Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № .../ ...г., постановено по гр.д. № .../...г. Г. районен съд е приел за установено по отношение на „Е.ОН Б. П.” гр. В., че В. Д. П. не дължи на дружеството сумата от 2316,65лв. с начислен ДДС , начислена по партида с клиентски № * и абонатен № * за периода от 01.05-2009г. до 27.10.2009г. за недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес Г. О., ул.”Ч. В.”№ 5, съгласно справки за корекция по сметки при неизмерване или неправилно измерване на ел енергия на основание чл. 38,ал. 3 т. 2 от Общите условия на ДПЕЕ при наличие на СТИ но липса на конкретен измерител на отклонението, обективирана в дебитно известие № */04.12.2009г. Присъдени са и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е.ОН Б. П.” гр. В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.сочи се,че предмет на делото е извършване на корекция на сметка, с която се начисляват допълнителни количества ел. енергия за доплащане, при наличието на съответните предпоставки за това. Правната регламентация на този способ била посочена в ЗЕ определящ регламентацията на отношенията по покупко-продажба на ел енергия чрез приемане на общи условия. Обвързването на потребителите с разпоредбите на ОС се свързва с публикуването на същите в един местен и един централен всекидневник. Съдът неправилно приел, че с представените публикации в един местен вестник и един централен всекидневник не е изпълнено изискването на закона. Изменението на ОУ било публикувано в един местен и един централен вестник. Погрешно било тълкуването и позоваването на общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ. Отношенията между страните в случая са уредени според жалбоподателя от правилата за измерване на количеството ел енергия, приети от ДКЕВР. ТЗ и ЗЗД се явяват общи спрямо специалната регламентация на ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съдът неправилно бил приел, че за да обоснове вземането си, ответникът следва да докаже точния размер на потребената от ищеца ел. енергия. Коригирането на количеството на реално пренесената енергия е резултат на предвидено именно в договора основание и не е проява на имуществена отговорност или друг вид санкция за абоната. По тази причина не било необходимо да се установява и прекият извършител на въздействието върху СТИ. Корекционните разпоредби на договора били в пълно съответствие с добрите нрави . Служителите на ЕОН не можели да бъдат оправомощени лица по смисъла на чл. 75,77,78 от ЗЕ , тъй като с тези разпоредби се определя обхвата и начинът на осъществяване на контрол върху дейността на самото електроразпределително дружество. Неоснователно било становището на съда, че констатациите на служителите на ЕОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ е следвало да бъдат проверени на място от вещото лице , за да се приеме за безспорен фактът, че е прекъсната измервателната система, тъй като в присъствието на самия абонат прекъсването било възстановено. Индивидуализирането и доказването, че проверяваният електромер е този, ползван в обекта на ищеца до момента на проверката се установявало безспорно от всички представени доказателства, чрез посочване на номера му както в съставения констативен протокол, така и в останалите документи и издадени фактури за потребена ел енергия. Според жалбоподателя при установената по делото фактическа обстановка се налага извод, че са налице предпоставките за корекция на количеството потребена от ищеца ел енергия. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение до размер от 1216,25лв/ с оглед заключенията на двете вещи лица, изслушани пред първата инстанция/ и да се отхвърли предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски. Ответникът по жалбата В. Д. П. в подаден отговор на същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че твърденията на жалбоподателя не са доказани и ги оспорва. Твърди, че не е доказано по делото коригираното количество ел. енергия да е доставено на ищеца, за да се дължи заплащането на неговата цена. При положение, че не се предвижда наличието на виновно поведение като основание за възникване на задължението за заплащане на коригирано количество потребена ел енергия, тази клауза от общите условия на договорите между ответника и потребителите противоречала на нормата на 143 от ЗЗП, поради което била нищожна. Противното означавало да се даде право на монополиста едностранно да изменява съдържанието на вече възникнало по договора право на вземане на цена, която да е била съобразена с отчетената ел енергия. Тъй като нямало твърдение и данни контролни знаци или други част на електромера да са манипулирани от ответник жалбата, същият счита, че от него не може да се търси нито гражданска, нито административна или наказателна такава. Развиват се доводи по същество на жалбата. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, а подадената против него въззивна жалба е неоснователна. С исковата си молба ищецът В. Д. П. твърди, че е абонат на „Е.ОН Б. П.” гр. В. и е заплащал ползваната от него електроенергия. На ...9г. той получил по пощата справка за корекция на сметки при неизмерване или неправилно измерване на ел енергия на основание чл.38,ал.3т.1 от Общите условия/ОУ/на ДПЕЕ, от която е видно, че въз основа на констативен протокол от ...г. е начислена от „Е.ОН Б.П.” гр. В. сума в размер на 2316,65лв. Ищецът твърди, че не дължи тази сума. Твърди, че ответникът настоява той да я плати, възползвайки се от неправомерното поведение на служителите си , изразяващо се в съставянето на частен документ, изходящ от трето лице. Служител на „Е.ОН. Б.М.” В.. Това дружество не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия, а притежава лиценз за пренос на такава, поради което неправомерно е начислило сума за продажба . Клаузата от общите условия за корекция на сметки според ищеца е неравноправна, поради това, че ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки от монополиста. Освен това сумата, претендирана от ответника, не била дължима и на друго основание- формирана е в противоречие н Директива 32/2006г на ЕО. Твърди се, че на адреса на ищеца не е потребена енергия в количество, равняващо се на процесната сума. Потребителят не бил задължен да следи за правилното измерване на ел енергията . Твърди се, че за ищеца не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума. Предявява се иск, с който се иска да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2316,65лв. Ответникът „Е.ОН Б.Я П.” гр. В. заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че служители на „Е.ОН. Б. М.” В. са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на абонатния номер на ищеца, като е констатирано прекъсване на моста на втори измерителен блок, поради което няма измерване на първа система не електромера, като по този начин част от консумираната ел енергия не се отчита и не се заплаща. Това нарушение било отразено в констативен протокол , подписан от ищеца. На базата на констатациите била изготвена справка за корекция на сметка по чл. 38,ал.3т.1 от ОУ на „Е.ОН. Б.М.” В.. Приложена била методиката на корекция по този текст от условията. Действията на служителите на дружеството били законосъобразни, като целта на корекцията на сметката била да се заплати ползваната, но неотчетена ел енергия, поради установеното вмешателство в СТИ. В допълнение към исковата си молба ищецът сочи, че в конкретния случай проверката на СТИ не е извършена от компетентен орган, няма издаден индивидуален административен акт от надлежен орган, нито пък има издадено наказателно постановление. Отговорността за поддържане на СТИ в изправност не може да се вмени в задължение на потребителя. Проверката е извършена с нарушаване целостта на пломбите, ремонтът е извършен в нарушение на императивните норми на закона. Фактическата обстановка по делото е всестранно и пълно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като първоинстанционният съд е направил правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло фактическата обстановка, установена пред първата инстанция и счита, че не е нужно тя да бъде възпроизвеждана в настоящото решение. Що се касае до основателността на исковата претенция, въззивната инстанция счита, че искът е изцяло основателен, като споделя част от мотивите на първата инстанция, а друга част – не. Основните възражения на жалбоподателя са, че неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл.38 от ОУ на „Е.ОН. Б.М.” В. в изменената му редакция от 2009г не обвързва ищеца. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 98б от ЗЕ разпределителното предприятие, каквото е „Е.ОН. Б.М.” В., публикува общите условия най –малко в един централен и един местен ежедневник. Това важи както за първоначалния вариант на общите условия, така и за измененията им. По делото е доказано, че първоначалната редакция на общите условия и на „Е.ОН Б.П.” гр. В., и на „Е.ОН. Б.М.” В. е публикувана съгласно чл.98б. от ЗЕ. Изменението на чл. 38 от ОУ на „Е.ОН. Б.М.” В. обаче според настоящата инстанция не обвързва ищеца. За да има то обвързваща сила, следва да е налице съответната публикация в един централен и един местен ежедневник. С оглед разпределението на доказателствената тежест по делото ответникът е следвало да докаже, че изменението е публикувано, респ. обвързва ищеца. Доказателствата по делото сочат, че е налице публикация в централен ежедневник и местен такъв, който обаче не е разпространен в област Велико Търново, където е адресът на ищеца. Законът в никакъв случай няма предвид публикация в кой да е местен ежедневник, а в такъв, разпространяван на териториите, обслужвани от съответното електроразпределително предприятие. Щом като такава публикация не е налице, то изменената редакция на чл. 38 от ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б. М.” В. не обвързва ищеца. Оттам, следва да се приеме, че обвързваща за него е старата редакция на текста, уреждаща методологията за корекция на сметките на потребителите по друг начин, очевидно по- изгоден за потребителя. На следващо място съдът намира, че действително корекционните процедури по ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б. М.” В. са начин за актуализиране на количеството потребена енергия , като те са договорени в полза и на двете страни- прилагат се и при отчетено в повече от потребеното количество ел енергия. В този смисъл съдът не възприема тезата на първоинстанционния съд, че следва да е налице виновно поведение на потребителя / виновно посегателство от негова страна върху СТИ/, за да се приведе в действие корекционната процедура. Подобно тълкуване първо не намира опора в ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б.М.” В. и второ би било изцяло в ущърб на електроразпределителното дружество. За да се приведе в действие обаче корекционната процедура, следва да са спазени всички предхождащи я действия на служителите, отговорни за контрола върху СТИ съгласно общите условия. Конкретно става дума за уредената в чл. 34 от ОУ процедура. Съгласно този текст в случай, че при проверка по реда на настоящия член се установи несъответствие с номираните характеристики, „Е.ОН. Б. М.” В. съставя констативен протокол, а СТИ се демонтират и на тяхно място се монтират изправни такива. Демонтираните средства се запечатват с допълнителни знаци, описани в констативния протокол и се съхраняват от „Е.ОН. Б.М.” В. до 3 месеца или до приключване на спор, ако е възникнал такъв. В конкретния случай е съставен констативен протокол от лица, за които само се твърди, че са служители на „Е.ОН. Б.М.” В.. С оглед възражението на ищеца, че лицата, съставили констативния протокол от ...г. не са оправомощени да извършат проверка на СТИ, измерващо потребената от ищеца ел енергия, ответникът е следвало да докаже, че те имат такива правомощия. Вярно е, че лицата, които могат да извършват проверки по реда на ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б. М.” В. не са нито административни органи, нито пък следва да отговарят на изискванията на чл. 78 и сл. от ЗЕ, тъй като контролът в енергетиката по смисъла на тези текстове има съвсем друг обхват и не касае потребителите и отчитането на потреблението на ел енергия. Това обаче не освобождава ответника от задължението му да докаже, че лицата, извършили проверка на СТИ на ищеца са били оправомощени по смисъла на чл. 34 от ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б. М.” В. вр. с чл.25 от ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН Б. П.” гр. В.. Доказателства в тази насока по делото няма. Дори и да се приеме, че извършилите проверката лица са били от кръга на оправомощените за извършването й, протоколът, макар и подписан от ищеца, във вида, в който е съставен, не е годен да установи наличието на предпоставки за корекция на количеството потребена ел енергия. С протокола е установено вмешателство в СТИ, изразяващо се в прекъсване на мост на изходящ измерителен блок /№2/. Вместо да се спази процедурата по чл. 37 от ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б. М.” В. и СТИ да бъде демонтирано във вида, в който е открито и да бъде съхранено по описания в ОУ начин, извършилите проверката лица са възстановили правилната схема на свързване. Това лишава страните по спора от възможността да бъде изследвано СТИ и да се установи какъв процент от потреблението не е отчетен. С оглед изслушаното и прието от съда заключение на съдебно- техническа експертиза при тази ситуация не е възможно да се определи физически какво количество ел енергия не е отчетно. Вещото лице е заявило, че не може да установи какви са присъединителните проводници и пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, не е могло да се установи и дали в паметта на електромера е извлечена информация колко време мостът е бил прекъснат. Тези обстоятелства биха могли да са предмет на изследване само ако бе спазена процедурата по демонтиране и запазване на СТИ съгласно ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б. М.” В.. На следващо място вещото лице е установило, че корекцията на количеството ел енергия, потребена от ищеца е извършена съгласно чл. 38 от ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б.М.” В., като е имало предвид редактирания му вариант. Дори и тази методика обаче не е спазена от дружеството, като е направено изчисление при пропускателна способност на електромера два пъти по висока от реалната /120 ампера вместо 63/. Освен всичко друго тази редакция на чл. 38 от ОУ на договорите за продажба на електроенергия на „Е.ОН. Б.М.” В., по която е изчислена корекцията и от ответника, и от вещото лице, не обвързва ищеца. Спрямо него следва да бъде прилагана методиката по старата редакция на текста, която залага критерии коренно различни от заложените в новата му редакция. Оттук следва и изводът, че дори и да бе спазена процедурата по проверка и констатация на неточно отчитане на потреблението при ищеца, размерът на количеството непотребена енергия не е определен съгласно действащата спрямо него методика и оттам този размер се явява недоказан. В тежест на ответника е да установи размера на неотчетеното количество потребена ел енергия. Вярно е, че той в случая не следва да установява точният размер на това количество, тъй като той не може да бъде определен. Следва да се докаже, че размерът му е определен в съответствие с приложимата спрямо ищеца методика. Доказателства в тази насока не са налице. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд, макар и да не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обосновават един и същ извод – за основателност на предявения отрицателен установителен иск. Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски по водене на делото пред въззиввната инстанция в общ размер на 700лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № .../...г., постановено по гр.д. № .../...г. на Г. районен съд. ОСЪЖДА „Е.ОН Б. П.” гр. В., ЕИК ... да заплати на В. Д. П. ЕГН * сумата от 700лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |