e била произведена
в Китай, поради което приложимият срок бил 35 работни дни. Ищецът посочва, че срокът за
доставка е изтекъл на 10.09.2021г., но дори да се приеме, че вратата била произведена в
Турция, срокът би изтекъл на 24.09.2021 година. Първите дейности по монтаж били
извършени на 30.09.2021г., т.е. след уговорения в договора срок, и завършили на 26.10.2021г.
С оглед изложеното претендира неустойката за забава за доставяне на процесната врата,
1
уговорена в чл. 4 от клиентската поръчка, за периода от 27.09.2021г. до 29.09.2021г. в размер
на 0,06 лева, за която сума била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК
ч.гр.д. № 7487/2022г. на СРС, 26 състав. Длъжникът възразил срещу заповедта в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, с оглед на което ищецът претендира да бъде установена дължимостта на
вземането. Претендира и разноските за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че всички вещи, предмет на договора, са предадени на
купувача на 22.07.2021 г. при подписване на клиентската поръчка, което се установявало от
подписа на клиента върху нея. Оспорва както да му е възлагано, така и да е извършвал
монтажни дейности на продадените вещи по процесния договор за покупко-продажба.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца протоколи, доколкото в тях
липсвало посочване на ответника като лице, извършило монтажа и поради
неиндивидуализиране на вещите, които са били монтирани. Счита представеният от ищеца
фискален бон от 21.07.2021г. за неотносим към подлежащите на доказване по делото
обстоятелства, доколкото датата му предхождала сключването на договора за покупко-
продажба от 22.07.2021г. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за признаването на установено, че „А***“ ЕООД дължи на Ц. М. Ш. сумата от 0,06 лева,
представляващи 99.9 % от дължимата стойност на неустойка за забава на доставка на врата
030 W80 за периода от 27.09.2021г. до 29.09.2021г. по договор за покупко-продажба,
обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 7487/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните факти: сключването валиден договор за покупко-продажба, обективиран
в клиентска поръчка от 22.07.2021г. между ищеца и ДЗЗД „Н***“, в което ответникът
участва с дял от 99,9 %, че договорът е имал твърдяното в исковата молба съдържание, вкл.
че е съдържал клауза за неустойка, уговорена в случай на забавено изпълнение на
задължението за доставянето на процесната вещ и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договор за
покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г., в качествено,
количествено и срочно отношение, а при установяване на фактите в доказателствена тежест
на ищеца – че е платил процесното вземане.
С доклада по делото като безспорни между страните и неподлежащи на доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че между ищеца Ц. М. Ш. и
ДЗЗД „Н***“ е бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка
от 22.07.2021г., по силата на който ДЗЗД „Н***“ се задължил да продаде и достави на ищеца
врата на спалня 030 W 80, както и че ответникът "А***“ ЕООД участва в ДЗЗД „Н***“ с
99,9%.
От представените по делото условия за продажбата, се установява, че в чл. 4 е
уговорено, че продавачът е длъжен да достави в свой обект стоката, описана в клиентската
поръчка в срок от 20 работни дни след датата на заплащане на пълния размер на цената й,
като същият срок се отнася за артикули, които са налични на склад към момента на
изготвяне на клиентската поръчка. Посочено е, че ако даден артикул е изчерпан или не е
наличен, то се счита, че същият е поръчков, като срокът на доставка се променя на 35
работни дни. Уговорено е, че за поръчкови турски врати срокът е 45 дни. Посочено е, че при
забава на доставката на налични врати в уговорения срок продавачът дължи на купувача
неустойка в размер на 0,01% от стойността на забавените артикули за всеки работен ден
забава.
2
Видно от приложената по делото клиентска поръчка от 22.07.2021г., в която е
обективирано същественото съдържание на договора за покупко-продажба, е отбелязано, че
купувачът е получил стоката в пълен комплект без забележки в деня на подписване на
клиентската поръчка, като документът е подписан от съставител Д**** и купувач – ищецът
Ц. М. Ш., чийто подпис не е оспорен в производството.
Като доказателства по делото са приети протоколи за приемани на монтажни дейности
от 30.09.2021г. и 26.10.2021г., като същите са подписани единствено от ищеца. В протокола
от 30.09.2021г. е отбелязано, че е извършен монтаж на два броя интериорни и алуминиеви
врати, качване на интериорна врата без асансьор и подрязване на крила. В протокола от
26.10.2021г. е посочено, че е извършено поставянето на первази.
При така събраните по делото доказателства съдът счита предявеният от ищеца иск за
неоснователен.
По делото не е спорно и се установи, че между ищеца и ДЗЗД „Н***“, в което участва
ответникът, е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от
22.07.2021г. с предмет продажба на врата 030 W80. Съгласно чл. 187, изр. 1 ЗЗД едно от
основните задължения на продавача по договора е да предаде вещта на купувача в
уговорения срок.
В договора (чл. 4 от същия) са разписани уговорки за предаване на стоката след
пълното заплащане на нейната цена в обект на продавача и в определен срок в зависимост
от това дали вещта е налична на склад или е поръчкова, а във втория случай и в зависимост
от държавата, от която се поръчва вратата. Посочените уговорки по правило не изключват
възможността на продавача да предаде стоката и в друг, по-ранен момент от уговорените
крайни срокове в предвидените в договора хипотези.
В случая от съдържанието на договора не става ясно дали стоката – предмет на
договора е била налична на склад или поръчкова, поради което и не може да се приеме, че
същата е следвало да бъде доставена в срок от 35 работни дни, както се твърди от ищеца, а
още по-малко че доставката е следвало да стане на адрес на купувача. По делото липсват и
доказателства, че между страните е сключен договор за монтаж на продадената стока,
включващ доставката й на адреса на купувача в посочения в исковата молба срок.
От друга страна в представения от ищеца документ – клиентска поръчка от
22.07.2021г. е налице отбелязване, че стоката – предмет на договора е получена от купувача-
ищец без забележки в деня на подписване на договора, което е удостоверено с подписа му,
както и че стоката е платена изцяло, обстоятелство, което се установява и от представения
по делото фискален бон от 21.07.2021г. Тъй като клиентската поръчка съдържа признание на
неизгодни за ищеца факти, в тази част документът се ползва с материална доказателствена
сила, което задължава съдът да приеме, че процесната врата е била предадена, съответно
получена от ищеца в деня на сключване на договора, т.е. на 22.07.2021г. Подписът на
купувача върху клиентската поръчка не е оспорен в производството, поради което и не е
оборено авторството на документа, респ. неговата доказателствена сила.
Посоченият извод не се разколебава от приетите като доказателства по делото
протоколи за приемани на монтажни дейности от 30.09.2021г. и 26.10.2021г., от
съдържанието на които не следва извод, че касаят доставка и монтаж на процесната врата,
предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г.,
още по-малко че такава доставка и монтаж е извършен от ответника, респ. от негови
представители по уговорка с ищеца, скрепена със срок. Напротив, в сключения договор от
22.07.2021г. е изрично отбелязано, че продавачът не извършва монтажни дейности и не
осъществява куриерски услуги (чл. 10 от договора). За пълнота следва да се посочи, че дори
да се приеме, че представените протоколи са свързани с процесния договор за покупко-
продажба, същите като частни свидетелстващи документи, носещи единствено подписа на
ищеца, не доказват удостоверените в същите изгодни за издателя си факти, а освен това не
3
се подкрепят от никакви други доказателства по делото.
Следователно, от така ангажираните по делото доказателства се установи точното
изпълнение на задължението на ответника да предаде продадената вещ в деня на сключване
на договора, поради което същият не е изпаднал в забава и не дължи предвидената в чл. 4 от
договора от 22.07.2021г. неустойка за забава в процент, съответен на участието му в ДЗЗД
„Н***. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Ц. М. Ш., ЕГН **********, с
адрес: гр. С***“, бл. 31, вх. 7, ет. 6, ап. 18, срещу „А***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С***“, бл. 445, вх. 1, ет. 3, ап. 6, иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че „А***“ ЕООД, ЕИК *** дължи на Ц. М. Ш., ЕГН **********,
сумата от 0,06 лв., представляваща неустойка за забава доставка на врата 030 W80 по
договор за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г., за период на
забавата от 27.09.2021г. до 29.09.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7487/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4