№ 10
гр. София, 10.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20221001001049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 вр. чл.294 от ГПК.
С Решение №50158/12.12.2022 г., постановено по т.д.№1133/2021 г. на
ВКС, ТК, Първо отделение, е отменено Решение № 144/15.03.2021 г.,
постановено по в.т.д.№2237/2020 г., ТО, 11-ти състав и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на САС.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Национална
електрическа компания “ ЕАД срещу Решение № 530/13.03.2020г.,
постановено по т.д. № 2576/2017 г., СГС, ТО, VI – 22 състав, в частта с която
въззивното дружество е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“
АД в несъстоятелност, на основание чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2 346 632.22 лева, представляваща придобито
с договор от 25.01.2013 г. от ищеца вземане срещу ответника за
възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 – 05 от
31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с който е
издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната лихва от 23.08.2017
г. до окончателното заплащане на дълга и сумата от 715 151.81 лева,
представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта относно
разноските. Сторени са оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост
и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
1
Твърди се, че решението е постановено в недопустимо съдебно производство,
поради изначална липса на активна процесуална легитимация на ищеца, което
представлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска и
постановяване на решение. Поддържа, че ищецът се легитимира като носител
на спорното вземане въз основа на договор за продажба на вземания от
25.01.2013г., сключен с „Уорлипарсънс нюклиър сървисис “ ЕАД, като
договорът е сключен под отлагателно условие – заплащане на цената по
договора и учредяване на поръчителство, като в процеса не е доказано
тяхното реализиране. С оглед на горното твърди, че договорът за цесия не е
влязъл в сила и съответно не е породил валидно правно действие и
транслативен ефект по отношение на процесните вземания, поради което и
ищецът не е процесуално легитимиран да претендира процесното вземане.
Излага, че по делото не са представени уведомления, изходящи от цесионера
и потвърждения за извършената цесия от цедента за конкретния договор за
прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., с доводи, че представените
доказателства касаят друг договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2013г.
Навежда доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за
преклудиране на възраженията за нищожност на договор № И – 455 –
05/31.01.2005г., ведно с всички негови изменения и допълнения. Излага, че
последните не попадат в рамките на изключенията, предвидени в чл. 43, ал. 2
от ЗОП (отм.) за допустимост на изменения в договор, сключен след
проведена процедура по обществена поръчка, поради което се явяват
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че нищожен се явява и
договорът за субективна новация от 31.01.2005г. с който е заместен
участникът в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка.
Навежда доводи за незаконсъобразност на изводите на първоинстанционния
съд за валидност на договора за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., тъй
като предмет на цесията са вземания, произтичащи от нищожни изменения на
договор за обществена поръчка. Сочи, че изводът на първоинстанционния
съд, че исковата претенция не е погасена по давност, тъй като за нея следва да
бъде приложен общият петгодишен давностен срок е неправилен, тъй като
процесното вземане отговаря изцяло на характеристиките на „периодичното
плащане“. Навежда доводи за незаконосъобразност на изводите за правните
последици на арбитражно решение от 06.09.2018г. на Арбитражния съд при
Международната търговска камара, Париж по дело № 20351.МНМ,
2
постановено между цедента на процесното вземане „Уорлипарсънс нюклеар
сървисиз “ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД. Излага, че
съдът неправилно е приел, че с арбитражното решение е призната
валидността на договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., както и на
споразумението за прехвърляне на права и заместване в задължения от
24.01.2011г., като последващи възражения за нищожност на договора и
споразумението са преклудирани. Инвокира оплакване за противоречие на
постановеното решение с нормата чл. 297 от ГПК, поради липсата на
обвързващо действие за българския съд на Арбитражното решение, тъй като
неговото действие не е признато по надлежния за ред и изпълнението му не
допуснато на територията на Република България. Излага, че по делото не са
ангажирани доказателства, за признаване и допускане изпълнението на
арбитражното решение по реда Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения, т.е. че е приключило производство по
екзекватура. Навежда доводи за необоснованост на изводите, че
прехвърленото вземане е лихвоносно. Моли съда да обезсили постановеното
решение, евентуално да отмени същото и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „Енергийна финансов група“ АД (н) изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба, като излага подробни съображения.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца - „Аркадия сървисис“ АД изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, с доводи за
законосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Третото лице- помагач на ищеца П. Б. М., в качеството си на
приеборетатал на спорното право, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
При така изложеното САС намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от
надлежна страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което съдът
следва да допусне същата до разглеждане по същество.
3
Поради това, Апелативен съд София, ТК, 15 – ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от
„Национална електрическа компания “ ЕАД срещу Решение №
530/13.03.2020г., постановено по т.д. № 2576/2017 г., СГС, ТО, VI – 22 състав,
в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на „Енергийна
финансова група“ АД в несъстоятелност, на основание чл. 99 от ЗЗД, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2 346 632.22 лева,
представляваща придобито с договор от 25.01.2013 г. от ищеца вземане срещу
ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 –
05 от 31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с
който е издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната лихва от
23.08.2017 г. до окончателното заплащане на дълга и сумата от 715 151.81
лева, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта
относно разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4