РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330117394 по описа за 2022 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от
„Инфрабулпласт“ ЕООД срещу „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8528,45 лева,
представляваща цена по договор за доставка на ВиК материали, за които са
издадени фактура № ** г., издадени фактура № ** г. и издадени фактура №
**********/07.01.2019 г., и сумата в размер на 2380,73 лева – обезщетение за
забава за периода 29.11.2019 г. – 28.11.2022 г., върху главницата в размер на
7812,72 лева по договор за доставка на ВиК материали, за която е издадена
фактура № ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 29.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен
неформален договор за доставка на ВиК материли. По силата на същия
ищецът се задължил и доставил на ответника ВиК материли, както следва:
на** г. – ВиК материали на стойност 293,39 лева, за които била издадена
фактура № ** г. с падеж за изпълнение на задължението: 05.11.2018 г., на
11.12.2018 г. - ВиК материали на стойност 10 812,72 лева, за които била
издадена фактура № **г. с падеж за изпълнение на задължението: 11.12.2018
1
г., и на 07.01.2019 г. – ВиК материали на стойност 422,34 лева, за които била
издадена фактура № ******* г. с падеж за изпълнение на задължението:
07.01.2019 г. Навеждат се доводи, че на ** г. ответникът заплатил на ищеца
сумата в размер на 3000 лева по фактура № ** г., като останала дължима сума
в размер на 7 812,72 лева.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба до
ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание,
проведено на 23.03.2023 г., прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание лично – л.42 от делото. Препис от исковата молба също е
връчен редовно на ответната страна – л.27 от делото, а ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка
на л. 42 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
2
следва предявените осъдителни искове да се уважат изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на
исковата молба в съда – 29.11.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Доказателства за такива са представени за
заплатена държавна такса в размер на 436,37 лева и сумата в размер на 1658
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Инфрабулпласт“ ЕООД, ЕИК: ********* , на основание чл.
327 ТЗ сумата в размер на 8528,45 лева (осем хиляди петстотин двадесет и
осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща цена по договор за
доставка на ВиК материали, за които са издадени фактура № ** г., издадени
фактура № ** г. и издадени фактура № ********** г., и на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД сумата в размер на 2380,73 лева (две хиляди триста и осемдесет лева
и седемдесет и три стотинки) – обезщетение за забава за периода 29.11.2019 г.
– 28.11.2022 г., върху главницата в размер на 7812,72 лева по договор за
доставка на ВиК материали, за която е издадена фактура № ** г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
29.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Инфрабулпласт“ ЕООД, ЕИК: ********* , на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата в размер на 2094,37 лева (две хиляди деветдесет и
четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването
му.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4