Номер 25730.10.2020 г.Град гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – НесебърIV-ти наказателен състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
Секретар:Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20202150200711 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Ж.Т.“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от В.Б., против Наказателно постановление № 472435-
F505616/18.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение
второ вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1400 лева. Моли се от съда да постанови решение,
с което да се отмени издаденото постановление като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. При условията на евентуалност се моли да се
измени наложеното наказание като се намали до предвидения минимален размер. В
съдебно заседание жалбата се поддържа.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на НАП на 18.08.2019 г., в 13.25 ч., в
търговски обект- офис екскурзии, находящ се в гр. Свети Влас, комплекс М.Д.,
стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало монтиран, въведен в
експлоатация, свързан дистанционно с НАП и работещ ЕКАФП, който притежавал
1
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова
наличност на фискалното устройство била в размер на 35.00 лв., служебно въведените
пари в касата били в размер на 145 лв., а фактическа наличност- 35.00 лв. Установена
била отрицателна разлика в размер на 145.00 лв., която представлявала извеждане на
пари от касата, което не било отразено във фискалното устройство. За това нарушение
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
F505616/22.08.2019 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност,
съгласно представената заповед.
От страна на жалбоподателят не се оспорват констатациите, залегнали в
наказателното постановление, досежно размера на констатираната разлика, като се
твърди, че същата се дължи на грешка при боравенето с касовия апарат, като вместо
сумата от 145 лв. да бъде отразена като плащане с карта, същата била отразена като
въведени пари. Представя се разписка за извършена покупка за сумата от 145 лв.,
платена чрез ПОС терминал.
В съдебно заседание бе разпитан свидетеля К., от показанията на който става
ясно, че на посочената в акта час, дата и място е била извършена проверка, при която
била констатирана разликата от 145 лв. Стана ясно, че за въвеждането и извеждането
на сума от фискалното устройство се изисква извършването на по едно действие,
докато заплащането с банкова карта, респективно изваждане на фискален бон за това
изисква извършване на няколко действия.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба, извън
случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде отразявана
във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и „служебно
2
изведени”, което в случая не е било сторено. Представената разписка за извършена
продажба на стока за сумата от 145 лв. може да се приеме, че удостоверява плащане
чрез ПОС терминал, извършено 45 минути преди проверката. Това, обаче, не е
достатъчно за да се приеме за доказана защитната теза на жалбоподателя, че е налице
объркване при въвеждането й във фискалното устройство. Ако действително е било
извършено неправилно въвеждане на сумата в касата не е имало проблем да бъде
веднага изведена сумата, което според свидетеля К. е ставало отново посредством едно
действие, почти аналогично като въвеждането. Това обаче не е било сторено. Ето защо
твърдението на търговеца не може да бъде споделено, включително и това, че
„грешката“ е била обяснена на проверяващите, каквито данни свидетеля не даде.
Не се споделя и твърдението, че са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В
случая, съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта
на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът
намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и като
такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия
вид. Липсата на предходни нарушения може да се разгледа като смекчаващо вината
обстоятелство при определяне размера на наложеното наказание, но не съставлява
основен мотив за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана на основание разпоредбата на
чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда глоба или
имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи. В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което
изведената парична сума е следвало да бъде отразена. В описателната част на
обжалваното наказателно постановление и в акта за установяване на
административното нарушение липсват констатации, че установената разлика е от
неотчетени продажби, от което може да се направи единствено извод, че
неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е
довело до неотразяване на приходи. Предвид на това правилно имуществената санкция
следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ. В случая на
жалбоподателят е наложено наказание в размер на 1400 лв., като настоящата
инстанция счита за справедлива санкция в размер на минимално предвидения, а
именно 500 лв. До този извод съдът стигна като взе предвид размера на установената
разлика, както и липсата на данни за допуснати други нарушения, поради което
3
санкция в минималния размер е достатъчна за да изпълни превантивната си функция.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на наказващият орган за
присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски. От страна
на жалбоподателят не се представиха доказателства за реално заплатени такива,
включително и адвокатско възнаграждение, поради което и не следва да му бъдат
присъждани. В полза на наказващият орган следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по
реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело №
5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в
които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от
юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се
приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл.
37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид
изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 1400 на 500 лв., съдът
достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 29 лв. (арг. от чл.
63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от
претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика
на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за
разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН).
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 472435-F505616/18.10.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от
ЗДДС, на „Ж.Т.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от В.Б., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на
същата от 1400 лева на 500 лв.
ОСЪЖДА „Ж.Т.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от В.Б., да заплати на
ЦУ на НАП- София сумата от 29 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5