Решение по дело №38/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 462
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

462

 

21.04.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 26.02.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 38 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „М.“, ЕИК ********* със седалище в гр.А., област Бургас и адрес на управление гр.А., област Бургас, улица „Д.Ч.“ №*, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ю.Ф.М., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №787/22.08.2019 г., издадено от С.И.И.– заместник директор на ТД на НАП - Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за нарушение на чл.40, ал.1, т.1 ЗЗО, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 4 000.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се материалната и териториална компетентност на актосъставителя. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено лице, упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател на 04.11.2019 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила в Районен съд – А. на 08.11.2019 г. с вх.№6141/08.11.2019 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК. След образуване на НАХД №*37/2019 г. по описа на Районен съд – А. производството там е било прекратено и жалбата изпратена с преписката на Районен съд – Бургас по компетентност.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

През месец март 2019 г. в дружеството-жалбоподател имало наети на трудови правоотношения 3 лица, за които е подало осигурителна информация чрез декларация образец 1 и декларация образец 6, съгласно Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица.

С РИП №П-02000219101276-ОРП-001/13.06.2019 г. била възложена проверка на дружеството-жалбоподател, по време на която било установено, че в качеството си на осигурител по чл.5, ал.1 КСО то е изплатило трудовите възнаграждения на трите назначени по трудови договори лица, без да внесе дължимите за тях здравноосигурителни вноски за месец март 2019 г. Това не е било сторено до 25.04.2019 г.

В резултат на посоченото и на 11.07.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Я.К. (инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас) съставил против дружеството-жалбоподател Акт №F499481/11.07.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Марияна Добрева.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че дружеството-жалбоподател в качеството на осигурител по чл.5, ал.1 КСО е изплатило трудови възнаграждения на три наети по трудови правоотношения лица за месец март 2019 г., без да внесе за тях дължимите здравноосигурителни вноски. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.40, ал.1, т.1 ЗЗО. Отразено е и че до датата на съставяне на АУАН здравните осигуровки за трите лица за месец март 2019 г. не били внесени.

На същата дата и срещу подпис, на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение срещу съставения АУАН или поне такова не е приложено към изпратената на съда административна преписка.

 

На 22.08.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, С.И.И.– заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

 

На 04.11.2019 г. на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 08.11.2019 г., в Районен съд - А. била подадена процесната жалба с вх.№6141/08.11.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.105 във връзка с чл.104 ЗЗО във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен в АУАН и в НП. И в двата акта е отразено, че жалбоподателят в качеството си на осигурител не е изплатил здравни осигуровки за 36 работника за месец март 2019 г. Непосочването на имената на конкретните работници, чиито здравни вноски не са били заплатени, не е съществен пропуск, тъй като за съставомерността на нарушението е достатъчен фактът на невнасянето, като законът не отдава значение на това нито колко са работниците, нито кои конкретно поименно са те. Ето защо съдът намира, че в случая е налице достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО, съгласно които разпоредби здравни осигуровки на работниците се заплащат от работодателя до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за месец март 2018 г. дружеството-жалбоподател не е изплатило здравни осигуровки за 3 работника общо в размер на 146.90 лева. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е работодател и осигурител, както и че дължи плащане на здравни осигуровки на работниците си.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от фактическата обстановка, при която е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения и нарушаване правата на осигурените лица, пряко свързано и с попълване на държавния бюджет. С процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, които уреждат здравното осигуряване на гражданите на Република България. Неплащането на здравни осигуровки от жалбоподателя е осуетило възможността на 3 осигурявани лица да ползват здравни услуги, тъй като при не внасяне на осигуровки, се прекъсват здравно-осигурителните права на ползващото се лице и същото не може да получи медицинска помощ, нито болничен лист т. е. препятства се достъпа на работниците до здравните услуги, които могат да ползват, в случай че са здравно осигурени. Самото нарушение е резултатно, понеже с извършването му е ощетен бюджетът на здравно-осигурителната каса с размера на невнесените здравно-осигурителни вноски. Следователно случаят не е маловажен и правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗЗО предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер от 4000 лева до 8000 лева. Следва да се посочи, че с предвидения по закон висок долен праг на наказанието по чл.104, ал. 1 ЗЗО се цели засилена охрана на осигурителните права на работниците, тъй като наказанието, освен всичко друго, има и превъзпитателен и превантивен ефект по отношение на нарушителите. При определяне на санкцията, наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път и е наложил имуществена санкция за извършеното нарушение в минимално предвидения от закона размер, поради което при доказаната съставомерност на административното нарушение за съда не съществува възможност за намаляването му чрез изменение на наказателното постановление в частта на наложената с него имуществена санкция.

            Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде потвърдено, а на основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН едноличния търговец-жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №787/22.08.2019 г., издадено от С.И.И.– заместник директор на ТД на НАП - Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване за нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „М.“, ЕИК ********* със седалище в гр.А., област Бургас и адрес на управление гр.А., област Бургас, улица „Д.Ч.“ №*, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ю.Ф.М., ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 4 000.00 лева.

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „М.“, ЕИК ********* със седалище в гр.А., област Бургас и адрес на управление гр.А., област Бургас, улица „Д.Ч.“ №*, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ю.Ф.М., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

  Районен съдия: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд