№ 179
гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500295 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17/09.04.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на Окръжен съд
Габрово е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл. 4, ал.
1 ЗОПДИППД /отм./ от П. М. Б. на незаконно придобито имущество, както
следва: 1/ хамбар на един етаж, с площ от 520 кв. м., стопански постройки с
площ 45 кв. м., построени в УПИ III – обслужваща производствена и
стопанска дейност, кв. 34 по плана на с. Поповци – Гледаци, общ. Габрово, с
площ за УПИ от 5 015 кв. м., при описани граници и стопанска постройка на
един етаж с площ 80 кв. м., построена в УПИ II – обслужваща производствена
и стопанска дейност, в кв. 34 по плана на същото село, с площ за УПИ 3 250
кв. м.; 2/ ПИ 130а с площ от 745 кв. м., от който 450 кв. м. попадат в УПИ II -
обслужваща производствена и стопанска дейност, в кв. 34а по плана на с.
Поповци-Гледаци, с площ за целия УПИ 3 100 кв. м. при описани граници, а
295 кв. м. попадат под улица О.Т. 79-80а и улица О.Т. 80а-80б при посочени
съседи; 3/ ПИ 130з с площ от 2 590 кв. м., попадащи в УПИ II - обслужваща
производствена и стопанска дейност, кв. 34а по плана на с. Поповци-Гледаци,
1
общ. Габрово, с площ за целия УПИ от 3 100 кв. м. при описани граници; 4/
лек автомобил „Пежо 206” с рег. № ЕВ 12****, с рама №
VF32CRHYE41****** и двигател № 10DYFY40*****, дата на регистрация
06.10.2000 год. цвят – светлосив металик; 5/ мотоциклет „Сузуки ГСХ Р” с
рег. № ЕВ 12***, рама JS1GW71A45******, двигател № W7011*****, дата на
първоначална регистрация 01.01.2005 год. – червен цвят, както и 6/ 500 лв. от
продажбата на лек автомобил „Фолксваген Голф” рег. № ЕВ 35-****, с дата
на първоначална регистрация 07.07.1993 год. Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
П. Б., като се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закони. Жалбоподателят счита за
неправилно приемането на пазарната оценка на дадена вещ като критерий, от
който да се взема стойността на същата, като счита, че за разход следва да се
има предвид за всеки конкретен случай действително направените разходи за
придобиване на имуществото, удостоверени със съответните договори. В
жалбата е съпоставена стойността на разходите за закупуване на вещи,
оценени по тяхната пазарна стойност към момента на закупуването, и по
договорената цена. Неправилно не е отчетена върнатата гаранция от 8111,30
лв. за законен източник на средства, както и не следва да се калкулира като
разход внесената от сестрата на жалбоподателя гаранция от 10025 лв.
Приходите на лицето се формират от възнаграждения по граждански
договори, приходи от получени банкови кредити, от небанкови институции,
както и от договор за заем от 20.07.2006 г., договор от 17.05.2006 г. и запис на
заповед от същата дата, предварителен договор за покупко-продажба на МПС
от 13.01.2009 г., предварителен договор от 04.09.2007 г. От договора за заем,
както и от разпитаните свидетели, се установява получаването на заем в
размер на 50000 евро, която сума се явява законен източник на средства за Б..
Относно договора от 17.05.2006 г. и запис на заповед към него, същият е
сключен с Даниела Т.а, като поръчител и ответникът Б., като довереник, и по
силата на договора Б. е следвало да извърши необходимото за проучване на
правното и фактическото състояние, преговори, издирване на съсобственици,
снабдяване с необходимите документи и др. относно закупуване на
недвижимите имоти от Б. с нотариален акт № 57, д. № 48/21.02.2007 г.,
нотариален акт № 40, д. № 101/21.04.2008 г. и нотариален акт № 141, д. №
103/21.04.2008 г., т.е. имотите, предмет на настоящия иск. От договора по
2
несъмнен начин се установява получаване на сумата от 10000 лв., като
оперативни средства за изпълнението на договора и като такава сумата
представлява също законен източник на средства. Именно за обезпечение
връщането на тази средства е подписан записът на заповед за сумата от 20000
лв., който към момента все още не е реализиран. Поради това,
жалбоподателят счита, че сумата от 10000 лв. следва да се приеме като
законен източник на средства, а сумата от 20000 лв. не следва да се взема като
разход. По предварителния договор от 13.01.2009 г. за продажба на
мотоциклет Б. е реализирал приход от 8000 лв. Мотоциклетът е продаден с
окончателен договор от 19.03.2009 г., същият е собственост на купувача Р. Т.,
като по отношение на тази вещ не е предявяван иск за обявяване
относителната недействителност на сделката. Като приход следва да се отчете
и сумата от 5000 лв. по предварителния договор от 04.09.2007 г. за продажба
на МПС. При тези обстоятелства може да се обоснове извода, че П. Б. е
разполагал със законни източници на средства, като са изложени подробни
изчисления на приходната и разходна част за проверявания период.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части,
вместо което се постанови друго, с което се отхвърли изцяло исковата
претенция на КУИППД.
В срока за отговор, въззиваемата страна е депозирала становище, с
което оспорва жалбата, като счита, че наведените доводи са неоснователни,
което обуславя потвърждаването на първоинстанционното решение.
Окръжна прокуратура Габрово не е заела становище по жалбите.
С Решение № 210/08.11.2010 г. по в.гр.д. № 410/2010 г. на Апелативен
съд Велико Търново е отменено Решение № 17/09.04.2010 год. на Габровския
окръжен съд по гр. д. № 92/2009 год. по описа на същия съд, в частта, с която
на осн. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД съдът е отнел в полза на държавата от П. М.
Б. мотоциклет „Сузуки ГСХ Р”, в частта, с която е признал за доказано
оспорването на предварителен договор за продажба на МПС от 04.09.2007
год. за лек автомобил „Пежо 206”, предварителен договор за покупко-
продажба на МПС от 13.01.2009 год. за мотоциклет „Сузуки”, договор от
17.05.2006 год., запис на заповед от 17.05.2006 год., договор за заем от
20.07.2006 год., а документите – за неистински, в частта, с която е отхвърлил
като неоснователен и недоказан иска на Р. Г. Т. срещу КУИППД и П. М. Б. по
3
отношение на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р” с рег. № ЕВ 12*** и в частта, с
която е осъдил ответника П. М. Б. да заплати ДТ в размер на разликата над
4 366 лв. до присъдената сума 4 895 лв., вместо което е постановено
отхвърляне на искането на Комисията за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност – гр. София за отнемане в полза на
държавата от П. М. Б. на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р”, признато е за
недоказано оспорването на предварителен договор от 04.09.2007 год. за
продажба на лек автомобил „Пежо 206”, предварителен договор от 13.01.2009
год. за покупко-продажба на мотоциклет „Сузуки”, договор от 17.05.2006
год., сключен с Д. К. Т.а, запис на заповед от 17.05.2006 год. и договор за заем
от 20.07.2006 год., сключен със З. И. Д.. Оставен е без разглеждане
предявеният от Р. Г. Т. против КУИППД и П. М. Б. иск да се приеме за
установено по отношение на ищеца и ответника, че той е собственик на
мотоциклет „Сузуки ГСХ Р” и е прекратено производството по делото в тази
част. Решението в останалата му обжалвана част е потвърдено.
С Решение № 410/06.01.2011 г. по в.гр.д. № 410/2010 г. на Апелативен
съд Велико Търново е допълнено Решение № 210/08.11.2010 г. на ВТАС по
в.гр.д. № 410/2010 г., като е постановено отнемане на основание чл. 4, ал. 2
ЗОПДИППД в полза на държавата от П. М. Б. сумата от 8000 лв.,
представляващи получената от него сума по договор от 19.03.2009 г. за
покупко-продажба на мотоциклет Сузуки ГСХ Р.
С Определение № 1147/24.10.2011 г. по гр.д. № 548/2011 г. на ВКС
Решение № 210/08.11.2010 г. по гр.д. № 410/2010 г. на ВТАС не е допуснато
до касационно обжалване.
С Решение № 116/22.07.2022 г. по гр.д. № 734/2022 г. на ВКС е
отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК по молбата на П. М. Б. влязлото
в сила Решение № 210/08.11.2010 г. по гр.д. № 410/2010 г. на ВТАС,
допълнено с Решение № 410/06.01.2011 г. по гр.д. № 410/2010 г. на ВТАС, с
което след частична отмяна на Решение № 17/09.04.2010 г. по гр.д. № 92/2009
г. на Окръжен съд Габрово е отнето имущество на П. М. Б. на основание чл. 4,
ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и е върнато делото за ново разглеждане на ВТАС от
друг състав. Прието е, че с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на чл. 1
от Протокол № 1 към КЗПЧОС, поради което новото разглеждане на делото
се явява единствената хипотеза , в която ще е възможно отстраняване на
4
последиците от нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС,
констатирано в решението на ЕСПЧ. Предмет на настоящото производство е
само искането за отнемане на подробно посоченото от КПКОНПИ
имущество.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Окръжен съд Габрово е сезиран с иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД
/отм./, предявен от КПКОНПИ срещу П. М. Б. за отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност 161300 лв., подробно описано. В
искането се твърди, че е образувано производство по ЗПКОНПИ срещу Б.,
който е осъден с влязло в сила на 06.10.2006 г. споразумение от 06.10.2006 г.
по НОХД № 107/2000 г. на Окръжен съд Ловеч за извършено през периода
17.06.1994 г. – 10.01.1995 г. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1,
т. 2 и 3, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за извършено на 26.08.1994 г.
престъпление по чл. 200, вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 198,
ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК, за извършено през периода 18.09.1994 г. –
21.09.1994 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за
извършено през периода 1994 г. – 10.01.1995 г. престъпление по чл. 339, ал. 2
вр. ал. 1 НК, които попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 23
ЗОПДИППД.
В хода на проверката е установено, че П. Б. не е женен, има дъщеря,
родена 2007 г. Извършената проверка е с период от 10.05.1987 г. до 2009 г.
Излагат се доводи, че придобитото имущество от ответника през
проверявания период е на значителна стойност, като за придобиването му
няма установен законен източник на доходи. С оглед на това, счита, че са
налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза
на държавата на притежаваното от него имущество, респ. действително
полученото от продажбата му, подробно индивидуализирани.
Ответникът оспорва иска, като счита, че анализите в него не са верни
и са допуснати неточности при определяне на доходите. Сочи предварителен
договор за продажба на МПС Пежо 205, предварителен и окончателен
договори за продажба на мотоциклет Сузуки, като по предварителните
договори ответникът е получил пари. Представя договор за поръчка, по който
5
не е могъл да изпълни задължението си за прехвърляне на имотите, поради
наложените възбрани, по който също са му предоставени оперативни
средства. Представя и договор за заем за сумата от 50000 евро, предоставена
му от З. Д..
Окръжна прокуратура Габрово заема становище за основателност на
предявения иск.
С определение от съдебно заседание от 26.11.2009 г. е допуснато
изменение в петитума на исковата молба, като при условията на евентуалност
се претендира отнемане в полза на държавата на сумата, представляваща
левовата равностойност /по пазарна или договорна цена/ на мотоциклета
Сузуки.
В същото съдебно заседание е открито производство по реда на чл.
193 ГПК по оспорване на следните документи: предварителен договор за
продажба на МПС от 04.09.2007 г. за лек автомобил Пежо, предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 13.01.2009 г. за мотоциклет Сузуки,
договор от 17.05.2006 г. за поръчка, запис на заповед от 17.05.2006 г. и
договор за заем от 20.07.2006 г.
С определение от 21.01.2010 г. е конституиран Р. Г. Т., като главно
встъпило лице със самостоятелни права върху мотоциклет Сузуки, който
желае да се установи по отношение на КУИППД и П. Б., че въпросният
мотоциклет е негова собственост.
С решението си окръжният съд е приел, че е налице отрицателна
разлика при рекапитулацията на приходите и разходите, че е налице оборима
презумпция, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не
е установен законен източник на доходите, поради което е уважил искането за
отнемане на посочените недвижими имоти, лек автомобил Пежо 206 и
мотоциклет Сузуки. Постановено е отнемане на сумата от 500 лв. от
продажбата на лек автомобил Фолксваген Голф. Признато е оспорването на
предварителен договор за продажба на МПС от 04.09.2007 г. за лек автомобил
Пежо, предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.01.2009 г.
за мотоциклет Сузуки, договор от 17.05.2006 г. за поръчка, запис на заповед
от 17.05.2006 г. и договор за заем от 20.07.2006 г. за доказано, а цитираните
документи за неистински, като в мотивите е анализирано, че документите са
автентични, но е отречено тяхното съдържание. Отхвърлени са предявените
6
искове от Р. Т. против КУИППД и П. Б. по отношение на мотоциклет Сузуки,
като неоснователни и недоказани, тъй като вещта е продадена на третото лице
след получаване на запорното съобщение по допуснатите обезпечителни
мерки на Комисията.
От фактическа страна се установява следното:
С уведомление вх. № 1447/01.06.2007 г. ОДП София е уведомила ТД
на КОНПИ /КУИППД/, че се води досъдебно производство срещу П. М. Б. по
Сл.д. № 36/1995 г. за престъпление по чл. 199, ал. 2 и чл. 339, ал. 1 НК,
извършено през 1995 г. Същите попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 23
ЗОПДИППД /отм./.
С определение от 06.10.2006 г. по НОХД № 107/2000 г. на Окръжен
съд Ловеч П. М. Б. е признат за виновен за това, че:
През периода 17.06.1994 г. до 10.01.1995 г. в с. Камбурово, на
магистралата Русе – Велико Търново, при с. Поликраище, гр. Велико
Търново, гр. Русе на магистралата с. Масларево, общ. П. Тръмбеш, гр.
Гурково, на пътя Ихтиман – Самоков, на магистралата Русе – В. Търново, при
с. Поликраище – с. Никюп, в съучастие като извършител с подробно посочени
лица, сговорили се предварително да вършат грабежи, като действали със
сила и заплашване, е извършил следните деяния:
1. На 17.06.1994 г. на пътя В. Търново, при с. Арбанаси отнел от
владението на В. Е. с намерение противозаконно да присвои
автомобил марка Тико и вещи на стойност 329488 лв., след
деноминацията 329,49 лв., като действал със сила и заплаха;
2. На 20.06.1994 г. в с. Камбурово, общ. Омуртаг отнел от владението
на И. Ш. от гр. Омуртаг и Б. Д. от с. Кралево с намерение
противозаконно да присвои лек автомобил Мерцедес 238Е, на
стойност 1133746 лв., след деноминацията 133,75 лв., пари 978 лв.,
след деноминацията 978 лв., 1200 щатски долара на стойност 72000
лв., след деноминацията 72 лв. и вещи на стойност 147148 лв., след
деноминацията 147,15 лв., всичко на стойност 2649607 лв., след
деноминацията 2649,61 лв.;
3. На 27.08.1994 г. край с. Поликраище отнел с намерение
противозаконно да присвои от владението на украинските граждани
7
И. Б., С. Г. и С. С. 18400 щатски долара, 400 лв., 2 златни ланеца и 2
дамски златни пръстена, общо на стойност 1056279 лв., след
деноминацията 1056,28 лв.;
4. На 26.09.1994 г. на битака в гр. Русе отнел от владението на С. Г. с
намерение противозаконно да присвои златни изделия на стойност
302834 лв., след деноминацията 302,83 лв., като последвала средна
телесна повреда за Г.;
5. На 29.09.1994 г. на магистралата край с. Масларево отнел от
владението на П. П. товарен автомобил марка Рено, натоварен с
цигари Родопи, на стойност цигарите 3150000 лв., след
деноминацията 3150 лв., автомобил Рено – 1478123 лв., след
деноминацията 1478,12 лв., всичко на обща стойност 4628123 лв.,
след деноминацията 4628,12 лв.;
6. На 14.11.1994 г. в гр. Гурково, в механа Стадиона отнел от
владението на Й. Г. от Република Чехия с намерение
противозаконно да присвои валута на стойност 153649 лв., след
деноминацията 156,65 лв., след което последвала средна телесна
повреда на гражданина на РЧехия М. М.;
7. На 12.12.1994 г. на пътя Ихтиман – Самоков при с. Ново село отнел
от Й. С. с намерение противозаконно да присвои кашони с
компютърни елементи на стойност 1059459 лв., след деноминацията
1059,46 лв., собственост на „Дебелт Инженеринг“ и пари и валута
на стойност 34450 лв., след деноминацията 34,45 лв., всичко на
обща стойност 1093914 лв., след деноминацията 1093,91 лв.;
8. На 09.01.1995 г. на пътя Габрово – В. Търново отнел от владението
на Н. К. с намерение противозаконно да присвои л.а. ВАЗ 2105, на
стойност 104130 лв., след деноминацията 104,13 лв.;
9. На 10.01.1995 г. на пътя Русе – В. Търново, кръстовището с. Никюп
– с. Крушето отнел от владението на Ч. Р. Н. 80 щатски долара и от
С. Д. 70 щатски долара, на стойност 10048 лв., след деноминацията
10,04 лв., като е последвала смъртта на Савчук Иванович от
Украйна и средна телесна повреда на С. Д. от Украйна –
Деянията са с особено големи размери на обща стойност 10328072 лв., след
деноминацията 10328,072 лв., като деецът е бил въоръжен, действал е със
сила и заплашване – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 и 3
8
вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 НК. Наложено е наказание.
Със същото определение Б. е признат за виновен за това, че на
26.08.1994 г., край с. Поликраище, в съучастие с подробно посочени лица,
сговорили се предварително да вършат грабежи, като действали със сила и
заплашване, извършил приготовление за грабеж на имущество на
украинските граждани, подробно посочени, на стойност 18500 щатски долара
– 1221000 лв., след деноминацията 1221 лв., с намерение противозаконно да
присвои, но не довършил деянието по независещи от него причини,
престъпление по чл. 200 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 198,
ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за което също му е наложено наказание.
С определението Б. е признат за виновен за това, че за периода
18.09.1994 г. – 21.09.1994 г. в гр. Горна Оряховица и гр. Велико Търново чрез
разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на
подправен ключ и след предварителен сговор с подробно посочени лица
противозаконно отнели с намерение да присвоят: 1. На 18.09.1994 г. в гр.
Горна Оряховица отнел л.а. Мерцедес 190Е, собственост на М. Г. от гр.
Истамбул, на стойност 1201405 лв., след деноминацията 1201,40 лв.; 2. На
21.09.1994 г. в гр. В. Търново отнел с намерение противозаконно да присвои
лекотоварен автомобил Рено трафик, собственост на фирма „Абагар“ ЕООД,
на стойност 501840 лв., след деноминацията – 501,8 лв. – престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание.
Със същото определение Б. е признат за виновен, че през периода
1994 г. до 10.01.1995 г. в гр. Ихтиман и други населени места държал
огнестрелно оръжие: три пистолета Макаров, ловна пушка тип Помпа, един
пистолет Г-57, югославско производство, без да има за това надлежно
разрешение и оръжието е в големи количества – престъпление по чл. 339, ал.
2 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание. От наложеното наказание на
Б. е приспаднато времето, през което спрямо него е наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ – от 19.01.1995 г. до 02.07.2001 г.
В постановеното определение е посочено, че причинените от
деянията имуществени вреди са възстановени.
Тези престъпления попадат в обхвата на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 5,
6 и 23 ЗОПДИППД /отм./.
Проверката е извършена за период от 10.05.1987 г. до 2009 г.
9
Ответникът не е семеен, има дъщеря, родена на 19.06.2007 г. – писмо
от Община Габрово.
През проверявания период ответникът е придобил следните
недвижими имоти:
С Нотариален акт № 57, том I, рег. № 599, дело № 48/21.02.2007 год.
на Нотариус Анна Цонева с район на действие ГРС, П. М. Б. е закупил
следния недвижим имот: хамбар на един етаж, с площ от 520 кв. м., стопански
постройки с площ 45 кв. м., построени в УПИ III – обслужваща
производствена и стопанска дейност, кв. 34 по плана на с. Поповци –
Гледаци, общ. Габрово, с площ за УПИ от 5 015 кв. м., при описани граници и
стопанска постройка на един етаж с площ 80 кв. м., построена в УПИ II –
обслужваща производствена и стопанска дейност, в кв. 34 по плана на същото
село, с площ за УПИ 3 250 кв. м.
Според посоченото в нотариалния акт дадената и получена при
продажбата сума е в размер на 3 200 лв., а според приетата от първата
инстанция съдебна експертиза пазарната стойност на този имот към датата на
придобиването му – 21.02.2007 год., възлиза на 55 100 лв. /хамбар с площ 520
кв. м. - 46 900 лв., стопанска постройка от 45 кв. м. – 3 700 лв. и стопанска
постройка от 80 кв. м. – 4 500 лв./.
В съдебно заседание от 19.10.2022 г. са приложени протокол от
заседание на управителния съвет на продавача ЧЗПК „Надежда“, с. Поповци,
от който е видно взетото решение за продажба на имотите, но без в него да е
посочена продажната цена. Приложен е нотариален акт № 167, д. №
130/15.05.2006 г. за друга осъществена сделка за други недвижими имоти
навес – сеновал и сеновал, на цена, близка до данъчната оценка – 10800 лв.,
при данъчна оценка – 10729,90 лв. Приложени са също 2 бр. договори от
02.10.2009 г. за закупуване на имоти, частна държавна собственост,
представляващи прилежащите терени към обекти стопанска постройка на
един етаж, в УПИ ІІ от кв. 34 по ПУП на с. Поповци и към хамбар на един
етаж и стопански постройки в УПИ ІІІ кв. 34 по ПУП на с. Поповци.
С Нотариален акт № 140, том I, рег. № 1436, дело № 101/21.04.2008
год. на същия нотариус П. М. Б. е закупил следния недвижим имот: Поземлен
имот 130а с площ от 745 кв. м., от който 450 кв. м. попадат в УПИ II -
10
обслужваща производствена и стопанска дейност, в кв. 34а по плана на с.
Поповци-Гледаци, с площ за целия УПИ 3 100 кв. м. при описани граници, а
295 кв. м. попадат под улица О.Т. 79-80а и улица О.Т. 80а-80б.
Платената по сделката сума е 1 000 лв. Пазарната оценка на имота
към датата на придобиване възлиза на 5 960 лв. според заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
С Нотариален акт № 141, том I, рег. № 1438, дело № 103/21.04.2008
год. на Нотариус Анна Цонева П. М. Б. е закупил следния недвижим имот:
Поземлен имот 130 „з“ с площ от 2 590 кв. м., попадащи в УПИ II –
обслужваща, производствена и стопанска дейност, в кв. 34а по плана на с.
Поповци-Гледаци, общ. Габрово, с площ за целия УПИ от 3 100 кв. м. при
описани граници.
Цената на имота, дадена от купувача и получена от продавача, според
нотариалния акт е 3 110 лв. Пазарната му стойност към датата на сключване
на сделката според съдебно-техническата експертиза е в размер на 20 720 лв.
Общата пазарна стойност на придобитите през периода недвижими
имоти възлиза на 81 780 лв. /427,38 МРЗ/
През време на проверявания период са придобити и 5/6 ид.ч. от
поземлен имот с площ 535 кв.м., съставляващ УПИ V-1019 в кв. 31 по плана
на гр. Ихтиман, ведно със същата идеална част от построените в имота
масивна двуетажна жилищна сграда със сутерен, със застроена площ от 100
кв.м., пристройка на един етаж с площ от 20,25 кв.м. с предназначение
„Магазин за хранителни стоки“, които имоти са придобити по силата на
дарение /нотариален акт № 9, д. № 542/17.12.2007 г./ и чрез прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане /нотариален акт №
10, д. № 543/17.12.2007 г./.
По време на проверявания период ответникът е придобил, съответно
се е разпоредил със следните МПС:
С Договор от 01.12.2005 год. ответникът е закупил лек автомобил
„Фолксваген Голф” с ДК № ЕВ 35 **** за сумата 1 000 лв.
Вещото лице по допуснатата експертиза дава пазарна стойност на
този автомобил към датата на закупуването му в размер на 4 267 лв.
11
Автомобилът е продаден с договор за покупко-продажба на МПС от
06.11.2006 г. за сумата от 500 лв., пазарна стойност към момента на
отчуждаване – 3696 лв.
С Договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2006 год., П. М. Б. е
закупил лек автомобил „Пежо 206” срещу заплащане на сумата 400 лв.
Пазарната стойност на автомобила към датата на закупуването му е в
размер на 8 268 лв. според заключението на назначената авто-техническа
експертиза, изслушана и приета от първата инстанция.
С Договор за покупко-продажба на МПС от 10.07.2006 год. П. М. Б. е
закупил мотоциклет „Сузуки GSXR” за сумата 3 384 лв.
Според авто-техническата експертиза пазарната стойност на това
МПС е в размер на 17 851 лв. към датата на сделката. С Определение №
1/26.02.2009 г. по ч.гр.д. № 1/2009 г. е допуснато обезпечение на бъдещия иск
в полза на КУИППД чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти и
запор върху лек автомобил Пежо 206 и мотоциклет Сузуки. С договор за
покупко-продажба на МПС от 19.03.2009 г., с нотариална заверка на
подписите рег. № 700/19.03.2009 г., П. Б., действащ чрез пълномощника си Р.
Т., продава на Р. Т. мотоциклета за сумата 8000 лв. Преди продажбата е
сключен предварителен договор от 13.01.2009 г., по силата на който Б. се
задължава да прехвърли правото на собственост върху мотоциклета за сумата
8000 лв., от която 6000 лв. платена при подписване на предварителния
договор, а остатъка от 2000 лв. – платим при сключване на окончателния
договор.
Общата пазарна стойност на придобитите през периода МПС възлиза
на 30 386 лв. /191,70 МРЗ/.
През периода ответникът е закупил телевизионен приемник LG за
сумата 3 249 лв., видно от фактура № **********/22.12.2006 год. От тях 250
лв. са платени в брой, а 2 999 лв. с кредит от Jetkredit, а с фактура №
**********/27.06.2007 год. е закупил дигитална видеокамера Soni, за сумата
1 079 лв. с Jetkredit.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред
първата инстанция съдебно-икономическа експертиза се установява, че
12
платените от ответника суми по кредита към Jetkredit за приемника са в
размер на 3 670.78 лв. /платената сума над 2 999 лв. е 671.78 лв./, а за камерата
– 1 367.05 лв. /платената сума над 2 999 лв. е 288.05 лв./. Сборът от сумите,
представляващи кредит и платените в брой 250 лв. за първата вещ, възлиза на
5 287.83 лв.
Погашенията за телевизионния приемник са, както следва: платено в
брой при покупката – 250 лв. /1,56 МРЗ/, 2007 г. – 2447,16 лв. /13,60 МРЗ/,
2008 г. – 1223,62 лв. /5,56 МРЗ/, погашенията за дигиталната камера са, както
следва: 2007 г. – 455,64 лв. /2,53 МРЗ/, 2008 г. – 911,41 лв. /4,14 МРЗ/.
Видно от Поръчка за покупка на компенсаторни инструменти, вносна
бележка, преводно нареждане от 10.05.2007 год. и депозитарна разписка от
14.05.2007 год., ответникът е закупил 14 454 броя поименни компенсационни
бонове и е заплатил за тях сумата 6 252.80 лв. /34,74 МРЗ/.
Установяват се следните доходи на проверяваното лице през периода
на проверка, които съобразно събраните писмени доказателства и анализа на
вещото лице имат следните размери:
В периода 1987 г. – 2008 г. П. Б. има доходи от трудови
правоотношения, както следва: за 1989 г. – 350 лв. /2,5 МРЗ/; 2001 г. – 300 лв.
/3,44 МРЗ/; 2002 г. – 1200 лв. /12 МРЗ/; 2003 г. – 1500 лв. /13,63 МРЗ/; 2004 г.
– 1519,91 лв. /12,67 МРЗ/; 2005 г. – 4371,48 лв. /29,14 МРЗ/; 2006 г. – 6470 лв.
/40,44 МРЗ/; 2007 г. – 8900,08 лв. /49,44 МРЗ/; 2008 г. – 8961,81 лв. /40,74
МРЗ/.
За проверявания период са получени банкови кредити, както следва:
По договор за предоставяне на потребителски кредит от 28.08.2006 г.
с кредитор „Изи Интернешънъл Асет Банк“ АД е предоставен кредит в размер
на 10000 лв. /62,50 МРЗ/.
По договор за потребителски кредит от 19.12.2007 г. с кредитор
„Сибанк“ АД е предоставен кредит от 13000 лв. /72,22 МРЗ/.
През 2007 г. е ползван кредит от Jetkredit за закупуване на
телевизионен приемник и видеокамера.
На 19.10.2006 г. е възстановена гаранцията, внесена по НОХД в
13
размер на 8111,30 лв. /50,70 МРЗ/.
Представен е договор за заем от 20.07.2006 г., съгласно който З. И. Д.,
като заемодател, предава в собственост на П. М. Б., като заемател, в
присъствието на Г. Й. Й. и Г. М. Б., сумата от 50000 евро, която заемателят се
задължава да върне в срок от 30 дни след надлежно отправено писмено
искане. От съдебно графическата експертиза се установява, че подписите,
положени от заемодател, както и подписите на свидетелите Г. Й. и Г. Б., са
положени от тях. По делото са разпитани свидетелите, присъствали и при
подписване на договора. Св. Г. Й. знае, че по договора за заем пари не са
връщани. Свидетелят е познат на заемодателя З. Д., знае от него, че очаква да
му бъдат върнати парите от Б.. Свидетелят не знае откъде заемодателят има
тази сума, но знае, че става въпрос за 50000 евро, тъй като е присъствал при
броенето. Свидетелят Г. Б. също е присъствал при даването на сума пари в
размер на 50000 евро, което станало в Бургас, в апартамента на З.. Подписал
се на договора, било в края на лятото, месец юли. Не знае парите дали са
върнати. Св. З. Д. разказва, че е дал в заем 50000 евро на П. Б., което е станало
в апартамента му на 20.07.2006 г. До момента сумата не е върната, свидетелят
не е предприемал действия за това. Направили договора, защото свидетелят
очаквал да му бъдат върнати парите. Посъветвали се с нотариус и той им
казал, че не е необходима заверка на договора. Свидетелят работи в Гърция,
има строителна фирма и разполага със средства. Б. е приятел с жената на
свидетеля. Не му е практика да дава пари на заем, но в случая е дал такъв. В
конкретния случай е оспорена датата на сключване на договора за заем и
реалното предаване на сумата. Настоящият състав счита, че съставеният
документ – договор за заем не се доказа да е с достоверна дата и съответно да
удостоверява по убедителен начин предаването в заем на сочената в него
сума. Това е така, тъй като разпитаните свидетели, подписали документа,
пред съда заявяват, че са присъствали на предаването на сума пари в размер
на 50000 евро, но същите не сочат кога това се е случило. Единственият
свидетел, който посочва конкретната дата, е участника в правоотношението,
чието поведение да състави документ – договор за заем, за значителна сума, с
лице, което не му е приятел, с очакване сумата да бъде върната и по който
договор почти четири години след съставянето не е търсил изпълнение, не
може да бъде възприето като логично, оправдано и достоверно. По делото
няма други данни, от които да се мотивира категоричен извод за получаване
14
от страна на ответника на такава сума пари, като например деклариране пред
данъчните органи, внасяне на средствата в банка или др., поради което
настоящият състав счита, че по делото не се доказа приложеният договор за
заем да е с достоверна дата, както и не се доказа по убедителен начин
реалното предаване на сумата. С оглед на това, тази сума не може да бъде
възприета като доход на лицето.
Видно от договор от 17.05.2006 г., сключен между Д. К. Т.а, като
поръчител, и П. М. Б., като довереник, страните се уговарят, че поръчителят
възлага на довереника срещу възнаграждение да извърши от свое име и за
сметка на поръчителя следното: да предприеме и извърши всичко необходимо
от проучване на правното и фактическо състояние, преговори, издирване на
съсобственици /наследници/, снабдяване с документи относно закупуването
на поземлен имот 130 „з“ с площ от 2590 кв.м., попадащ в УПИ ІІ кв. 34а по
плана на с. Поповци- Гледаци, хамбар с площ 520 кв.м., стопански постройки
с площ 45 кв.м., построени в УПИ ІІІ в кв. 34 по плана на с. Поповци –
Гледаци, стопанска постройка от 80 кв.м., построена в УПИ ІІ в кв. 34,
построена в УПИ ІІ, поземлен имот 130а с площ от 745 кв.м., т.е. имотите,
предмет на настоящото дело. Съгласно чл. 3 от договора довереникът е
длъжен да прехвърли на поръчителя в срок от един месец, считано от
последното действие по изпълнението на поръчката, правата и задълженията,
възникнали в резултат на сключените от него сделки с трети лица. В чл. 14 от
договора е посочено, че по искане на довереника поръчителят предоставя
авансово на доверените сумата 10000 лв. Договорът не е сключен във
формата, предвидена в закона – писмено с нотариална заверка на подписите
по правилото на чл. 292, ал. 3 ЗЗД. На същата дата – 17.05.2006 г. П. Б. е издал
запис на заповед във връзка с договора за поръчка, по силата на който се
задължава да плати без разноски и протест сумата от 20000 лв. на Д. К. Т.а на
дата 17.05.2007 г. Записът на заповед е авалиран от Г. М. Б.. По приложения
договор за поръчка е бил оспорен подписа на Д. К. Т.а, което оспорване е
било оттеглено. Изследван е подписът на Г. Б. върху издадения запис на
заповед, като вещото лице по съдебно графическата експертиза дава
заключение, че подписът е положен от лицето Б.. Настоящият състав счита,
че се явява недоказано твърдението за получаването от страна на Б. на сумата
от 10000 лв., посочена в договора като авансово предоставена сума.
Договорът е частен диспозитивен документ и доказателствената му сила се
15
изчерпва само относно това, че волеизявленията, вписани в документа, са
направени от лицата, посочени като техни автори /чл. 180 ГПК/. С оглед на
това, и тази сума не следва да бъде посочвана като приход на ответника за
2006 г.
По делото е приложен предварителен договор за продажба на МПС от
04.09.2007 г., по силата на който П. Б. се задължава да прехвърли на А. Т. лек
автомобил Пежо 206 за сумата от 5000 лв., заплатена в брой от купувача
преди подписване на настоящия предварителен договор. Комисията е
оспорила автентичността на този документ, достоверността на датата и
удостоверяване на обстоятелството, че реално е предадена сумата, посочена в
него. Автентичността на подписа на А. Т. е установена от показанията на Т.,
разпитан като свидетел, подкрепени и от заключението на вещото лице по
съдебно-графическата експертиза. В съдебно заседание е разпитан св. А. Т.,
страна по предварителния договор. Неговите показания относно създаденото
правоотношение са неясни – заявява, че е купил автомобила, но същия се
води още на името на Б.. Купил е колата за 5000 лв., дал парите преди две
години и нещо, и до момента на разпита му пред съда /21.01.2010г./ не е
предприел необходимите действия за сключване на окончателен договор,
срокът за което е фиксиран в представения документ на 24.09.2007 г. С оглед
на това, и при липсата на други доказателства, за настоящият състав не се
създава убеждението за достоверност на датата на сключване на
предварителния договор и на обстоятелството за реално предадени пари по
него. С оглед на това, и сумата от 5000 лв. следва да бъде изключена от
приходите на ответника.
Като приход следва да се включи пазарната стойност на лек
автомобил Фолксваген Голф в размер на 3696 лв. /10,27 МРЗ/. Същият е
закупен през 2005 г., когато приходите на ответника са превишавали
разходите му за издръжка по НСИ, т.е. настоящият състав приема, че
автомобилът е придобит от законен източник на средства, поради което
получената пазарна стойност от неговата продажба следва да се отчете като
приход за годината, през която е отчужден – 2006 г.
Други доходи, приходи или източници на финансиране не се
установиха. Общият размер на приходите на проверяваното лице възлиза на
72458,58 лв. /422,34 МРЗ/.
16
За проверявания период са направени обичайни разходи за издръжка,
изчислени по статистически данни на НСИ от вещото лице. Същото е
съобразило обстоятелството, че Б. е изпратен на наборна военна служба от
21.09.1987 г., от където е уволнен на 19.09.1989 г., като и е съобразило, че той
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от
19.01.1995 г. до 02.07.2001 г. Разходите за издръжка на домакинството за
анализирания период са в общ размер 22387 лв. /247,13 МРЗ/, като вещото
лице е съобразило разходи средно на лице до 1995 г. - 87098 лв., която сума
след деноминацията възлиза на 87 лв..
Платените данъчни задължения възлизат в общ размер на 2466,18 лв.
/12,68 МРЗ/.
Като разход следва да се отчетат погасителните вноски – към
„Интернешънъл Асет Банк“ АД – изплатени 1116,12 лв. /6,98 МРЗ/ през 2006
г., през 2007 г. – 10694,97 лв. /59,42 МРЗ/, а през 2008 г. – 37,17 лв. /0,17 МРЗ/.
По договор за потребителски кредит от 13.12.2007 г., сключен със „Стопанска
и инвестиционна банка“ АД в размер на 13000 лв., платените от ответника
суми според вещото лице са, както следва: 2007 г. – 195 лв. /1,08 МРЗ/, 2008 г.
– 3521,34 лв. /16,01 МРЗ/.
Като разходи следва да се отчетат плащанията за закупуване на LCD
дисплей и дигитална камера, както следва: плащане в брой при закупуване на
дисплея през 2006 г. – 250 лв. /1,56 МРЗ/, погасителни вноски към Jetkredit
през 2007 г. – 2447,16 лв. /13,60 МРЗ/ за дисплея и 455,64 /2,53 МРЗ/ за
видеокамерата, през 2008 г. – 1223,62 лв. /5,56 МРЗ/ за дисплея и 911,41 лв.
/4,14 МРЗ/ за видеокамерата.
Разход представляват и вноските по сключения договор за финансов
лизинг на 04.05.2007 г. с „Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг“ ЕООД. Същите са,
както следва: през 2007 г. – 15017,96 лв. /83,43 МРЗ/, през 2008 г. – 3128,54
лв. /14,22 МРЗ/.
През 2007 г. са направени разходи във връзка с придобиване
недвижим имот в гр. Ихтиман чрез дарение и прехвърляне срещу задължение
за издръжка и гледане, които разходи се изразяват в заплатена такса в размер
на 233,14 лв. /1,29 МРЗ/.
17
Не може да бъде счетена като разход сумата от 10025 лв. – внесена
гаранция по НОХД № 107/2000 г., тъй като същата е внесена от сестрата на
ответника и няма данни сумата да е излязла от неговия патримониум. Не
следва да се зачита като разход и сумата от 20000 лв. по издадения запис на
заповед от 17.05.2006 г. – няма данни по същия да е предприемано
изпълнение.
Като разход следва да се отчетат и съответно закупените недвижими
имоти и МПС през периода, както и закупените компесаторни бонове.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
мотивира следните правни изводи:
Предпоставките, при които в производството по иск с правно
основание чл. 28 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, какъвто е предявен в
случая, съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са:
лицето да е придобило имущество със значителна стойност, да е осъдено за
престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и въз
основа на доказателствата по делото да е формирано основателно
предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с
престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на
имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на
средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че
придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е
установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да
формира изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и
доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на
конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на
престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна
дейност. Според ТР 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС е необходимо да има
връзка – пряка или косвена, между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1
ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката
да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по
делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на
имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./.
Изключването на връзка между престъплението и придобиването на
имуществото ще наруши правото на субектите по чл. 4 – 9 ЗОПДИППД /отм./
18
на справедлив съдебен процес и правото на пропорционалност в
ограничението на правото на собственост.
В конкретния случай безспорно е установено, че ответникът е осъден
със споразумение по НОХД № 107/2000 г. на Окръжен съд Ловеч, имащо
силата на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК за деяния по чл.
199, чл. 200, чл. 195 и чл. 339 НК, които престъпления попадат в обхвата на
чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Установено е, че през проверявания период –
10.05.1987 г. – 01.01.2009 г. ответникът е придобил имущество на значителна
стойност – над 60000 лв. Общата стойност на имуществото е определена като
действителната пазарна оценка на всяка движима и недвижима вещ към
момента на придобиването. В тази насока са изслушани заключения на вещи
лица – оценители, изготвени компетентно, безпристрастно и неоспорени по
същество от страните. Настоящият състав не споделя виждането на
жалбоподателя, че придобивните стойности следва да се считат посочените в
съответните договори цени. Както нотариалните актове за придобиване на
правото на собственост на описаните в тях недвижими имоти в частта
относно цената на придобиване, така и договорите за покупко-продажба на
МПС в тази част, нямат обвързваща доказателствена сила за държавата, която
не е страна по тези сделки. По тези причини единственият обективен
критерий за покупната цена на имуществото е пазарната оценка към момента
на придобиване. Тази оценка в случая не е оборена от приложените от
жалбоподателя писмени документи, тъй като документите касаят продажби на
други имоти, несъпоставими с процесните, за да се направи извода за
реалност на посочената в нотариалните актове цена. С оглед на това,
настоящият състав счита, че стойността на придобитото имущество следва да
се оценява по пазарна цена, съобразно изготвените заключение на вещите
лица.
Изводът за липса, съответно наличие на законен източник за
придобиване на посоченото имущество се налага от икономическия анализ за
финансовото състояние на ответника през проверявания период като
установените доходи се съпоставят с извършените разходи. Съпоставката
между приходи и разходи, и определяне наличието на средства за
придобиване на имущество в края на всяка година, е извършена в минимални
работни заплати, чийто размер е отчитал силните инфлационни процеси и е
подходящ показател, с оглед дългия период от време, за определяне
19
икономическото състояние на ответника. При съпоставяне за всяка отделна
година на финансовото състояние на ответника следва да се отчете, че
средствата, придобити от продажби на имущество, придобито от своя страна
с незаконни източници на средства, не могат да бъдат зачетени като законни
приходи, тъй като това противоречи на целите, заложени в чл. 2 ЗОПДИППД
/отм./. Следва да се отчете още обстоятелството, че анализът се прави
съответно по години, като в случай на наличие на положително салдо, същото
следва да се включва към салдото за следващите години, за разлика от
отрицателното салдо – когато разходите превишават приходите, тъй като
разходите са реално осъществени и не може отрицателната разлика да се
прехвърля в следващата година.
При съблюдаване на тази правила настоящият състав взема предвид
следното:
За 1987 г. - начало на проверявания период се установяват:
Общо разходи – 732 лв. /6,10 МРЗ/ - разходи за издръжка на
домакинството.
Приходи от трудово правоотношение – 350 лв. /2,50 МРЗ/.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на -382 лв. /-3,6 МРЗ/.
За 1988 година не се начисляват приходи и разходи, тъй като Б. е бил
на военна служба.
За 1989 година се установяват:
Общо разходи за годината – 666 лв. /4,76 МРЗ/ - разходи за издръжка
на домакинството.
Няма приходи.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на -666 лв. /-4,76 МРЗ/.
За 1990 година се установяват:
Общо разходи за годината – 2920 /17,94 МРЗ/ - разходи за издръжка
на домакинството.
Няма приходи
20
Налице е отрицателно салдо в размер на -2920 лв. /-17,94 МРЗ/.
За 1991 година се установяват:
Общо разходи за годината – 7772 лв. /14,74 МРЗ/ - разходи за
домакиството;
Няма приходи.
Налице е разлика между приходите и разходите в размер на -7772 лв.
/-14,74 МРЗ/.
За 1992 година се установяват:
Общо разходи за годината – 13729 лв. /18,68 МРЗ/ - разходи за
издръжка на домакинството.
Няма приходи.
Налице е разлика между приходите и разходите в размер на -13729 лв.
/-18,68 МРЗ/.
За 1993 година се установяват:
Общо разходи за годината – 20089 лв. /16,23 МРЗ/ - разходи за
издръжка на семейството;
Няма приходи.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на -20089 лв. /-16,23 МРЗ/.
За 1994 година се установяват:
Общо разходи за годината – 38380 лв. /21,66 МРЗ/ - разходи за
издръжка на семейството.
Няма приходи.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на – 38380 лв. /-21,66 МРЗ/.
За 1995 - 2000 година се установяват:
Б. е бил задържан, поради което не се следват приходи и разходи за
периода.
За 2001 година се установяват:
Общо разходи за годината – 878 лв. /10,71 МРЗ/ - разходи за издръжка
на семейството.
21
Приходи за годината от трудови възнаграждения – 300 лв. /3,44 МРЗ/.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на -578 лв. /-7,27 МРЗ/. .
За 2002 година се установяват:
Общо разходи за годината – 1624 лв. /16,24 МРЗ/ - разходи за
издръжка на семейството.
Приходи за годината от трудови възнаграждения – 1200 лв. /12 МРЗ/.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на -424 лв. /-4,24 МРЗ/.
За 2003 година се установяват:
Общо разходи за годината – 1748 лв. /15,89 МРЗ/ - разходи за
издръжка на семейството.
Приходите за годината са 1500 /13,63 МРЗ/ - трудови възнаграждения.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на – 248 лв. /-2,26 МРЗ/.
За 2004 година се установяват:
Общо разходи за годината – 1948 лв. /16,23 МРЗ/ - разходи за
издръжка на семейството.
Приходите от трудови възнаграждения – 1519,91 лв. /12,67 МРЗ/.
Налице е отрицателно салдо между приходите и разходите в размер
на – 428,09 лв. /-3,56 МРЗ/.
За 2005 година се установяват:
Общо разходи за годината – 6364 лв. /42,43 МРЗ/, от които: разходи
за издръжка на семейството 2097 лв. /13,98 МРЗ/; придобиване лек
автомобил Фолксваген Голф на стойност 4267 лв. /28,45 МРЗ/.
Приходите са от трудови възнаграждения в размер на 4371,48 лв.
/29,14 МРЗ/.
Приходите от трудови възнаграждения са превишавали разходите за
издръжка на домакинството, поради което съдът приема, че за закупуването
на лекия автомобил е установен законен източник на средства.
За 2006 година се установяват:
22
Общо разходи за годината – 29862,125 лв. /186,65 МРЗ/, от които:
разходи за издръжка на семейството 2377 лв. /14,86 МРЗ/; заплатени в брой
при придобиването 250 лв. /1,56 МРЗ/ на LCD дисплей; покупка на
мотоциклет Сузуки – 17851 лв. /111,57 МРЗ/, покупка на лак автомобил Пежо
– 8268 лв. /51,68 МРЗ/; погасителни вноски към Интернешънъл Асет Банк –
1116,12 лв. /6,98 МРЗ/.
Приходите се формират, както следва: 10000 лв. /62,50 МРЗ/ – кредит
от Интернешънъл Асет Банк; върната гаранция – 8111,30 лв. /50,70 МРЗ/;
трудови възнаграждения – 6470 лв. /40,44 МРЗ/; продажба на лек автомобил
Фолксваген Голф – 3696 лв. /10,27 МРЗ/ - общ размер на приходите –
28277,30 лв. /163,91 МРЗ/
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на – 1584,82 лв. /-22,74 МРЗ/.
За 2007 година се установяват:
Общо разходи за годината – 96742,75 лв. /537,46 МРЗ/, от които:
разходи за издръжка на семейството 4894 лв. /27,19 МРЗ/; разход за
погасяване кредит към Jetkredit за LCD дисплей – 2447,16 лв. /13,60 МРЗ/;
разход за погасяване кредит към Jetkredit за закупена дигитална видеокамера
– 455,64 лв. /2,53 МРЗ/; закупуване компесаторни бонове - 6252,80 лв. /34,74
МРЗ/; погасяване кредит към Интернешънъл Асет Банк – 10694,97 лв. /59,42
МРЗ/; разход лизинг – 15017,96 лв. /83,43 МРЗ/; закупуване недвижими имоти
– 55100 лв. /306,11 МРЗ/; разход погасяване кредит към Сибанк – 195 лв. /1,08
МРЗ/; погасяване данъчни задължения – 1452,08 лв. /8,07 МРЗ/; разход такси
придобиване имот в гр. Ихтиман – 233,14 лв. /1,29 МРЗ/.
Приходите са общо в размер на 25978,08 лв. /144,31 МРЗ/,
формирани, както следва: 13000 лв. /72,22 МРЗ/ - кредит Сибанк; трудово
възнаграждение – 8900,08 лв. /49,44 МРЗ/, кредит Jetkredit – 4078 /22,65 МРЗ/.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на – 70764,67 лв. /-393,15 МРЗ/.
За 2008 година се установяват:
Общо разходи за годината – 43250,18 лв. /196,59 МРЗ/, от които:
разходи за издръжка на семейството 6734 лв. /30,61 МРЗ/; разход за
погасяване кредит към Jetkredit за LCD дисплей – 1223,62 лв. /5,56 МРЗ/;
23
разход за погасяване кредит към Jetkredit за закупена дигитална видеокамера
– 911,41 лв. /4,14 МРЗ/; погасяване данъчни задължения – 1014,10 лв. /4,61
МРЗ/; закупуване недвижими имоти – 26680 лв. /121,27 МРЗ/; погасяване
кредит Интернешънъл Асет Банк – 37,17 лв. /0,17 МРЗ/, към Сибанк – 3521,34
лв. /16,01 МРЗ/; лизинг – 3128,54 лв. /14,22 МРЗ/.
Приходите са от трудови възнаграждения в размер на 8961,81 лв.
/40,74 МРЗ/.
Налице е отрицателна разлика между приходите и разходите в размер
на – 34288,37 лв. /-155,85 МРЗ/.
Общият размер на приходите възлиза на 72458,58 лв. /422,34 МРЗ/, а
на разходите – 184601,05 лв./1137,60 МРЗ/.
За установяване на основателното предположение, че придобитото от
лицето имущество е свързано с престъпната дейност следва да се има предвид
следното: Съгласно ТР 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС придобиването на
имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така
и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да
бъде установена, или да може да се направи предположение за
съществуването й. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава
може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за
целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на
имуществото. Предположението е основателно, когато от осъществяването на
твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на
логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между
причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на
престъплението, евентуалните последващи трансформации и всички други
твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за
връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и
имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник
за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за
връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я
установи по несъмнен начин.
24
В конкретния случай следва да се отчетат следните обстоятелства,
имащи отношение към обосноваване на връзката между престъпната дейност
и придобитото имущество: престъпленията, за които е осъден Б. са в период
от около половин година – средата на 1994 г. – 10.01.1995 г., т.е. в
непродължителен период от време, през който период са реализирани общо
13 деяния, като по първата група деяния /извършени грабежи/,
престъпленията са извършени в съучастие с още 13 лица, а извършените
кражби са в съучастие с още 2 лица. Същите в по-голямата си част са
резултатни – генерират имуществени облаги. Видно от приложеното
споразумение по наказателното производство, причинените от деянията
имуществени вреди са напълно възстановени. Доводът на КПКОНПИ, че
следва да се извърши оценка на вредоносния резултат към момента на
извършването в минимална работна заплата, който следва да се съпостави с
възстановената сума, преизчислена също в минимална работна заплата към
момента на възстановяването, не може да бъде споделен. Вярно е, че през
периода на престъпната дейност на Б. в страната съществува драстична
инфлация, довела до значителна девалвация на лева. Считано от 05.07.1999 г.
е приет Закон за деноминацията на лева, при който българският лев се
деноминира, като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев. Съгласно чл. 2 от
Закона за деноминацията на лева деноминацията се отнася за всички
величини в български левове, като тя се отнася и за всички имуществени и
парични права и задължения. С оглед на това, задълженията на осъдените
лица за възстановяване на вредите към момента на възстановяването са
преизчислени в деноминирани лева, което е съобразено със законовите
разпоредби, имащи действие за всички правни субекти в РБългария, въведени
именно, поради икономическите процеси в страната. По тази причина, както и
поради обстоятелството, че наказателния съд е приел наличието на
възстановяване на имуществените последици от престъпната дейност,
настоящият състав не споделя довода, че поради инфлационните процеси
следва да се преразгледа вредоносния резултат и последиците от него, само за
нуждите на гражданската конфискация. В конкретния случай следва да се
отчете и обстоятелството, че Б. след освобождаването му от ареста през 2001
г. е започнал трудова дейност в частния сектор и генерира доходи от нея,
както и следва да се отчете, че придобиването на имущество е основно в
периода 2006 – 2008 г., значителен след периода на престъпна дейност и след
25
започването на трудова дейност.
Отчитайки всички тези обстоятелства настоящият състав приема, че
въпреки наличието на придобито имущество, за което не се установяват
законни доходи, позволяващи придобиването му, от събраните по делото
доказателства не може да се направи логически обосновано предположение за
наличие на пряка или косвена причинна връзка между придобитото
имущество и установената престъпна дейност.
Предвид липсата на установено наличие на връзка между престъпното
деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се
иска, обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени, след
което се постанови друго, с което исканията на Комисията следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника сторените
разноски, както следва: за производството пред ГОС искане за разноски не е
правено, за разглеждането пред ВТАС по в.гр.д. № 410/2010 г. – заплатена
държавна такса в размер на 2429,50 лв., документ за сторени разноски по гр.д.
№ 548/2011 г. на ВКС по делото не се съдържа; 3429,50 лв. – разноски за
производството пред ВКС по гр.д. № 734/2022 г., от които заплатена
държавна такса в размер на 2429,50 лв. и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение; както и 1000 лв. – разноски за въззивното производство по
в.гр.д. № 295/2022 г. на ВТАС, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение. Общият размер на дължимите разноски от КПКОНПИ на П.
Б. възлиза на 6859 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17/09.04.2010 г., постановено по гр.д. №
92/2009 г. на Окръжен съд Габрово, в частите, в които е постановено
отнемане в полза на държавата от П. М. Б. на имущество, както следва:
хамбар с площ 520 кв.м., стопански постройки с площ от 45 кв.м., построени
в УПИ ІІІ кв. 34 по плана на с. Поповци-Гледаци, стопанска постройка с площ
80 кв.м., построена в УПИ ІІ кв. 34 по плана на с. Поповци-Гледаци, поземлен
26
имот 130 „а“ с площ от 745 кв.м. кв. 34а по плана на с. Поповци – Гледаци,
поземлен имот 130 „з“ с площ от 2590 кв.м., лек автомобил Пежо 206,
мотоциклет Сузуки ГСХ Р, постановено е отнемане в полза на държавата от
П. Б. сумата 500 лв. от продажбата на лек автомобил Фолксваген Голф, както
и в частите, в които е осъден П. М. Б. да заплати държавна такса в размер на
4859 лв. и разноски в размер на 4155 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на
държавата от П. М. Б. на незаконно придобито имущество, както следва: 1/
хамбар на един етаж, с площ от 520 кв. м., стопански постройки с площ 45 кв.
м., построени в УПИ III – обслужваща производствена и стопанска дейност,
кв. 34 по плана на с. Поповци – Гледаци, общ. Габрово, с площ за УПИ от
5 015 кв. м., при описани граници, и стопанска постройка на един етаж с
площ 80 кв. м., построена в УПИ II – обслужваща производствена и
стопанска дейност, в кв. 34 по плана на същото село, с площ за УПИ 3 250 кв.
м.; 2/ поземлен имот 130а с площ от 745 кв. м., от който 450 кв. м. попадат в
УПИ II - обслужваща производствена и стопанска дейност, в кв. 34а по плана
на с. Поповци-Гледаци, с площ за целия УПИ 3 100 кв. м. при описани
граници, а 295 кв. м. попадат под улица О.Т. 79-80а и улица О.Т. 80а-80б при
посочени съседи; 3/ поземлен имот 130з с площ от 2 590 кв. м., попадащи в
УПИ II - обслужваща производствена и стопанска дейност, кв. 34а по плана
на с. Поповци-Гледаци, общ. Габрово, с площ за целия УПИ от 3 100 кв. м.
при описани граници; 4/ лек автомобил „Пежо 206” с рег. № ЕВ 12****, с
рама № VF32CRHYE41****** и двигател № 10DYFY40*****, дата на
регистрация 06.10.2000 год. цвят – светлосив металик; 5/ мотоциклет „Сузуки
ГСХ Р” с рег. № ЕВ 12***, рама JS1GW71A45******, двигател №
W7011*****, дата на първоначална регистрация 01.01.2005 год. – червен цвят,
евентуално неговата левова равностойност, както и 6/ 500 лв. от продажбата
на лек автомобил „Фолксваген Голф” рег. № ЕВ 35-****, с дата на
първоначална регистрация 07.07.1993 год.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, с адрес на призоваване гр. В. Търново, пл. Център, 2 да
заплати на П. М. Б., ЕГН ********** от гр. Ихтиман, ******** сумата от
6859 /шест хиляди осемстотин петдесет и девет/ лева, представляваща
27
разноски по делото, както следва: 2429,50 лв. – заплатена държавна такса по
в.гр.д. № 410/2010 г. на ВТАС, заплатени разноски пред ВКС по гр.д. №
734/2022 г. в размер на 3429,50 лв. и заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28