Решение по дело №718/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260278
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 23 май 2023 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20191100900718
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

     гр. София, 04.11.2020 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ


 
   
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. 718/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     СГС е сезиран с искова молба от „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД, с която са предявени срещу Сдружение „НББАЗ“ искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е член на ответното сдружение по силата на чл.508 КЗ, а сдружението извършва обработка на щети, когато е платено обезщетение за вреди от ПТП, настъпило в чужбина по вина на водача на автомобил с чуждестранна регистрация, както и при изплащане на обезщетение от чуждото бюро при отказ на застрахователя на виновния водач, но има право да иска възстановяване на платените обезщетение от български застраховател. Ответникът неправомерно е искал и получил от ищеца плащане на сумата от 902 836,37 лв. през периода м.01 –м.12.2018 г. като такса „обработка НББАЗ“, която не се дължи, защото сдружението не обработва щети, а извършва техническа дейност, тъй като същинските действия по щетата се извършват от чуждия застраховател, поради което няма основание да начислява такса, която е била начислена от чуждото бюро. Освен това не е налице такса по чл.3 от Вътрешните правила. Поддържа се, че няма данни орган на сдружението да е приел решение за начисляване на такава такса от български застраховател, както и че ответникът не е провеждал проверка на обстоятелствата по щетите  и не е извършил престация, за която да му дължи процесната такса, но получава всяка година от всеки застраховател в страната членски внос, с които суми ответникът следва да посреща своите разходи. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 548 710 лв. – частично от 902 836,37 лв., платена през посочения в справката по чл.366 ГПК период -08.01.2018 г. - 20.12.2018 г., както и сумата от 18 442,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.12.2018 г. – 19.04.2019 г.

     Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че има качеството на юридическо лице с нестопанска цел и съгласно нормата на чл.25 ал.1, т.12 ЗЮЛНЦ решенията на УС не подлежат на съдебен контрол, а на контрол пред ОС на сдружението. Не се оспорва, че е получена процесната сума, но се сочи, че по 768 бр.щети ответникът е извършил дейност като гарантиращо Бюро по чл.6 от Вътрешните правила по предявените от чуждите бюра гаранции, която се изразява в съдействие, кореспонденция и изплащане по всяка щета. През процесния период ответникът е изплатил обезщетения вместо ищеца, такси и разноски по ликвидацията на всяка щета за събития, за които ищецът е отказал покритие или не е оказал съдействие, поради което  съобразно решение на УС от 03.11.2015 г. е начислил и събрал процесната такса. Тази такса има санкционен характер за членове, които не изпълняват задълженията си по заведени в чужбина претенции, произтичащи от събития, настъпил извън страната, по които ответникът е длъжен да плати вместо застрахователя, който отказва да обработи претенцията. Събраните такси по размер са съобразени с размери, за които са приети решения на УС на ответника от 31.05.2017 г. и 13.02.2018 г. Платените такси са по 768 щети, от които над 80 % са по претенции от бюрата в Румъния и Италия. Оспорва се да е бил връщана на ищеца сума на 28.03.2019 г.

    Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че исковете са процесуално допустими, защото не се иска отмяна на решения на УС на сдружението. По отношение на решенията на УС, на които се позовава ответникът, навежда възражение за нищожност поради липса на компетентност на УС да приеме такива решения. Освен това решението от 03.11.2015 г. има за адресат друг застраховател, а не ищецът, за който не следва да се прилага предвидената санкция под формата на такса. По отношение на решението от 13.02.2018 г. се сочи, че таксата не е свързана с действително обработване на претенции по чл.3 от Вътрешните правила на Съвета на бюрото – не е за разследване на щетите, а дейности по чл.12, т. 9 и т.10 от Устава  представляват основната дейност на сдружението, която е различна от стопанската дейност, но въпросите за приходи от дейността са в компетентността на ОС. Повдига като преюдициален въпроса за нищожността на решенията на УС, които са приети от орган, който няма такава компетентност. Поддържа се, че няма данни по процесните 768 щети ответникът е действал като гарантиращо бюро и за него са настъпили извънредни преки и косвени разходи, както и че няма данни ищецът да не е изпълнявал своите задължения да плаща пред чуждите бюра за събития извън България и че ответникът е платил обезщетения разноски и такси към чуждите бюра.

     Ответникът е подал допълнителен писмен отговор, с който поддържа възраженията  срещу предявените искове с възражението, че с допълнителната искова молба са въведени нови фактически основания на исковете. Поддържа се, че решението на УС от 03.11.2015 г. се отнася за всички застрахователи, както и че УС е действал в пределите на своята компетентност, а поради поведението на ищеца е възникнала необходимост за ответника да прави непредвидени по размер финансови разходи по плащане на стотици щети за събития в чужбина. Решението на УС е прието, за да се пресече практиката на застрахователи в страната да отказват обработка на щети, а начисляването на таксите е за осигуряване финансовата стабилност на  сдружението. Сочи се, че едва след изплащане на обезщетение в полза на чуждо бюро ответникът е събирал процесната такса, която е за дейност, извършена от бюрото вместо застраховател.

     Представен е Устав на сдружение „Н.Б.Б.А.З.“.

     Представен е констативен протокол N Р-04-272/12.11.2018 г.

     Представени са фактури с N-ра: 9992/27.03.2019 г., 9991/27.03.2019 г., 9990/27.03.2019 г., 9989/27.03.2019 г., 9988/27.03.2019 г., 9987/27.03.2019 г., 9986/27.03.2019 г., 9985/27.03.2019 г., 9984/27.03.2019 г., 9983/27.03.2019 г., 9982/27.03.2019 г., 9981/27.03.2019 г., 9980/27.03.2019 г., 9979/27.03.2019 г., 9978/27.03.2019 г., 9977/27.03.2019 г., 9976/27.03.2019 г., 9975/27.03.2019 г., 9974/27.03.2019 г., 9973/27.03.2019 г., 9972/27.03.2019 г., в които се сочи, че ответникът има вземания срещу ищеца за такса, дължима за обработка на щети.

     Представен е Протокол N 182 от 03.11.2015 г. на УС на „НББАЗ“, с което е прието решение по т.1 от дневния ред да се начислява такса за обработка върху изплатената от Бюрото сума в размера, предвиден във Вътрешните правила – 15 %, като минимумът е 200 ЕВРО, а максимумът е 3 500 ЕВРО.

      Установява се от заключението на ССЕ, че в счетоводството на ответника е направено записване, че на 28.03.2019 г. е платена от ищеца сумата в размер на 27016,79 лв., както и че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. е направено записване на вземане срещу ищеца в размер на 638040,59 лв. – „такса обработка“;  за 2018 г. е записан приход в размер на 951 353,50 лв. от „такса обработка“.

    

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С допълнителната искова молба са наведени като преюдициални възраженията за нищожност на решение от 03.11.2015 г. на УС на ответното сдружение и за нищожност на решение по протокол N 225/13.02.2018 г. на УС.

 

    Не се спори, че ищецът е платил на ответника сумата в размер на общо 902 836,37 лв. - такса „обработка“ на щети, която се установи, че е начислена от ответника по силата на решение по протокол № 182/03.11.2015 г. на УС на ответното сдружение и на решение по протокол N 225/13.02.2018 г. на УС,  които са задължителни за ищеца в качеството му на член на ответното сдружение. Основният спорен по делото въпрос е от правна страна и касае въпросът дали решенията по протокол № 182/03.11.2015 г. и по протокол N 225/13.02.2018 г. на УС на ответното сдружение пораждат задължение за ищеца да плати такса за обработка на щети и съответно дали пораждат право сдружението да получи плащане на съответната такса.

      С т.2 от протокол № 182/03.11.2015 г. на УС на ответното сдружение е прието решение да се начислява такса за обработка върху цялата изплатена от НББАЗ сума в размера, предвиден във Вътрешните правила - 15% от стойността, при минимум от 200 евро и максимум от 3 500 евро, а решението се прилага по отношение на претенции, отправени от Бюрото след 01.10.2015 г. Според съда решението на УС на ответното сдружение, в което членува ищецът, е задължително и поражда действие не само за ищеца, но и за всички членове на сдружението,  а неговата законосъобразност не може да се проверява индидентно в настоящия съдебен процес, защото противното би довело до заобикаляне на предвидения в нормата на чл. 25 ал.5 ЗЮЛНЦ специален ред на защита на членовете срещу приети от УС на сдружението решения. Освен това в цитираната норма на закона е предвидено, че решението на УС не може да се атакува от членове на сдружението след изтичане на срок от една година от приемане на решението. Преклузивният едногодишен срок е изтекъл не само към предявяване на иска, но е бил изтекъл и към момента на процесните плащания, извършени на основание решението на УС от 03.11.2015 г.

     На следващо място – ответното сдружение представлява персофиницирана общност, имаща качеството на самостоятелен правен субект, действаща чрез своите органи, чиято компетентност е определена в закона и Устава. Макар и ответното сдружение да няма качеството на търговско дружество, съдът приема, че за действителността на решенията на неговите органи и за реда на защита на членовете следва по аналогия да се прилага ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. Ето защо съдът намира, че защитата на членовете на сдружението срещу незаконосъобразно решение на УС на сдружението може да се осъществи само по реда на чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ или с установителен иск за нищожност, но не и да се повдига чрез възражение като преюдициален въпрос за основателността на иска, както е направил ищецът с допълнителната искова молба. Следователно в настоящето производство е недопустимо да се извършва инцидентно проверка за законосъобразността и действителността на решението на УС на ответното сдружение. Ето защо съдът намира, че по повдигнатото с допълнителната искова молба преюдициално възражение за нищожност на решението на УС от 03.11.2015 г. не следва да се произнася.

    Този правен извод на съда следва да се отнася и за преюдициалното възражение за нищожност на решението на УС по протокол N 225/13.02.2018 г., с което по същество се преповтаря решението от 03.11.2015 г. досежно задължението на членовете да плащат такса за обработка, начислявана върху изплатените от ответника обезщетения за настъпили извън България застрахователни събития, за които българският застраховател „гражданска отговорност“ е отказал покритие.

    След като решенията на УС  от 03.11.2015 г. и от 13.02.2018 г. не са били отменени по реда на чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ, респ. не са признати за нищожни по предявени от член на сдружението установителни искове, съдът приема, че тези решения представляват валидни правни актове, които обвързват и са задължителни за всички членове на сдружението. В този смисъл съдът приема, че платените ищеца в качеството на член на сдружението такси за обработка на щети са получени от ответника на действително правно основание.

    В исковата молба е повдигнато и фактическото твърдение, че платените такси са недължими, защото ответникът не е бил извършил реално дейност по обработка на щетите, изразяваща се в дейност по разследване на обстоятелствата във връзка с ПТП, поради което не е налице същинско обработване на претенциите. На първо място следва да се спомене, че решението на УС не представлява договор, който да поражда насрещни права и задължения за страните по него, поради което и ищецът в качеството на член на сдружението не може да прави възражения, които по същество представляват възражение за неизпълнено задължение и неосъществена престация. Следва да се спомене, че дори и когато една сума е платена по договор, но длъжникът не е изпълнил задължението си, това незаконосъобразно развитие на облигационното правоотношение не води до „недължимост“ на получената от неизправния длъжник сума, защото в този случай кредиторът има право да развали договора или да предяви иск за реално изпълнение, респ. за вреди от неизпълнението.

    Освен това – по силата на решенията на УС от 03.11.2015 г.  от 13.02.2018 г. таксата се дължи от член на сдружението върху изплатена от Бюрото сума по отправени срещу него претенции, а в мотивите на решенията е посочено, че тази такса цели настъпване на санкциониращ ефект по отношение застрахователна компания, която отказва застрахователно покритие за вреди от настъпили в чужбина събития. В този смисъл доводът на ищеца, че ответникът не е бил извършил дейност по обработка на щети, е несъстоятелен. След като ищецът е заплатил процесните сумите и не спори, че тези суми са начислени като такса върху реално изплатени от ответника суми по предявени срещу него претенции за настъпили в чужбина застрахователни събития, въпросът за това дали е извършена от ответника дейност по обработка на щети и в какъв обем, е ирелевантен.

     Обработката на щетата има значение за отношенията между ответника и предявилата срещу него претенция институция, натоварена да действа като компенсационен или гаранционен орган в държавата членка на ЕС, но няма значение за дължимостта на таксата от ответника. Както се спомена по-горе, таксата има санкциониращ ефект и се начислява върху изплатени от ищеца суми. Процесната такса не представлява цена на престация, която ответникът е длъжен да изпълни в полза на ищеца, поради което и възражението, че не е била извършена от ответника дейност по обработка на щетите, няма никакво значение за дължимостта на таксата, задължението за която произтича от решенията на УС от 03.11.2015 г. и от 12.03.2018 г., а размерът се определя съобразно извършените от ответника плащания на обезщетения за настъпили извън България застрахователни събития.

   При иска с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД водещо значение за неговата основателност има обстоятелството дали е налице валидно правно основание за получаване на престацията от ответника, а фактът дали получилият престацията ответник е извършил определена престация в полза на ищеца или на трето лице е ирелевантен за фактическия състав на чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД срещу Сдружение „В.Б.Б.А.З.“ иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД за сумата от 548 710 лв. – частично от 902 836,37 лв., представляваща платена „такса обработка НББАЗ“ през посочения в справката по чл.366 ГПК период -  08.01.2018 г. - 20.12.2018 г., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 18 442,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.12.2018 г. – 19.04.2019 г.

    ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, гр.София, бул.“****, да заплати на Сдружение „В.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********, гр.София, ул.“******, съдебни разноски в размер на 15458,42 лв.

 

      Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

      

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: