Решение по дело №15664/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2712
Дата: 24 април 2017 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20161100115664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

 

гр. София, 24.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №15664 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл.49 ЗЗД .

И.Д.Б. ЕГН ********** от гр.София иска да се осъди „П.Н.“ ЕООД ***5999 да му заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от публикация на 28.10.2015 г на сайта www.***** на колаж от три снимки и дописка със заглавие „Скандал ! Ментето И.Б. спял със студентки за шестици“ и подзаглавие „Застаряващият пияндурник И.Б. спал с журналистки , за да им пише шестици…“; ведно със законната лихва от 28.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата .

Според ищеца в публикацията се съдържат множество обиди и клеветнически твърдения  , които накърняват доброто му име и реномето , което си е извоювал в обществото . Влошило се здравословното му състояние , бил подтиснат и с намалена работоспособност.

Ответникът оспорва иска като неоснователен . Посочва , че първоизточник на информацията в процесната публикация е сайтът www.***** , последван от сайтовете www.***** и http://***** ; като има позоваване на тях и дори заглавията са сходни . Не е посочен от ищеца  конкретен израз за приписване на престъпление .

 От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните , че на 28.10.2015 г , 13 часа на сайта  www.***** е публикуван колаж от три снимки и дописка със заглавие „Скандал ! Ментето И.Б. спял със студентки за шестици“ , подзаглавие „Застаряващият пияндурник И.Б. спал с журналистки , за да им пише шестици…“ и уточнение „В момента Б. наплевателства от почти безизвестен сайт и прибира тлъсти пачки и като преподавател в Софийския университет „.

В публикацията е посочено , че ищецът е „дегустатор“ , който „незнайно защо се смята за част от пишещата гилдия“. Най-скандалното били „нематериалните блага за Б.“ – „бурни интимни преживявания с млади студентки, главно от провинцията, оплакват се пострадали“ . Тези интимни преживявания „ разнасящият доноси“ по телевизиите Б. си гарантирал срещу отлични оценки в студентските книжки . В статията е описано как под предлог на допълнителни часове по практика Б. „атакувал“ студентките . Отделно , Б. се бил „прочул“ като подсъдим , защото бил съден от П.С.и „И.“. „Компрометираният бивш фотограф“ скоро щял да бъде осъден . Независимо , че твърдял , че е независим , „в гилдията се говорело“ ,че сайтът на Б. се издържа от М.С., чиито интереси защитава . Отделно , в коментарите под статията се съдържат множество обиди като „перверзник“ , „душевно и физически нечист човек , дори не се къпе“ , „гейбераст-полуинтелегент“ и пр.

Според констативен протокол от 13.12.2016 г ,16,30 часа-17 часа ; на същата дата публикацията все още се намира на сайта www.*****.

Ищецът представя епикриза от УМБАЛ „Св.Екатерина“ ЕАД , според която е постъпил на 01.04.2016 г и е изписан на 03.04.2016 г поради исхемична болест на сърцето .

Ответникът представя публикация от 27.10.2017 г 17,57 часа от сайта www.***** със заглавие „Преподавател спи със студентки от Софийския срещу шестици“ . Съдържането на публикацията е на практика аналогично на процесната публикация  . На челно място е снимка с /вероятно/ плачеща девойка.

Ответникът представя публикация от 28.10.2015 г 10,36 часа от сайта www.***** със заглавие „Скандал : Преподавател спи със студентки от Софийския срещу шестици“. Съдържанието на публикацията е на практика аналогично на процесната публикация .

Ответникът представя и публикация от сайта http://***** със същото съдържание от 28.10.2015 г , 16,01 часа. Снимките в нея са същите като на процесната публикация .

Според разпитания пред съда свидетел Я.Д.в процесната публикация Б. бил наричан „застаряващ пияндурник“ , „менте журналист“ , „пишман журналист“ и пр. Имало и много коментари , вероятно от автора на статията /такава била практиката/. Б. бил много обиден , потресен , ударен ; защото е дългогодишен уважаван журналист и преподавател в СУ  . Освен това със собственика на сайта www.***** Н.Н.били работили заедно и той го канел да пише в неговите издания . Б. преживял голям стрес , имал и здравословни проблеми . Практика било компромат да се пусне в специално създаден сайт , за да се препечатва и така втората медия „да си измие ръцете“.

Според разпитания пред съда свидетел Г.А., в процесната статия имало много гадни обвинения за изнудване на студентки за секс . Б. бил унижен и шокиран , не знаел как ще влезе да преподава в Университета при това „неизмиваемо обвинение“. Служители на Факултета по журналистика го питали за статията , но не е водено дисциплинарно производство, защото нямало никакви подобни сведения . Б. бил подтиснат лично и като журналист, развил и здравословни проблеми . Процесната публикация била сходни с тази в други сайтове , но „обогатена“ с допълнителни обиди като „журналист менте“ и „застаряващ пияндурник“.

Според разпитания пред съда свидетел Ч.Н., процесният материал бил копиран от други сайтове www.***** и www.***** . Практика било да се вземат публикации от други сайтове ако се счетат от дежурния журналист за интересни . В случая има позоваване на друг сайт и съдържанието е същото . Само при сериозни случаи и престъпление се прави проверка , включително и от източници от полицията и прокуратурата . След публикацията  има запитване от „Б.“  какви мерки са взети . Последният сайт е на П. , а www.***** е на Н.Н..

При разпита на свидетеля Н., ищецът заявява , че доколкото му е известно  сайтът www.***** към датата на публикацията е бил собственост на С.К., който пък е свързан с П..

 При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

За да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД трябва да се установи , че е налице противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лице , на което ответникът е възложил определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа. Възложителят е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения , но не на лично основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата при или по повод на която са причинени вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна по силата на закона и поради това платилият обезщетението възложител на работата има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума на обезщетението. Противоправното деяние на посоченото лице , вредата и причинната връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай . При доказване на другите предпоставки вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното.

В случая ищецът следва да докаже , че публикацията е неправомерно действие на лице , на което ответникът е възложил работата , от което са възникнали неимуществени вреди /болки и страдания/. На пълно доказване подлежат всички обстоятелства във връзка с размера на вредите – че ищецът е приел тежко публикацията , че се е почувствал унизен , че се е влошило здравословното му състояние и че е бил подтиснат и с намалена работоспособност .

Страните не спорят , че служител на ответника /дежурен журналист/ е публикувал процесната публикация . Този факт се установява и от показанията на св. Ч.Н. , а според констативен протокол на нотариуса статията е била налична в интернет и на 13.12.2016 г ,16,30 часа-17 часа. Спорът между страните се концентрира върху следните обстоятелства :

- следва ли ответникът да носи отговорност след като в публикацията има цитиране на предходни публикации на сайтовете  www.***** и www.***** ;

- относно отговорност за наличие и „обогатяване“ на процесната статия с обиди , включително и такива в коментарите към нея ;

-  и за размера на обезщетението  за претърпени болки и страдания .

 

Ответникът се позовава на решение №557 от 28.01.2011 г по гр.д. № 1599/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС, в което на въпроса носи ли отговорност по чл. 45 от ЗЗД журналист за описани чужди твърдения, чийто източник е описан е отговорено следното : Когато твърденията за факти изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация , няма основание за ангажиране отговорността по чл. 45 от ЗЗД на автора респ.по чл.49 ЗЗД на издателя .

В служебно известното на съда решение №253 от 29.01.2014 г по гр.д.№1251/12 г на ВКС , III ГО се приема , че следва да се разграничават хипотезите на първоначална статия и на последваща статия , в която авторът/издателят се позовава на предходната статия от друг автор/издател. Съществено е и дали съдържанието на статията е обидно , клеветническо или едновременно и обидно , и клеветническо .

Когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност , защото е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Ако става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият или следващ издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила, защото тогава авторът поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването.

 Без значение за ангажиране отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа, или последваща, и дали във втория случай има позоваване на предходна публикация в случаите, когато съдържанието на статията съдържа обиди. Наличието на обиди е очевидно , не се налага проверка за установяването им и разпространението им е противоправно. При наличието на обиди отговаря всеки от издателите, респективно авторите , доколкото засягат неблагоприятно адресата.

Ако е установено , че вредоносното събитие е причинено от неколцина, съответно не само ответника, но и други издатели са публикували по същото време или в близък интервал от време идентични по съдържание публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, следва да се счита , че същите носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите , тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.

С оглед изложената задължителна за съдилищата практика на ВКС , трябва да се приеме , че ответникът не носи отговорност за изнесените /препечатани от сайтовете www.***** и www.***** / фактически твърдения , че е правил неприлични предложения и намеци на студентки от Журналистическия факултет на СУ и така вероятно е придобил „нематериални блага“ /секс/. Според св.Н., а и според самия ищец ,  посочените сайтове „първоизточници“ дори не са собственост на собственика на ответника Н.Н..

От друга страна , независимо че процесната публикация почти дословно възпроизвежда тези в посочените сайтове , с това не отпада отговорността на ответника-издател за съдържащите се в нея обиди . От обиди , включително повтаряне на чужди обиди , трябва да се въздържа всяко лице . В процесната статия има позоваване на други сайтове , но само относно „фактите“ за евентуални неприлични предложения и намеци на студентки ,които ищецът уж бил извършил . По-нататък цитиране липсва и за читателя става ясно , че анонимният автор /издателят се присъединява и поддържа обидите , че Б. е „менте журналист“ , „застаряващ пияндурник“ , компрометиран , доносник , прочул се „подсъдим“ и продажен журналист. Отделно , ответникът има контрол и върху съдържането на коментарите под статията – може и трябва да заличава същите ако са с нецензурен и обиден характер . Въпреки че част от коментарите са били премахнати , то и останалите са с нецензурен и изключително обиден характер . В тях пише , че Б. е „перверзник“ , „душевно и физически нечист човек , дори не се къпе“ , „гейбераст-полуинтелегент“ и пр.

     В тази връзка трябва да се има предвид , че свободата на медиите , включително свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според чл.39 ал.2 от Конституцията на РБ се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго . Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност .

Съдът приема , че е налице противоправно засягане на достойнството на ищеца от ответника . Несигурната „информация“ в съмнителен сайт за секс тормоз от страна на Б. спрямо студентки е използвана като повод за своеобразна „медийна разправа“ с ищеца . Чрез посочените множество обидни изрази е обрисуван крайно негативен образ на Б. . Обидите са недобросъвестно „илюстрирани“ с извадени от контекста снимки от тържество с колеги , като е търсена демонстрация на женско присъствие и на алкохол , за да се покаже , че ищецът е пропаднал и духовно разложен тип .

Доказан е фактическият състав на чл.49 ЗЗД -  противоправно деяние/включващо и действие , и бездействие – публикуване на обиди и непремахване на обидни коментари/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лица , на което ответникът е възложил определена работа.  Съдът следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост /чл.52 ЗЗД/ като отчете въздействието на процесната публикация върху психиката и здравето на ищеца – всички доказани субективни негативни преживявания , отражението на незаконния акт върху личната свобода , социалната сфера на общуване , в работата и упражняване на професията , контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства. Като база служи още и стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.      

Съдът приема въз основа на показанията на св.Д.и А., че ищецът е имал негативни изживявания , но те са били преди всичко от изнесените фактически твърдения за „секс афера“ в Журналистическия факултет на СУ , като за тях не се носи отговорност от ответника . От друга страна – макар и в по-малка степен - ищецът е бил засегнат и от съдържащите се в статията обиди , които са се отразили на самочувствието му и на реномето му като човек и университетски преподавател .

Претендираното обезщетение от 30 000 лева е завишено и не може да се присъди само за обидите в статията и за негативните коментари , които не са били водещи за възникналите болки и страдания . Същите съдържат известен елемент на допустима критика относно качествата на ищеца като журналист , а анонимните коментари в интернет нямат особена стойност и не би следвало да засягат съществено ищеца като опитен журналист .

 Не се доказват затруднения в работата от нанесените обиди . Също така , според решение256 от 04.11.2015 г по гр.д.№1277/15 г на ВКС , III ГО гласни доказателства за установяване на причинна връзка при влошаване на здравословно състояние не могат да се кредитират. Необходими са специални знания на вещо лице-лекар , но ищецът не е поискал назначаване на такова .

Поради изложеното съдът приема , че обезщетение от 3000 лева е справедливо и отстранява негативните изживявания за ищеца от обидите в статията и от допуснатите от ответника негативни коментари под нея . За този размер искът трябва да се уважи и да се отхвърли за разликата до претендирания размер от 30 000 лева .

Ищецът е доказал деловодни разноски в размер на 1206 лева държавна такса и банкова комисионна . Ответникът е доказал деловодни разноски от 2200 лева адвокатско възнаграждение , но съдът намалява същото до размер от 1600 лева поради прекомерност . С оглед изхода на спора ищецът държи - по компенсация - на ответника сумата от 1319,40 лева деловодни разноски .    

    

Водим от горното СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД ******* да заплати на основание чл.49 ЗЗД на И.Д.Б. ЕГН ********** от гр.София сумата от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от публикация на 28.10.2015 г на сайта www.***** на колаж от три снимки и дописка със заглавие „Скандал ! Ментето И.Б. спял със студентки за шестици“ и подзаглавие „Застаряващият пияндурник И.Б. спал с журналистки , за да им пише шестици…“; ведно със законната лихва от 28.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 3000 лева до претендирания размер от 30 000 лева ; ведно със законната лихва от 28.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА И.Д.Б. ЕГН ********** от гр.София  да заплати на „П.Н.“ ЕООД ******* сумата от 1319,40 лева деловодни разноски /по компенсация /.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :