Р Е Ш Е
Н И E
№
499 11.12.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
537 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по искова
молба на „Тих труд - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 16,
представлявано от управителя Райна И., против Т.М. Т., ЕГН ********** с адрес ***,
за осъждането му да заплати на дружеството сумата от 25 995,36 лева,
представляваща недължимо платени суми на ответника за възнаграждение за
работата му като управител на дружеството и надвнесени суми за осигурителни
вноски за сметка на същото за периода от 01.01.2011 до 31.12.2015 г.,
разпределена по години както следва: за 2011 г. – общо сумата от 2833,84 лева,
от която-2405,64 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като управител
на дружеството и 428,20 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски на
ответника за сметка на дружеството; за 2012 г. – общо сумата от 1099,86 лева,
от която – 933,68 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като управител
на дружеството и 166,18 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски на
ответника за сметка на дружеството; за 2013 г. – общо сумата от 5536,87 лева,
от която – 4700,19 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 836,68 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството; за 2014 г. – общо сумата от 7952,86
лева, от която – 6751,11 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 1201,75 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството и за за 2015 г. – общо сумата от 8571,93
лева, от която – 7279,15 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 1292,78 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството, ведо със законната лихва върху сумата от
25 995,36 лева от дата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата от 10668,95 лева, представляваща законната лихва
върху главницата от 25 995,36 лева, разпределена по години както следва:
за 2011 г. -1946,32 лв., законна лихва за забава върху главницата от 2833,84
лв. за периода от 31.12.2011 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2012
г. – 641,77 лв., законна лихва за забава върху главницата от 1099,86 лв. за периода
от 31.12.2012 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2013 г. -2668,03
лв., законна лихва за забава върху главницата от 5536,87 лв. за периода от
31.12.2013 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2014 г. -3023,93 лв.,
законна лихва за забава върху главницата от 7952,86 лв. за периода от
31.12.2014 г. до дата на завеждане на исковата молба и за 2015 г. -2388,90 лв.,
законна лихва за забава върху главницата от 8571,93 лв. за периода от
31.12.2015 г. до дата на завеждане на исковата молба.
Ищецът твърди, че ответникът е бил
управител на „Тих труд - Бургас“ ЕООД за периода от 04.09.2003 до 13.01.2016
год., когато правоотношението с него било прекратено. Заявява се, че за
посочения период е действал трудов договор № 7/04.09.2003 г., както и допълнителни
споразумения с №№ 71/24.09.2008 г. и 29/24.07.2012 г. Съгласно посочените съглашения,
първоначално между страните било уговорено възнаграждение на ответника в размер
на 400 лева, което в последствие с горепосочените споразумения било увеличено
съответно на 550 лева и на 650 лева. Твърди се, че размера на уговореното
възнаграждение бил увеличаван едностранно от ответника без знанието и
съгласието на ищеца, което довело до причиняване на вреда на дружеството,
изразяваща се в заплащане на недължими суми за възнаграждение и на по – големи
осигурителни вноски.
Заявява се, че след прекратяване на
правоотношението между страните, ищецът разпоредил извършването на финансова
инспекция на дружеството, управлявано от ответника, за периода от 01.07.2015 до
31.05.2017 год. Съгласно заключението на изготвения от инспектора доклад,
ответникът нанесъл щета на търговското дружество в претендирания с исковата
молба размер – общо 25 995,36 лева.
Посочва се, че управителният съвет на СГБ
е взел решение за завеждане на дело против ответника за причинените от него
имуществени вреди като управител на дружеството и за определяне на процесуален
представител на ищеца, с което били
изпълнени изискванията на на чл. 137, ал.1, т. 8 от ТЗ във вр. с чл. 145 ТЗ.
В съдебно заседание претенцията се
поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът е подал отговор, с които
оспорва претенцията. Твърди, че възнаграждението му било изменяно и увеличавано
по взаимно съгласие на двете страни,
което намирало израз в писмено одобрените от ответника щатни разписания на
дружеството, в които е посочен размерът на индивидуалната му месечна заплата за
съответната година, като всяко едно от тях било писмено съгласувано от
председателя на СГБ. По отношение на допълнителните възнаграждения се заявява,
че те били определяни въз основа на сложна система от формули, установена от
СГБ, което било и изрично предвидено в т. 7 от трудовия му договор от
04.09.2003 г. В тази връзка на всяко тримесечие на ищцовото дружество бил
изпращан формуляр за справка за определяне на заплатата на управителя на „Тих
труд -
Бургас“ ЕООД. Въпросната справка бивала
попълвана и подписвана от счетоводителя на ищцовото дружество, след което –
писмено одобрявана от председателя на СГБ, удостоверено с подписа
му.
Заявява се, че СГБ, в качеството си на
едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, е приемал и одобрявал
за целия исков период годишните му финансови отчети без резерви и забележки. Наред с това се
посочва, че ГФО били обект на одит от независими одитори и били заверявани от
тях, също без резерви и забележки. Независимите одитори не са констатирали
незаконосъобразност при формирането и изплащането на възнаграждението на
ответника, като управител на дружеството ищец.
Изложени са твърдения за свършената през
годините работа от ответника, както в тази връзка се заявява, че след поемане
на управлението на ищцовото дружество е направил необходимото за погасяване на
натрупаните стари задължения и за осигуряване на договори за извършване на
шивашки услуги на ишлеме с контрагенти в чужбина.
Изтъква се от правна страна, че не е
налице деяние, което да е причинило виновно или противоправно вреди на ищцовото
дружество. Разходите за възнаграждението му били съгласувани от СГБ в лицето на
неговите председатели. ГФО на дружеството са приемани без забележки от
управителния съвет на СГБ, кото никой от членовете му не е констатирал превишен
размер на изплатените на ответника възнаграждения. ГФО били заверявани от
независими одитори без резерви. Такива констатации липсват и в доклада на
извършената финансова инспекция през 2015 г. Предвид изложеното, ищецът счита,
че не е ощетил дружеството, получавайки възнаграждения, формирани по начина,
описан в справките до СГБ.
Прави се възражение за погасяване по
давност на задълженията по главния иск, които са възникнали преди 11.10.2013
г., както и на задълженията по иска по чл. 86 от ЗЗД, възникнали преди
11.10.2015 г.
При условията на евентуалност в случай,
че съдът уважи предявените искове, ищецът е въвел възражение за прихващане с
насрещни своя вземания за обезщетение за неспазване на срока на предизвестие
при прекратяване на правоотношението му с ищеца, и за обезщетение за неползвани платени неприсъствени дни по
договора за управление за периодите – 2006, 2007, 2008, 2009 и 2012 год.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, представят се доказателства.
Предявен е насрещен иск от Т. *** ЕООД,
за присъждане на сумата от 960,50 лева, представляваща дължимо обезщетение за
неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора за управление, ведно
със сумата от 282,08 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 960,50 лв., считано от датата на
прекратяване на правоотношението -
13.01.2016 г. до 04.12.2018 г., както и законна лихва върху сумата от 960,50
лв., считано от дата на подаване на насрещния иск – 04.12.2018 г. до пълното й
изплащане; и сумата от 6 560 лева, представляваща дължимо обезщетение за
неползвани платени неприсъствени дни по договора за управление за периодите –
2006, 2007, 2008, 2009 и 2012 год., ведно със сумата от 1 926,58 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 6 560 лв., считано от датата на прекратяване на правоотношението
– 13.01.2016 г. до 04.12.2018 г. както и законна лихва върху сумата от
6 560 лв., считано от дата на подаване на насрещния иск – 04.12.2018 г. до
пълното й изплащане.
Ищецът по насрещния иск твърди, че между
него и ответното дружество е сключен договор, наименован трудов, по силата на
който за периода 04.09.2003г. – 13.01.2016 г. е изпълнявал длъжността управител
на „Тих труд – Бургас“ ЕООД. Заявява, че с договора от 04.09.2003 г. било
уредено правото му на платен годишен отпуск, а със сключените по – късно две
допълнителни споразумения, освен правото на отпуск, била уредена и възможността
за едностранното прекратяване на отношенията
между страните, но с тридесет дневно предизвестие. Твърди, че ответното
дружество прекратило договорните отношения едностранно, но не спазило
уговорката за срока на предизвестието, поради което дължи обезщетение на ищеца
в размер на основното му трудово възнаграждение през месеца, предхождащ датата
на прекратяването. Посочва, че през годините не е ползвал полагащите му се платени
неприсъствени дни, уточнени по години и брой, поради което ответникът му дължи
обезщетение на база размера на основното
му възнаграждение по договора, предхождащ датата на едностранното му
прекратяване.
