№ 4764
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110145524 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от [ищец] АД против ИВ.
Г. СЛ., с която са предявени обективно съединени искове установителни искове за
сумите, както следва: за сумата от 613,09 лева, представляваща 7 броя падежирала
главница по договор за кредит № 1986/29.08.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 4602,01 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит №
1986/29.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 291,36 лева, представляваща договорна лихва за периода от
10.06.2020 г. до 27.01.2021 г.; сумата от 27,92 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 10.05.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата от 19,89 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата от 113,33 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 09.12.2020 г. до 27.01.2021 г. и сумата
от 110,00 лева, представляваща направени разноски за нотариални покани.
В исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
по което било образувано ч.гр.д.№ 5235/2021 г. по описа на СРС и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед предходното ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Поддържа, че с договор за потребителски кредит № 1986/29.08.2014 г. банката
1
предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 10 000 лева за
финансиране на потребителски нужди, с краен срок за издължаване – до 10.08.2024 г.
Сочи, че съгласно чл.9 от цитирания договор, кредитополучателя заплаща на банката
за първата година от срока на кредита фиксирана лихва в размер на 8,50 % годишно, а
след изтичане на този срок непогасената част от главницата по кредита се олихвява с
променлив лихвен годишен процент за редовен дълг, образуван от референтен лихвен
процент /индекс/, увеличен с надбавка в размер на 7,003 процентни пункта.
Референтния индекс е 6-месечен Sofibor и стойността му към датата на сключване на
договора е в размер на 1,497 %. Сочи, че към датата на сключване на договора,
приложимия променлив лихвен процент възлиза на 8,50 %. В последствие индексът
Sofibor е заменен от индекса Euribor, съгласно европейски регламент. Ищецът
поддържа още, че съгласно чл.11 от процесния договор, при неспазване на
определения срок за издължаване на погасителната вноска, непогасената част от дълга
ще се олихвява с наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорения лихвен
процент, но не повече от законната лихва, която се начислява на годишната база върху
просрочената част от главницата за времето до окончателното изплащане на забавените
задължения. Ищецът твърди, че кредитът е усвоен в пълен размер на 09.09.2014 г.
Поради неизпълнение на задължение за заплащане на месечните анюитетни вноски,
ищецът твърди, че ответникът изпаднал в трайно просрочие за плащанията по главница
и лихва на отпуснатия кредит, поради което били предприети действия по обявяването
му за предсрочно изискуем. На 07.12.2020 г. с нотариална покана връчена лично на
адресата – настоящ ответник, банката твърди, че уведомила кредитополучателя за
обявената предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
дължимите от ответника суми са, както следва: сумата от 613,09 лева, представляваща
7 броя падежирала главница по договор за кредит № 1986/29.08.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от
4602,01 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит №
1986/29.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 291,36 лева, представляваща договорна лихва за периода от
10.06.2020 г. до 27.01.2021 г.; сумата от 27,92 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 10.05.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата от 19,89 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата от 113,33 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 09.12.2020 г. до 27.01.2021 г. и сумата
от 110,00 лева, представляваща направени разноски за нотариални покани. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът претендира уважаване на
предявените искове, както и присъждане на направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6
ГПК особен представител на ответника предявените искове се оспорват като
2
неоснователни и недоказани. Оспорва се автентичността и авторството на процесния
договор за кредит, погасителен план и Общи условия към него. Оспорва се
твърдението на ищеца за връчване на нотариална покана до ответника, с която да е
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Алтернативно, в случай, че съдът
приеме, че ответника е страна по процесния договор, се прави възражение за
нищожност на клаузи от същия поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД и по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Поддържа се становище за
неравноправния характер на чл.9, ал.1-3 от договора, вр.чл.7-13 от ОУ, осъществяващи
хипотезите на чл.143, т.3, т.9, т.10, т.12 и т.18 ЗЗП, както и на основание чл.146, ал.1
ЗЗП, вр.чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. Поддържа се, че в процесния договор и ОУ към него
не е приет конкретен математически алгоритъм за промяна на цената на кредита в
частта Софибор /Euribor/, което е в противоречие с разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2
ЗКИ. Излагат се доводи, че клаузата на чл.10 от ОУ не е индивидуално уговорена, тъй
като е вписана в съдържанието на типово съставени ОУ. Дори да се приеме обратното
се изразява становище, че тя е непълна, поради което е неразбираем за
кредитополучателя, тъй като в съдържанието на договора липсват ясни правила за
условията и методиката, при които лихвеният процент може да се променя до пълното
погасяване на кредита. Излагат се доводи, че уговорената в чл.11 от договора за
потребителски кредит наказателна лихва противоречи на добросъвестността и същата е
неравноправна, тъй като се изчислява по неясна методика, като в случая е налице и
анатоцизъм. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.,
съгласно която дори да не е направени изрично възражение за недействителност на
клаузи от договора, съдът служебно разглежда този въпрос. Отделно от предходното се
твърди, че с внесените суми за такси и лихви, определение въз основа на нищожни
разпоредби, които ищецът признава да са платени по договора, ответникът е погасил
действителното си задължение за главница по договора. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове. В условията на
евентуалност в писмения отговор се прави възражение за прихващане на дължимите от
ищеца суми за неоснователно обогатяване – заплатените от ответника суми за
погасяване на възнаградителна лихва, наказателна лихва и разходи по процесния
договор за кредит, които банката е получила без правно основание, евентуално - на
отпаднало основание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 5235/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [ищец] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено
длъжника ИВ. Г. СЛ. да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 613,09
3
лева, представляваща 7 броя падежирала главница по договор за кредит №
1986/29.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 4602,01 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за кредит № 1986/29.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 291,36 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 27.01.2021 г.; сумата от 27,92 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.05.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата от
19,89 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 08.12.2020
г.; сумата от 113,33 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 09.12.2020 г.
до 27.01.2021 г. и сумата от 110,00 лева, представляваща направени разноски за
нотариални покани.
С разпореждане от 28.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 5235/2021 г. по описа на СРС, съдът
е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал искова молба.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит №
1986/29.08.2014 г. е, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което банката – настоящ ищец е предоставила на
кредитополучателя – настоящ ответник, потребителски кредит в размер на 10 000 лева
при преференциални условия за финансиране на потребителски нужди в т.ч. и
рефинансиране на съществуващи задължения, за срок от 120 месеца, с краен срок за
издължаване – 10.08.2024 г. Договорът е частен диспозитивен документ, подписан е от
ответника и истинността му не е надлежно опровергана в производството, поради
което се ползва с доказателствена сила съобразно чл.180 ГПК.
Съгласно чл.3 от договора кредитополучателят издължава на банката главницата
и заплаща дължимите лихви, такси, комисионни и разноски, съобразно същия и
приложимите към него ОУ.
В чл.9, ал.1 и ал.2 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че за
първата година от срока на кредита, кредитополучателят да заплаща на банката
преференциална фиксирана лихва, в размер на 8,50 % годишно, като след изтичане на
срока по ал.1, непогасената част от главницата по кредита се олихвява с променлив
годишен лихвен процент за редовен дълг, образуван от референтен лихвен процент
/индекс/, увеличен с преференциална надбавка в размер на 7,003 процентни пункта.
Референтният индекс е 6-месечния Sofibor и стойността му към датата на сключване на
договора е в размер на 1,497 %.
В чл.9, ал.3 от договора е посочено, че датата на следващата актуализация на
лихвени процент по договора, след изтичане на срока по ал.1, е 10.08.2015 г., като след
тази дата лихвеният процент по договора за кредит се актуализира два пъти годишно –
4
считано от падежната дата на последната вноска, следваща 1-во число на месец март и
1-во число на месец септември.
В чл.9, ал.4 от договора са посочени условията, на които следва да отговаря
кредитополучателя, за да се ползва от преференциалните условия, като в ал.9 е
посочено, че при промяна на условията обуславящи преференциите,
кредитополучателят има право да погаси предсрочно изцяло кредита, с което да
прекрати договора за кредит.
По делото е приложен погасителен план - Приложение № 1, съдържащ подпис
на кредитополучател , както и приложимите ОУ.
По делото е приложена счетоводна справка – извлечение от счетоводните книги
на банката, от което се установява, в което са отразени вноските по кредита до и след
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и начислените лихви и
разноски.
По делото е приложена нотариална покана с рег. № 7024, том 3, Акт 165 по
описа на С.М., нотариус с район на действие РС – С. от ищцовата банка до ответника, с
която последния се уведомява за размера на задължението му по процесния договор за
кредит, както и за предсрочната изискуемост на същия.
Видно от приложената по делото разписка за връчване е, че поканата е връчена
лично на ответника на 07.12.2020 г., което е удостоверено с подпис, неоспорен по
надлежния ред в настоящото производство.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Същото
не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В
заключението вещото лице, след извършена проверка в счетоводството на ищеца,
предоставените документи и направените изчисления, е посочило, че дължимите суми
по процесния кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда са в
общ размер на 5 777,60 лева, формирана както следва: 5 215,10 лева – главница, 319,28
лева – договорна лихва, 133,22 лева – наказателна лихва и 110,00 лева - такса за
нотариална покана. В отговор на поставената от ищеца задача № 2 в констативно-
съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило в табличен вид
платените вноски по главница, размера на редовно изискуемата главница, както и на
предсрочно изискуемата такава, размера на начислената и погасена редовна договорна
лихва и наказателна лихва. В заключението вещото лице е посочило още, че след
23.07.2014г. при определяне на променлив лихвен процент по кредити за физически
лица, Банката използва за референтен процент шестмесечен Sofibor, шестмесечен
Euribor. Считано от 10.07.2018г. с преустановяването на Ройтерс да поддържа индекс
„6-месечен Sofibor”, банката преминава към индекс „6-месечен отр. EURIBOR“ и
въвежда приравнителен коефициент – ПрКо към датата на промяната. Към датата на
промяната използвания коефициент е в размер на 0,433 и същият се формира като
разликата между стойността на индекс „6-месечен Sofibor” и индекс „6-месечен отр.
5
EURIBOR“.Лихвеният процент след датата на промяната се формира, както следва:
Надбавка + индекс „6 месечен отр. EURIBOR“ + ПрКо. Вещото лице е констатирало
още, че кредитът е усвоен в пълен размер на 09.09.2014 г. Последно погасената
месечна вноска за главница е за падежна дата 10.05.2020 година. След тази дата е
преустановено редовната погасяване на кредитното задължение за главница. Забавата
до датата на предсрочната изискуемост – 08.12.2020г. е 212 дни. Последно напълно
погасената месечна вноска за редовна договорна лихва е за падежна дата 10.04.2020
година. След тази дата е преустановено редовната погасяване на кредитното
задължение за редовна договорна лихва. Забавата до датата на предсрочната
изискуемост – 08.12.2020г. е 242 дни. Последно напълно погасената вноска за
наказателна лихва е на 12.05.2020г. за падежна дата 10.05.2020година. След тази дата е
преустановено редовната погасяване на кредитното задължение за наказателна лихва.
Забавата до датата на предсрочната изискуемост – 08.12.2020г. е 210 дни. В отговор на
поставената в писмения отговор задача № 2 вещото лице е посочило увеличението на
лихвените проценти по процесния договор, като е констатирало, че на 17.02.2015г.
лихвеният процент е увеличен с 0,2%, тъй като кредитополучателят не е изпълнил
условие, което той е приел при подписване на договора, а именно да заплаща най-
малко две комунални услуги чрез банката /чл.9, ал.4 от договора за кредит/. Според
вещото лице, банката не е извършвала погасяване на главница за сметка на лихви. В
табличен вид в заключението вещото лице е посочило нивата на 6-месечения Sofibor и
6-месечения Euribor за процесния период, като е констатирало, че при изчисляването
на лихвените проценти банката се е съобразявала с движението на индексите Sofibor и
Euribor. На края вещото лице е посочило, че използваните индекси Sofibor и Euribor са
обективен мерител, тъй като не зависят от банката.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявените исковете, при условията на пълно и
главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти: 1/ че е
сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден договор за кредит, по силата
на който е поел задължението да предостави на кредитополучателя определена сума
пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита,
съгласно договора; 2/ че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3/
размера на претендираните вземания за главница и лихви /поотделно/.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем и надлежното уведомяване на длъжника за последното.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
6
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Както бе посочено и по-горе, от приложения по делото договор за кредит се
установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 10 000
лева, която последния е усвоил на 09.09.2014 г. /видно от заключението на ССчЕ/, със
задължение да върне заетата сума в срок от 120 месеца, ведно с дължимите лихви,
такси, комисионни и разноски.
От приложената по делото нотариална покана се установява, че ответникът е
надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на процесния договор, поради
просрочени вноски по кредита.
С отговора на исковата молба, особения представител на ответника е въвел
възражение за нищожност на разпоредбите от договора за кредит и ОУ към него,
определящи размера на възнаградителната и наказателна лихва, както и на ГПР, поради
противоречие с добрите нрави и като неравноправни по смисъла на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма. Съгласно чл.145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с
потребител се преценява, като се вземат предвид вида на стоката или услугата -
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата
на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени
индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително,
при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е
посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като
изброяването не е изчерпателно.
В разпоредбата на чл.144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потреби тели, визирани
в чл.143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл.144, ал.3 ЗЗП нормите на чл.143, т.7, 10
и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар/, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 ЗЗП, като същевременно не
попада в някое от изключенията на чл.144 ЗЗП.
7
В конкретния случай, в писмения отговор се оспорват клаузите на чл.9, ал.1-3 от
договора за кредит, вр.чл.7-13 от ОУ, определящи размера на дължимата лихва с
доводи, че са неравноправни по смисъла на чл.143, т.3, т.9, т.10, т.12 и т.18 ЗЗП.
Настоящият съд намира тези доводи за неоснователни. Това е така, тъй като
видно от клаузите на чл.9, ал.1-3 от процесния договор е, че страните са постигнали
съгласие за първата година от срока на кредита, кредитополучателят да заплаща на
банката преференциална фиксирана лихва, в размер на 8,50 % годишно, като след
изтичане на срока по ал.1, непогасената част от главницата по кредита се олихвява с
променлив годишен лихвен процент за редовен дълг, образуван от референтен лихвен
процент /индекс/, увеличен с преференциална надбавка в размер на 7,003 процентни
пункта. Референтният индекс е 6-месечния Sofibor и стойността му към датата на
сключване на договора е в размер на 1,497 %. Така уговореният лихвен процент се
формира по ясен и разбираем за кредитополучателя начин, поради което клаузата не
може да се счита за неравноправна.
В разпоредбата на чл.9, ал.3 от договора изрично е посочено, че датата на
следващата актуализация на лихвени процент по договора, след изтичане на срока по
ал.1, е 10.08.2015 г., като след тази дата лихвеният процент по договора за кредит се
актуализира два пъти годишно – считано от падежната дата на последната вноска,
следваща 1-во число на месец март и 1-во число на месец септември. Тази клауза също
е ясна и съдържа конкретизирано по дати и период задължение на длъжника, поради
което и не е налице основание за обявяването й за неравноправна.
При горните съображения не са неравноправни и клаузите от ОУ към договора,
предвиждащи лихвените условия за предоставения и ползван от ответника кредит. Към
момента на сключване на процесния договор, с оглед предоставения на ответника
погасителен план, за последния е било ясно какъв е лихвения процент и съответно
конкретните дължими вноски, поради което и в този смисъл тези клаузи не могат да се
разглеждат като неравноправни.
В решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д.№4452/2014 г., III г.о. на ВКС е прието, че
основният критерий за приложимостта на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението на
лихвата да се дължи на външни причини, които не зависят от банката, а са породени от
въздействието на свободния пазар или от държавния регулатор /тогава банката няма да
е недобросъвестна по смисъла на чл.143 ЗПП/, клаузата изменяща лихвения % трябва
да с формулирана по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/ и потребителят
следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как банката може
едностранно да промени лихвата, за да може той да реагира /решение на СЕС от
21.03.2013 г. по д. С-92/11/, както и че съдът не следва да допълва неравноправните
клаузи с цел да отстрани порока, а при непълнота да тълкува по благоприятен за
потребителя начин.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е,
8
че в конкретния случай лихвените проценти по процесния договор са променяни само
три пъти, като първия от тях е бил поради неизпълнение от страна на ответника на
условие по договора – да заплаща най-малко две комунални услуги чрез банката.
Видно още от заключението е, че при изчисляването на лихвените проценти банката се
е съобразявала с движението на индексите Sofibor и Euribor, като последните два са
обективен мерител, тъй като не зависят от банката.
По отношение на атакуваната клауза, касаеща определянето на наказателна
лихва, свързана със забава при погасяване на вземанията по договора, съдът намира
следното:
Действително в процесния договор за банков кредит са уговорени и санкционни
клаузи т.е. такива, които предвиждат настъпване на неблагоприятни последици за
длъжника, в случай на забава и/или неизпълнение на поетите договорни задължения.
Съдът намира, че сами по себе си обаче, тези санкции не могат да бъдат приемани като
„неравноправни клаузи“, тъй като прилагането им в конкретния случай е обусловено
именно от поведението на кредитополучателя като страна в правоотношението. В този
смисъл, не всяка договорна клауза, която предвижда санкция за потребителя е
„неравноправна“ и следователно недействителна. Предвидените санкции в процесния
договор за кредит са съразмерни с риска, който кредиторът би понесъл в случай на
договорно неизпълнение и това е така, доколкото кредиторът по дефиниция
съществува, за да оперира с чужд, заемен, а не със собствен капитал.
Предвид гореизложеното и при съобразяване със заключението на изслушаната
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира предявените искове
за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважените в предявените
размери.
По възражението за прихващане:
С оглед изложените по-горе изводи относно липсата на неравноправни клаузи в
договора и ОУ към него, възражението за прихващане със сумата от общо 3671,72
лева, представляваща заплатени възнаградителна лихва, наказателна лихва и разходи
по процесния договор за кредит, при липса на основание, е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Тъй като по възражението за прихващане се формира сила на присъдено нещо,
освен в случаите, когато се отхвърля, поради неизискуемост или некомпенсируемост
на насрещното вземане /в този смисъл е решение № 45/22.04.2009 г. по т.д. №
483/2008г., I т.о. на ВКС/, съдът следва да отрази произнасянето си по него в
диспозитива на решението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски. Видно от приложения
по делото списък на разноските и данните по делото е, че в хода на исковата
9
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 1385,33 лева /368,53 лева –
държавна такса, 400,00 лева – депозит за ССчЕ и 618,88 лева – възнаграждение за
особен представител/. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00 лева, но следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК определяне размер на същото е изцяло в
правомощията на съда, който не е обвързан от претендирания от страната размер. С
оглед предходното и на основание горепосочената правна норма, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото
не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1485,33 лева.
С оглед ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва
да стане с осъдителен диспозитив. С оглед предходното, ответниците следва да бъдат
осъден да заплатят на ищеца и направените разноски по заповедното производство,
които възлизат на сумата от общо 165,55 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430, ал.1
и 2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на ИВ. Г. СЛ., ЕГН [ЕГН]
съществуването на вземането на [ищец] АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] за сумите, както следва: за сумата от 613,09 лева,
представляваща 7 броя падежирала главница по договор за кредит № 1986/29.08.2014
г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата от 4602,01 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
кредит № 1986/29.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 291,36 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 10.06.2020 г. до 27.01.2021 г.; сумата от 27,92 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.05.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата от 19,89 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата
от 113,33 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 09.12.2020 г. до
27.01.2021 г. и сумата от 110,00 лева, представляваща направени разноски за
нотариални покани, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК от 04.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 5235/2021 г. по
описа на Софийски районен съд.
10
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор от ответника ИВ. Г. СЛ., ЕГН
[ЕГН] възражение за прихващане със сумата от общо 3671,72 лева, представляваща
заплатени възнаградителна лихва, наказателна лихва и разходи по процесния договор
за кредит, при липса на основание.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИВ. Г. СЛ., ЕГН [ЕГН] да заплати на
[ищец] АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от
1485,33 лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата от общо
165,55 лева, представляваща разноски по производството по ч.гр.д. № 5235/2021 г. по
описа на Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11