№ 6647
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110136887 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. Х. срещу „............." ЕООД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
В исковата молба са изложени доводи, че срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № .............. по описа на ЧСИ С.Я., въз основа на издаден
изпълнителен лист от 04.03.2014 г. в полза на „............“ АД по ч.гр.д. № .............. г. по
описа на Софийски районен съд, ......................, за следните суми: 1000 лв. – главница
по договор за кредит, усвояван чрез овърдрафт № ............ г., ведно със законна лихва от
26.04.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 126,79 лв. за
периода 04.12.2013 г. – 25.02.2014 г., както и за сума в размер на 145 лв. – разноски по
делото. Поддържа се, че в хода на изпълнителното дело гореописаните вземания са
прехвърлени на ответника с договор за цесия. Изложени са доводи, че последното
валидно изпълнително действие по изпълнителното дело е наложен запор върху
вземания по банкови сметки на ищцата на 05.08.2018 г. Поддържа се, че поради липса
на извършени по делото след тази дата валидни изпълнителни действия, процесните
вземания са погасени по давност към датата на депозиране на исковата молба –
03.07.2023 г. С оглед изложеното в исковата молба е направено искане съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите, за
които е издаден изпълнителния лист от 04.03.2014 г. по ч.гр.д. № .............. г. по описа
на Софийски районен съд, ......................, както следва: сума в размер на 1000 лв. -
главница по договор за банков кредит, усвояван чрез овърдрафт № ..............г., ведно
със законната лихва от 26.04.2014г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 126.79 лева за периода 04.12.2013г.-25.02.2014г., както и сумата в размер на
145 лева - разноски по делото. Претендира сторените по делото разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „.............“ ЕООД. Ответника не се е явил и не е
взел становище и в проведеното по делото открито съдебно заседание на 28.03.2024 г.
1
С молба от 22.03.2024 г. от ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, в случай че са налице предвидените в закона основания.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответниците, като съображенията за това са следните:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след
издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по
него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
С определение № .................3 г. /л. 31 и сл./ съдът е указал на ответника, че
негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно, че разполага с правото
на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния
изпълнителен, включително настъпването на факти, които имат за последица
прекъсване и/или спиране на погасителната давност. До приключване на съдебното
дирене от негова страна не са предприети процесуални действия, включително не са
наведени твърдения във връзка с разпределената доказателствена тежест.
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направено искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК /л. 20 и сл. от делото/ и определение №
.................3 г. /л. 31 и сл./ за насрочване на делото, които са редовно връчени на
ответника. Вероятната основателност на исковата претенция следва от приложените по
делото към исковата молба писмени доказателства – изпълнителен лист от 04.03.2014
г. и покана за доброволно изпълнение от 28.04.2014 г.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
2
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер на 50,86 лв. – държавна такса, и 300
лв. – адвокатски хонорар, като плащането на последния брой е установено по делото
от представения договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023 г. /л. 5 от
делото/. Предвид изложеното, ответната страна следва да бъде осъдена да плати на
ищеца разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че Т. Л. Х., ЕГН
**********, с адрес: град ..............., не дължи на „.............” ЕООД, с ЕИК ............, със
седалище в град София и адрес на управление: ................., сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 04.03.2014 г. по ч.гр.д. № .............. г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, ......................, както следва: сума в размер на 1000
лв. - главница по договор за банков кредит, усвояван чрез овърдрафт № ..............г.,
ведно със законната лихва от 26.04.2014 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 126,79 лева за периода 04.12.2013 г.-25.02.2014 г., както и сума в
размер на 145 лева – разноски по делото, за събирането на които срещу Т. Л. Х. е
образувано изпълнително дело № .............. по описа на ЧСИ С.Я., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „.............” ЕООД, с ЕИК ............, със седалище в град София и адрес
на управление: ................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Т. Л. Х., ЕГН
**********, с адрес: град ..............., сума в размер на 350,86 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от същото да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3