Ответникът по насрещния иск е депозирал
отговор, с който го оспорва. Подчертава се, че отношенията между страните са
мандатни и нямат белезите на трудовоправни такива. В тази връзка счита, че Тих труд- Бургас“
ЕООД не дължи обезщетение на бившия си управител, нито за неспазен срок на
предизвестието, нито за неползвани неплатени неприсъствени дни. По отношение на
претенцията за неползвани неплатени неприсъствени дни прави възражение за
погасяването й по давност.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
представените доказателства и закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че ответникът
е бил управител на „Тих труд - Бургас“ ЕООД. От служебна справка, извършена от
съда по партидата на дружеството, се установява, че е заличен като управител с
вписване 20160114222627. С решение №1/11.01.2016 год. на едноличния собственик
на капитала на „Тих труд – Бургас“ ЕООД – „Съюз на глухите в България“,
ответникът е бил освободен като управител, считано от 13.01.2016 год., и на
негово място е избран нов управител. Същевременно, със заповед №4/12.01.2016
год. му е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Заповедта е
била обжалвана от ответника Т. и с решение №1061/29.06.2016 год. по
гр.д.№1422/16 год. по описа на БРС, потвърдено с решение №V-78/10.09.2016 год.
по в.гр.д.№1336/2016 год. по описа на БОС – последното недопуснато до
касационно обжалване с определение №297/11.04.2017 год. по гр.д.№5458/2016 год.
на ІІІ г.о. на ВКС, претенциите за отмяна на уволнението, възстановяване на
работа и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ са били отхвърлени, тъй
като съдилищата еднозначно са приели, че между страните и съществувало
мандатно, а не трудово правоотношение.
Тезата на ищеца за причинени вреди на
дружеството при управлението му от ответника почива на довода, че той си е
изплатил възнаграждения в повече от това, което е било уговорено между страните
в подписаните между тях трудов договор №7/04.09.2003 год., допълнително
споразумение №71/24.09.2008 год. и допълнително споразумение №29/24.07.2012 год.
Според ищеца, последното допълнително споразумение №39/05.03.2015 год. дори е
подписано от ищеца при договаряне сам със себе си – като работник и като
управител на дружеството. Въз основа на изчисления, направени според дължимото
по трудовия договор и допълнителни споразумения №№71/24.09.2008 год. и
29/24.07.2012 год. възнаграждение, ищецът претендира сумата от 25 995,36
лв. – заплатени в повече възнаграждения и осигурителни вноски, както и сумата
от 10 668,95 лв. – лихва.
Възникналото
между страните правоотношение има характеристиките такова от договор за управление по чл.141 ал.7 от ТЗ и
това е установено между тях със силата на пресъдено нещо.
Съдебната практика еднозначно приема, че независимо
от използваното наименование, договорът за възлагане на управление на
дружеството се регламентира от търговското право, основните правомощия на
управителя произтичат от закона и от факта на неговото избиране, а в договора
за възлагане на управление неговите права могат само да се конкретизират,
включително може да се определи размера на възнаграждението му, начинът на
изплащането му, размера и начина на на ползването на отпуски, обезщетения и
др., без това да превръща мандатното правоотношение в трудово – така решение №306/25.06.2012
год. по гр.д.№1387/2011 год., ІV г.о. ВКС, решение № 204 от 28.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о. В конкретния случай с подписването на
„трудовия“ договор, страните са постигнали съгласие управителят да получава
месечно възнаграждение в размер на 400 лв., а като допълнително условие е
посочено в т.7, че се заплащане възнаграждение съгласно одобрена Система за
определяне на заплатите на управителите, приета с Протокол №4/13.06.2001 год.
