Решение по дело №371/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на В. М. К., гр.Брегово обл.Видин, против Решение № 2153-05-9/12.07.24 год. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 28.05.2024г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин.

Поддържа се от жалбоподателя, че Решението на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено Разпореждане ********** от 28.05.2024г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин, е незаконосъобразно, тъй като трудовия стаж придобит в Чехия трябва да се преобразува от втора в трета категория.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-05-9/12.07.24 год. на Директора на ТП на НОИ Видин и преписката да се върне за ново произнасяне. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ - Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди, че Разпореждане № ********** от 28.05.2024г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин, потвърдено с процесното Решение на Директора на ТП на НОИ Видин е правилно и законосъобразно. Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със със заявление вх.№ 2113-05-122 от 15.03.2023 г. жалбоподателят поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложил 2 броя трудови книжки, военна книжка и удостоверение обр. УП-3. Въз основа на представените документи и след като било изпратено писмо до осигурителя, което било върнато като неполучено, било преценено, че заявителят към датата на подаване на заявлението няма изискумия според чл.69б, ал.2 от КСО осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд от 15 години, а само 13 години, 8 месеца и 10 дни. Въз основа на това било постановено разпореждане № ********** от 12.10.2023 г., с което било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането било оспорено от заявителя. Решение № 2153-05-16 от 08.12.2023 г. на ИФ Директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 12.10.2023 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Видин е отменено от АС Видин с Решение №689/30.04.24 год. и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО: Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин, за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-05-122 от 15.03.2023 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б от КСО. С Разпореждане № ********** от 28.05.2024г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин, е прието, че К. към 15.03.23 година има навършени 59 години, 11 месеца и 10 дни и има осигурителен стаж в България 3 години, 3 месеца и 12 дни от втора категория, 21 години, 7 месеца и 1 ден от трета категория, на основание чл.104 от КСО осигурителния стаж на К. в България превърнат към 3 категория труд е 25 години, 8 месеца и 9 дни. В Чехия 12 години, 0 месеца и 24 дни на длъжност шофьор на товарен автомобил над 12 тона, превърнат към трета категория труд 15 години, 1 месец и 0 дни. Пенсионните органи приемат, че съгласно чл. 13, параграф 2 от Регламент 987/2009 на Европейския парламент и Съвета чешкия трудов стаж следва да се вземе по неговата календарна продължителност, т.е. 12 години, 0 месеца и 24 дни. Така общия осигурителен стаж в България и Чехия е 37 години, 9 месеца и 3 дни, а сборът от осигурителен стаж и възраст е 97 години, 8 месеца и 13 дни и по този начин К. не отговоря на условията за получаване на пенсия по чл68, ал.1 и ал.2 от КСО. Той не отговаря и на изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО за пенсия при втора категория труд и затова му е отказана пенсия. Разпореждането е обжалвано и е постановено процесното Решение.

По искане на оспорващия по делото беше назначена, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, която даде заключение, че към датата на подаване на заявлението лицето е имало навършени 59 години и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, 4 месеца и 6 дни, респ. изискваните от закона 100 точки, равняващи се на сбора от възраст (59 години и 11 месеца, и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд от 40 години и 9 месеца). В заключение се посочва от вещото лице, че към датата на заявлението лицето е имало изискуемия се трудов стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е имал общо 100 точки и 8 месеца, с което изпълнява изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО. От органа е поискана и допълнителна експертиза, която е дала заключение в два варианта единия с преобразуване на стажа от чужбина от втора в трета категория, другият без. Съдът кредитира първоначално изготвената експертиза, както и допълнителната такава във вариант втори.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 4 КСО, като горестоящият административен орган е постановил процесното решение, с което жалбата е отхвърлена и са възприети изцяло правните доводи на обжалваното разпореждане. Жалбата, по която е образувано настоящето производство е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, като съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, при обжалване по съдебен ред на административни актове, съдът преценява законосъобразността на административния акт, а именно: издаден ли е от компетентен орган; в съответната форма; спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби, както и съответствието с целта на закона. След служебно извършена проверка съдът констатира, че Решението е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава.

По делото не е спорно, че жалбоподателя е гражданин на Република България, ДЧ на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Република България като ДЧ на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки.

Основното възражение на жалбоподателя е, че осигурителният му стаж, придобит на длъжност "шофьор на товарен автомобил над 12 тона" – от втора категория труд в Чехия е трябвало да бъде превърнат към трета категория труд. Чешкият трудов стаж на лицето зачетен от втора категория е 12 години, 0 месеца и 24 дни, това не е спорно по делото. В конкретната хипотеза претендираното право на жалбоподателя произтича от Кодекса за социално осигуряване и Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност /Регламента/.

В чл.13, параграф 2 от Регламент 987/2009 на ЕП и Съвета, се съдържат Правила за преобразуване на периоди, като там пише, че за общия сбор на периодите, завършени в рамките на една календарна година, прилагането на параграф 1 не води до размер, надвишаващ броя на дните, посочени в последната колона на таблицата в параграф 1, буква б), 52 седмици, 12 месеца или четири тримесечия.

Ако периодите, които се преобразуват, отговарят на максималната годишна продължителност на периодите съгласно законодателството на държавата-членка, в която са завършени, прилагането на параграф 1 не води в рамките на една календарна година до периоди, които са по-кратки от максимално възможната годишна продължителност на периодите, предвидена съгласно съответното законодателство.

3. Преобразуването се извършва или чрез една единствена операция, обхващаща всички периоди, представени като сбор, или за всяка година, ако периодите са представени по години.

4. Когато институция предоставя информация за периодите, изразена в дни, едновременно с това тя посочва дали схемата, която използва, се основава на пет, шест или седем дни.

Прилагането на разпоредбата не следва да е буквално, извън контекста на принципите и нормите на ЕС за свобода на придвижване и право на труд, както и принципите и правилата на обезщетяване в чл. 50 и сл. от Регламент № 883/2004 г. В противен случай се поставят в неравноправно положение българските граждани, положили труд извън пределите на България, за които се прилага Регламента, спрямо тези, положили труд в пределите на Република България, и за които чл. 68, ал. 1-2, чл. 69 а и чл. 69 б, ал. 1 от КСО са относими, след превръщането на стажа по чл. 104, ал. 2 и ал. 9 от КСО. К. като български гражданин, упражнил правото си на пребиваване и труд в друга държава членка – Чехия съобразно чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ има призната, като гражданин на ЕС, свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки.

Принципът на равностойност на правото на ЕС също не допуска по-благоприятен ред за установяване правото на пенсия /по чл. 68, ал. 1-2, чл. 69 а, чл. 69 б/ за българските граждани, за които правопораждащите правото факти са се осъществили изцяло на територията на Република България, спрямо българските граждани положили труд в друга държава-членка на ЕС. Трудът за последните освен, че следва да се зачита за възникване на правото на пенсия за ОСВ, следва и да се преобразува по реда на чл. 104, ал. 2 и ал. 9 от КСО. Изводът за неравнопоставеност на жалбоподателя се извежда и от чл. 6 от Регламента №883/2004 на ЕП и Съвета, който гласи, че освен ако друго не е предвидено в регламента, компетентната институция на държава-членка... зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 52, ал. 1, б. "б" от Регламент №883/2004, компетентната институция - НОИ, изчислява размера на обезщетението, чрез определяне на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение), но лицето следва да е придобило право на пенсия, а с даденото от органа не се признава придобито право по никоя от разпоредбите на чл. 68, чл. 69 а и чл. 69 б от КСО, за да се изчисли пропорционалния размер на пенсията. Принципът на ефективност на правото на ЕС чл. 5 от Регламента следва да се тълкува в смисъл, че не се допуска ограничаване правата на българските граждани, свързани с упражнено право на труд на територията на друга държава-членка на ЕС и произтичащото от този факт право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, последното придобито по националния български закон, както и да бъде превърнат осигурителният стаж към трета категория труд, независимо, че е положен в друга държава членка на ЕС.

Решението противоречи и на чл. 48 от КРБ, гарантиращ правото на труд на гражданите, като създава нормативни ограничения за осъществяване на това право и незачита последиците от упражняването му за някои български граждани. Засегнат е и принципът по чл. 3, т. 3 от КСО за равнопоставеност на осигурените лица. Чл.13, параграф 2 от Регламент №987/2009 година, касае начина на изчисляване /превръщане, преобразуване/ на трудовия стаж, в зависимост от спецификата на законодателството на всяка държава членка и приетото в нея броене/отчитане на трудовия стаж, дали е в месеци, дни и т.н. Изолираното прилагане, на който и да е член от даден регламент, закон или подзаконов нормативен акт би могло да доведе до противоречие с принципите на европейското или националното право, както в конкретния случай.

С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 13, параграф 2 от Регламент №987/2009 в цитираната му част, не е приложим и зачетеният от втора категория труд на жалбоподателя по силата на Регламент №883/2004, положен в Чехия, следва да бъде превърнат към трета категория труд по правилата на чл. 102, ал. 2-9 от КСО.

Правото на жалбоподателя не следва да бъде ограничавано нито да се забранява превръщането на стажа му, признат по Регламента, по реда на чл. 104, ал. 2- ал. 9 КСО. В този смисъл е и практиката на ВАС /решение № 6619 от 02.06.2021 г. по адм. д. № 3824/2021 г., VІ отд. на ВАС с цитирани в него решения на Съда на Европейския съюз, Решение № 9159 от 12.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2021 г., VI о., докладчик председателят Л. Г./

С оглед изложеното, е налице основание за отмяна на процесното решение на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице ПО при НОИ. Делото следва да се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от касатора заявление за отпускане на ЛПОСВ. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, съгласно експертизата на вещото лице К. е имал 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, както и 100 точки равняващи се на сбора от възрастта 59 години 11 месеца и осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на 40 години 9 месеца и 9 дни, т.е. има необходимите му 100 точки.

При новото произнасяне по заявлението на К., следва да се изчисли осигурителния стаж по периоди и категория труд в България и Чехия, с превръщането му по чл. 104 от КСО към трета категория и да извърши нова преценка относно кумулативното наличие на материалните предпоставки по чл. 68, ал. 1-2, чл. 69 а и чл. 69 б, ал. 2 от КСО за отпускане ЛПОСВ.

При изчисляване на осигурителния стаж и размера на ЛПОСВ следва да бъдат съобразени и относимите правила на чл. 6, чл. 50 и сл. от Регламент № 883/2004 г.

Предвид изхода на делото и своевременно направената претенция за присъждане на разноски, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени такива в размер общо на 710,00 лева, от които 500,00 лева за заплатен адвокатски хонорар и 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лв. ДТ, съгласно приложените към делото доказателства и списък на разноските.

При така изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2, чл.173, ал.2, предл.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-05-9/12.07.24 год. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 28.05.2024г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин

ОТМЕНЯ Разпореждане № ********** от 28.05.2024г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО: Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин, за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-05-122 от 15.03.2023 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б от КСО, подадено от В. М. К. от гр. Видин, ул.”Яне Сандански” № 1а, в едномесечен срок от получаване на преписката, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ-Видин да заплати в полза на В. М. К. от гр. Видин, ул.”Яне Сандански” № 1а направените разноски в производството по делото в размер общо на 710,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.