Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 15658 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 419717/31.05.2018г., постановено по гр.д. № 31756/2017г. по описа на Софийски районен съд, 65ти състав, М.С.С. е осъдена за да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ сума в размер на 958.77 лева – цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. – 30.04.2016г. и сума в размер на 21.12 лева – представляваща услуга дялово разпределение за периода 01.06.2014г. -31.05.2015г. за имот с абонатен номер 020723, ведно със законната лихва от 19.05.2017г. до изплащането на сумата, като са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  за сумата от 50.19. лева – лихва за забава на главницата за консумирана топлинна енергия за периода 08.08.2014г.-19.10.2016г. и за сумата в размер на 3.34 лева лихва за забава на главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2014г. до 30.06.2015г.

 Съдът се е произнесъл и по направено искане за присъждане на сторените в производството разноски, като е осъдил ответницата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 360.31 лева.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД с твърдения за неговата неправилност. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд е уважил исковете за главница в пълния предявен размер, но е отхвърлил исковете за присъждане на обезщетение за забава с аргумента, че не са представени доказателства за публикуването на общата фактура на интернет страницата на дружеството. Изтъква се, че съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД, в сила от 12.03.2014г.,  след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка, продавачът издава кредитно известие за на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период. Посочва се, че на основание чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът заплаща обезщетение за забава едва след начисляване на сумите по общата фактура. Поддържа се, че ищцовото дружество ежемесечно качва на интернет страницата си фактурите за дължимите суми в присъствието на нотариус, като е осигурен достъп да тази информация за клиентите на интернет страницата на дружеството.  Твърди се, че от ответницата не е оспорвано обстоятелството, че процесните фактури са били качени на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което първоинстанционният съд отхвърляйки исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е излязъл извън пределите на правния спор. С оглед изложеното се моли решението на Софийски районен съд в обжалваната част да бъде отменено, като вместо това бъде постановен друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважение. Претендира се присъждането и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М.С.С..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата състав намира постановеното от СРС, 65ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда, с оглед изложените от въззивника доводи, в тази насока са следните:

Пред въззивната инстанция спорът е съсредоточен единствено върху въпроса за основателността на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, доколкото решение на Софийски районен съд е влязло в сила по отношение на исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ. Предвид това със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът относно далжимостта именно от ответницата С. сумите, представляващи цена на доставена до топлоснабденото жилище с абонатен номер 20723 топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2016г. и цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2014г. до 31.05.2015. и техния размер.

В настоящия случай видно от изложените твърдения в исковата молба и поддържани във въззивната жалба ищцовото дружество претендира присъждането на обезщетение за забава върху сумите по издадените за партидата на ответницата общи фактури за исковия период. От представените по делото от ищцовото дружество доказателства – съобщение към фактура № **********/31.07.2015г. за период 01.05.2014-30.04.2015г., съобщение към фактура № **********/31.07.2014г. за периода 01.05.2013г.-30.04.2014г. и съобщение към обща фактура № **********/31.07.2016г. за стойността на потребената топлинна енергия през периода 01.05.2015-30.04.2016г., се установява, че най-ранно издадената обща фактура, върху която стойност се претендира заплащането на лихва за забава е издадена на 31.07.2014г., когато са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрение с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от посочените общи условия, цитирана и от въззивника в депозираната от него въззивна жалба, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 от ОУ, т.е стойността на общата фактура, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Следователно задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо обезщетение за забава върху задължение за заплащане на сумите посочени в общите фактури, издадени за отчетните периоди, част от исковия период, се дължи от С. едва след изтичане на 30 дневен срок от публикуването на общата фактура на интернет страницата на „Т.С.” ЕАД, тъй като едва тогава потребителят изпада в забава. В тежест на ищцовото дружество е указано, че следва да се докаже поставянето на ответницата С. в забава, като изрично в доклада по делото районният съд е посочил, че следва да се установи публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца. От Софийски районен съд е било упоменато в доклада по делото в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 2 от ГПК и че от „Т.С.“ ЕАД не са представени доказателства за това. Обстоятелството, че от ответницата не е направено изрично оспорване на претенцията за заплащане на обезщетение за забава, не превръща основателността на тази претенция в безспорна и не освобождава ищеца от задължението му да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които се основава иска му.  Предвид това, неоснователни са изложените от въззивника оплаквания, че първостепенният съд е излязъл извън предмета на спора като е отхвърлил исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въпреки че тяхната основателност не била оспорена от ответницата.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че общите фактури за процесните задължения са били публикувани пред нотариус на интернет страницата на ищцовото дружество, но доказателства за това не са ангажирани нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция. С оглед на това и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият състав намира, че предявеният иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен за сумата от 50.19 лева – претендирана сума, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.08.2014г. до 19.10.2016г. върху неплатената цена на доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.

По отношение на претенцията за заплащане и на обезщетение за забава за периода от 31.07.2014г. до 30.06.2015г. върху цената на услугата дялово разпределение, осъществявана през исковия период, във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК и липсата на нарушение  на императивните правни норми въззивният състав приема същата за неоснователна.

Поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния по отношение на предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение - потвърдено, като правилно.

По разноски:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК има въззиваемата страна. От името на същата обаче не е направено искане за присъждане на разноски,поради което настоящият състав не следва да се произнася по въпроса за разноските.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 419717/31.05.2018г., постановено по гр.д. № 31756/2017г. по описа на Софийски районен съд, 65ти, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.