МОТИВИ към решение
по н.ч.д. № 2836/18 г. по описа на СГС, НО, 34 състав
Производството
по чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС)
е образувано пред Софийския градски съд по искане на Централно инкасаторско
бюро към Министерството на правосъдието на К.Н., придружено от удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции за признаване на решение на несъдебен орган на посочената
държава, с което на българския гражданин П.К.И. е наложена финансова санкция –
глоба в размер на 104.00 евро за нарушение на чл. 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата на К.Н..
В проведеното
публично съдебно заседание представителят на СГП изразява становище, че не са
налице основания да бъде отказано изпълнение на решението, поради което моли то
да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Служебният
защитник на засегнатото лице пледира за постановяване на решение, с което да се
откаже признаването на акта и производството да бъде прекратено. Намира, че
решението за налагане на финансовата санкция не отговаря на съдържанието на
удостоверението, тъй като в него не са описани подробно обстоятелствата, при
които е наложена глоба на П.И.. Счита, че той е санкциониран за деяние, което
не съставлява административно нарушение според българското законодателство,
както и намира, че не е доказано, че правата му в производството са били
обезпечени, като му е връчено решение на холандски език.
Съдът,
преценявайки писмените доказателства по делото, становището на страните и
разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:
П.К.И. е
български гражданин, роден на *** ***, живущ *** и с ЕГН **********.
С решение от 29.
11. 2017 г. на несъдебен орган – Централното инкасаторско бюро към МП на К.Н.(Adm. V. f. C.J. I.), влязло в сила на 10. 01. 2018 г., на И. е наложена финансова санкция –
глоба в размер на 104.00 евро, в левова равностойност от 203.41 лева според фиксирания
централен курс на БНБ, за извършено от него на 17. 11. 2017 г. в 12.29 часа
нарушение по чл.
2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата на К.Н.. Въз основа на
това съдебно решение на несъдебния орган е издадено и удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции.
Видно от удостоверението, решението за
налагане на финансова санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата
държава въз основа на административно нарушение на правилата за движение по
пътищата, като санкционираният е бил уведомен за възможността да отнесе въпроса
и до съд по наказателни дела чрез обжалване, както и за сроковете за
обжалването. От текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото
лице – посочени са лично и фамилно име, рождена дата и адрес в България. Във
формуляра е посочено, че по информация на издаващия го орган в изпълняващата
държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма
такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или
изпълняващата.
Въз основа на тази фактология, съдебният
състав обоснова и своите правни изводи:
Рамково решение
2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по
отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или
административни органи с цел улесняване изпълнението на такива санкции в
държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били
наложени. По смисъла на Рамковото решение „решение за налагане на финансови
санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или несъдебен – административен орган
за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия
акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или
административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или
организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се
прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови
санкции съгласно националното законодателство, включително за нарушения на
правилата за движение. Проверките за двойна наказуемост, за липсата на каквато
настояваше в съдебното заседание защитникът на засегнатото лице, са премахнати
по отношение поведение на засегнатото лице, което е свързано с нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Именно такава е и разглежданата ситуация,
тъй като претендираното за приемане решение касае поведение на И. и негово
последващо санкциониране, свързано с нарушаване на правилата за движение по
пътищата на К.Н.– чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Няма основание решението
на съдебния орган да не бъде признато и по другата, предвидена в чл. 30, ал. 3
от закона причина, тъй като засегнатото лице има местоживеене на територията на
страната.
Настоящият
съдебен състав прецени, че не са налице и факултативните предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които признаване на решението на
издаващата държава може да бъде отказано. Деянието е осъществено на територията
на К.Н., удостоверението е пълно и отговаря на приложеното към него решение,
като и определената финансова санкция не е под лимитирания в чл. 35, т. 6 от
ЗПИИРКОРНФС минимум от 70 евро.
Преценявайки, че
са налице всички изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на
решението, с което е сезиран, настоящият съдебен състав, съобразявайки и
разпоредбата на чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 ЗПИКОНФС, се произнесе в
позитивен смисъл относно признаването на решението, с което е сезиран,
определяйки левовата равностойност на наложената глоба на 203.41 лева,
представляваща равностойност в българска валута на санкцията към датата на
произнасяне на решението.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.