№ 195
гр. Ловеч, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА А.
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500316 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 16/ 22.01.2024 година на Тетевенския районен
съд по гражданско дело № 642/ 2023 година по описа на същия съд, с което на
основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр.
с чл.143 от ЗЗП е прогласен за недействителен договор за потребителски
кредит №7001129*** от 13.01.2020г, сключен между М. А. М. ЕГН
********** от *** срещу „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
п.к. 1421 р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №52- 54, представлявано от
В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т., като на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД „ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на М. А. М. сумата от
1398,34 лева, като до пълния претендиран размер от 2455,46 лева, за 1057,12
лева, искът е отхвърлен. Присъдени са и следващите се разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 1700/19.03.2024 г. от „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството
юрисконсулт В. Ц., срещу Решение № 55/26.02.2024 год. по гр.д. № 762/2023
год. по описа на РС – Тетевен.
1
Счита за съществено процесуално нарушение факта, че в
обжалваното решение съдът се е произнесъл по спор, за които не е поискана
правна защита и също така няма отношение по предмета на делото, освен че
касае договор за потребителски кредит, като по този начин е нарушен
принципът на диспозитивно начало, залегнал в ГПК. Твърди, че в диспозитива
и навсякъде в мотивите си съдът обсъжда Договор за потребителски кредит №
7001129*** от дата 13.01.2020 г., който не е предмет на спор по това дело,
включително относно параметрите по договора за кредита – лихва, размер на
ГПР, срок, извършена експертиза и т.н.
Излага, че разпоредбата на чл. 11 от ЗПК, урежаща задължение за
кредитора да посочи в договора за потребителски кредит взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите,
не е приложима в процесния договор. Посочва, че съдът неправилно смесва
понятията „разходи по кредита“, които са включени в изчисляването на ГПР и
„изчисляване на ГПР“, като очакванията на първоинстанционния съд за ясно
разписана методика на формиране на ГПР не са обективни и нямат законово
основание.
По отношение разходите по кредита, които се включват при
изчисляването на ГПР, сочи, че първоинстанционннят съд неправилно с
приел, че при изчисляването на ГПР Банката е следвало да включи като разход
и посочените в договора за кредит суми за застрахователна премия и
еднократна такса за оценка на риска. Изтъква, че разходите за сключване на
застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от
общите разходи по кредита само, ако сключването на застрахователния
договор с задължително условие за получаването на кредита. По аргумент на
противното, когато сключването на застрахователния договор не е
задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере
да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази
допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват
при изчисляването на ГПР.
Посочва, че в чл. 19 от договора за кредит страните изрично са
уговорили, че няма задължителни застраховки, но клиентът може по свое
желание да сключи такава, както и че в договора за кредит липсва уговорка за
промяна във финансовите условия при отказ на потребителя от сключения
2
застрахователен договор – друго косвено доказателство, че застраховката не е
условие за получаване на кредита. Излага, че в процесния договор за кредит са
описани ясно и разбираемо разходите по кредита, които потребителят трябва
да плати, а именно: еднократна такса за оценка на риска в размер на 212.10
лева; годишния лихвен процент в размер на 49,51 %. Сочи, че в разходите
свързани с кредита не е включена застрахователната премия, която не е
задължителна за потребителя, за да получи кредита, но стойността на същата
е ясно показана в чл. 7.1 - 467.53 тева.
Прави извод, че сключването на процесната застраховка не е наложена
едностранно от кредитора, не противоречи на добрите нрави и
кредитополучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъде
финансирана от кредитора и възстановена от кредитополучателя. Позовава се
на практика на ОС – Кюстендил и ОС – Хасково. Счита, че
първоинстанционния съд не е обърнал внимание на чл. 20.4 от Договора,
където е приведено в изпълнение изискването на чл. 11, ал. 1. т. 20 от ЗПК
договорът за заем да съдържа информация за лихвения процент на ден.
Определя като неправилно заключението на съда по отношение на
инкорпорираната в договора „Еднократна такса за оценка на риск“ и
заключението на съда, че същата противоречи на ЗПК по силата на чл. 10а.
Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение като
неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и да постанови ново решение, с което да отхвърли първоначално
предявените искове. Претендира разноски за водене на делото и заплатената
държавна такса.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 2262/15.04.2024 година от М. А. М. чрез адв. Л. И. А. – САК. В
отговора оспорва изцяло наведените твърддения от жалбоподателя, че
очакванията за ясно разписана методика на формиране на ГПР не са
обективни и че нямат законово основание. Счита, че правилно в съдебното
решение първоинстанционният съд е приел недействителността на процесния
договор.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената
въззивна жалба и потвърди решение № 55/26.02.2024 г. по гр.д. № 762/2023
год. по описа на РС – Тетевен. Претендира сторените разноски пред двете
3
инстанции.
В съдебно заседание въззивника не се представлява представено е
писмено становище.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 762/ 2023 г. по описа на Тетевенския районен съд, както и от становището
на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
На 13.01.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
7001129*** между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – София, в качеството на
заемодател, и М. А. М. по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя сума в размер от 1 500 лева. В договора била уговорени и
застрахователни премии BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill) с общ
размер 753.85 лева и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) с общ размер 359.65
лева. Посочено е, че общия размер на кредита е 2 524.31 лева. В договора е
предвидена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 270.46 лева,
дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от кредитора и
се възстановява от потребитела с дължимите погасителни вноски.Съгласно
клаузите на договора М. се задължил да върне сума в размер на 3 955.46 лева в
срок от 36 месеца, на равни погасителни вноски от 109.87 лева, като
последната с падеж 15.01.2023 година в размер на 110.01 лева, вносими на
петнадесето число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен
процент по заема - 31.95 % и годишен процент на разходите - 49.50 %.
По делото в първоинстанционното производство е изслушано
заключение на СЧЕ, като експертът е посочил, че по договора са направени
общо четири вноски на 19.02.2020 г. от 2 898.34 лева, с които е погасена
главница общо в размер на 2 524.31, която включва освен главницата по
кредита, допълнителната такса и застрахователните премии. Посочено е, че
при включване на застрахователните премии и таксата за оценка на риска в
ГПР същият е в размер на 85.07%.
Въззивното производство се развива, в частта, с която исковите
претенции са уважени.
От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между
страните е сключен договор за кредит за сумата от 1 500 лева при фиксиран
4
лихвен процент от 31.95 % , като общият размер на кредита е 2 524.31 лева,
тъй като включва 753.85 лева общо, произтичащи от застрахователни премии
и две застраховки и сумата от 270.46 лева такса за оценка на риска. Съгласно
договора М. се задължил да върне сума в размер на 3 955.46 лева в срок от 36
месеца, на равни погасителни вноски от 109.74 лева на петнадесето число от
месеца. Съгласно договора годишен процент на разходите е уговорен в размер
на 48.78 %. За сключеното споразумение за допълнителен пакет услуги –
„Фаст“ и „Флекси“ кредитополучателят дължи възнаграждение съответно 750
лева и 1 800 лева с размер на месечната вноска от 109.87 лева, като последната
с падеж 15.01.2023 година в размер на 110.01 лева.
Безспорно в настоящото производство ответникът-въззиваем е
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на
потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при
действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи.
В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги –
застрахователни премии, е нищожно по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК.
Съображенията за това са следните. От приложения договор за потребителски
кредит и погасителния план, е видно, че възнаграждението за допълнителни
услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита и се
равнява на размера на кредита, поради което следва да бъде включен в ГПР. В
този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-714/22 г.,
съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от
28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по
смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви
5
и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено
до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В процесния договор е видно, че застрахователните премии и таксата за
оценка на риска не са включени в ГПР в нарушение на чл. 12,т.9 от ЗПК,
поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът е
недействителен и потребителят дължи връщане само на главницата – чл. 23 от
ЗПК.
Неоснователно е възражението, че сключване на застрахователен
договор не е задължително, поради което те не следва да бъдат включени в
ГПР. Действително формално е посочено, че сключването на застраховка е
доброволно. Договорите са предварително изготвени, като няма данни
кредитополучателят да е можел да влияе върху съдържанието на договора, а
предвид на това, че застрахователните премии се изплащат заедно с
погасителната вноска и по съществото си са разход по кредита –
представляват по съществото си възнаграждение за обезпечение, заобикалят
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничаваща размера на ГПР. Освен това
клаузата за заплащане на застраховки, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Застрахователната
премия е в общ размер на 753.85 лева и представлява малко повече от 50% от
главницата по кредита, която е 1 500 лева.
По отношение на размера на сумата, с която неоснователно дружеството
– ответник се е обогатило. От заключението на ССчЕ се установява, че общо
внесената сума е в размер на 2 898.34 лева, от които главницата е 1 500 лева
или надвнесената сума за такса, застрахователни премии, лихви и други е
1 398.34 лева. С оглед гореизложеното и при прогласяване недействителността
на договора за кредит и приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК сумата
от 1 398.34 лева е недължимо платена поради което на основание чл. 55 от ЗЗД
ответникът следва да бъде осъден да я върне.
Предвид изложените мотиви решение № 55/ 26.02.2024 година,
постановено по гражданско дело № 762/ 2023 година по описа на РС – Тетевен
е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса на въззивникът следва да бъде осъден да
6
заплати на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв на адв. Л. И. А. от САК сумата от
400 (четиристотин) лева.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 55/ 26.02.2024 година, постановено по
гражданско дело № 762/ 2023година по описа на РС – Тетевен.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1421
р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №52- 54, да заплати на основание чл.
78 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв на адв. Л. И. А. от САК, адрес на
кантората“ ***, сумата от 400 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7