По-нататък с допълнителните споразумения е променян само месечния размер на
възнаграждението, без да се отменя приложимостта на горепосочената система за
определяне заплатите на управителите. Тази система е била представена по искане
на ответника, като от нея се установява, че работната заплата на управителя се
формира тримесечно, в зависимост от отчетената печалба (загуба) за съответното тримесечие
и се образува от основната заплата за тримесечието, коригирана с коефициент по
скала според печалбата/загубата – чл.5 от системата, приета с протокол №4,
решение №32/08.06.2001 год. Видно е от представените доказателства, че
едноличният собственик на капитала е приемал подобни системи за определяне на
възнагражденията на управителите периодично, като следващата такава е приета с
протокол №6 на УС от 30.10.2003 год., по-нататък е приета система с протокол №6
на УС от 29.05.2007 год. и последната, приложена по делото, е приета с протокол
№6 на УС от 01.07.2008 год. Общото между тях е, че възнаграждението се определя
на тримесечие, като основната заплата се коригира с коефициент според
постигнатите икономически резултати. Според системата, действала към момента на
сключване на договора между страните, а и по-късните, възнаграждението на
управителя се определя от председателя на ЦС на СГБ (едноличния собственик на
капитала) и е от 400 лв. до 550 лв., в зависимост от постигнатите резултати,
като се определя по отделна методика. През първите два месеца на управителя се
изплаща авансова заплата съобразно текущите резултати, но в размер не по-малко
от 70% и не повече от 20% над определената му месечна заплата по трудов
договор, а за последния месец индивидуалната заплата на управителя се получава
като разлика от полагащата му се по т.5 сума и авансово получената през първите
два месеца. Според системите, приети през 2007 и 2008 година, справките за
формирането на работната заплата на управителя се изготвят от главния
счетоводител на предприятието и се представят в централното управление на СГБ
тримесечно, до 20-то число на следващия отчетното тримесечие месец (чл.19).
Утвърждаването на определената по системата заплата на управителя се извършва
от председателя на СГБ, до 30 дни след представянето на съответните справки.
Според показанията на св.И., бивш
служител на ищцовото дружество, възнаграждението на управителя се определяло
въз основа на щатното разписание на дружеството и на регламентирани вътрешни
правила от СГБ. Възнаграждението включвало заплата и клас, както и доплащания в
зависимост от печалбата на предприятието и като процент от минималната работна
заплата. Свидетелката посочва, че доплащанията се начислявали въз основа на
регламентирана система от правилата на Вътрешния ред на съюза. Според
свидетелката, ръководството на съюза било уведомено за изплащаното
възнаграждение на управителя, тъй като щатното разписание се изпращало и се
връщало подписано от управителя на съюза с подпис и печат, а освен това се правели
справки, които включвали елементите от възнаграждението на управителя. Те се
връщали в „Тих труд – Бургас“ ЕООД утвърдени от ръководството на съюза, върху
тях се поставяли подпис и печат на управлението на съюза и се съхранявали в
предприятието. Свидетелката посочва, че тя участвала при изчисляването на
възнаграждението на управителя, като въвеждала данните в компютър, а самата
програма изчислявала възнаграждението.
В същия смисъл са и показанията на св.С.,
работила като главен счетоводител при ищеца за периода от 2008 до 2016 год. Тя
сочи, че в началото на всяка година се изготвяло ново щатно разписание, което
се утвърждавало от СГБ. Въз основа на това щатно разписание се изплащало
възнаграждение на управителя. Всяко тримесечие се изпращали справки в СГБ и
едната от справките била именно за възнаграждението на управителя. Свидетелката
уточнява, че възнаграждението се изплащало по щатното разписание, а не по
трудов договор.
Показанията на свидетелите изцяло се
потвърждават от представените от ответника с отговора му, както и от
представените от Районна прокуратура Бургас с цялата преписка справки за
определяне на заплатата на управителя на „Тих труд – Бургас“ ЕООД за ІІІ-то тримесечие на 2010 година и за
ІІ-ро тримесечие на 2015 год. Видно е, че тези справки са били утвърдени с
подписа на председателя на СГБ. Освен тях, по делото са представени щатните
разписания за процесния период (без 2012 година, за която според обясненията на
ищеца няма ново щатно разписание), върху които има положен подпис от председателя
на СГБ, удостоверяващ съгласуване. Въпреки задължаването си, ищецът не е
представил тримесечните справки, с твърдение, че няма такива в „Тих труд –
Бургас“ ЕООД (молба на л.165 от делото).
В
първия вариант от допълнителното заключение на в.л.Карчева (задача 1 на ищеца)
се съдържа изчисление на изплатеното над размера на договореното възнаграждение
за периода от 01.01.2011 год. до 31.12.2015 год., без да се вземат предвид
доплащанията, посочени в колона 3 от таблицата в основното заключение. Тези
т.нар. „доплащания“ според обясненията на в.л.Карчева в съдебното заседание на
10.09.2019 год. са се получавали от всички работещи в предприятието и са имали
характер на премиране. След като те се премахнат, и като се вземат предвид
размерите на месечното възнаграждение на управителя по договора и
допълнителните споразумения плюс клас, се оказва, че на ответника са изплатени
в повече 22 069,77 лв. (отговор на въпрос №1 в допълнителното заключение)
и са внесени в повече 2 847,03 лв. осигурителни вноски (отговор на въпрос
№2). В случай, че възнаграждението на управителя се изчисли въз основа на
действащите щатни разписания, допълнителни споразумения, вземе се предвид
системата за определяне възнагражденията на управителите на „Тих труд“ ЕООД,
начисли се клас и се вземат предвид допълнителните премии, които са били
изплащани в предприятието за празници – Коледа и Великден, то тогава от
отговора на въпрос №1 от задачите на ответника към допълнителната експертиза е
видно, че ответникът не е получил в повече от дължимото му месечно
възнаграждение.
Предпоставки за реализиране на
специалната имуществена отговорност на управителя на ООД са: виновно и
противоправно неизпълнение на задълженията му по повод управлението на
дружеството, от което са произлезли вреди за последното (така решение № 70 от
7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о.).
В конкретния случай не се доказа виновно
и противоправно неизпълнение на задълженията от управителя, от което на
дружеството да е причинена вреда. Установява се от писмените доказателства и от
свидетелските показания, че едноличният собственик на капитала, който решава
въпросите от компетентността на общото събрание (чл.147 ал.2 от ТЗ) е изработил
система на заплащане на управителите на съответните търговски дружества, в това
число и ищцовото, според възнагражденията по утвърдените от него щатни
разписания и постигнатите икономически резултати. Представени са само две
тримесечни справки, утвърдени от председателя на СГБ, от които е видно, че
възнаграждението на управителя е било начислявано и изплащано със знанието е
съгласието на едноличния собственик на капитала. Ищецът не е представил други
такива справки и процесуалното му поведение следва да се прецени по реда на
чл.161 от ГПК, като се приеме, че възнаграждението на управителя е било
съгласувано предварително и не е било изплащано без знанието на съюза. С
цитираното вече решение №306/25.06.2012
год. по гр.д.№1387/2011 год., ІV г.о. на ВКС се приема, че отношенията между
управителя и дружеството са равнопоставени, ето защо във всеки един момент
страните са свободни да обвързват получаваното възнаграждение не само с
подписания договор за управление, в случая наименован „трудов“, но и с други,
икономически показатели, както в случая. Самото съществуване на системата за
определяне на възнаграждението на управителите и посочването ѝ като годен
източник за изчисление на дължимото възнаграждение в подписания „трудов“
договор изключва довода на ищеца, че възнаграждението следва да се начислява и
изплаща само и единствено въз основа на договора и допълнителните споразумения.
От свидетелските показания се установява, че ответникът успял да стабилизира
финансово състояние на дружеството и да му осигури поръчки, които факти не се
оспорват от ищеца, а това е основание според системата за начисляване на
допълнителни коефициенти към възнаграждението. Липсва противоправно поведение на управителя –
напротив, установява се поведение, което е съответствало на установения от
едноличния собственик на капитала ред за формиране и изплащане на
възнаграждението и за взаимоотношенията между съюза и отделните търговски
дружества – в правилниците за взаимоотношенията между съюза и отделните
търговски дружества също е предвидена възможност за увеличаване
възнаграждението на управителя при разкриване на нови работни места, нови
производства и услуги, т.е. при повишаване на икономическите показатели –
чл.ІV.7 от правилника, приет с решение №46/29.09.2011 год. и чл.ІV.8 он
правилника, приет с решение №55/19.06.2015 год. След като възнаграждението е
било изплащано в съответствие с установените правила и е било одобрявано от
едноличния собственик на капитала, то върху него с основание са били
начислявани и заплащани осигурителни вноски, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1, т.
7 от КСО управителите на търговски дружества са приравнени по осигурителен
режим на служителите по трудово правоотношение.
В обобщение съдът счита, че първоначалната
претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне, без да е необходимо съдът да
се произнася по възраженията на ответника, въведени при евентуалност.
Насрещният иск има за предмет обезщетения
за неспазено предизвестие и за неползвани платени неприсъствени дни.
След като страните по договора за мандат
имат свобода на договарянето, те могат да постигнат съгласие управителят да
ползва определен брой платени неприсъствени дни през годината. Подобна уговорка
се съдържа в чл.5 от договора и от допълнителните споразумения. Претенцията е за неползвани дни за 2006, 2007, 2008, 2009
и 2012 год.
Установява се от допълнителното
заключение, че ищецът Т. не е ползвал общо 160 дни от договорените 32 дни
годишно, от които 22 дни за 2006 год., 32 дни за 2007 год., 32 дни за 2008
год., 32 дни за 2009 год. и 10 дни за 2014 год.
С решение №159/09.12.2010 год. по
т.д.№1127/2009 год. на І т.о. на ВКС се приема, че когато страните не са
уговорили начин на заплащане на неползваните неприсъствени дни, следва да е
приложат по аналогия разпоредбите на чл.177 от КТ, а именно, обезщетението ще
бъде съобразено с размера на брутното възнаграждение за месеца, предхождащ
прекратяването на договора. В конкретния случай това ще бъде възнаграждението
за м.декември 2015 год. От допълнителното заключение се установява, че
възнаграждението за м.декември 2015 год., получено от ищеца Т. и формирано като
сбор от възнаграждението по щатно разписание и клас, възлиза на 1363,15 лв., а
среднодневното възнаграждение е 64,91 лв. Съобразно диспозитивното начало в
процеса и предвид въведения предмет на насрещния иск, който не е бил изменен,
на ищеца следва да се присъди обезщетение за неползваните дни за 2006, 2007,
2008 и 2009 години – общо 150 дни. Въпреки установените неизползвани дни за
2014 год. обезщетение за тях не може да бъде присъдено, тъй като не е
поискано. В резултат на изчисленията
(150х64,91лв.) претенцията се приема за основателна в размер на 9736,50 лв. и
следва да бъде уважена до предявения размер от 6560 лв. Възражението на
ответника по насрещния иск за погасяване
на вземанията по давност е неоснователно. Давността започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо (чл.114 ал.1 от ЗЗД), а в случаите,
когато едно вземане възниква в резултат на прекратяване на договорноправно
връзка, именно моментът на прекратяването слага начало на давността (в този
смисъл е решение №159/09.12.2009 год. по т.д.№1127/2009 год. на І т.о. на ВКС).
Вземанията за обезщетения се погасяват с кратката тригодишна давност, която към
момента на подаване на насрещната искова молба (04.12.2018 год.) все още не е
била изтекла, считано от 13.01.2016 год.
Върху дължимото обезщетение в размер на
6 560 лв. ответникът дължи обезщетение за забава от датата на поканата –
04.12.2018 год., когато е предявен насрещния иск. Поради обезщетителния
характер на вземането, не може да се приеме, че между страните е бил определен
ден за изпълнение, ето защо приложение намира нормата на чл.84 ал.2 от ЗЗД (по
арг.от чл.288 от ТЗ) и длъжникът (в случая дружеството) е изпаднал в забава от
момента на поканата. Само обезщетението при непозволено увреждане е дължимо без
покана. Претенцията за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва от
момента на прекратяване на договора до подаването на насрещния иск е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ищецът по насрещния иск е поискал и
присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяването на
договора, като се позовава уговорения в полза на двете страни срок на
предизвестие от 30 дни в допълнителните споразумения. Както в решение
№306/25.06.2012 год. по гр.д.№1387/2011 год. на ІV г.о., така и в решение № 932
от 10.08.2009 г. по гр. д. № 1877/2006 г., IV г. о. на ВКС се приема, че визираните
в КТ ред и основания за прекратяване на
трудовите договори са неприложими към реда за освобождаване на управителя.
Извън обективните прекратителни основания, които действуват по силата на самия
факт, управителят на дружеството се освобождава от длъжност по негово искане
или по решение на органа, който го е избрал, включително, когато общото
събрание на съдружниците избере нов управител на мястото на стария. Това
разрешение може да се обясни с факта, че причините за освобождаване на
управителя от общото събрание или от едноличния собственик на капитала са
най-вече икономически, наложени от самата стопанска логика, или при загуба на
доверието между страните. В този случай е неоправдано да се дава срок на
предизвестие, особено като се има предвид преследваната социална цел на този
институт на трудовото право – да бъде дадена възможност на работника да
организира намирането на нова работа. Управителят не е работник, ето защо в
случай, че общото събрание има намерение да формира нов управленски екип или е
оттеглило доверието си, търговското право не го задължава да отправя
предупреждения и да дава срок, след който договорът ще се счита прекратен. Самото
природа на договора за управление според съда изключва приложението по аналогия
на разпоредбата на чл.220 от КТ, ето защо претенцията за присъждане на
обезщетение за неспазено предизвестие следва да бъде отхвърлена, включително и
акцесорната претенция за лихва.
Съобразно изхода на спора и двете страни
имат право на разноски. Ищецът е представил списък и доказателства за разноски
в размер на 5 262,57 лв., като от тях 816 лв. са заплатени като разноски
по насрещния иск за адвокатско възнаграждение, а останалите са заплатени по
първоначалния иск. Ответникът Т. е представил списък и доказателства за сторени
разноски в размер на 2050 лв. общо по първоначалния и насрещния иск.
Предвид цялостното отхвърляне на
първоначалния иск, по него на ищеца не се следват разноски. За разноските,
сторени от ответника Т., съдът приема, че са направени наполовина по
първоначалния иск и от тях, предвид нормата на чл.78 ал.3 от ГПК, следва да му
се присъди ½, т.е. 1025 лв.
Насрещната претенция е уважена в размер
на 6 560 лв. и е отхвърлена за разликата от 3 169,16 лв. Съобразно
уважената част от иска, в полза на ищеца Т. следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 691,12 лв., а съобразно отхвърлената част от иска в полза на
ответника „Тих труд – Бургас“ ЕООД следва да се присъдят 265,80 лв. Общо в
полза на Т. Т. се следват разноски в размер на 1716,12 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Тих
труд - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 16, представлявано от управителя
Райна И., против Т.М. Т., ЕГН ********** с адрес ***, за осъждането му да
заплати на дружеството сумата от 25 995,36 лева, представляваща недължимо
платени суми на ответника за възнаграждение за работата му като управител на
дружеството и надвнесени суми за осигурителни вноски за сметка на същото за
периода от 01.01.2011 до 31.12.2015 год.
ОСЪЖДА „Тих труд - Бургас“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, ул.„Янко Комитов“ № 16, представлявано от управителя Райна И., да
заплати на Т.М. Т., ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение за неползвани 150 платени
неприсъствени дни по договор за управление за 2006, 2007, 2008 и 2009 година в
размер на 6 560 (шест хиляди петстотин и шестдесет) лв., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от 04.12.2018 год. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.М. Т., ЕГН ********** с адрес *** против „Тих
труд - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, ул.„Янко Комитов“ № 16, представлявано от управителя
Райна И. за осъждането на ответника да заплати сумата от 1 926,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6 560 лв. за
периода от 13.01.2016 год. до 04.12.2018 год.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.М. Т., ЕГН ********** с адрес *** против
„Тих труд - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул.„Янко Комитов“ № 16, представлявано от
управителя Райна И. за осъждането на ответника да заплати сумата от 960,50 лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, сумата от 282,08
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 960,50 лв. за
периода от 13.01.2016 год. до 04.12.2018 год., както и законната лихва върху
сумата от 960,50 лв. от 04.12.2018 год. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА „Тих труд - Бургас“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
ул.„Янко Комитов“ № 16, представлявано от управителя Райна И., да заплати на Т.М.
Т., ЕГН ********** с адрес *** разноски в първоинстанционното производство в
размер на 1716,12 (хиляда седемстотин и шестнадесет 0.12) лв.
ОСЪЖДА Т.М. Т., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на „Тих труд - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул.„Янко Комитов“ № 16,
представлявано от управителя Райна И. разноски в първоинстанционното
производство в размер на 265,80 лв (двеста
шестдесет и пет 0.80) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: